Забелязах, че не само хората са се променили, но и

„ Забелязах, че освен хората са се трансформирали, само че и всичко, което е създание на хората. Гледам филми от 90-те на драго сърце, тъй като всички те са неповторими, пропити със специфична атмосфера и с забавен сюжет. Невъзможно е да се гледат актуалните филми. А и анимационните сериали станаха скучни и монотонни, като че ли са основани от някакъв тип изкуствен интелект.

А какво да кажем за музиката? Обичам да чувам трогателен топъл рок от 1970-1985 година, ярки денс шлагери от 90-те, опция от 2000-2007 година, само че въобще не схващам актуалната музика. Сега в музиката няма душа: тя се основава на компютър. Думите се наслагват върху такт на дигитален компютър, наричайки го музика. Такава музика подхожда на роботи, само че не и на живи хора!

До 2012 година прочетох доста забавни книги. Това бяха именитите истории за Хари Потър, Саурон и разнообразни задгранични измислици от предишния век. Но в този момент никой не написа забавни книги. Никой от приятелите ми даже не обръща внимание на това, само че осветляването е доста значимо за мен.

Преди това целият град беше цялостен с топли оранжеви лампи с нажежаема жичка. Горещи крушки с нажежаема жичка бяха завинтени в домашните настолни лампи с топла, приятна светлина, което създаваше невероятна атмосфера в стаята.

Сега всички лампи са LED и светят с отвратителна бяла светлина. В супермаркетите обстановката е същата, по тази причина виждам да не ги навестявам – има доставка по домовете! Дори в положителните остарели входове има LED бели крушки.

Преди към къщите има огромни градини, а в дворовете растяха дървета.

Съвременните зони с „ индивиди “ в многоетажките са изцяло безжизнена зона за роботи. Няма градини, няма дървета – единствено здрав асфалт и тротоарни плочи. Най-интересното е, че хората на драго сърце купуват тези жилища и живеят добре там.

„ Хора “ можеха да се срещнат до 2012 година Тогава те се срещаха, разговаряха, събираха се, викаха се на посетители и не се опасяваха един от различен. Сега всички хора са затворени, антисоциални, необщителни, токсични и се държат по един и същи модел.

Те даже приказват с едни и същи изречения. Кой си ти? Какво ти е належащо? На какъв брой години си? И след това изблик на експанзия, без значение от отговорите на тези въпроси! Хиляди пъти се пробвах да обясня на новото потомство, че си пишехме в интернет с непознати, а по-късно се разхождахме и се забавлявахме. Но актуалните хора не схващат това, тъй като не се вписва в тяхната стратегия.

Случваше се да отивам на събирания на разнообразни субкултури, където непознати се срещаха и разговаряха цяла вечер. Посещавах и градски чат срещи, където виждахме единствено „ ника “ на индивида в чата! Не знаехме възрастта и външния тип на индивида, само че това не ни пречеше да се съберем и да се забавляваме.

Когато бях на 19 години, влизах в „ ICQ “ и писах на инцидентни девойки, като незабавно предлагах среща. Те даже не виждаха фотографията ми, само че на драго сърце излизаха на разходка с мен. В ICQ никой за 5 години не е имал въпрос кой съм! И никой не ме попита от какво нуждая се! И никой не ме вкара в черния лист след думата „ Здравей “. А актуалните хора не желаят да такова неща. Те даже не знаят по какъв начин да го създадат.

Виждали ли сте по какъв начин се разхожда актуалната юноша в този момент? Събират се и сядат на телефоните си. Само не разбирам какво вършат в тези телефони, в случай че не са конфигурирани да споделят? Те евентуално поддържат връзка единствено с тези, които са в тяхната база данни: близки другари, родственици и съученици.

До 2012 играех на Counter-Strike 1.6. Всеки „ псевдоним “ беше неповторим и автентичен, а в този момент във всички игри „ прякорите “, фразите и дейностите са идентични, като че ли играете против ботове. Сравнявайки всички тези обстоятелства, стигнах до извода, че множеството хора са сменени от „ биороботи “. И се трансформираха освен децата, само че и множеството възрастни.

Тези биороботи се издават по шаблонa: непоколебим дневен режим и придвижване по едни и същи направления. Това са живи хора, които непрекъснато не спят през нощта, изключително през лятната почивка. А биороботите живеят съгласно биоритмите.

Живият човек може да се движи из града безусловно свободно, само че биороботът постоянно следва избран маршрут. И потегля единствено в случай че знае крайната цел на пътя. Тук бих направил прилика с онлайн запознанствата. Човек ще стартира връзка с чужд единствено в случай че е наясно с задачата на тази връзка. Това е жив човек, който може да поддържа връзка просто по този начин, само че биороботът не схваща това.

Подобна обстановка поражда и при придвижване. Ако на биоробота не се каже задачата на маршрута, той просто няма да помръдне. Възможно е да се разхождаме с жив човек просто по този начин, като се движим безусловно безредно и даже не мислим къде ще бъдем след 10 минути. Разходката за биороботa е явен маршрут от точка А до точка Б.

Имам един подобен другар, който очевидно е сменен с биоробот. Винаги излизаме на разходка, само че той стои на входа като затвърден на място. И първото нещо, което ме пита като по образец е къде отиваме! Докато не отговоря на този въпрос, той няма да излезе от двора. И в случай че не отговоря, тогава той ще излезе за. Иначе няма да може да тръгне!

А когато излиза без мен, постоянно целеустремено отива някъде. Ако живите хора могат просто да излязат от къщата и да се разходят, то той постоянно ще излезе с ясна цел. Освен това постоянно си ляга едновременно, без значение от деня от седмицата! Дори на 31 декември си ляга в 22 часа.

Той закусва, обядва и вечеря по едно и също време. И след 18:00 в никакъв случай не яде. Истинските хора по този начин ли се държат? Винаги хапвам по друго време. Ям, когато ми се желае, и даже не поглеждам часовника. Но биороботите имат ясна стратегия.

Забелязвам също, че в случай че се появи видео в YouTube или някой изрази мнение, което не подхожда на програмата, тогава всички биороботи незабавно нападат подобен човек и го наскърбяват. Смешното е, че всичките им изречения са идентични и написани по еднакъв модел.

Имам възприятието, че всички тези биороботи живеят съгласно едно и също управление. До 2012 година интернет беше цялостен с живот през нощта и освен в интернет – улиците и клубовете бяха цялостни с хора. А в този момент всички спят през нощта. След 23:30 обществените мрежи са празни, а по улиците няма никой.

Тези биороботи даже имат копие на стила си на облекло и външният им тип е някак си същият. Всички имат безусловно идентичен грим. Като едно лице на милион девойки. Гледаш аватарите и даже не разбираш дали момичето е на 13 или на 35. А преди всяко момиче беше неповторимо.

Не мога да кажа тъкмо в кой интервал се промени всичко, само че през 2011 година беше обикновено. Помня добре 2011 година, познанства, гостувания и напълно естествени хора. Но след 2012 година всичко се промени.

Но какво тъкмо се случи през 2012 година? Как хората могат да бъдат сменени с биороботи? Не мисля, че Големият адронен колайдер е отговорен, тъй като беше пуснат през 2008 година Какво може да ги промени е огромен въпрос.

За да се държат хората по този метод, е задоволително да трансформират положението на съзнанието си. Когато споделям, че хората са сменени от биороботи, това въобще не значи, че същински хора са били отведени на летяща паница, а роботите от кино лентата „ Приключенията на електрониката “ вървят вместо тях. Хората останаха живи, само че претърпяха някаква промяна на съзнанието. Те станаха жертва на процедурата за надзор на съзнанието, трансформирайки се в някакъв „ дигитален “ тип. И това се случи незабавно след 2011 година

Не разбирам единствено едно – за какво някои хора се трансфораха в биороботи, а други останаха естествени? В последна сметка даже измежду младежите има безусловно естествени хора.

Имам необичайно съмнение и за това. Забелязах една забавна специфичност: всичките ми другари, трансформирали се в биороботи, гледат аниме. Някакъв 25-ти кадър или внушаемост, която влияе на човешкия разум, може да бъде вградена в тези японски карикатури. И тези карикатури започнаха да набират известност у нас след 2012 година

Но най-вероятно образецът за аниме е единствено малко зрънце.
Върху публичното схващане може да се въздейства колкото искаш и по какъвто искаш метод. Тези, които имат такива благоприятни условия – умерено извършват проектите си. Във всяка страна това „ схващане “ е друго, само че има и общи „ международни “ характерности, под които се обработва популацията. И кой ще потвърди, че популацията на планетата не се управлява от избран, стеснен кръг непознати същества? “

© 2023