Определиха европейските местообитания под заплаха
За първи път беше основан Червен лист (известен още като Червена книга) на всички местообитания по българските и останалите европейски територии, оповестява обединението от неправителствени организации и цивилен групи " За да остане природа в България “.
Беше направена цялостна оценка, която дава подробна картина на положението на 490 местообитания в 35 страни на Европа – от Полярния кръг до Средиземорието, и в заобикалящите континента крайбрежни води на Северния Атлантик, Балтийско, Средиземно и Черно море. Над 300 специалисти способстваха със своите познания и опит.
Европейският Червен лист на местообитанията е финансиран от Европейската комисия и работата по него беше координирана в партньорство сред Институтът по околна среда Вагенинген (Wageningen Environmental Research), Международния съюз за отбрана на природата (IUCN), „ Бюро за природата “ (NatureBureau) и консултантите Сюзън Габей и Джон Родуел.
Резултатите от работата са задоволително показателни. Над една трета от всички сухоземни местообитания сега са под опасност: такива са повече от три четвърти от торфищата и тресавищата, над половината от пасищата и ливадите, както и съвсем половината от нашите езера, реки и брегове. Горските, храстовите и скалните местообитания не са толкоз застрашени, само че и тяхното положение също буди паника.
Във всичките заобикалящи Европа морета и Атлантическия океан, мидените банки, подводните съобщества на морски треви и местообитанията на речните устия са застрашени. В Средиземно море съвсем една трета от всички хабитати са директно застрашени от изгубване, такива са и близо една четвърт от местообитанията в североизточната част на Атлантическия океан. Буди паника и огромният брой на морските местообитания, за които към момента знаем прекомерно малко, изключително тези в Черно море.
Природните местообитания в Европа понижават като повърхност и утежняват качеството си по доста аргументи, а доста закани са с все по-засилващо се влияние. Прекаленото потребление или изоставянето на обичайните практики в пасищата и ливадите, пресушаването и замърсяването на водоемите, нахлуването на непознати и инвазивни типове растения и животни, урбанизацията и обвързваното с нея инфраструктурно развиване, всички тези процеси продължат да съставляват заплаха за сухоземните и сладководни местообитания.
За морските местообитания, основните закани са замърсяването, вносът на органични субстанции (еутрофикацията) във водата, разрушителните риболовни практики, построяването на защитни уреди по бреговете и други Някои рискови последствия от климатичните промени към този момент са явни, както за морските, по този начин и за сухоземните и сладководни екосистеми и има сериозен риск да се задълбочават в бъдеще.
Всички местообитания взети дружно са част от пъстрота килим на доста разнообразните европейски сухоземни и морски ландшафти. Те обезпечават леговище за хиляди типове растения и животни и са източник на значими екосистемни услуги, като да вземем за пример опазването на почвите от ерозия, фиксацията на въглерода и, несъмнено, смекчават последствията от световното стопляне. Тези местообитания могат да дават на хората в Европа скъпи аграрни култури, да поддържат отглеждането на животни, дивеча и рибата и да обезпечават местата за отдих и туризъм. Като място за почивка и ентусиазъм те са най-ценното завещание за бъдещите генерации.
Европейският Червен лист на местообитанията обезпечава напълно нов и изчерпателен инструмент за обзор на поетите задължения за опазването и възобновяване на сушата, сладководните басейни и моретата на Европа. Той включва доста по-широк набор от тези местообитания, които към този момент са законово предпазени според Директивата за хабитатите, и ще помогне да се оцени до каква степен се извършват задачите на Стратегията за биологичното многообразие на Европейски Съюз до 2020 година
България в Европейския Червен лист
Със 120 сухоземни и сладководни местообитания и 51 морски, България се подреди измежду 5-те най-богати на хабитати европейски страни, директно след страни като Франция, Испания и Италия, които са с доста по-големи територии и ситуирани в няколко биогеографски зони. Очаквано, крайбрежните местообитания (особено дюните) и някои от храстовите и тревните местообитания се отличиха с висока степен на специфичност, само че и влязоха в групата на най-застрашените хабитати в Европа.
Координатор за България и създател в Червения лист на сухоземните и сладководните местообитания в Европа е доцент доктор Росен Цонев от Биологически факултет на Софийски университет „ Св. Климент Охридски “. Информация за оценките в Европейския Червен лист на сухоземните и сладководни хабитати в България предоставиха още гл. ас. доктор Пламен Иванов от СУ, Биологически факултет, доцент доктор Мариус Димитров от ЛТУ, доцент доктор Веска Русакова и гл. ас. Чавдар Гусев (и двамата от ИБЕИ–БАН). За морските местообитания в акваторията на Черно море, информация за оценките даде доцент доктор Веселина Михнева от Института по рибни запаси – гр. Варна.
