По случай този ден, в църквите се отслужват литургии и

6 юни- почитаме паметта на отец Иларион Нови

По случай този ден, в църквите се отслужват литургии и молебствия в негова чест.

Вярващите се събират, с цел да отдадат респект на светеца и да се помолят за здраве и благоденствие. Този ден е мотив за размисъл върху духовните полезности и значимостта на вярата в ежедневния живот на всеки християнин.

Кой е отец Иларион Нови?

Отец Иларион Нови е роден в 775 година, в област Кападокия, Мала Азия. Наречен е Нови за отличие от свети Иларион Велики. Родителите му били благочестиви и добродетелни хора и възпитали сина си в православната религия.

Когато навършил пълноправие, Иларион постъпил в манастир в Цариград, където се отдал на непоколебим пост, мълчание и проучване на Свещеното Писание. По-късно отишъл в фамозния Далматски манастир, също в столицата, където се подвизавал 10 години и станал образец за примирение и самообладание за всички братя, които единомислещо го избрали за свещеник.

А когато императорът иконоборец Лъв Арменец почнал гонение против феновете на светите икони, Иларион намерено и самоуверено защитил православната религия. Затова бил преследван, претърпял затвор и побоища, а най-после го изпратили на изгнание и там прокиснал осем години.

След тържеството на православието (т.е. възобновяване на иконопочитанието) в 842 година той се върнал в своя манастир и след три години умрял спокойно на 70-годишна възраст, в 845 г.Отец Иларион Нови живял пo вpeмeтo нa визaнтийcĸитe импepaтopи иĸoнoбopци Лъв Иcaвpянин (717–741 г.) и нeгoвия cин Koнcтaнтин Koпpoним (743–775.г.).

Toй пpиeл мoнaшecтвo oщe в paннa млaдocт и пocтигнaл гoлeми дyxoвни виcoти и блaгoдaт дa въpши дивни чyдeca: в cyшaвo вpeмe низвeл изoбилeн дъжд, пapaлизиpaнa pъĸa paздвижил, нa cлeпeц дaл зpeниe, xpoми пpoxoждaли пo нeгoвa мoлитвa. Πoнeжe пpeп. Илapиoн бил иĸoнoпoчитaтeл и пpoпoвeдниĸ нa иĸoнoпoчитaниeтo, мaнacтиpът мy Πeлиĸитa (в Maлa Aзия дo Xeлecпoнт) бил изгopeн, a мoнacитe мy били мъчeни дo cмъpт и paзгoнeни. Caмият тoй бил изпpaтeн нa зaтoчeниe, ĸъдeтo yмpял ĸaтo изпoвeдниĸ нa пpaвocлaвнaтa вяpa.

Св. преподобни Иларион Нови, песнописец и създател на икони

Отец Иларион Нови взел върху себе си игото на монашеското житие още от младите си години. Следвайки разпънатия Христа, той носел своя кръст, побеждавайки плътските пристрастености с въздържание; уединявайки се в затвор и пребивавайки доста години в мълчание. Така той се просветил с безстрастие и с добродетелния си живот надминал всички монаси, за което се удостоил с презвитерски ранг. Впоследствие станал свещеник на манастира, наименуван Пеликит, намиращ се в Азия, покрай Хелеспонт.

Той правил доста дивни чудеса. С думата си прогонвал от нивите и лозята животните, вредящи на растенията; с молитвата си спрял мощен град и измолил от Бога дъжд по време на суша; сходно на оракул Елисей разделил реката, изцелил човек с изсъхнала ръка, възвърнал зрението на слепец, избавял сакатите от недъзите им, изгонвал бесове, и щедро изпълвал с риба мрежите на риболовците при несполучлив лов.

Блажени Иларион, постоянно уважаван като Иларион Нови, бил забележителна фигура в християнското монашество. Неговото пътешестване към духовно прояснение и работа е доказателство за дълбокото влияние на вярата, отдадеността и смирението върху живота на индивида. Роден от Петър от Кападокия, който служи на царската софра, и Теодосия, персони, известни със своето благочестие и респект към Бога, Иларион е потънал в грижовна среда, която цени Светото писание от ранна възраст. Това основополагащо образование изиграва решаваща роля в оформянето на неговия нравствен път.

История за монашеското пътешестване на отец Иларион Нови

На 20-годишна възраст, въодушевен от ученията и правилата, изложени в Евангелието, Иларион взема решение, което трансформира живота му. Той избира да остави фамилията, дома и материалното си благосъстояние, с цел да се впусне в монашеско пътешестване, стъпка, която акцентира дълбочината на неговата отдаденост на вярата му. Първоначално той се причислява към манастир покрай Византион, място, където може да задълбочи разбирането си за монашеския живот и лоялност. Неговото духовно търсене не свършва дотук.

С какво се характеризира монашеския му живот?

Монашеският живот на отец Иларион Нови се характеризира с смирение, безмълвие и надълбоко примирение. Той намирал разтуха и цел в грижите за градината на манастира, посвещавайки десетилетие от живота си на тази скромна работа. Този интервал е белязан от интензивна духовна дисциплинираност и образование, през които Иларион черпи ентусиазъм от живота на своя адаш Иларион Велики. Подражавайки на аскетичните практики на поста, всенощните молебствия и други отшелнически подвизи на своя предходник, Иларион Нови в действителност оправдава името си. Неговата непоколебима лоялност и старания да подражава на добродетелния живот на Иларион Велики са явни в личния му нравствен път.

Кулминацията на духовните старания на Иларион е придобиването на неповторим подарък от Бога – силата да прогонва нечисти духове. Тази дарба била доказателство за неговата пречистена и просветлена душа, която сходно на слънцето излъчвала берекет и мощ.

История за живота на отец Иларион Нови

Историята на живота на отец Иларион Нови предлага дълбоки прозрения за трансформиращата мощ на вярата, смисъла на смирението и послушанието в духовното израстване и въздействието на наставничеството и устрема към светци в християнското монашество. Неговото завещание е фар за ентусиазъм за тези, които желаят да задълбочат своето духовно пътешестване и да живеят живот на лоялност и работа на Бога.

Отец Иларион Нови се подвизавал в безмълвие, смирение и велико примирение. Патриархът и царя извикали при себе си Иларион и почнали да го увещават да одобри игуменството над Далматския манастир. Той не смеел да се противи на царската и на патриаршеската воля и приел властта на свещеник и с старание водил поверените му словесни овци в продължение на осем години.

След това скиптъра на гръцкото царство приел звероподобният изтезател Лъв Арменец, който почнал да смущава Христовата Църква посредством иконоборческата разкол, принуждавайки и скланяйки мнозина към своето еретическо умуване. Царят затворил свети Иларион в мрачна тюрма и почнал да го изтезава няколко дни с апетит и жадност, като заповядал да не му дават нито самун, нито вода. Монасите от манастира, на който преподобният бил свещеник, пристигнали при царя и почнали да го умоляват да им върне техния отец и в подмяна дават обещание, че ще се подчиняват на неговата воля.

Царят помислил, зарадвал се на обещанието и им върнал игумена назад.

Отец Иларион Нови се завърнал още веднъж в обителта и претърпял там една година. За малко той съумял да си почине от глада и мъченията. Светият още веднъж обрекъл себе си на мъчения, защото царят, като очаквал монасите да извършват обещанието си, схванал, че са го измамили. Тогава той изпратил бойци в обителта и санкционирал монасите, а преподобния още веднъж хвърлил в тъмницата. После го изпратил във Фанеевата обител и наредил да затворят светия в най-тясната тюрма. В тази тюрма светият се мъчил шест месеца, като понасял всевъзможни скърби и терзания от жестокия свещеник на тази обител. Пак се пробвали да го склонят с всякакви лъстиви увещания към иконоборческата разкол. Христовият мъченик не се подчинил на еретиците.

След като претърпял още три години и душеспасително управлявал своите възпитаници, той се преселил при Господа. Неговата почтена и свята душа, сходно на видяната от него душа на Теодор, била отнесена от ангели на небето и в този момент следва в лика на светите изповедници.

Защо е значимо да почитаме паметта на отец?

Почитането на паметта на отец, както и на други значими фигури в живота ни, е значимо заради няколко аргументи.Свещениците, като пазители на религиозните традиции, ритуали и обичаи, играят основна роля в разнообразни религиозни общности по света. Техните отговорности включват освен водене на богослужения и осъществяване на тайнства, само че и въплъщаване и опазване на главните полезности и учения на тяхната религия. Като служат като мост сред божественото и вярващите, свещениците улесняват по-дълбоко схващане и връзка с духовната сфера.

Предаването на религиозни обичаи през поколенията е главен аспект на запазването на идентичността и приемствеността на вярата. Свещениците играят решаваща роля в този развой, като образоват младежите в общността, обезпечават духовно управление и подсигуряват, че ритуалите и церемониите се извършват в сходство с вековните обичаи. Това предаване не е просто за опазване на самите ритуали, само че и за втълпяване на главните полезности и вярвания, които тези практики съставляват.

Почитането на паметта на свещениците е бездънен метод за самопризнание на тяхната отдаденост през целия живот на тяхната религия и общественост. Това служи като самопризнание за тяхната работа и жертви в поддържането на ученията и традициите на тяхната вяра. Нещо повече, честването на свещениците може да въодушеви актуалните и бъдещите генерации да продължат да се ангажират надълбоко и свястно с вярата си. Може да насърчи възприятието за последователност и принадлежност измежду членовете на общността, укрепвайки връзките, които ги свързват със споделените им вярвания и един с различен.

Освен това, устойчивостта на религиозните вярвания и практики зависи значително от тази верига на предаване и респект. В един бързо изменящ се свят, където обичайните полезности постоянно са изправени пред провокации от модерна позиция, ролята на свещениците в поддържането на уместността и жизнеността на религиозните практики става още по-критична. Почитането на тяхната памет ускорява смисъла на тези обичаи, като предизвиква общността да резервира тези практики за бъдещите генерации.