Красотата на прегръщането на стареенето
Както Евелин Кауч сподели на Нини Тредгуд в „ Пържени зелени домати в Whistle Stop Cafe “ на Фани Флаг: „ Твърде млада съм, с цел да бъда остаряла и прекомерно остарял, с цел да бъде млад. Просто не се регистрирам на никое място. “
Често мисля за тази имитация, за това чувство, че не си на мястото, изключително в просвета, която обсесивно възхвалява младостта и ни учи да гледаме на стареенето като на зложелател.
Никой в действителност не ни споделя по какъв начин би трябвало да остаряваме, какъв брой битката против него и какъв брой приемането му е верният баланс. Никой не ни споделя по какъв начин би трябвало да се усещаме, когато тялото омекне и косата побелее, по какъв начин би трябвало да мислим за надраскването на кожата или бръчките по лицето, които карат усмивките ни да наподобяват нещастни.
Поетът Дилън Томас ни сподели, че би трябвало да „ яростем, да се гневим против умирането на светлината “, че „ старостта би трябвало да гори и да бълнува в края на деня “. Той умря, за с...
Прочетете целия текст »
