Зад всеки кандидат за постовете в Европейската комисия и Европейския

Зад всеки претендент за постовете в Европейската комисия и Европейския парламент може да се види, че стоят ползи - на национална страна или група от национални страни, или пък са корпоративни ползи, които още веднъж минават през национални ползи.
Това съобщи пред БНР проф. Здравко Попов - мъдрец и някогашен дипломат в Чехия.

По думите му тази година сме станали очевидци на основаване на персонификация в европейските институции - на Комисията и във връзка с постове в Европейския парламент, на първо място поради характера на подписаните покупко-продажби, в сравнение с някакви по-ясни правила и полезности, на основата на които европейските институции действат.

„ Имаше едни номинации за така наречен топ 5 позиции, които изчезнаха след европейските избори, появиха се напълно нови хора, които никой не очакваше, а и не беше замислено по този начин “, сподели той..

Според него сега Европейски Съюз се намира в някакво положение на поддържане на внимателен баланс, защото ползите на националните страни се оказват по-значими в сравнение с някакви европейски или наднационални интерес или правила, на които може да се конституира едно ръководство или водачество на Европейски Съюз.

Според проф. Попов Вишеградската четворка - Полша, Унгария, Чехия и Словакия, стартира да придобива характера на втори център в Европа, който ще се опита да реформира Европейски Съюз и нямат упоритости да изоставен общността.

„ Те няма да излязат от Европейски Съюз, тъй като имат самоувереността, че носят полезностите и правилата на класическата съвременна Европа, на класическия съвременен капитализъм, а не на тези модерни неолиберални, глобализиращи по своя темперамент трендове, които се съставляват, да кажем, от Европейски Съюз като цяло “, сподели проф. Попов.

„ Тази Вишеградска група, основана през 1991 година за по-лесно да се интегрира в западноевропейската цивилизация, с помощта на един общ порив, съгласувани и координирани политики, последователно стартира да придобива характера на втори център в Европа. Именно тъй като колкото повече една страна придобива своята идентичност, толкоз повече се появява историята ѝ “ добави той.

„ От позиция на историческите вероятности тези страни – с изключение на положителната си икономическа обстановка, в която се намират, изключително в случай че ги съпоставим с Югоизточна Европа, те имат и самочувствието, че са част от огромното европейско Просвещение и огромната европейска модерност от времето, когато са били част от Хабсбургската, а по-късно Австо-Унгарската империя. Т.е., има един необикновен централноевропейски нрав, който не се дава на Западна Европа да бъде считан за придатък на така наречен Европа или европейска цивилизация “, изясни проф. Попов.

„ А опцията да се вземат някакви независими решения, не постоянно координирани и постоянно противопоставящи ги на Западния свят, приказва, че Вишеградската група, изключително с център Унгария, а може би също и Полша, ще се пробва да прави промени в Европейски Съюз “.

Във връзка с обстоятелството, че разширението на Европейски Съюз е поверено на номиниран от Унгария претендент за еврокомисар, професорът разяснява: „ Стара Европа не наподобява склонна, в по-голямата си част, да се уголемява. Поради тази причина не дава някаква висока тежест на портфолиото еврокомисар за разширението на ЕС… Когато споделяме маджарски комисар по разширението, то евентуално има някакъв интерес Унгария да носи това портфолио и той може би би трябвало да бъде разчетен от позиция на общото схващане сега би трябвало ли да се уголемява Европа или да се вгледа в себе си, да се опита да оправи своя двор, да подреди мебелите в къщата си и чак тогава да огледа през прозореца и да види чакащите дали са изгубили самообладание да влязат в Европейски Съюз “.