За някои плъховете са заплаха, но за други те са

За някои плъховете са опасност, само че за други те са очарователни дребни сладури, съвършени за домакински любим. Учените към този момент са открили, че дял от мозъците на плъховете, наречена периакведуктално сиво (PAG), е от решаващо значение за „ смеха “ и игривостта им, когато бъдат гъделичкани.

Игрите са нужни за развиването и образуването на връзки както при животните, по този начин и при хората. Въпреки това, това към момента е едно от държанията, които минимум разбираме, изключително що се отнася до това какви невронни пътища управляват на игривостта при животни или хора.

Tickling is fun-damental for this study.
— IFLScience (@IFLScience)
„ Ние знаем, че вокализацията като смеха е доста значим аспект от играта, което поддържа концепцията, че има някакъв сигнал в мозъка, регулиращ това държание “, сподели старши създател на публикацията Майкъл Брехт. „ Например, децата ревизират за смях, когато играят и се бият се между тях. Ако техният другар към този момент не се смее, те стопират да се карат. “

Изследвали плъхове, тъй като в предишното се знаело, че плъховете „ се кикотели “, с цел да покажат, че им харесва да бъдат гъделичкани. По време на това изследване те трябвало да се уверят, че всички плъхове са спокойни, защото е известно, че те са по-малко склонни да играят, в случай че са уплашени или тревожни. И по този начин, откривателите разрешили на плъховете да опознаят новата си среда за няколко дни, след което почнал опитът с гъделичкането. Учените следели времето за възпроизвеждане за висок звук, който им показвал, че се „ смеят “, с цел да се уверят, че плъховете се забавляват!

Did you see this? Scientists Tickle Rats and Discover Brain's ‘Play Spot’
— CHROMA (@wearechroma)
След това учените изследвали мозъчната активност на животното, с цел да видят какво се случва. Те разкрили, че има мощна невронна реакция при игра и гъделичкане. Инхибирането на тази част от мозъка значи, че когато занимателните реакции спрат и плъховете стопират да се ангажират и не се смеят толкоз доста. Доказано е също, че в случай че гризачите са били на непознато, провокиращо безпокойствие място, тогава смехът изчезва и понижава равнището на интензивност при игра, както и гъделичкащите реагиращи кафези в страничната колона на PAG.

Но какво е PAG?

PAG се намира в междинния мозък. Минали проучвания демонстрират, че той взе участие в реакциите на битка или бягство, както и в управлението на вокализациите. Колкото и да е необичайно, борбата в играта също може да провокира тези реакции на битка или бягство – което може да е повода за това PAG да има толкоз огромна роля в играта. Самата игра наподобява е доста инстинктивно държание, защото продължава, когато съзнателният надзорен център (кортексът) не успее да се развие.

„ Много хора считат, че играта е нещо детинско или не доста уверено държание, само че се подценява “, споделя Брехт. „ Според моето разбиране на тя е държание на самообразование. Обикновено мозъкът служи за управление на държанието. Поведението при игра обаче наподобява служи с цел да се развиват мозъците ни. "

Tickled pink: Neuroscientists tickle rats to find brain's play centre
— Cosmos - the Science of Everything (@CosmosMagazine)
Какво следва от това проучване? Учените възнамеряват да гъделичкат други животни, с цел да видят дали ще получат същите резултати от PAG. Това може да помогне за създаването на директни съпоставения на игривостта при разнообразни типове.

Тази публикация е оповестена в списание Neuron.

По темата