Бисерът се дължи на страданията на мидата. Страданията раждат добродетелта ♥ Символите в природата
За естествените феномени като знаци, които разясняват някои закони в човешкия живот, споделено от един от най-приближените на Петър Дънов възпитаници - Боян Боев (1883 ~ 1963) и неговите лекции по тематики из Словото на Учителя, събрани в книгата „ Доброто разположение “.
(Боян Боев с Учителя на Изгревската поляна)
Символи в природата
Учителят сподели едно главно предписание за нашите връзки към природата. То е следното. Ние би трябвало да следваме или подражаваме методите на природата. С каквито способи си служи тя, ние да ги учим и прилагаме. Ние би трябвало да знаем следното: Много работи, които стават вън, в природата към нас, могат да се приведат и се отнесат към човешкия живот. Значи ние би трябвало да преведем явленията в природата, с цел да ги използван в човешкия живот. Този превод се основава на следния закон: Това, което става в природата, то дава отговор или подхожда, или е аналогично на някои процеси в човешкия живот. Изобщо законът гласи по този начин: Има сходство или прилика сред разните области на природата. Като прилагаме този закон за аналогията, ние можем да считаме естествените феномени като знаци, с които разясняваме известни закони в човешкия живот. Да кажем, че ние следим природата и виждаме през есента по какъв начин листата от дърветата окапват на земята. Те изгниват, стават на тор и се трансформират в хранителни материали, които корените изсмукват и ги пращат към клоните, и дават нови листа. Това събитие можем да съпоставим с раждането и прераждането в човешкия живот. За този закон можем да си послужим и с едно друго събитие в природата. Имаме един извор, от извора се образува една река, тя се влива в морето. Обаче морската вода се изпарява и отива нагоре като водни пари в атмосферата, където образува облаци, от които пада дъжд, попива в земята и образува нови пари. Нещата се повтарят. Това отново символизира прераждането. Който не може да разбере закона на прераждането, дай му този образец. Реките, които текат по земната повърхнина, те тичат, стремят се, гонят нещо. Какво? Морето, океана, Великото. Следователно, ние като гледаме в планината един поток, който тече към морето, тогава ще кажем по този начин: Както този поток има блян към океана, подобен блян има човешката душа към Бога. Тези диаманти, брилянти, които по този начин красиво пречупват слънчевата светлина, съгласно науката те се образуват в земните дълбочини от въглерод, от въглена, при мощно налягане и висока температура - няколко хиляди градуса. Даже химикът Моасан е получил в своята лаборатория изкуствено, с апарати и машини, дребни диаманти. В човешкия живот страданията, скърбите дават отговор на високата температура и налягане. Диамантите дават отговор на добродетелите. Значи, както диамантите се образуват при налягането, по този начин при страданията вътре в човешката душа се образува различен драгоценен камък - добродетелта. Друг образец: Колко са красиви бисерите! Нали има бисерни колиета. Тези бисери са формирани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета. Как се образуват? Когато мидата си разтваря и отдалечава черупките, инцидентно може да попадне в нейната тога едно пясъчно зрънце. Тази песъчинка нервира, боде, наранява тази нежна ципа вътре в мидата. Тя усеща огромни болки, тя страда. При това огромно страдалчество на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук отново виждаме една прилика. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите дават отговор отново на известни добродетели в човешката душа. Понеже е по този начин, когато дойдат страданията, човек да каже: „ Господи, благодаря Ти за това страдалчество, през което аз в този момент минавам, тъй като зная, че с това страдалчество Ти ще ме пробудиш и ще образуваш драгоценен камък, с който ще украсиш моята душа. “ Да се каже това през време на самото страдалчество е мъчно, само че в случай че го кажеш тогава, ти си воин. И в случай че го кажеш тогава, страданията последователно ще си отидат. Закон е: Когато човек благодари за известни премеждия и несгоди - те си отиват.
Друг образец, природата е цялостна с хиляди образци. Аз ще ви приведа доста малко. Целта е не да изчерпя въпроса, а всеки от нас да се научи самичък да превежда естествените феномени, с цел да може по този метод да си изяснява Божествените истини. Да кажем, че през м. юли, август или септември, минавате около едно ябълково или крушово дърво и виждате, че то е отрупано с плодове. Тези плодове преди са били зелени. Като узреят, стават червени, жълти, лъскави. Защо? За да привлекат вниманието на хората и птиците и те да ги берат. Така семената ще се разсеят. С други думи, дърветата вършат своите узрели плодове красиви, привлекателни, с цел да ги раздават. Какъв превод може да създадем? Човек може да взима образец от плодните дървета и да си каже: „ И аз желая да върша като ябълката и крушата. Тези богатства, това познание, с което аз разполагам, ще ги разпределям на всички. “ Дърветата за нас са едно предметно обучение. Те ни учат да се раздаваме на другите, както те се раздават. Бог е сложил към нас доста феномени от най-различен темперамент, с цел да се учим от тях по какъв начин да живеем, какво да вършим.
Нека да вземем различен образец из медицината. Когато човек се пореже, върху раната се образува кора, която пада, откакто се образува младата тъкан. Тя изсъхва и пада, когато новата кожа изцяло се образува. Кората се е образувала, с цел да пази раната от зараза. Как да преведем това за човешкия живот? Много елементарно. В тази рана скъпото е младата тъкан, новият епидермис. Когато в теб има едно начало на един хубав Божествен живот, имаш красиви вътрешни прекарвания, начало на едни мистични опитности, имаш свещени усеща и проблясъци, това е новата тъкан, която от горната страна би трябвало да има кора, т.е. ти би трябвало да ги криеш. Да не казваш на другите хора своите свещени опитности. Чак когато изцяло закрепнеш в мистичния живот, тогава можеш да споделиш с другите, инак можеш да загубиш тези опитности. Не знам вие дали сте следили някое цвете, поникнало в някоя пещера или зимник. То ще пораства към изхода на пещерата, към светлината. Ще се стреми към слънцето, тъй като слънцето дава живот на растенията. Този превод е доста елементарен. Така също и човешката душа се стреми към Бога, както растението се стреми към светлината. Желаете ли, като свършим тази беседа, да отидем пред приемната стая на Учителя, където на един ъгъл ще видите една доста дребна цепнатина, от която се демонстрира една теменужка, цъфнала на най-лошите условия? Аз мислих за нея, по какъв начин е съумяла при този напън на камъните да даде тези красиви цветове? Ето какъв е този знак. Когато ти си подложен пред доста сложни условия, преодолей ги и постигни своята цел. Най-трудните твои условия не са по-трудни от изискванията на тази теменужка. Значи човек, когато се откри пред сложни условия, би трябвало да ги преодолява и побеждава, да не пада духом, да не се обезсърчава. Ето една поука от една дребна теменужка. Когато вие разровите земята и разкриете някой камък, ще видите, че той е прояден, изключително в случай че е варовит. Това е от корените на растенията. Те могат да извличат единствено тази храна, която е разтворена във вода. Когато среща един варовит камък и коренът има потребност от тези варовити субстанции, той стартира да изпуща киселина, която разтваря калциевия карбонат и го всмуква за строеж на растението. Значи и човек би трябвало да откри метод за превъзмогване на пречките в живота си, както коренът реализира задачата си. Някога отиваме в планината и потъваме в мъгла, на 3-4 крачки нищо не се вижда, всичко е изчезнало. Но в миналото сме прекарвали по 7-8 дни в такава мъгла. На какво ни учи тази мъгла? Веднъж Учителят сподели това: При мъглите човек се уединява, остава самичък. Всичко е прикрито за него, нищо не се вижда. Природата желае да се уединявате, да прекарате малко време в усамотение, да се вглъбите вътре в себе си, да се почувствувате самичък със себе си и с Бога. Не непрекъснато, цялостен живот да бъдеш в самотност, само че понякога да прекарваш в свещения час на усамотение. Да се доближиш вътре до себе си. При тези моменти на самотност Бог от вътрешната страна ще те учи. Тогава ти ще разговаряш с Бога, а всичко друго ще забравиш. След това отново отиди в света.
Друг образец. Да кажем, че в този миг бушува огромна стихия. Светкавици прорязват небето, гръмотевици се чуват. Из тъмни облаци руква проливен дъжд, съпроводен с ветрове и огромен звук. Всичко това какъв брой време трае? Един-два часа. След това небето се раздира, всичко утихва. От синьото небе нещо се усмихва - слънцето. Цветята се чувствуват свежи, птичките радостно пеят. Бурята не трае доста. Защо скръбта на хората е непоносима? Защото си споделят, че тя ще бъде безконечна, че няма избавление. Но Бог е милосърден. След бурята отново ще изгрее слънцето и всичко ще бъде по-свежо, по-радостно. Даже въздухът ще бъде озониран. Преводът на това събитие е следният. Когато дойдат скръбта и страданието, да се знае, че те траят единствено няколко мига. След това ще пристигна нещо положително, ще пристигна наслада. Условията ще се трансформират. Даже Учителят споделя: „ Колко дни Христос заставам на кръста? Само три дни и след това възкръсна. “ Също по този начин всяко страдалчество трае единствено три дни. Страданията не са безконечни, Бог е милосърден. Никога Бог не дава премеждия нагоре от силата на индивида. И второ - това страдалчество не трае дълго. После иде едно положително като плод на това страдалчество. Това е доста значим свръхестествен закон. Забелязали ли сте по какъв начин са подредени клончетата на растенията? Те са подредени спирално, с цел да не се засенчват едно друго. Това е нужно, с цел да се извърши хлорофилната асимилация. Виждаме каква разумност демонстрира природата в доста дребните работи. От това вадим поука: Във всичките наши действия да демонстрираме огромна разумност. Да не вършим нищо без обсъждане какви ще бъдат следствията. Учителят сподели един път какво назоваваме разумност. „ Мъдростта съдържа познанието на великите естествени закони и методите за тяхното приложение в живота. Освен Мъдростта нали имаме и Любов? Когато в една твоя постъпка вложиш по едно и също време Мъдрост и Любов, тогава тя е рационална. Разумността е комбиниране на Мъдростта и Любовта по едно и също време. “
15.05.1948 година, Изгрев
Из: „ Доброто разположение “, Боян Боев, изд. „ Бяло приятелство “, София, 2002 година
Снимка: Боян Боев с Учителя на Изгревската поляна; beinsaduno.bg
