Еволюционната теория трябва да се преразгледа! Нови фосили объркаха всичко
Заложено ни е да търсим своите корени, с цел да разберем кои сме и накъде отиваме. Това важи както за всеки обособен субект, по този начин и за целия човешки жанр. Колкото науката се връща по-назад във времето, толкоз по-трудно става да открива истината за произхода на нашия тип.
Останките от антични предшественици, наречени фосили, които непрестанно излизат при изследванията, единствено потвърждават какъв брой малко в действителност знаем за произхода на типа си.
Два черепа, открити в пещера в Южна Гърция, може да се окажат толкоз изненадващо изобретение, че да принудят учените да преразгледат още веднъж една от старите и най-стабилни теории - еволюционната доктрина за индивида.
Все още е доста рано да се стартира спор за промени в от дълго време открити и превърнати в жалони разбирания за индивида, само че двата черепа, открити преди съвсем половин век в гръцката пещера Апидима ще доведат рано или късно до преразглеждане на някои визии.
Какво съставлява откритието?
На няколко сантиметра един от различен в гръцката пещера са откритите фосили са антични прадеди на индивида strong. Единият череп е със непокътнати лицеви кости, а на другия е непокътната цялата долна част.
Първоначалното мнение, на което се стопират откривателите, е, че откритите остатъци принадлежат на представители на неандерталците. Какво знаем през днешния ден за този липсващ тип хоминиди, още преди Хомо сапиенс да дойде в Европа?
На науката към този момент е известно, че неандерталците съставляват хомониди, населявали европейската територия през историческия интервал, наименуван междинен палеолит. Той обгръща 350 000 - 24500 години преди новата епоха. Неандерталецът и хомо сапиенс, който е директният предтеча на актуалния човек, евентуално са имали общ предходник, само че са обособен тип хоминиди, който се е развивал паралелно с нашия предшественик. Разграничението на двете човешки групи идва от разликите сред актуалното и несъвременното държание, което е главната от всички характерности, разграничаващи обособените популации.
Преди към 40 хиляди години неандерталците изчезват. Причината за това да не съумеят да се задържат на историческата сцена се счита не невъзможността им да се приспособяват към студения климат, а тъй като не са приспособили ловните си умения към изменящите се условия на последния ледников интервал.
В момента, когато неандерталците изчезват от континента, Хомо сапиенс доближават Европа. Предтечата на актуалния човек се оказва доста по-адаптивен и освен оцелява, само че и еволюира до актуалния тип високо развъртян човек.
Какво съставлява този различен клон на общия предшественик на всички хоминиди и какво му дава преимуществото да оцелее?
Според най-новите теории, основани на открития и проучвания на фосили, се приема, че преди към 200 хиляди години в южния завършек на африканския континент се появяват първите следи на Разумния човек. Наричат го Хомо сапиенс. Негов директен потомък е актуалният човек, който науката назовава Хомо сапиенс сапиенс и той се появява преди към 100 хиляди години. Според научните теории тази форма на хоминидите доближава на първо време Азия, а след това и Европа и допреди 10 хиляди години колонизира целия свят.
Неандерталците са анатомично модерни, само че не и поведенчески модерни и по тази причина отмират, отстъпвайки място на директните ни предшественици. Поради анатомичните прилики на мистериозно изчезналите хоминиди и първообраза на актуалния човек учените, изследвали фосилите в Гърция, в началото решили, че това са остатъци на неандерталци.
Техни сътрудници - палеонтолози, в този момент решили да датират черепите по възраст и да създадат реконструкции, ползвайки опциите на модерните технологии, с цел да забележим по какъв начин са изглеждали тези толкоз антични човешки прадеди в реалност.
При разбора се оказало, че единият череп е ненадейно остарял, на 210 хиляди години. Той принадлежи на субект, който се отнася към Хомо сапиенсите, а това незабавно го прави най-старият фосил, откриван на територията на нашия континент. А съгласно досегашните постановки типът, от който произлизаме, се е зародил в Африка. Фосилите му, които са разполагаем на учените, са от Етиопия и са много по-скромни като възраст - на 196 и 160 хиляди години.
ДНК анализите изрично сочат, че първите човеци, принадлежащи към Хомо сапиенс, са се появили преди 200 хиляди години.
Генетичните проучвания, правени до този миг, приключват с изводите, че 100 хиляди години след появяването си в Африка Разумният човек потегля на север, доближава и обитава обособени елементи от Евразия и тук еволюира до актуалния човек, чийто потомци през днешния ден обитават Земята.
В резултат на миграционните процеси част от Хомо сапиенсите се срещат с представители на неандерталците и основават общо потомство. Такива смесвания са логически и натурален развой, който се е следил доста пъти в историята на човешкото развиване.
Според учените обаче в гените на нито един актуален човек не са открити следи от това хипотетично разбъркване. Хората, населяващи през днешния ден планетата, произлизат от вълната, мигрирала няколко хиляди години, откакто неандерталците напущат историческата сцена. Това беше визията на науката по този проблем.
Датировката на откритите фосили на юг от нас обаче кара учените да слагат под въпрос досегашните еволюционни теории. На вниманието на човешкото общество са показани и други открития. Между тях са най-древните фосили на Хомо сапиенс, които са намирани в миналото. Те са на 350 хиляди години и са извадени на територията на днешно Мароко, което е доста по-далече от мястото, което се счита за хипотетичната люлка на нашия тип.
Това изобретение, добавено към двата черепа от южните елементи на Гърция, сочи, че е нужно да се преразгледа теорията на еволюцията на индивида и да се сложи дебата за нейната истина.
Съществува и още един основен миг в концепцията. Другият открит череп в гръцката пещера е на възраст от 170 хиляди години и съгласно учените е на неандерталец.
Какво би трябвало да значи това? Развоят на събитията би трябвало да е бил по-различен от това, което си мислим.
Една група от представители на Хомо сапиенс евентуално са излезли от границите на Африка доста по-рано от хипотетичното. Тази група е пристигнала в Европа, заселила се е, само че не е съумяла да се приспособява и е изчезнала. Заменили са я неандерталците, които на собствен ред са изгубили борбата за оцеляване.
Ако анализите се потвърдят, то ще излезе, че Хомо сапиенс са пристигнали на европейска земя 150 хиляди години по-рано, в сравнение с мислим сега. Този факт отваря ново поле за размишления с нови въпроси към произхода и развиването на типа ни.
Засега специалистите са скептични към новите изказвания, само че въпросът стои отворен и би трябвало да бъде позволен. А това ще стане след продължителна изследователска работа, а може би и благодарение на последващи изненадващи открития за пътя, който човечеството е минало, преди да стане това, което е в този момент.
