Как чукчи подлудиха руската империя
За гордия северен народ най-големият позор бил да умреш от естествена гибел 30 години водят война и не се покоряват, до ХХ век те по този начин и не схващат чии жители са
Съветските полицаи тръгнали да вършат паспорти на чукчите, само че тъй като всички изглеждали еднообразно, решили да си спестят напъните и вместо да снимат всеки чукчи, щракнали един и залепили фотографията на всички паспорти. Така де, кой ще откри разлика. Но уви, след седмица в полицейското се появил един чикчи, който упорствал: Това не съм аз.- Как разбра? - попитал полицаят.- Рубашка не моя!Кой не се е смял на вицовете за чукчи? Малцина обаче познават историята на гордия народ, за който най-големият позор е човек да почине от естествена гибел, а не в борба. Той населява Далечния изток на Русия - полуостров Чукотка, на брега на Чукотско море. И с него е обвързвана " незнайната " срамна война на Русия. Руснаците се бият с чукчите - еленовъди и риболовци, които разполагат единствено със стрели, камъни и примитивни ножове, повече от 30 години, само че по този начин и не съумяват да ги победят.
В съветската военна и дипломатическа традиция не е признато да се употребява думата " колонизация ", тъй като за руснаците тя има извънредно отрицателно звучене. Колонизацията, с помощта на която Русия владее големи елементи от земята, е друга.Руските колониалисти не предприемали дълги пътешествия за скъпи първични материали. Всъщност те просто уголемявали виталното си пространство, овладявайки от дълго време познатите земи посредством въвеждане на " новите технологии " - оръдия на труда, оръжия за защита и т.н.През XVII и XVIII в. Руската империя се уголемява на изток към Тихия океан. При това колонизиране на териториите доста от локалните племена били елементарно приобщени - те се
заклевали във честност и започвали да заплащат ясак
Данък в натура - артикули и артикули, с който коренното население на Поволжието се регистрира от ХV до ХVIII век, а в Севера - чак до ХХ век.Често за това съветските владетели даже не воювали - племената сами разбирали изгодите от съдействието си със западните " извънземни " и заставали на тяхна страна. С чукчите обаче напълно не било по този начин. И Русия го схваща по най-трудния и непосилен метод.Тези поданици на Далечния север, които не наброявали повече от 9 000 души, се откроявали със своята особена враждебност. Чукчи, въобще не са добродушният и едностранчив воин от руските вицове. А хората, които през ХVIII век гневно се опълчват на руснаците.
Манталитетът на племената чукчи се образува в във допустимо най-тежките условия за живот: пъклен мраз и липса на храна. Затова чукчите са сръчни, издръжливи, решителни и извънредно жестоки хора. Те в действителност вярвали, че е срамно да умреш от естествена гибел. За тях само допустима била гибелта в пердах. Няма ли опция за това,
алтернативата била самоубийството
Към него прибягвали възрастните хора и тежко болните членове на племето.Основното занятие на чукчите била войната. Те непрестанно нападали съседите си - крадели елените им, отвличали дамите и пленявали децата, трансформирайки ги в плебеи, като били изключително жестоки с тях и постоянно ги измъчвали.Биели се в доспехи от моржови кожи с костни плочки на гърдите, употребявали стрели и копия с костни върхове, от време на време и примитивни стоманени ножове. Веднъж пленени, те не се помирявали. Самоубивали се.Сред северните нации чукчите били най-свирепи и жестоки - съветските завоеватели ги наричали " северните черкези ". Подобно на войнствените планинари, бойната подготовка на чукчите започвала в ранна детска възраст и се провеждала в сурови условия. Първите контакти на чукчи с съветски индустриалци и моряци били от средата на ХVII век. През 1648 година казаците, водени от атаман Семьон Дежнев, се сблъскали с чукчите по време на своя огромна експедиция. След редица корабокрушения те заобиколили крайната източна точка на Евразия - Големият каменен нос, наименуван по-късно Дежнев. И почнали търговия с хората на чукския водач Ермачин. Но всичко, несъмнено, свършило боен спор - казаците понесли големи загуби и били принудени да правят отстъпка. Две военни експедиции тръгнали да отмъщават на локалните поданици през идната година, само че чукотската пустота изиграла своята роля: номадите просто не можели да бъдат открити в тундрата.За разлика от непрестанно движещите се чукчи, казаците били установен народ.
Правели лагери, вдигали замъци, запасявали се с храна и оръжие в тях. Започнали да подвигат замъци в Чукотка с концепцията да подчинят непокорния народ. Основната била Анадир, учредена от експедицията на Дежнев. Но съветската власт била заета и с други войни и не можела да изпрати огромни отряди в пустошта. Дървените замъци най-често били защитавани единствено от няколко десетки души. Вярно, те имали огнестрелни оръжия, само че единствено бдителността на защитата можела в последна сметка да ги защищити от изненадващите офанзиви на безстрашните чукчи.Другите северни нации, които от дълго време враждували с чукчите, освен плащали на руснаците ясак, само че и ставали техни съдружници. Въпреки това казашките отряди не можели да се оправят с войнствените риболовци. На процедура било безусловно невероятно да се откри мир. Още повече, че племената чукчи съществували без значение една от друго, доста рядко се обединявали - даже с цел да се изправят против колонистите.През ХVIII век съветското държавно управление - към този момент имперско, а не царско - обърнало по-голямо внимание на протичащото се в далечните източни земи. Съществуването на метежен народ на източните граници на Руската империя било извънредно недопустимо за Санкт Петербург: пробвайки се да доближи Тихия океан, било невероятно да остави врагове зад себе си. През 1727 година властта в Санкт Петербург обявява акция за подчинение на Далечния изток. И две години по-късно Сенатът изпратил огромен боен отряд в Чукотка.Целта на експедицията била ясна: непокорните чукчи трябвало да бъдат " сложени под съветско притежание и да заплащат ясак ". В Анадир били съсредоточени 400 въоръжени бойци - доста солидна военна мощ за едва популации Север. Гарнизонът бил поверен на якутския казак Василий Шестаков. Командир на войските бил капитанът на тоболския драгунски полк Дмитрий Павлуцки. Двамата обаче се скарали още по пътя - Павлуцки отказал да се подчини на казака Шестаков. И Шестаков се отделил с отряд от две дузини казаци и отишъл да пази съюзнически племена от набезите на чукчите. В огромна борба с чукчите на река Ергач бил погубен.Силата на Русия над Севера по това време се основавала значително на силата на оръжието на казаците. Смъртта на огромен съветски боен водач обаче можела да разклати властта. Затова Павлуцки реагирал по същия метод като испанските завоеватели в Централна Америка: почнал безмилостна военна интервенция. Няколкостотин казаци и дружно с хора от северното племе юкагири минали повече от две хиляди километра за 10 месеца,
унищожавайки по пътя си съвсем една десета от тогавашните чукчи
- 1 500 души. Войнственият народ три пъти събирал сили, с цел да отблъсне Павлуцки, само че и трите пъти бил побеждаван, макар численото си преимущество. Метални брони пазели руснаците от стрелите на чукчите, а никакви доспехи от морж и кости не спасявали чукчите от съветските пушки. Павлуцки се оказал толкоз заплашителен зложелател, че най-после станал част от чукския фолклор. Наречен бил " нечовечен палач ", за него казвали, че не оставял след себе си жив човек, разчленявал мъже и дами. Юкагирите, които помагали на Плавуцки, с цел да си отмъстят на чукчите за набезите, пък го величаели като воин, " черна мечка ", " популярен рицар и шаман ".Губейки войната обаче чукчите не се предали. Напротив - траяли набезите и офанзивите си. Така властта в Санкт Петербург решила, че жестокостта е единствената ефикасна политика против това племе и през 1742 година императрица Елисавета заповядва на бойците си да " отстраняват всички войнствено настроени чукчи ". Тези, които не можело да бъдат унищожени, трябвало да бъдат пленени и преселени в земите на други племена. Така почнала същинска партизанска война.Павлуцки траял службата си в Камчатка, по-късно в Якутск, след това се върнал в Анадир. През 1747 година, преследвайки следващите чукчи, попаднал на засада и бил погубен. Империята траяла да изпраща наказателни отряди, само че надлъгването в пустошта не спирало.
Чукчите нападали племената и отмъквали животните и продуктите, предопределени за налога ясак.През 1755 година съветските управляващи осъзнали, че е безсмислено да изискват послушание от хора, които даже не схващат какво е това, само че борбите траяли. Чак през 1763 година комендантът на Анадир Фридрих Плениснер, съумял да убеди Санкт Петербург в безполезността на войната. Направил го с числа. Годишната прехрана на крепостта била съвсем 1,4 милиона рубли, а носела като приход не повече от 30 хиляди рубли.С установяването на морския път до Далечния изток и консолидацията на руснаците в Камчатка, нуждата от непоколебим надзор над Чукотка последователно изчезнала. Пушките били прибрани, казаците изтеглени. Дошло време за договаряния. Икономическото завземане се оказало доста по-лесно от това с оръжието. Русия
почнала да продава " чудни артикули "
на номадите. В същото време дипломати на империята обикаляли вождовете на племената чукчи, с цел да установявайки спокойно комерсиално съдействие. През 1779 година Екатерина Велика публично прогласява всички чукчи за жители на Русия. Те са задължени да заплащат ясак, само че... единствено толкоз, колкото сами решат. На процедура в действителност въобще не заплащат налог. И по този начин - век и половина.Руски източници сочат, че в края на ХIХ век, 100 години след включването на чукчите в империята, те не престават да живеят съгласно заветите на предците си и по личните си закони и традиции. В началото на ХХ век повече от тях даже не подозират, че имат съветското си поданство. Дори при руската власт чукчите резервират своето особено място в съветските земи.
Съветските полицаи тръгнали да вършат паспорти на чукчите, само че тъй като всички изглеждали еднообразно, решили да си спестят напъните и вместо да снимат всеки чукчи, щракнали един и залепили фотографията на всички паспорти. Така де, кой ще откри разлика. Но уви, след седмица в полицейското се появил един чикчи, който упорствал: Това не съм аз.- Как разбра? - попитал полицаят.- Рубашка не моя!Кой не се е смял на вицовете за чукчи? Малцина обаче познават историята на гордия народ, за който най-големият позор е човек да почине от естествена гибел, а не в борба. Той населява Далечния изток на Русия - полуостров Чукотка, на брега на Чукотско море. И с него е обвързвана " незнайната " срамна война на Русия. Руснаците се бият с чукчите - еленовъди и риболовци, които разполагат единствено със стрели, камъни и примитивни ножове, повече от 30 години, само че по този начин и не съумяват да ги победят. В съветската военна и дипломатическа традиция не е признато да се употребява думата " колонизация ", тъй като за руснаците тя има извънредно отрицателно звучене. Колонизацията, с помощта на която Русия владее големи елементи от земята, е друга.Руските колониалисти не предприемали дълги пътешествия за скъпи първични материали. Всъщност те просто уголемявали виталното си пространство, овладявайки от дълго време познатите земи посредством въвеждане на " новите технологии " - оръдия на труда, оръжия за защита и т.н.През XVII и XVIII в. Руската империя се уголемява на изток към Тихия океан. При това колонизиране на териториите доста от локалните племена били елементарно приобщени - те се
заклевали във честност и започвали да заплащат ясак
Данък в натура - артикули и артикули, с който коренното население на Поволжието се регистрира от ХV до ХVIII век, а в Севера - чак до ХХ век.Често за това съветските владетели даже не воювали - племената сами разбирали изгодите от съдействието си със западните " извънземни " и заставали на тяхна страна. С чукчите обаче напълно не било по този начин. И Русия го схваща по най-трудния и непосилен метод.Тези поданици на Далечния север, които не наброявали повече от 9 000 души, се откроявали със своята особена враждебност. Чукчи, въобще не са добродушният и едностранчив воин от руските вицове. А хората, които през ХVIII век гневно се опълчват на руснаците.
Манталитетът на племената чукчи се образува в във допустимо най-тежките условия за живот: пъклен мраз и липса на храна. Затова чукчите са сръчни, издръжливи, решителни и извънредно жестоки хора. Те в действителност вярвали, че е срамно да умреш от естествена гибел. За тях само допустима била гибелта в пердах. Няма ли опция за това, алтернативата била самоубийството
Към него прибягвали възрастните хора и тежко болните членове на племето.Основното занятие на чукчите била войната. Те непрестанно нападали съседите си - крадели елените им, отвличали дамите и пленявали децата, трансформирайки ги в плебеи, като били изключително жестоки с тях и постоянно ги измъчвали.Биели се в доспехи от моржови кожи с костни плочки на гърдите, употребявали стрели и копия с костни върхове, от време на време и примитивни стоманени ножове. Веднъж пленени, те не се помирявали. Самоубивали се.Сред северните нации чукчите били най-свирепи и жестоки - съветските завоеватели ги наричали " северните черкези ". Подобно на войнствените планинари, бойната подготовка на чукчите започвала в ранна детска възраст и се провеждала в сурови условия. Първите контакти на чукчи с съветски индустриалци и моряци били от средата на ХVII век. През 1648 година казаците, водени от атаман Семьон Дежнев, се сблъскали с чукчите по време на своя огромна експедиция. След редица корабокрушения те заобиколили крайната източна точка на Евразия - Големият каменен нос, наименуван по-късно Дежнев. И почнали търговия с хората на чукския водач Ермачин. Но всичко, несъмнено, свършило боен спор - казаците понесли големи загуби и били принудени да правят отстъпка. Две военни експедиции тръгнали да отмъщават на локалните поданици през идната година, само че чукотската пустота изиграла своята роля: номадите просто не можели да бъдат открити в тундрата.За разлика от непрестанно движещите се чукчи, казаците били установен народ.
Правели лагери, вдигали замъци, запасявали се с храна и оръжие в тях. Започнали да подвигат замъци в Чукотка с концепцията да подчинят непокорния народ. Основната била Анадир, учредена от експедицията на Дежнев. Но съветската власт била заета и с други войни и не можела да изпрати огромни отряди в пустошта. Дървените замъци най-често били защитавани единствено от няколко десетки души. Вярно, те имали огнестрелни оръжия, само че единствено бдителността на защитата можела в последна сметка да ги защищити от изненадващите офанзиви на безстрашните чукчи.Другите северни нации, които от дълго време враждували с чукчите, освен плащали на руснаците ясак, само че и ставали техни съдружници. Въпреки това казашките отряди не можели да се оправят с войнствените риболовци. На процедура било безусловно невероятно да се откри мир. Още повече, че племената чукчи съществували без значение една от друго, доста рядко се обединявали - даже с цел да се изправят против колонистите.През ХVIII век съветското държавно управление - към този момент имперско, а не царско - обърнало по-голямо внимание на протичащото се в далечните източни земи. Съществуването на метежен народ на източните граници на Руската империя било извънредно недопустимо за Санкт Петербург: пробвайки се да доближи Тихия океан, било невероятно да остави врагове зад себе си. През 1727 година властта в Санкт Петербург обявява акция за подчинение на Далечния изток. И две години по-късно Сенатът изпратил огромен боен отряд в Чукотка.Целта на експедицията била ясна: непокорните чукчи трябвало да бъдат " сложени под съветско притежание и да заплащат ясак ". В Анадир били съсредоточени 400 въоръжени бойци - доста солидна военна мощ за едва популации Север. Гарнизонът бил поверен на якутския казак Василий Шестаков. Командир на войските бил капитанът на тоболския драгунски полк Дмитрий Павлуцки. Двамата обаче се скарали още по пътя - Павлуцки отказал да се подчини на казака Шестаков. И Шестаков се отделил с отряд от две дузини казаци и отишъл да пази съюзнически племена от набезите на чукчите. В огромна борба с чукчите на река Ергач бил погубен.Силата на Русия над Севера по това време се основавала значително на силата на оръжието на казаците. Смъртта на огромен съветски боен водач обаче можела да разклати властта. Затова Павлуцки реагирал по същия метод като испанските завоеватели в Централна Америка: почнал безмилостна военна интервенция. Няколкостотин казаци и дружно с хора от северното племе юкагири минали повече от две хиляди километра за 10 месеца, унищожавайки по пътя си съвсем една десета от тогавашните чукчи
- 1 500 души. Войнственият народ три пъти събирал сили, с цел да отблъсне Павлуцки, само че и трите пъти бил побеждаван, макар численото си преимущество. Метални брони пазели руснаците от стрелите на чукчите, а никакви доспехи от морж и кости не спасявали чукчите от съветските пушки. Павлуцки се оказал толкоз заплашителен зложелател, че най-после станал част от чукския фолклор. Наречен бил " нечовечен палач ", за него казвали, че не оставял след себе си жив човек, разчленявал мъже и дами. Юкагирите, които помагали на Плавуцки, с цел да си отмъстят на чукчите за набезите, пък го величаели като воин, " черна мечка ", " популярен рицар и шаман ".Губейки войната обаче чукчите не се предали. Напротив - траяли набезите и офанзивите си. Така властта в Санкт Петербург решила, че жестокостта е единствената ефикасна политика против това племе и през 1742 година императрица Елисавета заповядва на бойците си да " отстраняват всички войнствено настроени чукчи ". Тези, които не можело да бъдат унищожени, трябвало да бъдат пленени и преселени в земите на други племена. Така почнала същинска партизанска война.Павлуцки траял службата си в Камчатка, по-късно в Якутск, след това се върнал в Анадир. През 1747 година, преследвайки следващите чукчи, попаднал на засада и бил погубен. Империята траяла да изпраща наказателни отряди, само че надлъгването в пустошта не спирало.
Чукчите нападали племената и отмъквали животните и продуктите, предопределени за налога ясак.През 1755 година съветските управляващи осъзнали, че е безсмислено да изискват послушание от хора, които даже не схващат какво е това, само че борбите траяли. Чак през 1763 година комендантът на Анадир Фридрих Плениснер, съумял да убеди Санкт Петербург в безполезността на войната. Направил го с числа. Годишната прехрана на крепостта била съвсем 1,4 милиона рубли, а носела като приход не повече от 30 хиляди рубли.С установяването на морския път до Далечния изток и консолидацията на руснаците в Камчатка, нуждата от непоколебим надзор над Чукотка последователно изчезнала. Пушките били прибрани, казаците изтеглени. Дошло време за договаряния. Икономическото завземане се оказало доста по-лесно от това с оръжието. Русия почнала да продава " чудни артикули "
на номадите. В същото време дипломати на империята обикаляли вождовете на племената чукчи, с цел да установявайки спокойно комерсиално съдействие. През 1779 година Екатерина Велика публично прогласява всички чукчи за жители на Русия. Те са задължени да заплащат ясак, само че... единствено толкоз, колкото сами решат. На процедура в действителност въобще не заплащат налог. И по този начин - век и половина.Руски източници сочат, че в края на ХIХ век, 100 години след включването на чукчите в империята, те не престават да живеят съгласно заветите на предците си и по личните си закони и традиции. В началото на ХХ век повече от тях даже не подозират, че имат съветското си поданство. Дори при руската власт чукчите резервират своето особено място в съветските земи.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ