За случаи с отровени диви животни в Рила сигнализират еколози
За случаи на отровени диви животни в Рила предизвестиха от сдружението за дива природа " Балкани " в обществената мрежа.
В края на април е бил токсичен вълк, на който екип на организацията е бил сложил GPS предавател с проучвателен цели. На 100 метра от него е открита и мъртва лисица, за която също се допуска, че е отровена. В сходни случаи заплахата от отровата е освен за дивите животни, само че и за хората, предизвестяват еколозите.
От сдружението алармират до виновните институции в тези случаи - Министерство на вътрешните работи, Българска организация по сигурност по храните, Регионалната дирекция по горите и екоинспекцията в Благоевград. От инспекцията и работата им излиза наяве, че липсва протокол, съгласно който институциите да знаят кой е виновен в сходна обстановка и по какъв начин би трябвало да се работи. За този сериозен проблем изяснява и Елена Цингарска от сдружението пред БНР.
" Дневник " изпрати въпроси по случая до всички виновни институции при сходни произшествия. При предходен сходен случай с отровена цяла колония лешояди в Кресненското дефиле, инспекция на " Дневник " откри, че в България няма нито един хванат отговорен за отравяне на хищни животни.
Опасността за хората идва от директния контакт с отровено животно, само че има и друга опасност, която може да е невидима за нас – тази отрова може да бъде пропита в почвата, след което да премине посредством корените на растенията и хифите на гъбите – билки и гъби, които хората по-късно събират. " На хората би трябвало да им стане ясно и най-много на тези, които правят сходни неща, че това е извънредно значимо за нас и за нашите деца, освен за животните ", акцентира Елена Цингарска.
Проблемът с отровите
Използването на отровни примамки за хищници е неразрешено със закон, само че на процедура възбраната не се ползва. Защото не се работи бързо и дейно на място, с цел да се заловят отговорните, надлежно няма глобени и осъдени.
Убиването на дивеч без позволение или със неразрешени средства, както и незаконното заличаване на предпазени типове са закононарушения по Наказателния кодекс и се санкционират с санкции, пробация или отнемане от независимост.
Залавянето на причинителите на тези действия е мъчно. Въпреки това правораздавателните и проверяващи органи би трябвало да създадат нужното за определяне на отговорните. Ключова роля за съблюдаване на възбраната за потребление на отровни примамки имат горските стопанства и дирекциите на националните паркове, тъй като те разполагат с защита на тези територии.
Всички виновни органи могат да работят за предварителната защита на казуса, за разяснение на избрани групи, само че най-много на локалното население, за вредата и незаконността на потреблението на отровни примамки и произлизащите от това наказания за нарушителите.
Обикновено локалните хора са наясно с тази безнаказана обстановка. Доста животновъди намират отровата като разумно решение на казуса им с вълка, са открили експертите. Целта на животновъдите е да опазят животните си от хищници, само че има други способи за това с изключение на отровата, която е рискова за всички – електропастири и финансови обезщетения от страната при вреди от вълци.
За да има действителен резултат от дейностите на институциите, полицията би трябвало незабавно да отиде на място, да разпита хората в района и да подхващат следствие.
© Reuters
Случаят с отровата в Рила
От съдружие " Балкани " описват, че са разкрили животното с помощта на GPS системата, която регистрира, когато животното не се движи дълго време. Техен екип е отишъл на мястото, откъдето предавателят изпраща координати и открива безжизненото тяло на вълка. Според тях от метода, по който е настъпила гибелта на животното и мястото, където е умряло животното – обширни ливади с човешко наличие, " недвусмислено излиза наяве, че е погълнало отрова ".
Впоследствие на 100 м от вълка откриват и лисица, за която допускат, че също е умряла от отравяне.
След сигнала от Министерство на вътрешните работи и Регионаланта дирекция по горите изпращат екипи от най-близките си подразделения и въпреки да си правят работата, липсва какъвто и да е протокол за деяние и за отговорностите на другите институции при такива случаи.
БАБХ изясняват, че нямат финансиране за проучване за съществуване на токсини в телата на животните и определянето им. Регионална инспекция за опазване на околната среда - Благоевград не са реагирали на сигнала на сдружението.
Екипът на " Балкани " взима проба от стомашното наличие на вълка за проучване и считат да осведомят БАБХ за резултатите.
Целта на отровните примамки
Смята се, че с отровни примамки може да се ограничи броят на хищниците в природата. Основната цел е понижаване на броя на вълците, лисиците и чакалите.
Освен че е пагубно за животните, сходно безконтролно и незаконно деяние може да докара и до гибел на човек, припомнят институциите. Ограничаването на броя на вълците, лисиците и чакалите с отровни примамки е незаконно, аморално и неефективно.
Основната причина за съвсем цялостното изгубването на лешоядите в България е точно всеобщото и безсистемно прилагане на отровни примамки за хищници и бракониерството.
В края на април е бил токсичен вълк, на който екип на организацията е бил сложил GPS предавател с проучвателен цели. На 100 метра от него е открита и мъртва лисица, за която също се допуска, че е отровена. В сходни случаи заплахата от отровата е освен за дивите животни, само че и за хората, предизвестяват еколозите.
От сдружението алармират до виновните институции в тези случаи - Министерство на вътрешните работи, Българска организация по сигурност по храните, Регионалната дирекция по горите и екоинспекцията в Благоевград. От инспекцията и работата им излиза наяве, че липсва протокол, съгласно който институциите да знаят кой е виновен в сходна обстановка и по какъв начин би трябвало да се работи. За този сериозен проблем изяснява и Елена Цингарска от сдружението пред БНР.
" Дневник " изпрати въпроси по случая до всички виновни институции при сходни произшествия. При предходен сходен случай с отровена цяла колония лешояди в Кресненското дефиле, инспекция на " Дневник " откри, че в България няма нито един хванат отговорен за отравяне на хищни животни.
Опасността за хората идва от директния контакт с отровено животно, само че има и друга опасност, която може да е невидима за нас – тази отрова може да бъде пропита в почвата, след което да премине посредством корените на растенията и хифите на гъбите – билки и гъби, които хората по-късно събират. " На хората би трябвало да им стане ясно и най-много на тези, които правят сходни неща, че това е извънредно значимо за нас и за нашите деца, освен за животните ", акцентира Елена Цингарска.
Проблемът с отровите
Използването на отровни примамки за хищници е неразрешено със закон, само че на процедура възбраната не се ползва. Защото не се работи бързо и дейно на място, с цел да се заловят отговорните, надлежно няма глобени и осъдени.
Убиването на дивеч без позволение или със неразрешени средства, както и незаконното заличаване на предпазени типове са закононарушения по Наказателния кодекс и се санкционират с санкции, пробация или отнемане от независимост.
Залавянето на причинителите на тези действия е мъчно. Въпреки това правораздавателните и проверяващи органи би трябвало да създадат нужното за определяне на отговорните. Ключова роля за съблюдаване на възбраната за потребление на отровни примамки имат горските стопанства и дирекциите на националните паркове, тъй като те разполагат с защита на тези територии.
Всички виновни органи могат да работят за предварителната защита на казуса, за разяснение на избрани групи, само че най-много на локалното население, за вредата и незаконността на потреблението на отровни примамки и произлизащите от това наказания за нарушителите.
Обикновено локалните хора са наясно с тази безнаказана обстановка. Доста животновъди намират отровата като разумно решение на казуса им с вълка, са открили експертите. Целта на животновъдите е да опазят животните си от хищници, само че има други способи за това с изключение на отровата, която е рискова за всички – електропастири и финансови обезщетения от страната при вреди от вълци.
За да има действителен резултат от дейностите на институциите, полицията би трябвало незабавно да отиде на място, да разпита хората в района и да подхващат следствие.
© Reuters
Случаят с отровата в Рила
От съдружие " Балкани " описват, че са разкрили животното с помощта на GPS системата, която регистрира, когато животното не се движи дълго време. Техен екип е отишъл на мястото, откъдето предавателят изпраща координати и открива безжизненото тяло на вълка. Според тях от метода, по който е настъпила гибелта на животното и мястото, където е умряло животното – обширни ливади с човешко наличие, " недвусмислено излиза наяве, че е погълнало отрова ".
Впоследствие на 100 м от вълка откриват и лисица, за която допускат, че също е умряла от отравяне.
След сигнала от Министерство на вътрешните работи и Регионаланта дирекция по горите изпращат екипи от най-близките си подразделения и въпреки да си правят работата, липсва какъвто и да е протокол за деяние и за отговорностите на другите институции при такива случаи.
БАБХ изясняват, че нямат финансиране за проучване за съществуване на токсини в телата на животните и определянето им. Регионална инспекция за опазване на околната среда - Благоевград не са реагирали на сигнала на сдружението.
Екипът на " Балкани " взима проба от стомашното наличие на вълка за проучване и считат да осведомят БАБХ за резултатите.
Целта на отровните примамки
Смята се, че с отровни примамки може да се ограничи броят на хищниците в природата. Основната цел е понижаване на броя на вълците, лисиците и чакалите.
Освен че е пагубно за животните, сходно безконтролно и незаконно деяние може да докара и до гибел на човек, припомнят институциите. Ограничаването на броя на вълците, лисиците и чакалите с отровни примамки е незаконно, аморално и неефективно.
Основната причина за съвсем цялостното изгубването на лешоядите в България е точно всеобщото и безсистемно прилагане на отровни примамки за хищници и бракониерството.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ