Когато пътят за бягство е само един – към Русия
За доста от хората, които желаят да изоставен Източна Украйна, единствената опция за бягство е към Русия. Повечето обаче не желаят да останат там. Руски доброволци им оказват помощ да продължат на запад.
Александър изпраща известие от един хостел в Хелзинки: „ Успяхме ". Още едно украинско семейство, което е напуснало Русия.
Александър е избягал от селото си край Харков дружно с още шестима души от фамилията. Тръгват към Русия, тъй като това е единственият безвреден маршрут - останалите са под обстрел.
Продали са колата
Първо ги изпратили в приемателен лагер във Воронеж. Там 86-годишната баба се разболяла от ковид и умряла. „ Тя бе претърпяла Втората международна война, само че в този момент не можа ", споделя Александър.
Той потегля на път с майка си, брат си, брачната половинка му и техните двама синове. Имената им не трябва да се загатват, Александър също се назовава иначе. Племенниците му са на 11 и на 12 години, по-големият е с тежки увреждания, не може да върви.
Сменяли се да го носят на носилката, защото в бягството си трябвало да оставят инвалидната количка. Продали в Русия колата, с която минали границата, с цел да могат да купят медикаменти за майката, страдаща от диабет, и за погребението на бабата.
Разпределителният център Санкт Петербург
В Санкт Петербург гъмжи от сходни истории, коя от коя по-сърцераздирателна. Градът се е трансформирал в разпределителен център за тези, които са избягали от Украйна в Русия - само че никога не желаят да останат там. Създадена е полулегална мрежа от доброволци, които оказват помощ на бягащите. Те оферират заслон, готвят, купуват билети за по-нататъшното пътешестване към Естония или Финландия.
„ Русия пуска украинците да заминат, не задържа никого ", споделя отец Григорий, който към този момент е оказал помощ на мнозина. „ Затова е неправилно да се приказва за депортации. Но съвсем никой не може да се оправи самичък - защото мнозина идват без пари или без документи. "
Могат обаче да се извадят краткотрайни документи, с които да изоставен страната. Това действа, само че малцината знаят за тази опция. Русия я предлага на избягалите, само че в множеството случаи им се предлага да изискат леговище или даже напряко съветско поданство. Който се съгласи, получава стартова сума от към 150 евро и билет за района, в който му се дават обещание жилище и работа. Нерядко даже украинците могат да избират всред няколко благоприятни условия.
„ Не мога да остана "
„ Ако домът ти е опустошен и таман си избягал от бомбите, това може да звучи и като добра вероятност - като се има поради какъв брой са травматизирани хората ", допуска отец Григорий. Но някои от бегълците в никакъв случай не са били в чужбина, най-вече да са идвали в Русия, а география са учили от дълго време. „ И като чуят - имаме за теб работа във Владивосток, където климатът е подобен с този в Мариупол - се съгласяват. Не си дават сметка, че това е на 7000 км разстояние. "
Едва когато дойдат след девет дни пътешестване с трен, схващат каква е действителността. И че още веднъж желаят да се махнат. Григорий преди малко е оказал помощ на едно украинско семейство да се върне оттова.
На Александър и на фамилията му също е било препоръчано да останат в Русия. „ Отнасяха се с нас добре, дадоха ни облекла и храна и ни помогнаха с погребението ", споделя той. Но да останем? „ Жилището ни беше тъкмо до едно летище, откъдето непрекъснато излитаха бойни самолети, като беше ясно накъде отиват. От чисто морална позиция не мога да го приема, не мога да остана в тази страна. "
Обществото е изцяло деморализирано
След анексията на Крим отец Григорий се е отрекъл от Руската православна черква, която от дълго време се е трансформирала в държавна - минал е към самостоятелната апостолическо-православна черква.
Той е един от дребното, които приказват намерено за войната, за загубите - и за виновността. Както споделя - вижда се като представител на страната си, като някой, който се пробва да поеме най-малко една дребна част от виновността и по този начин да я понижи. „ Нашето общество е изцяло деморализирано. Допуснахме злополука, от която по какъв начин ли ще излезем? Ще продължим ли да твърдим, че са фашисти? И децата ли са фашисти? Това е нелепост. "
Руското общество обаче от дълго време не е безразлично. Макар съгласно допитванията болшинството да поддържа курса на Путин в Украйна, по какъв начин да се има вяра на допитванията в атмосфера на боязън?
Сред сътрудниците на Григорий има дами, чиито мъже не трябва да знаят, че варят чорба за украинските бежанци. Хотелиерка, която дава заслон, само че не желае да приказва намерено за аргументите за бягството. Главният доктор на една частна клиника, който също отхвърля да прави политически изказвания - „ Тук всеки схваща какво става ". Ври и кипи, въпреки и неявно.
„ Има доста положителни хора ", споделя Александър, който е съумял с рейс да стигне до Хелзинки през Талин. Дори съветски бойци са им помагали. Но твърдо не желае да живее в Русия, нито пък във Финландия - би желал колкото може по-скоро да се върне в селото си край Харков. След което да построи всичко отначало - дома си, страната си, бъдещето си.
Александър изпраща известие от един хостел в Хелзинки: „ Успяхме ". Още едно украинско семейство, което е напуснало Русия.
Александър е избягал от селото си край Харков дружно с още шестима души от фамилията. Тръгват към Русия, тъй като това е единственият безвреден маршрут - останалите са под обстрел.
Продали са колата
Първо ги изпратили в приемателен лагер във Воронеж. Там 86-годишната баба се разболяла от ковид и умряла. „ Тя бе претърпяла Втората международна война, само че в този момент не можа ", споделя Александър.
Той потегля на път с майка си, брат си, брачната половинка му и техните двама синове. Имената им не трябва да се загатват, Александър също се назовава иначе. Племенниците му са на 11 и на 12 години, по-големият е с тежки увреждания, не може да върви.
Сменяли се да го носят на носилката, защото в бягството си трябвало да оставят инвалидната количка. Продали в Русия колата, с която минали границата, с цел да могат да купят медикаменти за майката, страдаща от диабет, и за погребението на бабата.
Разпределителният център Санкт Петербург
В Санкт Петербург гъмжи от сходни истории, коя от коя по-сърцераздирателна. Градът се е трансформирал в разпределителен център за тези, които са избягали от Украйна в Русия - само че никога не желаят да останат там. Създадена е полулегална мрежа от доброволци, които оказват помощ на бягащите. Те оферират заслон, готвят, купуват билети за по-нататъшното пътешестване към Естония или Финландия.
„ Русия пуска украинците да заминат, не задържа никого ", споделя отец Григорий, който към този момент е оказал помощ на мнозина. „ Затова е неправилно да се приказва за депортации. Но съвсем никой не може да се оправи самичък - защото мнозина идват без пари или без документи. "
Могат обаче да се извадят краткотрайни документи, с които да изоставен страната. Това действа, само че малцината знаят за тази опция. Русия я предлага на избягалите, само че в множеството случаи им се предлага да изискат леговище или даже напряко съветско поданство. Който се съгласи, получава стартова сума от към 150 евро и билет за района, в който му се дават обещание жилище и работа. Нерядко даже украинците могат да избират всред няколко благоприятни условия.
„ Не мога да остана "
„ Ако домът ти е опустошен и таман си избягал от бомбите, това може да звучи и като добра вероятност - като се има поради какъв брой са травматизирани хората ", допуска отец Григорий. Но някои от бегълците в никакъв случай не са били в чужбина, най-вече да са идвали в Русия, а география са учили от дълго време. „ И като чуят - имаме за теб работа във Владивосток, където климатът е подобен с този в Мариупол - се съгласяват. Не си дават сметка, че това е на 7000 км разстояние. "
Едва когато дойдат след девет дни пътешестване с трен, схващат каква е действителността. И че още веднъж желаят да се махнат. Григорий преди малко е оказал помощ на едно украинско семейство да се върне оттова.
На Александър и на фамилията му също е било препоръчано да останат в Русия. „ Отнасяха се с нас добре, дадоха ни облекла и храна и ни помогнаха с погребението ", споделя той. Но да останем? „ Жилището ни беше тъкмо до едно летище, откъдето непрекъснато излитаха бойни самолети, като беше ясно накъде отиват. От чисто морална позиция не мога да го приема, не мога да остана в тази страна. "
Обществото е изцяло деморализирано
След анексията на Крим отец Григорий се е отрекъл от Руската православна черква, която от дълго време се е трансформирала в държавна - минал е към самостоятелната апостолическо-православна черква.
Той е един от дребното, които приказват намерено за войната, за загубите - и за виновността. Както споделя - вижда се като представител на страната си, като някой, който се пробва да поеме най-малко една дребна част от виновността и по този начин да я понижи. „ Нашето общество е изцяло деморализирано. Допуснахме злополука, от която по какъв начин ли ще излезем? Ще продължим ли да твърдим, че са фашисти? И децата ли са фашисти? Това е нелепост. "
Руското общество обаче от дълго време не е безразлично. Макар съгласно допитванията болшинството да поддържа курса на Путин в Украйна, по какъв начин да се има вяра на допитванията в атмосфера на боязън?
Сред сътрудниците на Григорий има дами, чиито мъже не трябва да знаят, че варят чорба за украинските бежанци. Хотелиерка, която дава заслон, само че не желае да приказва намерено за аргументите за бягството. Главният доктор на една частна клиника, който също отхвърля да прави политически изказвания - „ Тук всеки схваща какво става ". Ври и кипи, въпреки и неявно.
„ Има доста положителни хора ", споделя Александър, който е съумял с рейс да стигне до Хелзинки през Талин. Дори съветски бойци са им помагали. Но твърдо не желае да живее в Русия, нито пък във Финландия - би желал колкото може по-скоро да се върне в селото си край Харков. След което да построи всичко отначало - дома си, страната си, бъдещето си.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ