Кои са християнските празници и кога се празнуват
За да се опознае и разбере един народ, нужно е да се проникне в неговата народопсихология. А това включва системата от вярвания и методът, по който този народ провежда живота си.
Българският християнски празничен календар е система от обичаи и обвързваните с тях празници и поверия. Разделен е на цикли, които зависят от естествения и стопанския живот на хората.
След приемане на християнството за публична вяра и нейния календар стартира сезонното разделяне на годината на две съществени елементи, отбелязвани от празниците на двама светци - Свети Георги (празнува се на 6 май) и свети Димитър( чества се на 26 октомври). Празникът Димитровден се счита за началото на зимния цикъл, а празникът Гергьовден - на летния. Между тях са всички останали християнски празници, отдадени на избрани моменти от стопанския и набожен живот на народа.
Зимни християнски празници
За начало на зимните празници се приема Димитровден, за който националните вярвания споделят, че води зимата със себе си. На този празник се вършат предсказания, като по първия посетител в дома се гадае каква ще е годината за фамилията, добра или неприятна, съгласно гостенина.
Архангеловден (8 ноември) е идващият огромен християнски празник, отдаден на Свети Архангел Михаил, който идва, с цел да отнесе душите на умиращите. Дава се курбан в чест на светеца, който е настойник на мъртвите.
След Архангеловден са Вълчите празници, когато дамите не би трябвало да работят - не предат, не плетат и не тъкат и не разтварят ножицата, с цел да е затворена и устата на вълка.
Никулден се отбелязва на 6 декември. Приготвя се риба в чест на светеца. Следващият ден е Игнажден. Първият посетител би трябвало да внесе плява или тресчици за огнището и да благослови стопаните. Гадае се по това дали е добър и великодушен този човек, с цел да е такава годината за дома.
Рождество Христово или Коледа е идващият огромен християнски празник. Празнува се три дни - 24, 25 и 26 декември. На 24 е Бъдни вечер. Слага се богата постна софра, а след среднощ потеглят Коледарите, носещи положителната новина за раждането на Божия наследник.
На 25 декември - Коледа прекъсват Коледните пости, които са били 40 дни преди празника и се яде печено прасе.
След Коледа стартират 12 мръсни дни, които не престават до Йордановден. Тогава злите сили излизат на земята. За да бъдат прогонени се вършат Кукерски игри с преобличане в кожи и маски.
На 1 януари е Нова година или Василовден. Приготвя се вита баница и се сурвака за здраве и благоденствие.
На 6 януари се отбелязва Йордановден или Богоявление. Това е празник на очистващата мощ на водата. Затова се хвърля християнския кръст в река или морето, който се вади от мъжете за здраве.
На идващия ден е празника на Свети Йоан Кръстител, Ивановден. На 14 февруари се чества Трифон Зарезан, денят, в който се зарязват лозята, с цел да дадат богат плод.
Пролетни християнски празници
Според календара пролетта стартира на 1 март. Денят се назовава още Баба Марта. Всички поставят мартенички, направени от усукана бяла и алена прежда. Носят се за здраве, до момента в който долетят първите прелетни птици - щъркелите.
Сред зимните християнски празници значимо място заемат Заговезни - месни и сирни, когато хората си простят неприятното и си дават обещание да го загърбят.
Следващият огромен празник е Лазаровден (Цветница), той е една седмица преди Великден. Това е празник на пролетното събуждане и е основно на младите девойки, които стават лазарки.
Великден е най-големият християнски празник, чиято подготовка стартира още в четвъртък с боядисване на яйцата. В петък се пекат козунаците, а в неделя завършва огромният Великденски пост, траял 40 дни и се яде печено агне.
Денят на свети Георги се чества на 6 май и се счита за най-големия пролетен празник, дружно с Великден. Поднася се печено агне, тъй като това е и празник на овчарите. На 24 юни е празникът Еньовден, когато се берат и сушат билки, с които хората ще се лекуват през зимата.
През лятото празниците са малко, тъй като народът е ангажиран с полска работа. На 29 юни се отбелязва Петровден, след който стартират летните горещини.
