За да успеем да вникнем малко по-дълбоко в кулинарните традиции

За да успеем да вникнем малко по-дълбоко в кулинарните обичаи на Турция, ще би трябвало най-малко с няколко фрази да ви срещнем и с нейната история с обещанието да не ви отегчаваме.

Подобно на доста други нации, турците в миналото са били номади. Те са обикаляли от едно място на друго и не са се задържали на никое място прекомерно дълго време. Това ги е срещнало с голямото многообразие от плодове, зеленчуци и всевъзможни други артикули, които могат да се употребяват за приготвянето на храна.

А най-хубавото е, че откакто към този момент трайно са се заселили в рамките на днешна Турция, се оказало, че климатичните условия, както и фактът, че Турция е заобиколена от три морета, може да подари кухнята им с необикновено голямо благосъстояние от естествени блага, с които локалните стартират незабавно да опитват в кухнята.

Всъщност точно с многообразие можем да характеризираме турската кухня, което евентуално е и повода тя да е позната на всички места по света. Според последни изследвания даже кухнята на Турция се дефинира като третата по популярност в Европа след тази на Франция и Италия.

Всички храни в Турция се подготвят с огромно умеене и гений, за което приказва и фактът, че по време на Османската империя в фамозния замък в Истанбул са работели към 13 000 готвача, всеки от които е предложил свое лично меню. Впечатляващо, нали?

Въпреки голямото многообразие от артикули, с които разполага днешна Турция, както и макар изобилните трапези, които си спретват турските фамилии, доста рядко ще забележите по улицата турци с наднормено тегло. Това е тъй като, като изключим някои по-тежки турски десерти като обичаната ни саралия да вземем за пример, в турската кухня доста рядко продуктите се пържат или пък панират. Почти всички техни гозби се подготвят варени, задушени или пък печени.

Спокойно можем да кажем, че турската кухня е здравословно, само че и самите турци се хранят здравословно, тъй като при тях е бит в действителност фамилията да сяда на трапезата, а не да се яде небрежно и на крайник, както постоянно се случва с " модерните " европейци. А когато човек се научи да се любува на храната си, дъвчейки я постепенно и говорейки с околните си хора, той няма причина да се " тъпче ".

Все отново, в случай че посетите някои от огромните турски градове, не пропускайте да пробвате и храната, която се предлага по улиците, изключително кебапите, дюнерите или рибните сандвичи.

Трудно бихме изброили всички турски специалитети, само че ще е огромен пропуск от наша страна, в случай че не споменем присъщата турска закуска Гюзлеме ( в множеството случаи с заряд от картофи и спанак), Менемен (оттук идва и нашенският миш-маш), които се употребяват дружно с всевъзможни пресни зеленчуци или пък туршии.

Сред турските супи се отличават тази с алената леща, както и студената чорба, сходна на нашенския таратор, само че с добавена мента в него. Всъщност ментата участва в огромна част от турските ястия.

Както казахме, за главно турците обичат всевъзможни кебапи, рибните деликатеси, кюфтета (обикновено от агнешка и говежда кайма), гювечите, пълнените патладжани, както и типичните турски равиоли, познати като Мантъ.

Най-любимата ни и сладка част са турските десерти - ашуре, халва, саралия и локум. Не пропускайте да пробвате и изпечената тиква със захарен сироп и млякото с ориз, които се разграничават от нашенските.