National Interest: За да успее, на Гуайдо му трябват военните или регионален военен конфликт
За да успее самообявилият се за краткотраен президент на Венецуела Хуан Гуайдо да вземе властта, той би трябвало да унищожи връзката сред държавното управление на Николас Мадуро и военните, или да вкара страната в районен боен спор. Това споделя живеещият в Съединени американски щати венецуелски публицист Даниел ди Мартино в материал за списание National Interest, оповестен без редакторска интервенция.
На 23 януари Хуан Гуайдо, водачът на Народното събрание на Венецуела, се разгласи за президент. Тогава се развихри същински безпорядък.
Гражданите на Венецуела по света излязоха на улиците, с цел да стачкуват против социалистическия режим на диктатора Никола Мадуро и да отпразнуват евентуалната смяна в управлението. Въпреки че съвсем всички западни страни публично признават Гуайдо за законен президент на Венецуела, успеха над Мадуро ще отнеме повече от думи и самопризнание от чужбина.
От 20 години Венецуела страда под социалистическите политики, които предизвикаха дефицит, хиперинфлация и престъпност, принуждавайки милиони да изоставен страната. Режимът на Мадуро, също по този начин, спонсорира терористични групировки, като „ Хизбулла “, „ Националноосвободителната войска “ (Колумбия) (ЕЛН), а също така печели от трафик на опиати в други страни. Въпреки това предходните опити за премахване на Мадуро и Чавес (диктаторът преди него) доведоха единствено до гибелта на стотици мирни протестиращи поради контрола на режима над военните.
Този път е друго. Венецуелците към този момент имат интернационално приет водач и обрисуван път към края на потисничеството. Но това ще изисква дейности от Гуайдо, който би трябвало да приключи прекъсне властта на режима над военните или вкара страната във военна борба в района.
Хуан Гуайдо се разгласи за президент, тъй като законният Венецуелски висш съд разгласи новият президентски мандат на Мадуро за нелегитимен поради това, че той е победил поради следващите нагласени избори. Съгласно член 233 от Конституцията на Венецуела, ръководителят на Народното събрание е идващият по ред за президенството, в случай че президентът бъде отхвърлен от поста си през първите две години от мандата му от Върховния съд. Изисква се и новият президент да организира избори в границите на тридесет дни.
С право, Съединени американски щати, Канада и множеството латиноамерикански страни, в това число съседите на Венецуела Бразилия и Колумбия, признаха Гуайдо за единствения законен водач на Венецуела.
Мадуро отговори, като се опита да приключи дипломатическите връзки със Съединени американски щати и изиска целият личен състав на американското посолство да напусне страната в границите на 72 часа. Гуайдо обаче бързо излезе с изказване, в което прикани всички да не се преценяват с това, защото в този момент той е президент на Венецуела. Държавният секретар Майк Помпео пренебрегва настояването на диктатора да изгони американския личен състав и съобщи, че Мадуро няма законна власт да скъса дипломатическите връзки.
След като спорът стартира, идващите няколко дни са от решаващо значение за битката на Венецуела за независимост. Гуайдо би трябвало да продължи да получава интернационално самопризнание и да подхваща дейности, които да слагат Мадуро под надзор, напомня организация Фокус.
Първото от тези дейности към този момент е на масата и има дата на приключване. Ако военните на Мадуро нахлуят в американското посолство, това ще бъде война. Мадуро е изправен пред избор: да подкопае легитимността си, като отстъпи или да влезе във боен спор със Съединени американски щати.
Следващият ход на Гуайдо, с цел да освободи Венецуела, би трябвало да бъде искане към всички страни, които към този момент са подготвили филантропична помощ, като медикаменти и хранителни доставки, да я доставят във Венецуела. Ако той направи това искане, Мадуро ще бъде заставен да пусне помощта или да рискува военна борба. Да се опълчи на идването на по този начин нужните и законно позволени доставки единствено в допълнение ще подкопае Мадуро в района.
Освен това Гуайдо би трябвало да назове нови посланици и ръководители на Citgo, държавната петролна компания на Венецуела в Съединени американски щати. След това администрацията на Тръмп би трябвало да поеме контрола над Citgo и всички венецуелски посолства, като изгони всички, посочени от Мадуро, с цел да ги съобщи на държавното управление, ръководено от Гуайдо. Другите латиноамерикански държавни управления евентуално ще следват водещата роля на Америка.
Гуайдо би трябвало също да призове венецуелския народ да продължи да стачкува по улиците, като в това време предизвести режима на Мадуро, че е подготвен да се позове на правилото „ Отговорност за отбрана “ (Отговорността за отбрана (R2P или RtoP) е световен политически ангажимент, който беше утвърден от всички държави-членки на Организацията на обединените народи по време на Световната среща на върха през 2005 година, с цел да се предотвратят четири съществени опасения - за геноцид, военни закононарушения, етническо пречистване и закононарушения против човечеството – бел. „ Фокус “), в случай че предходните две ограничения не съумеят да отстранят Мадуро, или в случай че той подреди принуждение против протестиращите. Този интернационален принцип би дал на Гуайдо прерогатива да изиска военна поддръжка от страните от района и по целия свят за отбрана на венецуелския народ. Тази опасност може да бъде задоволителна, с цел да принуди високопоставени венецуелски офицери да дезертират от лагера Мадуро.
Десетки хиляди венецуелци умират от апетит, липса на медикаменти и закононарушения всяка година, а до седем милиона души се чака да изоставен страната единствено през 2019 година, което би направило изгнаниците общо 10 милиона. Няма повече време за губене. Мадуро и неговите крумпирани съдружници-убийци, към този момент не би трябвало да бъдат третирани като държавни артисти, а като окупационна нарко-терористична мощ. Международната общественост чака, тъй че с тяхна помощ Гуайдо би трябвало да принуди Мадуро да освободи Венецуела един път вечно.
На 23 януари Хуан Гуайдо, водачът на Народното събрание на Венецуела, се разгласи за президент. Тогава се развихри същински безпорядък.
Гражданите на Венецуела по света излязоха на улиците, с цел да стачкуват против социалистическия режим на диктатора Никола Мадуро и да отпразнуват евентуалната смяна в управлението. Въпреки че съвсем всички западни страни публично признават Гуайдо за законен президент на Венецуела, успеха над Мадуро ще отнеме повече от думи и самопризнание от чужбина.
От 20 години Венецуела страда под социалистическите политики, които предизвикаха дефицит, хиперинфлация и престъпност, принуждавайки милиони да изоставен страната. Режимът на Мадуро, също по този начин, спонсорира терористични групировки, като „ Хизбулла “, „ Националноосвободителната войска “ (Колумбия) (ЕЛН), а също така печели от трафик на опиати в други страни. Въпреки това предходните опити за премахване на Мадуро и Чавес (диктаторът преди него) доведоха единствено до гибелта на стотици мирни протестиращи поради контрола на режима над военните.
Този път е друго. Венецуелците към този момент имат интернационално приет водач и обрисуван път към края на потисничеството. Но това ще изисква дейности от Гуайдо, който би трябвало да приключи прекъсне властта на режима над военните или вкара страната във военна борба в района.
Хуан Гуайдо се разгласи за президент, тъй като законният Венецуелски висш съд разгласи новият президентски мандат на Мадуро за нелегитимен поради това, че той е победил поради следващите нагласени избори. Съгласно член 233 от Конституцията на Венецуела, ръководителят на Народното събрание е идващият по ред за президенството, в случай че президентът бъде отхвърлен от поста си през първите две години от мандата му от Върховния съд. Изисква се и новият президент да организира избори в границите на тридесет дни.
С право, Съединени американски щати, Канада и множеството латиноамерикански страни, в това число съседите на Венецуела Бразилия и Колумбия, признаха Гуайдо за единствения законен водач на Венецуела.
Мадуро отговори, като се опита да приключи дипломатическите връзки със Съединени американски щати и изиска целият личен състав на американското посолство да напусне страната в границите на 72 часа. Гуайдо обаче бързо излезе с изказване, в което прикани всички да не се преценяват с това, защото в този момент той е президент на Венецуела. Държавният секретар Майк Помпео пренебрегва настояването на диктатора да изгони американския личен състав и съобщи, че Мадуро няма законна власт да скъса дипломатическите връзки.
След като спорът стартира, идващите няколко дни са от решаващо значение за битката на Венецуела за независимост. Гуайдо би трябвало да продължи да получава интернационално самопризнание и да подхваща дейности, които да слагат Мадуро под надзор, напомня организация Фокус.
Първото от тези дейности към този момент е на масата и има дата на приключване. Ако военните на Мадуро нахлуят в американското посолство, това ще бъде война. Мадуро е изправен пред избор: да подкопае легитимността си, като отстъпи или да влезе във боен спор със Съединени американски щати.
Следващият ход на Гуайдо, с цел да освободи Венецуела, би трябвало да бъде искане към всички страни, които към този момент са подготвили филантропична помощ, като медикаменти и хранителни доставки, да я доставят във Венецуела. Ако той направи това искане, Мадуро ще бъде заставен да пусне помощта или да рискува военна борба. Да се опълчи на идването на по този начин нужните и законно позволени доставки единствено в допълнение ще подкопае Мадуро в района.
Освен това Гуайдо би трябвало да назове нови посланици и ръководители на Citgo, държавната петролна компания на Венецуела в Съединени американски щати. След това администрацията на Тръмп би трябвало да поеме контрола над Citgo и всички венецуелски посолства, като изгони всички, посочени от Мадуро, с цел да ги съобщи на държавното управление, ръководено от Гуайдо. Другите латиноамерикански държавни управления евентуално ще следват водещата роля на Америка.
Гуайдо би трябвало също да призове венецуелския народ да продължи да стачкува по улиците, като в това време предизвести режима на Мадуро, че е подготвен да се позове на правилото „ Отговорност за отбрана “ (Отговорността за отбрана (R2P или RtoP) е световен политически ангажимент, който беше утвърден от всички държави-членки на Организацията на обединените народи по време на Световната среща на върха през 2005 година, с цел да се предотвратят четири съществени опасения - за геноцид, военни закононарушения, етническо пречистване и закононарушения против човечеството – бел. „ Фокус “), в случай че предходните две ограничения не съумеят да отстранят Мадуро, или в случай че той подреди принуждение против протестиращите. Този интернационален принцип би дал на Гуайдо прерогатива да изиска военна поддръжка от страните от района и по целия свят за отбрана на венецуелския народ. Тази опасност може да бъде задоволителна, с цел да принуди високопоставени венецуелски офицери да дезертират от лагера Мадуро.
Десетки хиляди венецуелци умират от апетит, липса на медикаменти и закононарушения всяка година, а до седем милиона души се чака да изоставен страната единствено през 2019 година, което би направило изгнаниците общо 10 милиона. Няма повече време за губене. Мадуро и неговите крумпирани съдружници-убийци, към този момент не би трябвало да бъдат третирани като държавни артисти, а като окупационна нарко-терористична мощ. Международната общественост чака, тъй че с тяхна помощ Гуайдо би трябвало да принуди Мадуро да освободи Венецуела един път вечно.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ