България е пълноправен член на ЕС от 2007 г., но

България е пълновръстен член на Европейски Съюз от 2007 година, само че към момента възприятието за принадлежност към Общността на българите не е пълноценно. Защо към момента приказваме за „ нас “ и за Европа?

Причините за това чувство измежду хората са доста. Всички ние, представителите на европейските и националните институции, имаме дълг към българските жители да ги приобщаваме към политиките на Европейски Съюз и техните изгоди. Истината е, че стандартът ни на живот е по-висок вследствие на европейската взаимност. Вече не се сещаме за таксите за роуминг, живеем с европейски стандарти за качество на храните, въздуха, пътуваме, учим и работим свободно в Европа. В този смисъл не би трябвало да омаловажаваме и да одобряваме за даденост тези достижения – в случай че бяхме отвън Европейски Съюз, те нямаше да са налични за нас и за децата ни. Естествено, ние, българите, имаме високи упования и желаеме – заслужаваме – стандартът ни да е висок като във високоразвитите европейски страни. В този смисъл общественото неравноправие в България също играе роля за песимистичните настроения и надлежно би трябвало да преодолеем икономическите несъразмерности. Ако това се реализира, ще забележим и смяна в настройките за европейската принадлежност на българите. Вече 17 години сме в Европейски Съюз, а дебатът за Европа у нас към момента се случва като че ли България не е в Европа – все едно чакаме „ някой от Брюксел “ да ни каже какво да се прави. А в действителност в Брюксел вървят българските дипломати, специалисти, политици, министри, с цел да вземат участие във вземането на решенията, които въздействат на фамилния ни бюджет и на метода ни на живот

Какво още сподели представителят на Европейска комисия в България Йорданка Чобанова? Прочетете цялостната публикация.