К10 Устойчивост и динамика: Променящата се банкова картина
За мениджмънта на една банка не е никакъв проблем да усъвършенства представянето й по съвсем който и да било индикатор. Например, в случай че се реши, че би трябвало по-голям пазарен дял при заемите, това може да се реализира с намаление на лихвите, занижаване на стандартите и/или реклама. При депозитите по сходен метод едно стремително повишаване на лихвите бързо ще докара нови спестявания. Ако задачата е да вдигнем облагата, това също може да стане с краткотрайно задържане на провизиите или всевъзможни еднократни резултати.
Проблемът на тези способи е, че те работят малко като енергийна напитка. За малко оказват помощ за запаметяващо се празненство, само че на идващия ден вредите могат да са мъчителни. Бързата агресия крие опасности от следващ скок на неприятни заеми, а скъпото привличане на депозити подяжда рентабилността.
Автор: Капитал
Затова и постоянно пробата за това коя банка е добре ръководена е времето. Намирането на удачния микс от динамика и настъпателност, от една страна, и резистентност и консервативност, от друга, е мъчно. Няма и универсална рецепта - една тактика може да е удачна в растящата фаза на бизнес цикъла, само че продължаването и при свиваща се стопанска система да е пагубно. А настрана и самият банков бизнес е основан на покупко-продажби, които постоянно са със период не в границите на една календарна година, а в противен случай - достигащи и до десетилетия за някои заеми.
Тези фактори са в основата на това в К10 да гледаме банките освен през призмата на представянето им през миналата (в случая 2020) година, а най-малко в една от категориите да се наблюдава по-дълъг небосвод от три години. Идеята е да се изчистят най-малко ненапълно разстройства в отчетните данни от единични събития, изкривяващи резултатите нагоре или надолу, и да се даде бонификация на тези институции, които са поредни и методични. Това понижава риска от изненади и разкриване на скелети в дрешника, които да трансфорат рекордьорите по облага в една година, в внезапно губещи и даже евентуално нуждаещи се от поддръжка с пари на данъкоплатеца в идната.
Обичайно индикаторите за резистентност и динамичност са и ненапълно ориентир за бъдещото развиване - дали бизнес моделът създава мечтаните резултати. През предходната и тази година това е в по-малка степен по този начин, защото шокът от пандемията обикновено преначертава проекти и тактики.
Показателите в тази категория са разнородни - множеството от тях стъпват на тези за непоклатимост или успеваемост, само че са взети в динамичност. При някои от тях се гледа изменението - какъв брой бързо банката съумява да пораства или дали резервира задоволително рационално съответствие на капитал към активи. Други знаци са взети осреднено за последните три години, което да покаже дали приходите и рентабилността са устойчиви, или пък се следи общоприетото отклоняване, т.е. да няма огромни скокове и спадове, които във финансите са синоним на риск.
К10 - Най-добрите банки в България Най-добрите банки в България К10 е годишната ранглиста на Капитал, която подрежда най-хубавите банки в България. Изданието включва данни и разбори на банките по следните индикатори:➤ Стабилност и риск: Когато облаците се сгъстяват➤ Ефективност и доходност: Кризисно преполовяване➤ Устойчивост и динамичност: Променящата се картина
Така да вземем за пример чистият лихвен приход и възвращаемостта на капитала се преглеждат и тук, само че като междинна стойност за три години. Това изглажда съмненията от съответни кампанийни или маркетингови лихвени промени. А също и от години, изкривени от продажби или преоценки на активи.
Стандартното отклоняване на разноските за обезценки също е измерител за поредна политика. Неговите ниски стойности дават бонус на банките, които регулярно провизират и прочистват балансите си, вместо да натрупат риск в тях. Нормално тук регистрираните стойности се повишават по отношение на тези в класацията за 2019 година - просто предходната година разумно създаде всеобщ скок в провизирането на множеството банки по отношение на нормалните равнища от предходните години. Донякъде даже тъкмо в този миг индикаторът губи функционалността си - банките, които са подходили най-консервативно предходната година, получават по-малко точки, защото отклонението скача повече.
Новият миг в класацията тази година е включването на индикатор за ликвидност. Това е сумата на кеша (касови наличия и инвестиции в централни банки) и вложенията в ДЦК (които елементарно могат да се трансфорат в кеш), съпоставена с активите. Те са взети като междинна стойност за последните три години и по този начин демонстрират кои банки редовно поддържат повече ликвидност, въпреки и не тъкмо съответстваща на измерената за регулаторни цели. Този индикатор дава повече предимство на банките с локална благосъстоятелност, които заради неналичието на поддръжка от мощна централа, а от време на време и заради съмнение или репутационни проблеми на притежателите им са по-изложени на под паника отлив на депозити. За това имаме и образци в не толкоз далечното минало, тъй че доста от тях за своя лична сигурност залагат на повече ликвидност. Разчитането на индикатора обаче не е еднопосочно - високите равнища на ликвидност могат да значат също неефективност и неспособност да се пласира набраният запас. Освен това при негативните лихви на централните банки и негативните доходности по ДЦК на водещите стопански системи в еврозоната (а даже и по петгодишните български книжа) свръхликвидността носи и разноски, които подяждат рентабилността.
Проблемът на тези способи е, че те работят малко като енергийна напитка. За малко оказват помощ за запаметяващо се празненство, само че на идващия ден вредите могат да са мъчителни. Бързата агресия крие опасности от следващ скок на неприятни заеми, а скъпото привличане на депозити подяжда рентабилността.
Автор: Капитал
Затова и постоянно пробата за това коя банка е добре ръководена е времето. Намирането на удачния микс от динамика и настъпателност, от една страна, и резистентност и консервативност, от друга, е мъчно. Няма и универсална рецепта - една тактика може да е удачна в растящата фаза на бизнес цикъла, само че продължаването и при свиваща се стопанска система да е пагубно. А настрана и самият банков бизнес е основан на покупко-продажби, които постоянно са със период не в границите на една календарна година, а в противен случай - достигащи и до десетилетия за някои заеми.
Тези фактори са в основата на това в К10 да гледаме банките освен през призмата на представянето им през миналата (в случая 2020) година, а най-малко в една от категориите да се наблюдава по-дълъг небосвод от три години. Идеята е да се изчистят най-малко ненапълно разстройства в отчетните данни от единични събития, изкривяващи резултатите нагоре или надолу, и да се даде бонификация на тези институции, които са поредни и методични. Това понижава риска от изненади и разкриване на скелети в дрешника, които да трансфорат рекордьорите по облага в една година, в внезапно губещи и даже евентуално нуждаещи се от поддръжка с пари на данъкоплатеца в идната.
Обичайно индикаторите за резистентност и динамичност са и ненапълно ориентир за бъдещото развиване - дали бизнес моделът създава мечтаните резултати. През предходната и тази година това е в по-малка степен по този начин, защото шокът от пандемията обикновено преначертава проекти и тактики.
Показателите в тази категория са разнородни - множеството от тях стъпват на тези за непоклатимост или успеваемост, само че са взети в динамичност. При някои от тях се гледа изменението - какъв брой бързо банката съумява да пораства или дали резервира задоволително рационално съответствие на капитал към активи. Други знаци са взети осреднено за последните три години, което да покаже дали приходите и рентабилността са устойчиви, или пък се следи общоприетото отклоняване, т.е. да няма огромни скокове и спадове, които във финансите са синоним на риск.
К10 - Най-добрите банки в България Най-добрите банки в България К10 е годишната ранглиста на Капитал, която подрежда най-хубавите банки в България. Изданието включва данни и разбори на банките по следните индикатори:➤ Стабилност и риск: Когато облаците се сгъстяват➤ Ефективност и доходност: Кризисно преполовяване➤ Устойчивост и динамичност: Променящата се картина
Така да вземем за пример чистият лихвен приход и възвращаемостта на капитала се преглеждат и тук, само че като междинна стойност за три години. Това изглажда съмненията от съответни кампанийни или маркетингови лихвени промени. А също и от години, изкривени от продажби или преоценки на активи.
Стандартното отклоняване на разноските за обезценки също е измерител за поредна политика. Неговите ниски стойности дават бонус на банките, които регулярно провизират и прочистват балансите си, вместо да натрупат риск в тях. Нормално тук регистрираните стойности се повишават по отношение на тези в класацията за 2019 година - просто предходната година разумно създаде всеобщ скок в провизирането на множеството банки по отношение на нормалните равнища от предходните години. Донякъде даже тъкмо в този миг индикаторът губи функционалността си - банките, които са подходили най-консервативно предходната година, получават по-малко точки, защото отклонението скача повече.
Новият миг в класацията тази година е включването на индикатор за ликвидност. Това е сумата на кеша (касови наличия и инвестиции в централни банки) и вложенията в ДЦК (които елементарно могат да се трансфорат в кеш), съпоставена с активите. Те са взети като междинна стойност за последните три години и по този начин демонстрират кои банки редовно поддържат повече ликвидност, въпреки и не тъкмо съответстваща на измерената за регулаторни цели. Този индикатор дава повече предимство на банките с локална благосъстоятелност, които заради неналичието на поддръжка от мощна централа, а от време на време и заради съмнение или репутационни проблеми на притежателите им са по-изложени на под паника отлив на депозити. За това имаме и образци в не толкоз далечното минало, тъй че доста от тях за своя лична сигурност залагат на повече ликвидност. Разчитането на индикатора обаче не е еднопосочно - високите равнища на ликвидност могат да значат също неефективност и неспособност да се пласира набраният запас. Освен това при негативните лихви на централните банки и негативните доходности по ДЦК на водещите стопански системи в еврозоната (а даже и по петгодишните български книжа) свръхликвидността носи и разноски, които подяждат рентабилността.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ