Бизнесът и гражданите очакват средствата за зеления преход да стигнат до тях
Има задоволително средства, планувани за България, с цел да може енергийният преход да бъде сполучлив. Страната ни обаче не би трябвало да рискува да ги изгуби поради несигурната политическа конюнктура, в която се намира. Бизнесът и жителите би трябвало да са сигурни, че средствата ще стигнат и до тях. Основният проблем е недоверието у хората, че зелената договорка в България може да се осъществя по този начин, че да подкрепи всички наранени.
Това са главните заключения, към които се сплотиха български и европейски специалисти по време на уебинара „ Разширяване на опциите “, проведен от „ Бранд Медия България “. Той е част от плана „ Преход на опциите “, съфинансиран от Европейския съюз.
Модератор на събитието бе Ангелина Тодорова, специалист по европейски политики и някогашен заместник-министър на районното развиване.
В първия панел участниците подчертаваха върху основните фактори за сполучливата промяна, помощ за дребните и междинни предприятия и какво е бъдещето на въглищните райони.
Генади Кондарев, старши помощник за района на Централна и Източна Европа към E3G – организация, работеща за реализиране на безвредно климатично бъдеще сложи фокус върху все по-бързо изменящият се енергиен бранш в международен мащаб. По думите му България би трябвало да работи бързо и уверено, с цел да бъде водеща в трансформацията.
Приоритет номер 1 за България е да не загубим тези средства, които са налични “, съобщи Кондарев.
Дуйгу Кутлуай, деятел, част от организация Beyond Fossil Fuels показа резултатите от изследване, извършено измежду 6 страни за това по какъв начин те са се справили с енергийната рецесия. Изводът е, че тя не е засегнала фирмите, които преди този момент към този момент са приложили зелени решения. Други обаче са попаднали в неподходяща позиция.
Трябва да се подкрепи административния потенциал в фирмите, да се даде техническа помощ, с цел да може да аплайват за средства “, разяснява тя.
Кристина Лазарова, изпълнителен шеф на EGGS Ltd - консултантска компания в региона на околната среда съобщи, че главното предизвикателство пред енергийната промяна е сполучливото използване на промените. По думите й България изостава в това направление.
Преходът изисква сложни ограничения, вложения на високо равнище и дейна обществена политика, а това го нямаме “, уточни тя.
Във втория панел бяха разисквани тематики, свързани с опциите за европейско финансиране, образец по какъв начин се случва преходът в Словения. Освен това бяха разисквани разнообразни проблеми от българските въглищни райони.
Агнес Монфре, началник на отдела за политиката на доближаване в България, Унгария, Словения в Генерална дирекция „ Регионална и селищна политика “ на Европейската комисия показа всички вероятни финансови принадлежности, от които България може да се възползва. По думите й страната ни е почнала по-бавно своя зелен преход и има потребност да го форсира.
Финансирането е прелестно, само че то идва със прецизни времеви условия. То би трябвало да бъде употребявано до 2026 година “, подсети тя.
Бощян Крайнц, шеф на Енергийната организация на района Савинска, Шалешка и Корошка (Институт KSSENA) в Словения описа за главните провокации пред закриването на въглищна мина.
Но сме оптимисти, че ще успеем да го приключим (прехода) до 2033 година и да компенсираме всички провокации, да намерим екологични решения, които да бъдат ефикасни “, безапелационен беше специалистът.
Адв. Биляна Тончева, пълномощник и притежател на консултантската компания „ ЕкоГлоуб “ детайлно обясни какви са опциите пред българския бизнес, които разкриват европейските стратегии. Тя акцентира на това, че европрограмите би трябвало да се предвидими, фирмите да имат време да се приготвят, както и жителите.
„ Все повече компании търсят обществено финансиране за софтуерна рационализация “, разяснява тя.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Това са главните заключения, към които се сплотиха български и европейски специалисти по време на уебинара „ Разширяване на опциите “, проведен от „ Бранд Медия България “. Той е част от плана „ Преход на опциите “, съфинансиран от Европейския съюз.
Модератор на събитието бе Ангелина Тодорова, специалист по европейски политики и някогашен заместник-министър на районното развиване.
В първия панел участниците подчертаваха върху основните фактори за сполучливата промяна, помощ за дребните и междинни предприятия и какво е бъдещето на въглищните райони.
Генади Кондарев, старши помощник за района на Централна и Източна Европа към E3G – организация, работеща за реализиране на безвредно климатично бъдеще сложи фокус върху все по-бързо изменящият се енергиен бранш в международен мащаб. По думите му България би трябвало да работи бързо и уверено, с цел да бъде водеща в трансформацията.
Приоритет номер 1 за България е да не загубим тези средства, които са налични “, съобщи Кондарев.
Дуйгу Кутлуай, деятел, част от организация Beyond Fossil Fuels показа резултатите от изследване, извършено измежду 6 страни за това по какъв начин те са се справили с енергийната рецесия. Изводът е, че тя не е засегнала фирмите, които преди този момент към този момент са приложили зелени решения. Други обаче са попаднали в неподходяща позиция.
Трябва да се подкрепи административния потенциал в фирмите, да се даде техническа помощ, с цел да може да аплайват за средства “, разяснява тя.
Кристина Лазарова, изпълнителен шеф на EGGS Ltd - консултантска компания в региона на околната среда съобщи, че главното предизвикателство пред енергийната промяна е сполучливото използване на промените. По думите й България изостава в това направление.
Преходът изисква сложни ограничения, вложения на високо равнище и дейна обществена политика, а това го нямаме “, уточни тя.
Във втория панел бяха разисквани тематики, свързани с опциите за европейско финансиране, образец по какъв начин се случва преходът в Словения. Освен това бяха разисквани разнообразни проблеми от българските въглищни райони.
Агнес Монфре, началник на отдела за политиката на доближаване в България, Унгария, Словения в Генерална дирекция „ Регионална и селищна политика “ на Европейската комисия показа всички вероятни финансови принадлежности, от които България може да се възползва. По думите й страната ни е почнала по-бавно своя зелен преход и има потребност да го форсира.
Финансирането е прелестно, само че то идва със прецизни времеви условия. То би трябвало да бъде употребявано до 2026 година “, подсети тя.
Бощян Крайнц, шеф на Енергийната организация на района Савинска, Шалешка и Корошка (Институт KSSENA) в Словения описа за главните провокации пред закриването на въглищна мина.
Но сме оптимисти, че ще успеем да го приключим (прехода) до 2033 година и да компенсираме всички провокации, да намерим екологични решения, които да бъдат ефикасни “, безапелационен беше специалистът.
Адв. Биляна Тончева, пълномощник и притежател на консултантската компания „ ЕкоГлоуб “ детайлно обясни какви са опциите пред българския бизнес, които разкриват европейските стратегии. Тя акцентира на това, че европрограмите би трябвало да се предвидими, фирмите да имат време да се приготвят, както и жителите.
„ Все повече компании търсят обществено финансиране за софтуерна рационализация “, разяснява тя.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ




