ГЕРБ vs. Петков: Къде са чуждестранните инвестиции за милиарди в България?
За интервала януари-октомври 2021 година България бележи рекорден спад с 51% във връзка с директните задгранични вложения по отношение на 2020 година Това обявиха от ГЕРБ-СДС в Народното събрание.
„ В същото време за 2020 година беше реализиран връх по привличане на вложения за малко над 1 милиарда лева, а единствено за първото тримесечие на 2021 година те са на стойност над 800 млн. лева За съпоставяне, през месец май предходната година до през днешния ден вложенията са на стойност единствено 427 млн. лева “, съобщи Десислава Трифонова от ГЕРБ.
Миналата година по време на ръководството на служебния кабинет тя бе освободена от поста изп. шеф на Българската организация по вложения от тогавашния министър на стопанската система Кирил Петков.
По думите ѝ това е с над 53% спад на вложенията по отношение на първото тримесечие на 2021 година
Трифонова се обърна към премиера Кирил Петков, припомняйки му, че е „ необятно промотирал “ приемането на 602 писма за непосредствено желание за вложения в България.
После обаче – съгласно думите на негов консултант, се оказало, че в действителност единствено 129 писма са за непосредствено желание за вложения. Останалите били за кардинален интерес и съдействие.
„ До през днешния ден не е ясно дали най-малко една от тези 602 компании действително е направила някакви дейности по вложение в страната “, съобщи Десислава Трифонова.
Тя още веднъж напомни думи на Кирил Петков, казани през юли предходната година, че чака 4 милиарда лева вложения да влязат в българската стопанска система за 2021 година
„ Към декември предходната година обаче тези вложения ги няма. Оказва се и че Българската организация за вложения не работи по планове за 4 милиарда лева, а единствено по планове за 800 млн. лева “, съобщи Трифонова.
По думите ѝ това значи, че от юли до декември 2021 година сме пропуснали вложения за близо 2,8 милиарда лева, които са били в проектите на бъдещи вложители.
„ Къде са тези вложения? “, попита Десислава Трифонова.
Отговорът на премиера Кирил Петков
„ През 2020 година е нямало нито едно писмо за желание за директна инвестиция от комерсиалните представители, тъй като те са се занимавали с други задания. Но мога да ги похваля, че в действителност имаме над 600 писма за планове единствено за 50 дни “, съобщи министър-председател.
„ България има най-ниските налози в Европейски Съюз, имаме добра фискална позиция и ниско равнище на заеми. Би трябвало да привличаме голямо равнище на вложения, само че не го вършим. Даже, в случай че погледнете последните 10 години равнищата са прекомерно ниски за това, което би трябвало да имаме “, изясни Петков.
Той изреди няколко аргументи за това. На първо място - високото равнище на корупция, което най-много тормози всички външни вложители.
„ Смятаме с нашата политика за нулева корупция това нещо да спре веднъж вечно и ще видите директния резултат “, съобщи министър председателят.
Друга причина е неналичието на инфраструктура и това е втората посока, по която работи държавното управление.
„ Местата, в които да влагаме като инфраструктурни връзки да бъдат предпочитани там, където има и огромен капацитет за развиването на непознатите вложения “, разясни Кирил Петков.
На трето място държавното управление ще се концентрира върху фирмите, които към този момент имат причина да са в България. Работи се по линията на добавената стойност – кои са евентуалните снабдители на съществуващите компании у нас и на вероятните техни клиенти.
„ В същото време за 2020 година беше реализиран връх по привличане на вложения за малко над 1 милиарда лева, а единствено за първото тримесечие на 2021 година те са на стойност над 800 млн. лева За съпоставяне, през месец май предходната година до през днешния ден вложенията са на стойност единствено 427 млн. лева “, съобщи Десислава Трифонова от ГЕРБ.
Миналата година по време на ръководството на служебния кабинет тя бе освободена от поста изп. шеф на Българската организация по вложения от тогавашния министър на стопанската система Кирил Петков.
По думите ѝ това е с над 53% спад на вложенията по отношение на първото тримесечие на 2021 година
Трифонова се обърна към премиера Кирил Петков, припомняйки му, че е „ необятно промотирал “ приемането на 602 писма за непосредствено желание за вложения в България.
После обаче – съгласно думите на негов консултант, се оказало, че в действителност единствено 129 писма са за непосредствено желание за вложения. Останалите били за кардинален интерес и съдействие.
„ До през днешния ден не е ясно дали най-малко една от тези 602 компании действително е направила някакви дейности по вложение в страната “, съобщи Десислава Трифонова.
Тя още веднъж напомни думи на Кирил Петков, казани през юли предходната година, че чака 4 милиарда лева вложения да влязат в българската стопанска система за 2021 година
„ Към декември предходната година обаче тези вложения ги няма. Оказва се и че Българската организация за вложения не работи по планове за 4 милиарда лева, а единствено по планове за 800 млн. лева “, съобщи Трифонова.
По думите ѝ това значи, че от юли до декември 2021 година сме пропуснали вложения за близо 2,8 милиарда лева, които са били в проектите на бъдещи вложители.
„ Къде са тези вложения? “, попита Десислава Трифонова.
Отговорът на премиера Кирил Петков
„ През 2020 година е нямало нито едно писмо за желание за директна инвестиция от комерсиалните представители, тъй като те са се занимавали с други задания. Но мога да ги похваля, че в действителност имаме над 600 писма за планове единствено за 50 дни “, съобщи министър-председател.
„ България има най-ниските налози в Европейски Съюз, имаме добра фискална позиция и ниско равнище на заеми. Би трябвало да привличаме голямо равнище на вложения, само че не го вършим. Даже, в случай че погледнете последните 10 години равнищата са прекомерно ниски за това, което би трябвало да имаме “, изясни Петков.
Той изреди няколко аргументи за това. На първо място - високото равнище на корупция, което най-много тормози всички външни вложители.
„ Смятаме с нашата политика за нулева корупция това нещо да спре веднъж вечно и ще видите директния резултат “, съобщи министър председателят.
Друга причина е неналичието на инфраструктура и това е втората посока, по която работи държавното управление.
„ Местата, в които да влагаме като инфраструктурни връзки да бъдат предпочитани там, където има и огромен капацитет за развиването на непознатите вложения “, разясни Кирил Петков.
На трето място държавното управление ще се концентрира върху фирмите, които към този момент имат причина да са в България. Работи се по линията на добавената стойност – кои са евентуалните снабдители на съществуващите компании у нас и на вероятните техни клиенти.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ