За пътя към щастието - без тайни, а с взимане

За пътя към щастието - без секрети, а с взимане на решения и осъзнатост, споделено от известния психоаналитик, НЛП експерт и мъдрец херметист Мел Гил и книгата му „ Метатайната “.

Намиране на същинското благополучие

Законите за сходството, за вибрацията, за противоположностите и за ритъма влизат в деяние, когато приказваме за смисъла на живота и щастието. Доста постоянно слагаме щастието си според от това, което други хора могат да създадат за нас, вместо от това, което сами сме в положение да сторим за себе си.

Съществува разбиране, на което не ни учат в учебно заведение. Нарича се „ достатъчност “. Понякога това, което е задоволително за един човек, може да не е за другиго и ние да желаеме повече. Когато желаеме повече, се настройваме за отчаяние, тъй като не всеки път получаваме мечтаното.

Веднъж нещата вървят в наша изгода, различен път - не. Трябва да се научим да го одобряваме. Такъв е ритъмът и течението на живота. Цялото ни битие е изпълнено с благоприятни условия и когато ги забележим, ще съумеем да видим, че неуспехите не са дефинитивни. Те са уроци, които ни оказват помощ да израснем.

Като вършим неточности, в действителност научаваме повече. Неуспехите са метод да прибавим нещо към чудесния извор на мъдрост, който назоваваме „ себе си “. Ако не сме бъркали, не сме научили нищо.

Имам другарка, която работеше като TV кореспондент. Един ден снимала репортаж за клас от начално учебно заведение за вечерните вести. Децата доста се вълнували, по тази причина били извънредно шумни и затруднявали приятелката ми да запише материала. Кадър след кадър нещата продължавали да вървят зле, тя бъркала репликите си, децата викали, част от плана, върху който работели, даже паднала по време на един от повторенията. Разгневена и малко объркана, че нещо, което нормално правела от първи опит, продължава толкоз дълго, моята другарка поискала отмора и почнала да се извинява на учителката. А тя просто се засмяла и поклатила глава: „ Не е нужно да се извинявате. Това е значим урок за моя клас. Те би трябвало да схванат, че всичко, което виждат във филмите и по малкия екран, в действителност не се получава от раз. Важно е да осъзнаят, че и възрастните вършат неточности. Ние постоянно толкоз се безпокоим за положителното усещане, което желаеме да създадем, че рядко стопираме да им преподадем в действителност значимите уроци! “

Щастието не е в това постоянно да си прав. То идва, когато схванеш по какъв начин да направиш нещата по-добре, по какъв начин да зарадваш другите, по какъв начин да се зарадваш самият ти, по какъв начин да останеш правилен на себе си, както и посредством безчет други уроци.

Тъй като първият закон на Вселената ни учи, че единственото непрекъснато нещо в нея е самата смяна, откриването на нещата, които ни вършат щастливи, е развой, а и те постоянно се менят с времето.

И по този начин, какъв брой пъти не си успявал? Аз знам, че не съм успявал доста пъти. Но с течение на годините научих, че съм виновен за личното си благополучие. Научих, че на всички места има смях, и че в случай че желая да вземам участие в насладата към мен, смехът би трябвало да извира от вътрешната страна, а не да идва извън. Такава е природата на духа, такава е нашата същина и това е Метатайната да създадем всичко допустимо.

Урокът е елементарен и въпреки всичко за мнозина е мъчно да го възприемат и асимилират. През предходната година американците са похарчили над 10 милиарда $ за книги за самопомощ в опит да станат по-добри и да намерят щастието. „ Хей Хаус “, един от най-големите издатели на книги за самопомощ, се пробва да помогне на хората да възприемат визията за щастието по следния метод: „ Щастието е да избираш мисли, които те карат да се чувстваш добре. “

Вече разгледахме схващането за удоволствието в този момент - болка в бъдеще. То играе огромна роля в нашето благополучие. Много постоянно, когато мислим за бъдещето, си представяме бъдещите си усеща въз основа на изпитваното сега. Много ни е мъчно да отделим настоящия от някакъв предстоящ миг след време. И за нас става съвсем невероятно да повярваме, че възприятията ни може да не са същите. Затова постоянно купуваме или вършим неща, ръководейки се от мига, вместо да се вгледаме в дълготрайната картина. Точно затова ни поучават да не отиваме в магазина за хранителни артикули, когато сме гладни. Изследванията демонстрират, че гладните хора купуват два пъти повече от ситите!

Тук урокът е, че това, което може да ни направи щастливи сега, няма безусловно да ни ощастливява цялостен живот. Добре е да се отдадеш на мига един път и за известно време, само че не разчитай на каквото и да е да бъде постоянно и да изчерпва всичко. Вместо това приеми визията за благополучие гъвкаво. Знай, че постигането му е непрекъснато еволюиращ развой, бъди подготвен да се приспособяваш.

Според скорошни проучвания, попадайки в условия, които не могат да се трансформират, когато да вземем за пример даден човек загуби крак или някой почине — събития, при които знаем без сянка на подозрение, че няма връщане обратно, ние се научаваме да живеем с тях - и продължаваме, с цел да открием нови пътища към щастието с тези знания. Ако имаме вяра, че смяната е допустима или че нещата могат да се оправят, сме склонни да се фокусираме върху тях и постоянно сме разочаровани и неудовлетворени в битката да си възвърнем „ щастието “, което считаме, че сме имали в миналото.

Едно от най-силните качества, които множеството щастливи хора имат, е издръжливостта. Издръжливите хора постоянно получават своята мощ посредством добре образувани религиозни или духовни вярвания, оптимистична настройка или мощни позитивни модели за подражателство. Те схващат, че даже най-лошите обстановки са комфортен случай да се учат, което, в случай че се огледа в позитивна светлина, не е изключено да докара до благополучие в бъдеще.

Най-щастливите хора са склонни да се освободят от своя яд и да простят. Прошката не е чисто алтруистично упражнение и не трябва да значи, че ти безусловно си сбъркал. Единственото предписание за нея е, че правиш откровен опит и тя идва от сърцето.

Прошката ни оказва помощ да сме по-малко привързани към негативна позиция, която би могла да ни води по-нататък към застой или да сковава дейностите ни. За малко гневът ни подтиква към дейности, само че в случай че се придържаме към него, просто това ще притегли още негативни последствия. Ние в никакъв случай няма да сме в положение да направляваме напълно света към нас, само че законите на Вселената ни учат, че сме способни да направляваме своята реакция на всичко. Като го вършим, си връщаме ролята на създатели на действителността и Вселената, в която желаеме да живеем, и подхващаме позитивни стъпки към сътворяването на личното си благополучие.

Важно е да се обясни неправилното разбиране какво е и какво не е благополучие. Да си благополучен или по-точно да си в мир със света към теб, не е като прочувствената висота, която приписваме на щастието. Не е въпрос да се смееш непрестанно, непрекъснато да си на седмото небе или постоянно да имаш тъкмо каквото искаш и когато го поискаш. Когато става дума за законите за сходството и противоположностите, това значи, че Вселената работи в равновесие.

Затова откриването на същинския покой и щастието повече се приближава до поддържането на положение, при което се правят оценка личното място в живота и светът към нас. Това е възприятието на единство и способността да съзреш хубостта във всеки и във всичко. Това е умеенето да погледнеш света и момента и да си кажеш: „ Всичко е наред. “

Само да можехме да обземем мига и да осъзнаем: „ Аз съм добре сит. Не ми е прекомерно горещо или прекомерно студено. Не съм приспивен, нито нервозен. Не усещам болежка. (Дори да си неизлечимо болен, в този момент към момента си тук и си жив.) Не ми крещят и не ме бият. “ Сега, до момента в който четеш книгата, ти си добре. До огромна степен животът е поредност от миговете, в които „ си добре “. Раздразнението ни се провокира от метода, по който гледаме на нашето минало или бъдеще. Когато смесим това с усещанията на нашето его, започваме да усещаме безпокойствие и сме нещастни.

Важно е да се разбере, че всеки има лична вътрешна настройка за благополучие. Някои хора естествено са по-отзивчиви и повече обичат заниманията от други. Щастието като благосъстоянието е субективна големина. Добрата вест е, че без значение дали си щастлив и разговорлив и разпръскваш слънчево въодушевление където и да отидеш, или си по-затворен и внимателно добавяш по парченце благополучие тук и там, няма значение какъв брой неприятни стават нещата, с течение на времето ние се връщаме към заложеното у нас равнище на благополучие.

Метатайната за щастието е, че няма загадка. Просто е избор, който вършим. Затова най-хубавото, което можеш да сториш за себе си, е да откриеш какво те прави най-щастлив. Напиши си лист с такива неща и се научи да внасяш по повече от тях в живота си. Както най-скъпите ми другари са на път да обяснят по своя неповторим метод, щастието е тъкмо такова, каквото си го направиш. 

От: „ Метатайната “, Мел Гил, превод от британски Мариана Николова, ИК „ Бард “, София, 2010
Снимка: medium.com