Какво се крие зад куртоазията в отношенията ни?
За да запазим положителните си връзки и спокойствието в фамилния и другарски кръг, постоянно вършим дребни и по-големи взаимни отстъпки със себе си. Какво ни дават привидната непосредственост и подправената топлота в общуването с хора, които от време на време ни е мъчно да приемем? Когато куртоазията, тази малко подправена учтивост и несъразмерното съблюдаване на положителния звук, завладяват нашите връзки, в случай че тя ни задушава - значи е време да преосмислим и да променим нещо в тях
Куртоазията е хубаво нещо, когато поддържаме връзка с непознати или далечни познати. Тя е тази комфортна преграда, която ни оказва помощ да запазим персоналното си пространство и в това време да не вредим никому с нежелана непосредственост и ненужна изчерпателност в връзките. Между сърдечната и подправената вежливост има разлика и в случай че първата сближава хората, то втората ги държи на разстояние, тъй като дефинира тъкмо границите - " спри по-далеч, дано просто сме учтиви "
Кога е потребно да бъдем подправено вежливи, даже когато по никакъв начин не желаеме да сме?
Може би на всеки се е случвало да изпадне в обстановка, в която му е мъчно да одобри метода на другарство на някой родственик, на половинката си. Изпитва неспокойствие и едвам се сдържа да не му каже какво в действителност мисли за него и неприемливото му държание. Но какво би се случило в случай че го направи? Несъмнено това ще породи спор и изостряне на връзките. Сдържаното държание и проявата на вежливост в сходни обстановки постоянно предотвратяват достигането до извънредно отрицателни последици и даже спиране на връзки с хора от фамилията ни.
Затова бих могла да кажа, че фалшът е потребен и даже добре пристигнал, в случай че в него се съдържа оня съзнателен самоконтрол, който ни дава време, с цел да осмислим аргументите за метода, по който се държи избран човек. Всеки има своите визии и проблеми. Всеки счита себе си за най-съществен. Ако надникнем в аргументите за грубото или неучтиво отношение към нас... може да забележим засегнат човек, който не знае по какъв начин да се оправи с болката си. Нужно ли е да влизаме в неговия звук? По-добре да се опитаме да бъдем доброжелателни. А началото е най-малко малко, даже и принудително, вежливост
Не можем да желаеме да бъдем разбрани от всички. Не е и потребно да губим време в пояснения за постъпките или решенията си, когато ни съдят. Любителите на куртоазията знаят, че тя постоянно икономисва много главоболия в общуването. Нейната същина е повърхностна, само че и избавителна за тези, които желаят да запазят положителното равнище на връзки с хора, които не са му скъпи, само че в последна сметка са в наложителния му фамилен кръг.
Куртоазията с колегата
Погледнат от различен ъгъл фалшът е доста рисков в връзките с колегата. Случва се по този начин, че с цел да избегнем конфликтни обстановки, тъй като са ни неприятни или нямаме сили за тях, демонстрираме видимо успокоение и даже лъжливи милувки. Но стремежът ни да избегнем кавгата може да ни изиграе неприятна смешка. Защото в сходна обстановка куртоазията ни се оказава маската, зад която могат да бъдат стаени оскърбление, завист, възмущение и неприемане на индивида до нас. Хубаво е в случай че сме избегнали спора, да е по благотворна причина. Отлагането на диалог по някоя тематика постоянно е извънредно позитивно, с цел да спрем в точния момент моментния си унищожителен афект и яд. Добре е да си дадем време за обсъждане на обстановката и да отложим решаването на проблема, само че не и да забравим за него.
Ако проблемите се спотайват в нас с години и същинските усеща и страсти останат неразбираеми за близкия ни човек, няма по какъв начин да променим тяхното битие. Няма по какъв начин да получим схващане и да продължим да бъдем дружно. Скриването на същинските усеща и страсти и превръщането им във подправена учтивост си е сериозен проблем в връзките. Тази студена война може да продължи с години и трупането на отрицателната сила да ни докара до миг на бягство от връзката или до самоизмъчване, което при всички положения да повлияе на душeвността и здравословното ни положение. Най-страшното е да се окаже, че цялостен живот сме живяли в успокоение, което е било единствено видимо. Това несъмнено няма по какъв начин да ни направи същински щастливи, тъй като нашата същина по този начин и не се е появила на бял свят.
В търсене на баланс и почтеност
Истината е, че любезността и учтивото отношение към хората са извънредно потребни. Те ни оказват помощ да създадем у другите чувството, че са скъпи и заслужават уважителното ни отношение. Но когато са отправени към хора от фамилията и под повърхността им се крият негативни страсти - те неизбежно прозират и фалшът става явен. Смятам, че всеки би трябвало да открие самичък степента на своята здравословна учтивост според от индивида, с който поддържа връзка. Да реши и да избере подправената учтивост съгласно това, дали избран човек я заслужава. Да си даде сметка за вътрешното си положение, когато си служи с нея и да пресметне изгодите и негативите. И когато е нужно да бъде откровен и да открие същинското си мнение и отношение. Защото дългото им прикриване е по-опасно за нас от следствията на откриването. И до момента в който видимо всичко е наред, вътрешно да се тровим от потиснати страсти.
Защото и всички ние сме разнообразни - и в случай че за едни куртоазията е лесна като детска игра, то за други е изтезание, с което мъчно се оправя. Смятам, че е добре да се научим да я използваме умишлено и уравновесено в фамилните връзки. Крайният фалш и крайната откровеност май не са потребни за никого.
Куртоазията е хубаво нещо, когато поддържаме връзка с непознати или далечни познати. Тя е тази комфортна преграда, която ни оказва помощ да запазим персоналното си пространство и в това време да не вредим никому с нежелана непосредственост и ненужна изчерпателност в връзките. Между сърдечната и подправената вежливост има разлика и в случай че първата сближава хората, то втората ги държи на разстояние, тъй като дефинира тъкмо границите - " спри по-далеч, дано просто сме учтиви "
Кога е потребно да бъдем подправено вежливи, даже когато по никакъв начин не желаеме да сме?
Може би на всеки се е случвало да изпадне в обстановка, в която му е мъчно да одобри метода на другарство на някой родственик, на половинката си. Изпитва неспокойствие и едвам се сдържа да не му каже какво в действителност мисли за него и неприемливото му държание. Но какво би се случило в случай че го направи? Несъмнено това ще породи спор и изостряне на връзките. Сдържаното държание и проявата на вежливост в сходни обстановки постоянно предотвратяват достигането до извънредно отрицателни последици и даже спиране на връзки с хора от фамилията ни.
Затова бих могла да кажа, че фалшът е потребен и даже добре пристигнал, в случай че в него се съдържа оня съзнателен самоконтрол, който ни дава време, с цел да осмислим аргументите за метода, по който се държи избран човек. Всеки има своите визии и проблеми. Всеки счита себе си за най-съществен. Ако надникнем в аргументите за грубото или неучтиво отношение към нас... може да забележим засегнат човек, който не знае по какъв начин да се оправи с болката си. Нужно ли е да влизаме в неговия звук? По-добре да се опитаме да бъдем доброжелателни. А началото е най-малко малко, даже и принудително, вежливост
Не можем да желаеме да бъдем разбрани от всички. Не е и потребно да губим време в пояснения за постъпките или решенията си, когато ни съдят. Любителите на куртоазията знаят, че тя постоянно икономисва много главоболия в общуването. Нейната същина е повърхностна, само че и избавителна за тези, които желаят да запазят положителното равнище на връзки с хора, които не са му скъпи, само че в последна сметка са в наложителния му фамилен кръг.
Куртоазията с колегата
Погледнат от различен ъгъл фалшът е доста рисков в връзките с колегата. Случва се по този начин, че с цел да избегнем конфликтни обстановки, тъй като са ни неприятни или нямаме сили за тях, демонстрираме видимо успокоение и даже лъжливи милувки. Но стремежът ни да избегнем кавгата може да ни изиграе неприятна смешка. Защото в сходна обстановка куртоазията ни се оказава маската, зад която могат да бъдат стаени оскърбление, завист, възмущение и неприемане на индивида до нас. Хубаво е в случай че сме избегнали спора, да е по благотворна причина. Отлагането на диалог по някоя тематика постоянно е извънредно позитивно, с цел да спрем в точния момент моментния си унищожителен афект и яд. Добре е да си дадем време за обсъждане на обстановката и да отложим решаването на проблема, само че не и да забравим за него.
Ако проблемите се спотайват в нас с години и същинските усеща и страсти останат неразбираеми за близкия ни човек, няма по какъв начин да променим тяхното битие. Няма по какъв начин да получим схващане и да продължим да бъдем дружно. Скриването на същинските усеща и страсти и превръщането им във подправена учтивост си е сериозен проблем в връзките. Тази студена война може да продължи с години и трупането на отрицателната сила да ни докара до миг на бягство от връзката или до самоизмъчване, което при всички положения да повлияе на душeвността и здравословното ни положение. Най-страшното е да се окаже, че цялостен живот сме живяли в успокоение, което е било единствено видимо. Това несъмнено няма по какъв начин да ни направи същински щастливи, тъй като нашата същина по този начин и не се е появила на бял свят.
В търсене на баланс и почтеност
Истината е, че любезността и учтивото отношение към хората са извънредно потребни. Те ни оказват помощ да създадем у другите чувството, че са скъпи и заслужават уважителното ни отношение. Но когато са отправени към хора от фамилията и под повърхността им се крият негативни страсти - те неизбежно прозират и фалшът става явен. Смятам, че всеки би трябвало да открие самичък степента на своята здравословна учтивост според от индивида, с който поддържа връзка. Да реши и да избере подправената учтивост съгласно това, дали избран човек я заслужава. Да си даде сметка за вътрешното си положение, когато си служи с нея и да пресметне изгодите и негативите. И когато е нужно да бъде откровен и да открие същинското си мнение и отношение. Защото дългото им прикриване е по-опасно за нас от следствията на откриването. И до момента в който видимо всичко е наред, вътрешно да се тровим от потиснати страсти.
Защото и всички ние сме разнообразни - и в случай че за едни куртоазията е лесна като детска игра, то за други е изтезание, с което мъчно се оправя. Смятам, че е добре да се научим да я използваме умишлено и уравновесено в фамилните връзки. Крайният фалш и крайната откровеност май не са потребни за никого.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ