Смъртта не е край, тя е пауза!
За хората гибелта е край. Мисълта за загубата на обичан човек или на личния ни живот ни ужасява. И сме в цялостното си право да се усещаме и мислим по този метод. Със сигурност сте чували най-малко няколко разнообразни теории за това, което се случва, когато човек почине, само че надали някоя от тях ви е подействала успокояващо.
В идващите редове ще разберем за какво гибелта в действителност не е оня смут, който си представяме, какво става, когато тя настъпи и за какво това бе единствената доктрина, която ни вдъхна необичайно чувство на мира и религия.
Та - какво става след гибелта и за какво тук ще я назовем пауза, не край.
Освобождаване на земните чакри под стъпалата
Смята се, че към 4-5 часа преди краят да настъпи земните чакри, намиращи се под стъпалата, се отделят от тях. Това въплъщава раздялата със земната повърхнина. Часове преди настъпване на гибелта краката изстиват и стават все по-студени. След като времето измине, Богът на гибелта идва, с цел да води душата.
Прекъсване на астралната шнур
Когато човек почине, връзката сред душата и тялото бива прекратена. Тази връзка е точно астралната шнур, която държи душата в тялото приживе. Щом тя бъде скъсана, душата би трябвало да се издигне над физическото тяло.
Има случаи, в които душата е доста привързана към тялото и отхвърля да го напусне, тя се бори, не желае да одобри, че е гибелта е настъпила. Това се показва в леки конвулсии или тикове на краката, ръцете или лицето при към този момент настъпил край. Въпреки тях завръщането на душата в тялото е невероятно и тя бива привлечена като с магнит нагоре.
Настъпване на гибелта на физическото тяло
В момента на гибелта душата бива залята от гласовете и мислите на всички нейни близки хора, които се намират към нея и скърбят за загубата. Тя ги вижда и чува, може и да крещи и да отхвърля гибелта си, само че никой не я чува.
След известно време душата осъзнава, че процесът е необратим и гибелта е реалност. Тя се издига на към 3 метра над тялото и остават над него, до момента в който то не бъде кремирано. Знайте, че до момента в който това стане, душата е там и вижда и чува всичко, което става в близост.
Раздяла с физическото тяло
Щом процесът на кремиране на тялото завърши, душата няма различен избор, с изключение на да се раздели с него. Тя не може да се върне, не може и да остане, тъй като към този момент няма обвивка. Но за душата това е нещо хубаво - моментът, в който тя е в действителност свободна.
Посредством силата на мисълта душата може незабавно да посети обичаните си места, да види близки хора, да обикаля, където пожелае – в дома си, в работата си, в парка или на друго място, обвързвано със сантиментални мемоари. Това тя прави 7 дни.
Ако индивидът е бил завързан към децата си или към домашния си любим, ще намерите душата му при тях през този интервал. В случай че парите са били съществена полезност за него приживе, ще го откриете до мястото, където са съхранявани те.
Душата има 7 дни да обиколи и посети всичко най-важно за нея. 7 дни да се сбогува преди да премине нататък.
Светлината в края на тунела
Всички сме чували за светлината, към която душата би трябвало да отиде. Тунелът е реалност. Той би трябвало да бъде прекосен, с цел да може душата да премине оттатък и да бъде лека и свободна, да продължи.
От извънредно значение е през първите 12 дни след гибелта на човек ритуалите да се проведат вярно. Молитвите за душата, прошката и отправянето на хубави пожелания не са просто думи за облекчение на опечалените. Те фактически оказват помощ на душата на премине, да се освободи от отрицателни страсти и да бъде щастлива. Всяка отправена молитва е помощ за идното пътешестване на душата.
Светлината в края на тунела е вход към астралния свят.
Дълго чакана среща
Всеки народ има традиции и обичаи, свързани със гибелта, които имат своите сходства и разлики. Индусите да вземем за пример извършват ритуали, които да оказват помощ на душата да откри пътя към своите близки, щом премине в Отвъдното.
Щом отиде в астралния свят, душата бива отведена при своите предшественици, които я приветстват, прегръщат я и ѝ се радват. Това е нейното семейство, другари и близки хора, които са си отишли от земния свят преди нея. Това е цялостно благополучие.
Следва значителната част – обзор на живота и равносметка. В наличието на Великия Борд на Кармата душата гледа и прави оценка своите действия приживе.
Равносметка
Тук всеки самичък е съдник за себе си. Това е Денят на страшния съд, въпреки че той е по-скоро обективен и всеки самичък дефинира своите санкции и похвали.
Душата изпитва виновност за грешките си, яд към тези, предизвикали ѝ зло, примирение към тези, които са ѝ дали любов и протекция. Присъдата, която тя сама ще отсъди за себе си, се демонстрира в нейния идващ живот. Тя начертава проекта за него, не Бог или някой различен, а самата тя.
Всички спънки, проблеми, върхове и падения, всички уроци, които тя ще преживее в идващия си живот, са предначертани от нея самата. Душата избира в какъв пол, народност, възраст, по какъв метод да се прероди за нов живот. Тя избира по кое време да ѝ се случи всичко това, което е начертала в своя проект.
Например, в случай че в настоящия си живот човек има мощно главоболие, с което към този момент е привикнал да живее, защото не е разкрил средство за трайното му лекуване, той самичък е избрал тази орис. При терапия за прекосяване в минал живот той схваща, че е умъртвил човек, разбивайки главата му. Душата се е разкаяла и се е почувствала отговорна, поискала е да усеща същата болежка непрестанно.
Прости, с цел да ти бъде простено
Прошката има по-голяма тежест и значимост, в сравнение с си представяте. Неслучайно хората я търсят на смъртния си одър. Ако на душата не ѝ бъде простено или тя не елементарни, възприятието за виновност или яд е по-голямо и надлежно това се отразява отрицателно в проекта за идващия живот. Ето за какво е значимо да си прощаваме и да желаеме амнистия по време на нашето земно битие.
Следващ живот
Когато е подготвена с всичко, идва време душата да се прероди. Това се случва съгласно проекта, който душата към този момент е начертала за себе си. Сами избираме родителите си, като се вселяваме в яйцеклетката към 4-5 месец от бременността или тъкмо преди раждането.
Да, всяко дете единствено избира своето семейство.
Ние избираме и тъкмо по кое време да се родим – дата, час и надлежно зодия и асцендент.
Голяма част от хората упрекват Бог, родителите си, неприятния си шанс за неуспехите и проблемите си. Истината е обаче, че всички те са разследване от предишния живот и това, което ние сами сме отредили за себе си в проекта.
Когато едно бебе се роди, до своя 40 ден то си спомня своя минал живот. Така че, в случай че видите детето си да плаче или да се смее без причина, то такава има. След този интервалът спомените биват изцяло заличени и животът за душата стартира още веднъж.
Планът влиза в деяние
Животът стартира, а с него и осъществяването на предначертания проект. Родители, другари, любовни сътрудници, врагове – те се появяват съгласно него в тъкмо уреченото време. Те идват, тъй като ние сме си ги избрали.
Молитва за мъртвите
Вече споменахме какъв брой са значими молитвите и позитивните мисли за умрелите. Това ще им помогне да се освободят и да съумеят да преминат умерено оттатък.
Възможно е обаче душата да заседне на Земята и да не може да премине. Освен поради незадоволително молебствия, това може да се получи и при мощен боязън, контузия, виновност, изненадваща гибел или неверно извършени ритуали.
Заседналите души са нещастни. Те не могат да преминат, не могат и да живеят обикновено, тъй като нямат тяло. Невинаги са въодушевление враждебно, само че постоянно са нещастни. Затова е значимо да отправяте молебствия за умрелите – да им помогнете да намерят мир и успокоение. Когато го създадат, те не престават към новия живот, към прераждането.
Ето за какво първоначално ви казахме, че гибелта не е край, тя е единствено пауза. Не се сбогувайте, а кажете Довиждане, в случай че някой ваш непосредствен си отиде, тъй като сигурно ще се срещнете още веднъж след дългото пътешестване, което следва.
Източник: публикацията е компилирана от Гаруда Пурана
