Франсоа Волтер - живот, писане и влияние
За Европа ХVІІІ век е векът на Просвещението. Тогава френската просвета господства Европа. А френската просвета е доминирана от един човек, прочут с името Волтер.
Волнодумец, мъдрец, публицист, историк, бранител на човешките права и свободи, ментор на монарси, пандизчия и заточеник - всичко това е Франсоа Волтер, който грее блестящо в публичния живот на Франция.
Трудно е през днешния ден да се дефинира кое е по-ценно от наследството на този исполин на мисълта. Дали смелостта, хъса и битката за истината и свободата на словото, или великите творби, които завещава на човечеството?
Всъщност всичко това, дружно, като една целокупност, основава облика на индивида, чийто произведения бележат началото на френското Просвещение, на мислителя, който има силата и гения да тласне напред един от вековете, изиграли решаваща роля в човешката цивилизация.
Кой се крие зад псевдонима Волтер и по какъв начин израства до висотата на емблема на просветителския век?
Биографични бележки за Волтер
Преди повече от 320 години в фамилията на юриста Франсоа Аруе и Мари - Маргьорит д’Омар, благородничка от нисък сан се ражда третото им дете. Кръщават момченцето Франсоа - Мари Аруе. Едва ли някой е предполагал, че детето ще надмине всички аристократи в рода си и ще остане като ярка звезда в историята на Франция.
Както и това, че бъдещите генерации ще се възхищават на личността и гения му. Не може да се каже, че от страна на фамилията му не са направени верните старания в тази посока.
Когато дребният Франсоа е на 7 години умира майка му. От този миг стартира протестът на момчето против престижа на бащата и тиранията на по-големите братя. Този факт най-вероятно е причина за доближаването на Франсоа с неговия кръстник, абат Шатьоньоф. Божият чиновник му дава първите уроци по свободомислие.
Будното и мъдро дете получава опция да учи в най-престижното и скъпо учебно заведение в Париж - йезуитският лицей Луи льо Гран. На 10 години момчето съумява да покаже дарбите си и да затвърди мястото си в тази капсулована висша среда.
В нея Франсоа Аруе се изявява като ослепителен възпитаник, който владее изкуството да жонглира с думите, съчинявайки стихове с лекост. Тук той основава другарства с бъдещия хайлайф на страната, които резервира до края на живота си. До края на живота си той резервира и мястото си измежду висшето съсловие, към което демонстрира принадлежност непроменяемо през годините. Още в колежа Волтер мечтае за писателска кариера.
В началото на ХVІІІ век работа като публицист няма. Точно Волтер обаче се оказва индивидът, който постанова в публичното схващане визията, че писателския труд е почтено занятие. Бащата не е склонен с неговите фикс хрумвания и се пробва да му уреди почтено занимание, съгласно своите показа. Прави го асистент на един парижки нотариус, само че тази служба не лежи добре на неговия натюрел и той повече драска сатирична лирика, в сравнение с да написа нотариални документи.
Следва втори опит от страна на бащата. Този път той урежда младия мъж за секретар на новия френски дипломат в Холандия и младият Волтер отпътува за Хага. Там се среща с Катрин Дюноа, френска протестантка, избягала от родината си поради религиозни гонения. Франуа Аруе прекарва времето си с Пимпет, както я назовава, само че посланикът схваща за това и младежът още веднъж е върнат във Франция.
Любовната история на Франсоа- Мари и Пимпет продължава още няколко години, въпреки че са разграничени и тя е първата от трите дами, оказали най-голямо въздействие в живота му.
Нравът на индивида е изключителна мощ, която не може да бъде преборена. Точно той е причина Франсоа- Мари Аруе да се озове зад решетките. През 1717 година е пратен в Бастилията за засегнатост на регента херцог Филип ІІ Орлеански. Там остава 11 месеца, само че не се вайка, а написа пиесата Едип. Тя печели огромен триумф и носи освен популярност, само че и пари на своя създател.
В идващите години той продължава да развива главните хрумвания в творбите си и с тях остава в съзнанието на поколенията. Най-голяма популярност му носят философските му съчинения, а те, както и цялото му творчество са доминирани от яркото му слово и невероятното му духовитост. Той води непрекъсната борба с пороци на публичната мисъл като непоносимост, назадничавост, свирепост.
Толкова мощно вярвал в толерантността и свободата, че се осмелил да застане против католическата черква, употребявайки силата на литературата. Ярките му саркастични стихове осмиват религиозните догми, които той дефинира като фанатизъм. Тези борби засягат най-висшите ползи на краля и църквата, по тази причина младият стихотворец постоянно би трябвало да се разделя с Париж.
Защо Франсоа Аруе става Волтер и по какъв начин се отразява този факт на творчеството му?
През 1718 година Франсоа Аруе сменя името си на Франсоа Волтер. Не излиза наяве смисъла, което има за него това име, нито повода за промяната и избора на псевдонима. Известно е, че в писателската си активност този мъдрец употребява още 117 имена, само че какво го е предиздвикало да стане тъкмо Волтер остава мистерия. Все отново то се оказва допустимо най-удачният избор, тъй като му пасва идеално и с него печели популярност и историческа памет.
Осем години по-късно Волтер още веднъж попада в центъра на абсурда и получава предопределение за Бастилията. Отървава се бързо, тъй като приема съглашение да размени пандиза с заточение. Той напуща Франция и се реалокира в Англия, където остава през идващите 3 години.
Тъй като взема решение да научи добре британски език, Волтер стартира да посещава театрални постановки, носейки текста на пиесите със себе си. Той следи текста и слуша актьорите, които произнасят репликите. Така се среща с гения на Шекспир.
Волтер безусловно е замаян от Шекспировите произведения, които не признават канона и смесват стиловете, създавайки един безреден, плевел и прелъстителен микс, който омагьосва свободомислещия Волтер. Той се влюбва в Шекспировите произведения, в концепциите на Нютон, Джон Лок и други английски просветители. Очарова го и английската политическа система, където не кралят, а Парламентът взема решение значимите политически въпроси.
На фона на френския максимализъм тези хрумвания му се виждат толкоз свежи и примамливи, че в бъдещите си каузи той се пробва да подтикне други владетели като Фридрих Велики и Екатерина Велика да ги приложат на процедура.
Същото се отнася и за Франция, когато Волтер се завръща вкъщи, само че там среща съдбоносен отпор.Той визира самото сърце на френската политическа система, в която църквата и кралят се крепят взаимно с всички сили. Волтер не може самичък да разбие тази мощна система, само че приготвя обществото да го направи във Великата френска гражданска война.
Последни години на Волтер
Около 1760 година Волтер се открива в малко селце на границата сред Франция и Швейцария, където построява личен палат. Той се трансформира в място за срещи на философи, поети, популярни персони от цяла Европа. За 20 години го трансформира в преуспяващо място. Сам е благородникът, само че и фермерът, архитектът и строителят на селището. През този интервал той няма достъп до Париж и чак след гибелта на Луи ХV посещава френската столица, а през 1778 година се завръща в Париж. През май същата година умира там на 83 години.
Църквата не дава позволение за погребението му и негов родственик духовник придвижва останките му в региона Шампания. Няколко години по-късно тленните му остатъци са пренесени в Пантеона в Париж след многохиляден протест, който вършат парижани.
Значение на делата и творчеството на Волтер
Философ, академик, историк, стихотворец, романист, драматург и журналист - наследството на Волтер е голямо и многостранно.
Неговото Съчинение за нравите и духа на нациите е удивително постижение на мисълта. То се подрежда до Философски новели, Кандид, Смъртта на Цезар и доста други негови произведения, които стават ентусиазъм за идващите генерации създатели и мислители.




