След 28 г. черни лешояди отново гнездят в Стара планина
За първи път от 28 години черни лешояди още веднъж гнездят в Стара планина, оповестиха от " Зелени Балкани ". Уточнява се, че става дума за три двойки от редкия тип, прочут още с названието картал.
" След близо 30 години твърдоглав труд, природозащитниците от Зелени Балкани, Фонда за дивата флора и фауна и Дружеството за отбрана на хищните птици, реализираха необикновен триумф! За първи път, след 28 години от последното известно гнездене на картала в България, те означават сформирането на три двойки в Стара планина. Трите двойки са и първите изобщо открити и фотографирани в Стара планина птици от този тип! " - показват от екологичната организация.
Двойките са почнали да гнездят на специфични платформи, сложени от природозащитниците в границите на дълготрайна стратегия за завръщане на типа. Тя е почнала преди десетилетия, с първите хрумвания и действия за възобновяване на едрите типове лешояди, като част от интернационална стратегия.
Първите резултати бяха реализирани с възобновяване на белоглавите лешояди като гнездящ тип в Кресненското дефиле и Стара Планина. През миналите години, природозащитниците върнаха на независимост над 350 белоглави лешояда, получени като подаяние от кралство Испания, Франция и над 19 зоопаркове в 7 страни.
Втората цел на трите цивилен организации бе завръщането на черния лешояд - липсващ за страната тип. През последните години, като част от дейностите по плана " Светло бъдеще за черния лешояд ", общо 59 черни лешояда бяха дарени от Испания, с цената на големи старания на огромен интернационален екип.
Започналото гнездене на типа в Стара планина и за първи път в " новата история " на природозащитата в страната, е триумф единствено по себе си, означават от " Зелени Балкани ". Двойките са изправени пред редица рискове и провокации, само че природозащитниците се надяват те да основат потомство.
До началото на ХХ век черният лешояд е измежду постоянно срещаните типове в България, само че последователно изчезва. За първи път публично е вписан като липсващ в Червената книга на България от 1985 година. Фактическото изгубване евентуално е станало през интервала 1950-1960 година, когато към този момент няма данни за гнездене, а наблюденията на типа стават извънредно редки.
През 80-те година на ХХ век зачестяват наблюденията на единични птици и дребни групи от типа в Източните Родопи, където в пограничния регион навлизат човеци от последната известна колония на типа на Балканите в гората Дадя в Гърция. Вероятно от такива човеци е образувана двойка, която стартира да гнезди в региона на бент. " Студен бунар " - през 1993 година там е намерено първото за десетилетия и последното от този момент гнездо на типа в България. След еднократно сполучливо гнездене двойката изчезва и по този начин завръщането на типа е мимолетно, което дава съображение черният лешояд да остане в категория " липсващ " и в идващото издание на Червената книга на България от 2011 година
През 2015 година стартира партньорският план " Светло бъдеще за черния лешояд ", финансиран по стратегия ЛАЙФ на Европейски Съюз.
" След близо 30 години твърдоглав труд, природозащитниците от Зелени Балкани, Фонда за дивата флора и фауна и Дружеството за отбрана на хищните птици, реализираха необикновен триумф! За първи път, след 28 години от последното известно гнездене на картала в България, те означават сформирането на три двойки в Стара планина. Трите двойки са и първите изобщо открити и фотографирани в Стара планина птици от този тип! " - показват от екологичната организация.
Двойките са почнали да гнездят на специфични платформи, сложени от природозащитниците в границите на дълготрайна стратегия за завръщане на типа. Тя е почнала преди десетилетия, с първите хрумвания и действия за възобновяване на едрите типове лешояди, като част от интернационална стратегия.
Първите резултати бяха реализирани с възобновяване на белоглавите лешояди като гнездящ тип в Кресненското дефиле и Стара Планина. През миналите години, природозащитниците върнаха на независимост над 350 белоглави лешояда, получени като подаяние от кралство Испания, Франция и над 19 зоопаркове в 7 страни.
Втората цел на трите цивилен организации бе завръщането на черния лешояд - липсващ за страната тип. През последните години, като част от дейностите по плана " Светло бъдеще за черния лешояд ", общо 59 черни лешояда бяха дарени от Испания, с цената на големи старания на огромен интернационален екип.
Започналото гнездене на типа в Стара планина и за първи път в " новата история " на природозащитата в страната, е триумф единствено по себе си, означават от " Зелени Балкани ". Двойките са изправени пред редица рискове и провокации, само че природозащитниците се надяват те да основат потомство.
До началото на ХХ век черният лешояд е измежду постоянно срещаните типове в България, само че последователно изчезва. За първи път публично е вписан като липсващ в Червената книга на България от 1985 година. Фактическото изгубване евентуално е станало през интервала 1950-1960 година, когато към този момент няма данни за гнездене, а наблюденията на типа стават извънредно редки.
През 80-те година на ХХ век зачестяват наблюденията на единични птици и дребни групи от типа в Източните Родопи, където в пограничния регион навлизат човеци от последната известна колония на типа на Балканите в гората Дадя в Гърция. Вероятно от такива човеци е образувана двойка, която стартира да гнезди в региона на бент. " Студен бунар " - през 1993 година там е намерено първото за десетилетия и последното от този момент гнездо на типа в България. След еднократно сполучливо гнездене двойката изчезва и по този начин завръщането на типа е мимолетно, което дава съображение черният лешояд да остане в категория " липсващ " и в идващото издание на Червената книга на България от 2011 година
През 2015 година стартира партньорският план " Светло бъдеще за черния лешояд ", финансиран по стратегия ЛАЙФ на Европейски Съюз.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ