Advance : Има опасност от ескалация в двата края на света
Загреб. В 2022 година Русия и Китай влизат с доста сходни геополитически проблеми. И двете страни са под мощен американски напън и двете имат територии, които Съединени американски щати се пробват да употребяват или към този момент употребяват против тях. В случая на Русия това е Украйна, а в тази ситуация на Китай – Тайван. Трудно е да си представим, че китайските и съветските водачи в директна връзка не биха обърнали внимание на сходството на позициите си, което значи, че има съображение да се чака, че решението на техните проблеми ще бъде до известна степен координирано, написа хърватското аналитично издание Advance в материал, показан без редакторска интервенция.
Русия се опълчва на НАТО, до момента в който Алиансът очевидно желае да продължи разширението си и се приближава до границите й, прониквайки в най-опасната зона – Украйна. Тази цел на НАТО е разбираема единствено тъй като никой от представителите на този боен блок не сподели нищо неприятно в отговор на украинския апел за приемане на Украйна в Алианса допустимо най-скоро. Освен това единственото, което се чува от НАТО, е отхвърлянето на желаните от Русия така наречен „ гаранции за сигурност “ и думите, че всяка страна има право сама да взема решение към кой боен блок да принадлежи.
В Азия (все още) няма НАТО, само че Съединени американски щати образуват сходни обединения там, като четиристранния разговор за сигурност (QUAD) и AUKUS (съюз сред Съединени американски щати, Англия и Австралия). По принцип тактиката е същата: първо се основава блок за задачите на сигурността, а по-късно се уголемяват военните му цели и бива обкръжен Китай. В този смисъл Тайван играе извънредно значима роля, защото Съединени американски щати го поддържат от години, в това число с военно-политически средства, макар че де юре не са свързани с Тайван посредством дипломатически връзки, т.е. политиката на „ един Китай " публично продължава, в границите на който Тайван е част от Китай.
Но в на практика смисъл, изключително в случай че погледнете обстановката през призмата на американската извънредно амбициозна тактика за военно обграждане на двата геополитически противника, Тайван е китайската Украйна, а Украйна е съветският Тайван.
В същото време доста сходна визия се образува измежду американските съдружници както в Европа, по този начин и в Индо-Тихоокеанския район. Разбира се, „ мненията “ на американските съдружници постоянно са подчинени на решаващото въздействие на Съединени американски щати и по тази причина сходството на техните позиции в другите елементи на света не е по никакъв начин изненадващо. Какво е това мнение? Става дума за убеждението, че на Русия/Китай повече не би трябвало да се разрешава да се държат нападателно и че е належащо да се сложи (червена) линия и по всевъзможен начин да се пази независимостта и демокрацията на Украйна/Тайван.
Влизаме в новата година с доста сходни упования в тези два разнообразни края на света. Говори се, че Русия се готви скоро да нахлуе в Украйна и за това към този момент е съсредоточила към 100 хиляди бойци покрай украинската граница. За Китай се споделя, че китайските войски интензивно работят по проект за навлизане в Тайван и по тази причина от ден на ден и повече китайски военни самолети нахлуват в зоната за противовъздушна защита на Тайван, с цел да тестват и „ изчерпват “ отбранителната подготвеност на Тайван.
Независимо дали това е правилно или не (или единствено отчасти - в единия завършек на света), факт е, че Китай и Русия са в доста сходна обстановка и това в допълнение ги сближава. И двете страни са показани като рискови агресори, които би трябвало да бъдат подложени на мощен напън да се осуетят проектите им (засега единствено в политически, дипломатически и стопански смисъл). По отношение на проектите и Москва, и Пекин са осведомени със наличието на обществено наличните документи за тактиката на НАТО 2030. Там черно на бяло написа, че Русия и Китай са „ закани “, а в този момент се натъртва повече на Китай. Освен това от ден на ден и повече чуваме за разширението на американските начинания за сигурност в Азиатско-Тихоокеанския район.
В същото време Русия, макар че е съсредоточила военните си сили на украинската граница, се бори против разширението на НАТО по американска самодейност, както и против директното американско военно наличие в Източна Европа. Затова съветският президент Владимир Путин изпрати съветски претенции за „ гаранции за сигурност ” към Съединени американски щати и НАТО, само че огромният въпрос е дали най-малко едно от тях ще бъде задоволено, в това число главното – да се спре разширението на НАТО към Русия.
Следователно поражда още един забавен въпрос. Ако Русия и Китай координират дейностите си в отговор на протичащото се, допустимо ли е двете страни по едно и също време да нахлуят в тези територии, в които виждат възходяща заплаха за себе си? Трудно е да си представим, че техните военни стратези най-малко един път не биха се сетили за този вид. Двоен удар - по един в другите краища на света и тогава, може би, Съединените щати просто няма да могат да им отговорят по едно и също време.
Още по-голям е въпросът, обвързван с доста близкото бъдеще. Дали Русия и Китай в опълчването си на Съединени американски щати ще се лимитират единствено до съдействие в политическата сфера или ще разширят взаимоотношението си и по-късно то ще се развие в мощна военна руско-китайска ос, което евентуално не би била по Съединените щати и техните съдружници?
Досега Русия и Китай не са коментирали на глас проблемите на другия. Русия отхвърли да разяснява обстановката в Тайван, Южнокитайско море и Хонконг, а Китай съзнателно не приказва за Донбас, обстановката в сирийската провинция Идлиб, газопровода " Северен поток-2 "...
Така беше до момента, само че времената се трансформират и през 2022 година всичко може да се промени вечно. Русия и Китай несъмнено няма да влязат в открита борба със Съединените щати и техните основни съдружници, само че също за тях е належащо да спрат по-нататъшното усилване на американския напън върху себе си.
За Пекин и Москва е изцяло ясно, че през множеството време Съединени американски щати ги притискат, разчитайки на своите съдружници и сътрудници от организации като НАТО, а в този момент и QUAD и AUKUS в Азия. Всъщност Вашингтон рядко прави политическо изказване, без да се крие зад изречения като „ дружно с нашите съдружници и сътрудници “.
Може да си представим какъв брой по-впечатляващи да вземем за пример биха изглеждали сегашните съветски претенции към Съединени американски щати и НАТО, в случай че зад тях стои и Китай, или в случай че Русия намерено беше застанала на китайската страна във връзка с напрежението в Южнокитайско море.
И преди е писано по тази тематика и и към този момент не е ясно за какво към момента не се е осъществил подобен съюз сред Русия и Китай. Но обстановката се трансформира от самото начало и към този момент при започване на тази година евентуално ще забележим промени. Някои значими отговори на тези въпроси ще получим след договарянията сред съветски и американски представители по отношение на актуалната рецесия в Източна Европа.
По-нататъшното усилване на американския напън върху Пекин и Москва ще докара до още по-голямо изглаждане на разликите, които, несъмнено, съществуват сред тези страни. Много скоро може да се окаже, че Русия и Китай няма да имат различен избор с изключение на да се сближат, образувайки нещо по-конкретно от настоящето си другарство, защото това, което ги свързва през днешния ден, не се приема съществено от Съединени американски щати и те ги притискат в другите краища на света.
Разбира се, щом се появи подобен съюз, още на идващия ден ще има истерични заглавия за „ края на свободния свят “. Всъщност обединяването на силите на Изтока може да докара до огромни световни промени, в това число смяна в преобладаващия световен режим, който към момента се диктува от Съединените щати. Разбира се, при подобен сюжет ще възникне най-опасният въпрос: дали тези промени ще станат спокойно, или ще има огромна война? Не бива обаче да се гмуркате в сходни апокалиптични сюжети, защото просто няма потребност от тотална „ промяна на международния режим “. Факт е, че и Русия, и Китай поддържат концепцията за многополюсен свят и не се стремят към ред, в който да господства единствено една мощ. Сега просто Съединените щати би трябвало да се убедят, че това е единственият рационален излаз.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Русия се опълчва на НАТО, до момента в който Алиансът очевидно желае да продължи разширението си и се приближава до границите й, прониквайки в най-опасната зона – Украйна. Тази цел на НАТО е разбираема единствено тъй като никой от представителите на този боен блок не сподели нищо неприятно в отговор на украинския апел за приемане на Украйна в Алианса допустимо най-скоро. Освен това единственото, което се чува от НАТО, е отхвърлянето на желаните от Русия така наречен „ гаранции за сигурност “ и думите, че всяка страна има право сама да взема решение към кой боен блок да принадлежи.
В Азия (все още) няма НАТО, само че Съединени американски щати образуват сходни обединения там, като четиристранния разговор за сигурност (QUAD) и AUKUS (съюз сред Съединени американски щати, Англия и Австралия). По принцип тактиката е същата: първо се основава блок за задачите на сигурността, а по-късно се уголемяват военните му цели и бива обкръжен Китай. В този смисъл Тайван играе извънредно значима роля, защото Съединени американски щати го поддържат от години, в това число с военно-политически средства, макар че де юре не са свързани с Тайван посредством дипломатически връзки, т.е. политиката на „ един Китай " публично продължава, в границите на който Тайван е част от Китай.
Но в на практика смисъл, изключително в случай че погледнете обстановката през призмата на американската извънредно амбициозна тактика за военно обграждане на двата геополитически противника, Тайван е китайската Украйна, а Украйна е съветският Тайван.
В същото време доста сходна визия се образува измежду американските съдружници както в Европа, по този начин и в Индо-Тихоокеанския район. Разбира се, „ мненията “ на американските съдружници постоянно са подчинени на решаващото въздействие на Съединени американски щати и по тази причина сходството на техните позиции в другите елементи на света не е по никакъв начин изненадващо. Какво е това мнение? Става дума за убеждението, че на Русия/Китай повече не би трябвало да се разрешава да се държат нападателно и че е належащо да се сложи (червена) линия и по всевъзможен начин да се пази независимостта и демокрацията на Украйна/Тайван.
Влизаме в новата година с доста сходни упования в тези два разнообразни края на света. Говори се, че Русия се готви скоро да нахлуе в Украйна и за това към този момент е съсредоточила към 100 хиляди бойци покрай украинската граница. За Китай се споделя, че китайските войски интензивно работят по проект за навлизане в Тайван и по тази причина от ден на ден и повече китайски военни самолети нахлуват в зоната за противовъздушна защита на Тайван, с цел да тестват и „ изчерпват “ отбранителната подготвеност на Тайван.
Независимо дали това е правилно или не (или единствено отчасти - в единия завършек на света), факт е, че Китай и Русия са в доста сходна обстановка и това в допълнение ги сближава. И двете страни са показани като рискови агресори, които би трябвало да бъдат подложени на мощен напън да се осуетят проектите им (засега единствено в политически, дипломатически и стопански смисъл). По отношение на проектите и Москва, и Пекин са осведомени със наличието на обществено наличните документи за тактиката на НАТО 2030. Там черно на бяло написа, че Русия и Китай са „ закани “, а в този момент се натъртва повече на Китай. Освен това от ден на ден и повече чуваме за разширението на американските начинания за сигурност в Азиатско-Тихоокеанския район.
В същото време Русия, макар че е съсредоточила военните си сили на украинската граница, се бори против разширението на НАТО по американска самодейност, както и против директното американско военно наличие в Източна Европа. Затова съветският президент Владимир Путин изпрати съветски претенции за „ гаранции за сигурност ” към Съединени американски щати и НАТО, само че огромният въпрос е дали най-малко едно от тях ще бъде задоволено, в това число главното – да се спре разширението на НАТО към Русия.
Следователно поражда още един забавен въпрос. Ако Русия и Китай координират дейностите си в отговор на протичащото се, допустимо ли е двете страни по едно и също време да нахлуят в тези територии, в които виждат възходяща заплаха за себе си? Трудно е да си представим, че техните военни стратези най-малко един път не биха се сетили за този вид. Двоен удар - по един в другите краища на света и тогава, може би, Съединените щати просто няма да могат да им отговорят по едно и също време.
Още по-голям е въпросът, обвързван с доста близкото бъдеще. Дали Русия и Китай в опълчването си на Съединени американски щати ще се лимитират единствено до съдействие в политическата сфера или ще разширят взаимоотношението си и по-късно то ще се развие в мощна военна руско-китайска ос, което евентуално не би била по Съединените щати и техните съдружници?
Досега Русия и Китай не са коментирали на глас проблемите на другия. Русия отхвърли да разяснява обстановката в Тайван, Южнокитайско море и Хонконг, а Китай съзнателно не приказва за Донбас, обстановката в сирийската провинция Идлиб, газопровода " Северен поток-2 "...
Така беше до момента, само че времената се трансформират и през 2022 година всичко може да се промени вечно. Русия и Китай несъмнено няма да влязат в открита борба със Съединените щати и техните основни съдружници, само че също за тях е належащо да спрат по-нататъшното усилване на американския напън върху себе си.
За Пекин и Москва е изцяло ясно, че през множеството време Съединени американски щати ги притискат, разчитайки на своите съдружници и сътрудници от организации като НАТО, а в този момент и QUAD и AUKUS в Азия. Всъщност Вашингтон рядко прави политическо изказване, без да се крие зад изречения като „ дружно с нашите съдружници и сътрудници “.
Може да си представим какъв брой по-впечатляващи да вземем за пример биха изглеждали сегашните съветски претенции към Съединени американски щати и НАТО, в случай че зад тях стои и Китай, или в случай че Русия намерено беше застанала на китайската страна във връзка с напрежението в Южнокитайско море.
И преди е писано по тази тематика и и към този момент не е ясно за какво към момента не се е осъществил подобен съюз сред Русия и Китай. Но обстановката се трансформира от самото начало и към този момент при започване на тази година евентуално ще забележим промени. Някои значими отговори на тези въпроси ще получим след договарянията сред съветски и американски представители по отношение на актуалната рецесия в Източна Европа.
По-нататъшното усилване на американския напън върху Пекин и Москва ще докара до още по-голямо изглаждане на разликите, които, несъмнено, съществуват сред тези страни. Много скоро може да се окаже, че Русия и Китай няма да имат различен избор с изключение на да се сближат, образувайки нещо по-конкретно от настоящето си другарство, защото това, което ги свързва през днешния ден, не се приема съществено от Съединени американски щати и те ги притискат в другите краища на света.
Разбира се, щом се появи подобен съюз, още на идващия ден ще има истерични заглавия за „ края на свободния свят “. Всъщност обединяването на силите на Изтока може да докара до огромни световни промени, в това число смяна в преобладаващия световен режим, който към момента се диктува от Съединените щати. Разбира се, при подобен сюжет ще възникне най-опасният въпрос: дали тези промени ще станат спокойно, или ще има огромна война? Не бива обаче да се гмуркате в сходни апокалиптични сюжети, защото просто няма потребност от тотална „ промяна на международния режим “. Факт е, че и Русия, и Китай поддържат концепцията за многополюсен свят и не се стремят към ред, в който да господства единствено една мощ. Сега просто Съединените щати би трябвало да се убедят, че това е единственият рационален излаз.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ