Не мускулни, но германски: крампите в евромарша на Макрон
За Европейския съюз има светлина в тунела. Тя обаче не се появи от завършилите тези дни избори за Европейски парламент (ЕП), а по-скоро пристигна от друго място. Става дума за възходящата колизия сред френския президент Еманюел Макрон и немския канцлер Ангела Меркел.
Въпреки че наблюдаващите са привикнали да възприемат и двамата като успоредни стълбове на това, което се назовава " демократичен консенсус " (или статукво), в действителност връзките сред Макрон и Меркел са надалеч от гладкото и сладкото. И тук не приказваме за историческото напрежение сред Франция и Германия, което малко или доста бе редуцирано в границите на Европейски Съюз, що се касае за различия от настоящ темперамент.
Пукнатините обаче елементарно могат да се трансфорат в бездна.
А тези пукнатини към този момент бяха очевидни и преди вота за Екологичен потенциал. Франция натискаше за основаването на общ бюджет на страните от еврозоната, само че Германия бе надалеч от това да изпитва възторг по този въпрос. Затова и показаният " бюджетен инструмент на еврозоната " е по-скоро немски леден душ за френската упоритост по този въпрос.
Макрон изиска обща минимална работна заплата за Европейски Съюз, повече администрация и концентрация в границите на съюза посредством основаването на нови и нови организации. Тези негови оферти обаче не бяха нищо повече от вятър в немските уши.
А по отношение на най-протяжната рана на Европейски Съюз, напускането на Англия на общността, Еманюел Макрон обави, че е срещу това, което бе поискано от Даунинг Стрийт 10: удължаването на периода за реализиране на Брекзит. Германия обаче бе съгласна с британците и за френско незадоволство се случи следното: Лондон получи пролонгация до края на октомври месец.
Френският президент продължава да спъва и договарянията за свободно комерсиално съглашение със Съединени американски щати (с аргумента, че такова не би трябвало да бъде сключвано с страни, които не са в Парижкото съглашение за климата, което бе напуснато от Съединени американски щати през 2017-та година). Но немската позиция по въпроса е от по-прагматично естество, което се пробва да преодолее и френската съпротива, и американските запаси по отношение на договарянията.
Но най-емблематичната разлика сред Париж и Берлин касае въобще визията им за Европейски Съюз. Тук приказваме към този момент за нещо по-дълбоко и от концептуално естество. Най-общо казано, Франция желае интеграция от интензивен порядък на правилото " тук и в този момент ". За задачата - Париж планува, в случай че би трябвало, и " разпадането " на Европейски Съюз на ядро и външна страна. Берлин обаче не утвърждава този френски риск от високата скорост. Германският принцип извежда различен приоритет: този на заедността, в случай че би трябвало и на по-бавни обороти. В допълнение, в Германия наподобява се схваща по-добре от Франция, че точно федералният план за Европейски Съюз е това, което поражда националистическата реакция в Европа. Не на последно място, Берлин, може би заради общоприетоо мощната си стопанска система, залага на икономическата интеграция (за разлика от Париж, който избира политическата).
А в случай че Париж е подобен апологет на интеграцията на Европейски Съюз, чуваме от Берлин, то тогава французите да правят отстъпка мястото си в Съвета на сигурност на Организация на обединените нации (Франция е нуклеарна държава) на групово такова на Европейски Съюз. И Франция да одобри, че Европейският парламент би трябвало да заседава единствено в Брюксел (но не и в Страсбург), споделят германците. Но очевидно, че Макрон има изборна визия за интеграцията (както стана ясно и от пакета " Мобилност " ).
Резултатите от изборите за Екологичен потенциал също способстват за пропукването на германско-френската ос в Европейски Съюз. Непосредствено след тях френският президент, който взе участие със лична секта в границите на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), се засилва, осъществявайки срещи с представителите на Партията на европейските социалисти (ПЕС) от Испания и Португалия (и в двете страни левите се показаха добре).
Резултатът от тези срещи не закъсня: на неофициалната среща на върха на водачите на Европейски Съюз през вчерашния ден прозвучаха синхронизирани позиции от страна на представителите на либералите и социалистите против кандидатурата на ЕНП за президент на Европейската комисия (ЕК), Манфред Вебер. Макрон даже сподели, че смята оферти от ПЕС Франс Тимерманс за отговарящ на изискванията за президент на Европейска комисия. Самата Комисия е институцията, натоварена с най-голяма власт в Европейски Съюз.
Огънят по Манфред Вебер, несъмнено, е пукотевица по отношение на Меркел.
А това, което се пробва да направи френският президент, е да сътвори по-голям от ЕНП ляво-либерален блок, състоящ се най-вече от АЛДЕ и ПЕС, само че към който относително елементарно може да се причисли и групата на Зелените. Такъв един блок ще договаря за основаването на болшинство в Екологичен потенциал с ЕНП от позицията на силата. Такъв един блок ще може да вземе главата освен на Манфред Вебер, само че и ще бъде в по-силна позиция при избирането на другите основни постове в архитектурата на Европейски Съюз (като шефа на Европейската централна банка и като Върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност).
Разногласията сред Макрон и Меркел не стопират до фигурата, която би трябвало да управлява Европейска комисия. Двамата не споделят консенсус и по отношение на метода, по който претендентът би трябвало да бъде определен (понеже, да не повярваш, германците не демонстрират никакво въображение и избират да се придържат към написаните правила, съгласно които първо се гласоподава предлагането на политическата мощ, която се е класирала преди всичко, т.е. ЕНП).
Това, което наподобява не се регистрира в Париж, е, че немските християн-демократи си имат нов ръководител в лицето на Анегрет Крамп-Каренбауер. Тя е и възможният правоприемник за канцлерското място на Меркел в Германия. Но по-важното е, че водачът на ХДС в Германия има по-малко предпочитание за взаимни отстъпки с френската страна, в сравнение с това бе особено за Меркел. Именно Крамп-Каренбауер отговори на визията на Макрон за Европейски Съюз малко, само че ясно: стига европейски централизъм, стига европейския статизъм.
И макар че на срещата на върха на водачите на Европейски Съюз Ангела Меркел отбрани кандидатурата на Вебер, то това бе нищо по отношение на воя, който пристигна от Германия в лицето ХДС/ХСС против претенциите на Макрон.
А в случай че пукнатините във френско-германската ос се задълбочат, то европейският ход на Макрон елементарно може да бъде спънат от някоя крампа. Не мускулен конвулсия, само че немска крампа.
Мартин Табаков, news.bg
Въпреки че наблюдаващите са привикнали да възприемат и двамата като успоредни стълбове на това, което се назовава " демократичен консенсус " (или статукво), в действителност връзките сред Макрон и Меркел са надалеч от гладкото и сладкото. И тук не приказваме за историческото напрежение сред Франция и Германия, което малко или доста бе редуцирано в границите на Европейски Съюз, що се касае за различия от настоящ темперамент.
Пукнатините обаче елементарно могат да се трансфорат в бездна.
А тези пукнатини към този момент бяха очевидни и преди вота за Екологичен потенциал. Франция натискаше за основаването на общ бюджет на страните от еврозоната, само че Германия бе надалеч от това да изпитва възторг по този въпрос. Затова и показаният " бюджетен инструмент на еврозоната " е по-скоро немски леден душ за френската упоритост по този въпрос.
Макрон изиска обща минимална работна заплата за Европейски Съюз, повече администрация и концентрация в границите на съюза посредством основаването на нови и нови организации. Тези негови оферти обаче не бяха нищо повече от вятър в немските уши.
А по отношение на най-протяжната рана на Европейски Съюз, напускането на Англия на общността, Еманюел Макрон обави, че е срещу това, което бе поискано от Даунинг Стрийт 10: удължаването на периода за реализиране на Брекзит. Германия обаче бе съгласна с британците и за френско незадоволство се случи следното: Лондон получи пролонгация до края на октомври месец.
Френският президент продължава да спъва и договарянията за свободно комерсиално съглашение със Съединени американски щати (с аргумента, че такова не би трябвало да бъде сключвано с страни, които не са в Парижкото съглашение за климата, което бе напуснато от Съединени американски щати през 2017-та година). Но немската позиция по въпроса е от по-прагматично естество, което се пробва да преодолее и френската съпротива, и американските запаси по отношение на договарянията.
Но най-емблематичната разлика сред Париж и Берлин касае въобще визията им за Европейски Съюз. Тук приказваме към този момент за нещо по-дълбоко и от концептуално естество. Най-общо казано, Франция желае интеграция от интензивен порядък на правилото " тук и в този момент ". За задачата - Париж планува, в случай че би трябвало, и " разпадането " на Европейски Съюз на ядро и външна страна. Берлин обаче не утвърждава този френски риск от високата скорост. Германският принцип извежда различен приоритет: този на заедността, в случай че би трябвало и на по-бавни обороти. В допълнение, в Германия наподобява се схваща по-добре от Франция, че точно федералният план за Европейски Съюз е това, което поражда националистическата реакция в Европа. Не на последно място, Берлин, може би заради общоприетоо мощната си стопанска система, залага на икономическата интеграция (за разлика от Париж, който избира политическата).
А в случай че Париж е подобен апологет на интеграцията на Европейски Съюз, чуваме от Берлин, то тогава французите да правят отстъпка мястото си в Съвета на сигурност на Организация на обединените нации (Франция е нуклеарна държава) на групово такова на Европейски Съюз. И Франция да одобри, че Европейският парламент би трябвало да заседава единствено в Брюксел (но не и в Страсбург), споделят германците. Но очевидно, че Макрон има изборна визия за интеграцията (както стана ясно и от пакета " Мобилност " ).
Резултатите от изборите за Екологичен потенциал също способстват за пропукването на германско-френската ос в Европейски Съюз. Непосредствено след тях френският президент, който взе участие със лична секта в границите на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), се засилва, осъществявайки срещи с представителите на Партията на европейските социалисти (ПЕС) от Испания и Португалия (и в двете страни левите се показаха добре).
Резултатът от тези срещи не закъсня: на неофициалната среща на върха на водачите на Европейски Съюз през вчерашния ден прозвучаха синхронизирани позиции от страна на представителите на либералите и социалистите против кандидатурата на ЕНП за президент на Европейската комисия (ЕК), Манфред Вебер. Макрон даже сподели, че смята оферти от ПЕС Франс Тимерманс за отговарящ на изискванията за президент на Европейска комисия. Самата Комисия е институцията, натоварена с най-голяма власт в Европейски Съюз.
Огънят по Манфред Вебер, несъмнено, е пукотевица по отношение на Меркел.
А това, което се пробва да направи френският президент, е да сътвори по-голям от ЕНП ляво-либерален блок, състоящ се най-вече от АЛДЕ и ПЕС, само че към който относително елементарно може да се причисли и групата на Зелените. Такъв един блок ще договаря за основаването на болшинство в Екологичен потенциал с ЕНП от позицията на силата. Такъв един блок ще може да вземе главата освен на Манфред Вебер, само че и ще бъде в по-силна позиция при избирането на другите основни постове в архитектурата на Европейски Съюз (като шефа на Европейската централна банка и като Върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност).
Разногласията сред Макрон и Меркел не стопират до фигурата, която би трябвало да управлява Европейска комисия. Двамата не споделят консенсус и по отношение на метода, по който претендентът би трябвало да бъде определен (понеже, да не повярваш, германците не демонстрират никакво въображение и избират да се придържат към написаните правила, съгласно които първо се гласоподава предлагането на политическата мощ, която се е класирала преди всичко, т.е. ЕНП).
Това, което наподобява не се регистрира в Париж, е, че немските християн-демократи си имат нов ръководител в лицето на Анегрет Крамп-Каренбауер. Тя е и възможният правоприемник за канцлерското място на Меркел в Германия. Но по-важното е, че водачът на ХДС в Германия има по-малко предпочитание за взаимни отстъпки с френската страна, в сравнение с това бе особено за Меркел. Именно Крамп-Каренбауер отговори на визията на Макрон за Европейски Съюз малко, само че ясно: стига европейски централизъм, стига европейския статизъм.
И макар че на срещата на върха на водачите на Европейски Съюз Ангела Меркел отбрани кандидатурата на Вебер, то това бе нищо по отношение на воя, който пристигна от Германия в лицето ХДС/ХСС против претенциите на Макрон.
А в случай че пукнатините във френско-германската ос се задълбочат, то европейският ход на Макрон елементарно може да бъде спънат от някоя крампа. Не мускулен конвулсия, само че немска крампа.
Мартин Табаков, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ