Теория на струните за света
За да се обясни какво тъкмо се има поради под „ Струнна доктрина за света ”, преди всичко би трябвало да изясним няколко неща още в самото начало. И по този начин – гравитацията.
Пръв Нютон разкрил за какво ябълките падат на главата му - притегля ги по-голямото тяло на Земята. Така била открита гравитацията. Как тъкмо работила тя, обаче, години по-късно открил Айнщайн. Той потвърдил, че гравитацията не е просто привличането сред телата, а фактът, че тя е просто вдлъбнатини в пространството.
Това значи, че гравитацията е деформиране на тъканта на Вселената. Айнщайн разкрил още доста неща - че светлината е най-бързото нещо, че колкото по-бързо се движиш, толкоз по-бавно тече времето за тебе и т.н.
По времето на Айнщайн обаче други хора открили, че клетките се състоят от атоми, а пък атомите от протони, към които кръжат електрони. В тази конструкция не въздейства гравитацията, а нуклеарната мощ, електро-магнетизмът и слабата връзка.
Нещата станали още по-сложни, когато се открило, че тези протони, неутрони, тъй наречените са построени от още по-малки нещица - кварки, които трептят в разнообразни направления. А самите електрони не са нито материя, нито са силово поле, само че може също по този начин да са двете по едно и също време.
Също по този начин се оказва, че един електрон може да се намира тук, може да е там, а може и да е на доста места по едно и също време и в това време на никое място. В един миг той е на едно място, в другия може да се разпръсне и да стане море от вероятни локации.
След всичко това на дневен ред излязъл въпросът за самоизключващите се теории. От една страна всички огромни неща - планети, хора, ябълки, си кръжат по плавни орбити и си се притеглят както би трябвало. Когато обаче стане въпрос за дребните нещица - протони, електрони, кварки, те не се подчиняват на този закон и нищо не е несъмнено.
Тези два закона взаимно се изключват. А границата на това " голямо-малко " не може да бъде открита. По този въпрос Айнщайн станал звезда с откритията си за гравитацията и относителността. Животът му обаче не стигнал да разбере за какво става по този начин и няма ли метод да се обединят тези два закона. За задачата обаче на бял свят се появила Струнната доктрина.
Струнната доктрина е открита инцидентно по математически път. Чисто теоретично и с формули математици и физици стигнали до умозаключение, че най-дребните дребни неща, които са ни познати (кварките), изобщо не са най-малките неща. Те самите са построени от още по-малки неща, които не са нито материя, нито частици.
Те съставляват тънки, дребни шайбички от чиста сила - " струни ". Те имат всевъзможни форми и трептят с най-различни трептения и направления. Чрез това изобретение могат да се обяснят доста неща, като да вземем за пример за какво във Вселената има няколко величини, които важат на всички места като гравитацията.
Други сили - нуклеарна, електро-магнетизъм и слабата, също са тъкмо избрани. Ако някоя от тези величини бъде изменена, Вселената въобще няма да съществува. И всичко това зависи от формата на пространството и на тези шайби/струни сила.
Всяка струна има тъкмо избрана форма и от нея зависят всичките тези непрекъснати величини, които задържат Вселената жива. Това е една самобитна галактическа симфония от невидими звуци/трептения.
При струнната доктрина обаче има една въпросителна. Нашите усещания одобряват съществуването на 3+1 измерения: напред-назад, наляво-надясно, нагоре-надолу и време. Тези струни обаче няма по какъв начин да се поберат в тях, защото сходна Вселена им е прекомерно тясна. Математическите калкулации на струнната доктрина важат единствено и само в 11 измерения.
