Лицемерните вопли на „Капитал“. Начин на живот като хамелеон
За последните три години медиите на „ Капитал “ минаха през няколко извънредно спорни обрати в говоренето. От цялостно отричане на избрани хора, до цялостната им поддръжка. Метаморфоза, която може да има единствено една подбуда. И това са парите. Или казано просто - „ Капитал “ танцуват за този, който заплаща музиката. Днес за един, а на следващия ден за различен. Нека се върнем обратно в метаморфозите на Прокопиевата медия и всичко ще ни стане ясно.
Първо бе Цветан Василев. До 2014г. Василев бе безспорният зложелател номер едно в очите на „ Капитал “. Какво ли не писаха тогава Прокопитата. Описваха пирамидата „ КТБ “, правеха разкрития по какъв начин банката финансирала свързани компании, че адресите на множеството кредитополучатели били едни и същи, с един общ имейл и общ инспектор. Че техните притежатели били чиновници на Василев, а заемите се раздавали като топъл самун, в несъгласие на всевъзможни банкови правила.
Всички помним големите публикации на страниците на „ Капитал “, схемите за обвързваното кредитиране, заемащи повече от половината от вестника. Нямаше брой без най-малко две или три публикации срещу Василев и КТБ. Колко единствено сигнали сътвори будната гражданска съвест на Капиталци до Европейската комисия за концентрацията на депозитите на държавните предприятия в същата банка. И след това какво – през 2016 и 2017г. Капиталци внезапно смениха курса на говорене.
Сега оказват помощ на Василев, популяризират всички негови нелепости от Белград през познатите ни кафяви медийни бухалки– „ Капитал “, „ Дневник “, „ Медиапул “, „ Клуб Зет “ и „ Фрогнюз “. Един стартира, а другите го следват и си препредават тематиките. Сега Василев не е чак толкоз неприятен, дори е брат по орис на Иво Прокопиев, и двамата са обвинени и би трябвало да си оказват помощ.
Сега неприятните са други. Сега „ положителният “ Василев очевидно към този момент заплаща музиката, а неуморните публични ментори от „ Капитал “ танцуват ли, танцуват. И то какви танци единствено, на фабриката им за подправени вести и демагогията им би завидяла и Гьобелсовата агитация. Максимата „ една неистина изречена 100 пъти става истина “ намира цялостно отражение в живота на Капиталци като хамелеони. Парите не миришат, а колкото повече от тях получаваш, толкоз по-добре. Какво ти тук значат някакви си правила.
После на дневен ред е Гриша Ганчев. Когато всички справедливи медии в страната, дружно със синдици и институции, тръбяха, че Ганчев краде активите на „ Петрол “, в „ Капитал “ лъскаха имиджа на предприемача от село Микре до бяло. Огромни публикации какъв честен предприемач бил и по какъв начин, видите ли, спасявал „ Петрол “. От какво и от кого го спасявал – от синдиците на КТБ ще да е било. Няма от кого другиго.
Синдиците пробваха да наложат обезпечения върху бензиностанциите и петролните бази, виждайки по какъв начин Ганчев ги апортира от „ Елит Петрол “ в „ Елит Петрол Ловеч “, а след това ги трансферира една по една в друга негова компания – „ Прима Консулт Индъстри “. Но съдът, добре стимулиран от ловешкия предприемач, отхвърли да наложи възбраните, като бави делото месеци наред, или до момента в който проектът на Ганчев успее. Как Гриша Ганчев стана избавител на „ Петрол “ съгласно икономическите мозъци от „ Капитал “, по този начин и не разбрахме. Явно не сме дорасли до тези екзистенциални висоти.
Разбрахме единствено, че Ганчев го „ избави “, само че за себе си, без да заплати на банкрутиралата КТБ нито един лев от дългата кредитна експозиция на сдруженията от групата „ Петрол “, с общо над 250 млн. евро отговорности. Първо квесторите освободиха всички обезпечения на КТБ – ипотеки върху бензиностанции и петролни бази и залози върху комерсиалните предприятия на сдруженията от групата „ Петрол “. После Ганчев апортира бензиностанциите и базите, а по-късно ги продаде на свое сдружение, учредено и ръководено от пенсионера Чавдар Йорданов, който е татко на една от главните директорки на компаниите на Ганчев.
Схемата мина през няколко прехвърляния, в детайли описвани доста пъти от медията ни, с цел да не може КТБ да анулира покупко-продажбите. За банката остана единствено изпразнения от активи „ Петрол “, с големи задължения към банкрутиралия трезор, които Ганчев в никакъв случай няма да заплати. Късметлия обаче е пенсионерът Йорданов - подставеното лице на Ганчев в този момент е най-състоятелният пенсионер, притежаващ повече от 140 бензиностанции в цялата страна и няколко петролни бази.
И когато за всички естествени хора това е една нагла кражба, а Ганчев е апаш, то за Капиталци това е избавление на предприятието, а Ганчев е един честен предприемач с благородни намерения. Да се просълзиш. Да, очевидно през този интервал Ганчев плащаше музиката, а Капиталци танцуваха ли, танцуваха.
Сега на дневен ред е Емилиян Гебрев с опита му да открадне „ Дунарит “. И то след запор върху акциите на завода, натрапен от Комисията за лишаване на нелегално добито имущество /КОНПИ/. И още веднъж единствено в очите на Капиталци тази кражба е избавление за „ Дунарит “. Познато ли ви е? Естествено – същият двуличен рефрен, като при Гриша Ганчев.
Пак вопли за предприятието, какъв брой добре би било всичко, в случай че добричкият чичко Гебрев стане негов притежател. Какво пасторално трогване лъха от публикацията им „ Цялото Пеевско войнство против „ Дунарит “, в съботния брой на „ Капитал “. И този път обаче истината е много по-прозаична и още веднъж типична за нашите географски ширини. Един скандално забогатял и самозабравил се оръжеен търговец трансферира запорирани от КОНПИ акции в своя изгода, без изобщо да му пука за закона.
Наложеният запор обезпечава делото на КОНПИ от 2,5 милиарда лв., което комисията води против банкера–беглец Цветан Василев, само че какво толкоз – един запор, това е толкоз дребно, незначително дейности съгласно Капиталци. Запорът даже бил релативно нереален, т.е. всеки можел да се разпорежда със запорирани акции. Стига бе. А самият Василев нямал нищо общо с „ Дунарит “, съгласно юристите на Гебрев и „ Дунарит “ – „ Карадалиев и сътрудници “, същите юристи, които пазят и икономическите ползи на Цветан Василев още от 2014г. Нищо общо, единствено дето Василев е бил години наред скритият краен притежател на завода, посредством офшорката “EFV”.
Сега главният претекст обаче е, че Пеевски атакувал Гебрев. Капиталци добре знаят, че мантрата „ Пеевски “ върви и е комфортното опрощение за всичко. На положителният Гебрев му лишили краткотрайно лиценза – ах, каква корумпирана страна, по какъв начин може да работи по този начин против този добър човек. Никой обаче не разяснява множеството рискови нарушавания на разпоредбите за предпазване на взривни субстанции, установени от Контрол на общоопасните средства (звено в МВР) и полицията в складовете на Гебрев, което е безусловно съображение да му се отнеме лиценза.
Задължително, преди още веднъж да гръмне някои склад и да има жертви. Само министър Караниколов разяснява тези обстоятелства, само че новите гьобелсовци от „ Капитал “ не го чуват, по този начин са заети с пропагандата в интерес на Емилиян Гебрев, че нищо не чуват. Та нали в този момент Гебрев заплаща музиката и Капиталци отново ще танцуват ли, танцуват. Като мишки в хамбар, когато котаракът не е наоколо.
Лицемерни вопли. Когато си хамелеон, цветовете се менят и истината няма значение. Доскорошните неприятни стават положителни, а в кражбите виждаш благородни действия. И си вярваш, и раздаваш морал на кг.
Първо бе Цветан Василев. До 2014г. Василев бе безспорният зложелател номер едно в очите на „ Капитал “. Какво ли не писаха тогава Прокопитата. Описваха пирамидата „ КТБ “, правеха разкрития по какъв начин банката финансирала свързани компании, че адресите на множеството кредитополучатели били едни и същи, с един общ имейл и общ инспектор. Че техните притежатели били чиновници на Василев, а заемите се раздавали като топъл самун, в несъгласие на всевъзможни банкови правила.
Всички помним големите публикации на страниците на „ Капитал “, схемите за обвързваното кредитиране, заемащи повече от половината от вестника. Нямаше брой без най-малко две или три публикации срещу Василев и КТБ. Колко единствено сигнали сътвори будната гражданска съвест на Капиталци до Европейската комисия за концентрацията на депозитите на държавните предприятия в същата банка. И след това какво – през 2016 и 2017г. Капиталци внезапно смениха курса на говорене.
Сега оказват помощ на Василев, популяризират всички негови нелепости от Белград през познатите ни кафяви медийни бухалки– „ Капитал “, „ Дневник “, „ Медиапул “, „ Клуб Зет “ и „ Фрогнюз “. Един стартира, а другите го следват и си препредават тематиките. Сега Василев не е чак толкоз неприятен, дори е брат по орис на Иво Прокопиев, и двамата са обвинени и би трябвало да си оказват помощ.
Сега неприятните са други. Сега „ положителният “ Василев очевидно към този момент заплаща музиката, а неуморните публични ментори от „ Капитал “ танцуват ли, танцуват. И то какви танци единствено, на фабриката им за подправени вести и демагогията им би завидяла и Гьобелсовата агитация. Максимата „ една неистина изречена 100 пъти става истина “ намира цялостно отражение в живота на Капиталци като хамелеони. Парите не миришат, а колкото повече от тях получаваш, толкоз по-добре. Какво ти тук значат някакви си правила.
После на дневен ред е Гриша Ганчев. Когато всички справедливи медии в страната, дружно със синдици и институции, тръбяха, че Ганчев краде активите на „ Петрол “, в „ Капитал “ лъскаха имиджа на предприемача от село Микре до бяло. Огромни публикации какъв честен предприемач бил и по какъв начин, видите ли, спасявал „ Петрол “. От какво и от кого го спасявал – от синдиците на КТБ ще да е било. Няма от кого другиго.
Синдиците пробваха да наложат обезпечения върху бензиностанциите и петролните бази, виждайки по какъв начин Ганчев ги апортира от „ Елит Петрол “ в „ Елит Петрол Ловеч “, а след това ги трансферира една по една в друга негова компания – „ Прима Консулт Индъстри “. Но съдът, добре стимулиран от ловешкия предприемач, отхвърли да наложи възбраните, като бави делото месеци наред, или до момента в който проектът на Ганчев успее. Как Гриша Ганчев стана избавител на „ Петрол “ съгласно икономическите мозъци от „ Капитал “, по този начин и не разбрахме. Явно не сме дорасли до тези екзистенциални висоти.
Разбрахме единствено, че Ганчев го „ избави “, само че за себе си, без да заплати на банкрутиралата КТБ нито един лев от дългата кредитна експозиция на сдруженията от групата „ Петрол “, с общо над 250 млн. евро отговорности. Първо квесторите освободиха всички обезпечения на КТБ – ипотеки върху бензиностанции и петролни бази и залози върху комерсиалните предприятия на сдруженията от групата „ Петрол “. После Ганчев апортира бензиностанциите и базите, а по-късно ги продаде на свое сдружение, учредено и ръководено от пенсионера Чавдар Йорданов, който е татко на една от главните директорки на компаниите на Ганчев.
Схемата мина през няколко прехвърляния, в детайли описвани доста пъти от медията ни, с цел да не може КТБ да анулира покупко-продажбите. За банката остана единствено изпразнения от активи „ Петрол “, с големи задължения към банкрутиралия трезор, които Ганчев в никакъв случай няма да заплати. Късметлия обаче е пенсионерът Йорданов - подставеното лице на Ганчев в този момент е най-състоятелният пенсионер, притежаващ повече от 140 бензиностанции в цялата страна и няколко петролни бази.
И когато за всички естествени хора това е една нагла кражба, а Ганчев е апаш, то за Капиталци това е избавление на предприятието, а Ганчев е един честен предприемач с благородни намерения. Да се просълзиш. Да, очевидно през този интервал Ганчев плащаше музиката, а Капиталци танцуваха ли, танцуваха.
Сега на дневен ред е Емилиян Гебрев с опита му да открадне „ Дунарит “. И то след запор върху акциите на завода, натрапен от Комисията за лишаване на нелегално добито имущество /КОНПИ/. И още веднъж единствено в очите на Капиталци тази кражба е избавление за „ Дунарит “. Познато ли ви е? Естествено – същият двуличен рефрен, като при Гриша Ганчев.
Пак вопли за предприятието, какъв брой добре би било всичко, в случай че добричкият чичко Гебрев стане негов притежател. Какво пасторално трогване лъха от публикацията им „ Цялото Пеевско войнство против „ Дунарит “, в съботния брой на „ Капитал “. И този път обаче истината е много по-прозаична и още веднъж типична за нашите географски ширини. Един скандално забогатял и самозабравил се оръжеен търговец трансферира запорирани от КОНПИ акции в своя изгода, без изобщо да му пука за закона.
Наложеният запор обезпечава делото на КОНПИ от 2,5 милиарда лв., което комисията води против банкера–беглец Цветан Василев, само че какво толкоз – един запор, това е толкоз дребно, незначително дейности съгласно Капиталци. Запорът даже бил релативно нереален, т.е. всеки можел да се разпорежда със запорирани акции. Стига бе. А самият Василев нямал нищо общо с „ Дунарит “, съгласно юристите на Гебрев и „ Дунарит “ – „ Карадалиев и сътрудници “, същите юристи, които пазят и икономическите ползи на Цветан Василев още от 2014г. Нищо общо, единствено дето Василев е бил години наред скритият краен притежател на завода, посредством офшорката “EFV”.
Сега главният претекст обаче е, че Пеевски атакувал Гебрев. Капиталци добре знаят, че мантрата „ Пеевски “ върви и е комфортното опрощение за всичко. На положителният Гебрев му лишили краткотрайно лиценза – ах, каква корумпирана страна, по какъв начин може да работи по този начин против този добър човек. Никой обаче не разяснява множеството рискови нарушавания на разпоредбите за предпазване на взривни субстанции, установени от Контрол на общоопасните средства (звено в МВР) и полицията в складовете на Гебрев, което е безусловно съображение да му се отнеме лиценза.
Задължително, преди още веднъж да гръмне някои склад и да има жертви. Само министър Караниколов разяснява тези обстоятелства, само че новите гьобелсовци от „ Капитал “ не го чуват, по този начин са заети с пропагандата в интерес на Емилиян Гебрев, че нищо не чуват. Та нали в този момент Гебрев заплаща музиката и Капиталци отново ще танцуват ли, танцуват. Като мишки в хамбар, когато котаракът не е наоколо.
Лицемерни вопли. Когато си хамелеон, цветовете се менят и истината няма значение. Доскорошните неприятни стават положителни, а в кражбите виждаш благородни действия. И си вярваш, и раздаваш морал на кг.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ