Д-р Пламен Димитров: 2019 – годината на нестандартните политически лидери
За да се издигне до държавния връх един политик би трябвало да бъде стабилен, уталожен, добре квалифициран и с безукорен имидж. Така беше до скоро в демократичните страни.
Откакто Доналд Тръмп стана президент на Съединени американски щати това разбиране е съществено разтърсено. Но той към този момент не е самичък. 2019 бе годината на ексцентричните водачи в международната политика. Странностите на Тръмп продължиха да възмущават неговите съперници и да хвърлят във екстаз феновете му, само че паралелно с него изгряха и звездите на други екзотични политически птици. Безкрайният сериал за излизането на Англия от Европейски Съюз бе продължен с още няколко епизода откакто водач на консерваторите и министър председател на страната стана невчесаният ексцентрик Борис Джонсън. В Украйна смазваща победа на президентските избори завоюва шоуменът и продуцент Володимир Зеленски, в Италия набъбна известността на Матео Салвини, въпреки че той бе изигран от по-опитните политици в Рим и към този момент е отвън властта. Като ексцентричен водач през тази година се държа и френският президент Еманюел Макрон, който попари евроинтеграционните желания на Северна Македония и разгласи, че НАТО е в „ мозъчна гибел “.
Така политиката от ден на ден замязя на телевизионно шоу. Лидерите не разпростират комплицирани и всеобхватни идеологически платформи, а се концентрират върху къси експресивни послания. „ Европейците би трябвало да заплащат повече за защита “ е фраза, в която Тръмп побира цялата трудност на връзките сред евроатлантическите съдружници. „ По-добре мъртъв в канавката, в сравнение с да отложа Брекзит “, зарече се от своя страна Борис Джонсън и… му се наложи да отсрочи Брекзит. 2019 бе година, в която още по-ярко се открои наклонността политическият фаст фууд да се харчи доста повече в предизборните бакалии, в сравнение с здравословните храни, забърквани с идейна закваска и отлежавали дълго в мозъка на електората.
Ексцентричните водачи на могъщи страни вършат света по-неуправляем, само че към този момент сме надалеч от злополука. В Съединени американски щати Конгресът играе ролята на усмирителна риза за Тръмп, във Англия Борис Джонсън получи мандат да извади страната от Европейски Съюз, само че с това светът не свършва, а френският президент Макрон не може еднолично да раздра институционалната паяжина на Европейския съюз и НАТО. А и като контраст на ексцентриците в Берлин към момента ръководи Ангела Меркел – старомодна солидна котва на стабилността в интернационалната политика.
Яркото политическо водачество наливаше гориво в мотора на двата най-драматични и огромни конфликта на днешната международна сцена – комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай и геополитическата борба сред Русия и Запада. През тази година Вашингтон и Пекин си размениха голям брой взаимни обвинявания и стопански удари, въпреки че през декември стана ясно, че е съвсем готово за сключване комерсиално помирение сред тях. Тръмп бе водачът, който направи тежък геополитически проблем от голямото негативно салдо на Съединени американски щати в търговията с Китай, само че битката за международно водачество сред Вашингтон и Пекин ще продължи и при идващите американски президенти.
Макар и с по-бавен ритъм, икономическият напредък на Китай продължи и през тази година. Засилва се и финансово-инвестиционната агресия на Пекин в Южна и Централна Азия, Африка и Източна Европа. Люшкането сред желанието да черпят от китайския капиталов поток и страха от попадане според от Пекин става централен политически сюжет във от ден на ден небогати страни по света.
Китайците към този момент дишат във врата на Америка, само че към този момент Съединени американски щати резервират международното си водачество. Освен че имат по-голяма стопанска система от Китай, американците са флагман в редица сфери на модерния световен бизнес – обществените медии, онлайн търсачките, електронната търговия, софтуерните решения. А също и във военните технологии и тяхното внедряване в производството. Един от най-ярките знаци на американското софтуерно предимство е добивът на петрол и газ посредством метода на фракинга. Въпреки голямото вътрешно ползване, през тази година Съединени американски щати излязоха на трето място в света по експорт на полутечен газ и този стопански триумф стартира да придобива геополитически измерения. Най-могъщата страна на планетата върви с бързи крачки към енергийна самодостатъчност (когато няма да има потребност от импорт на нефт) и това води до съществено разбъркване в листата с нейните интернационалните цели.
Китайската интернационална агресия обаче е централизирана, по-добре планувана и с дълготрайни цели. Тя се води от държавни компании, а не от частни бизнесмени. Китай към този момент е спечелил конфликта със Запада във връзка с индустриалното произвеждане, само че това е единствено въведения към същинската борба в областта на високите технологии. През тази година от ден на ден западни страни осъзнаха, че би трябвало да се дефинират по отношение на китайското предизвикателство. На срещите на високо ниво на Европейски Съюз и НАТО се обсъждаха упоритостите на Пекин да внедри китайска технология и китайски компании при основаването на 5G мрежите за мобилна връзка в Европа. Вашингтон е изрично срещу подобен сюжет, само че редица европейски страни се двоумят.
Конфликт сред Запада и Пекин назрява и по въпроса за човешките права. Съчетанието сред осведомителните технологии и монополната политическа власт е на път да трансформира Китай в първата страна на тоталното следене на жителите. През годините това е било фантазия на голям брой международни диктатори, само че те не са имали софтуерна опция да я осъществят.
Макар и с много по-скромни стопански благоприятни условия от Китай, Русия си остава другото огромно предизвикателство към доминирания от Запада международен ред. През тази година Кремъл съумя да укрепи позициите си в Сирия, значително да трансформира Турция в непознато тяло в НАТО и да въздейства все по-сериозно върху публичното мнение в Европа и Съединени американски щати. Американските социолози бият паника за „ путинизацията “ на Републиканската партия, чийто електорат следва проруските благосклонности на президента Тръмп. В същото време Конгресът постанова нови наказания против Москва, Европейски Съюз преподновява старите, а НАТО отбелязва, че евроатлантическата сигурност е застрашена от „ нападателните дейности на Русия “.
И през тази година най-опасните места в света си останаха Близкия Изток, Арабския полуостров и Афганистан. В Сирия настъпи преразпределение на силите и въздействието в интерес на Турция и Русия, откакто локалните кюрди бяха изоставени от американците. Краят на войната в Йемен не се вижда, а договарянията сред Вашингтон и талибаните за Афганистан вървяха на приливи и отливи. Притиснат до стената от американските наказания, Иран търси асиметрични ходове, с цел да не разреши на своя основен районен противник Саудитска Арабия да вземе превъзходство. През септември сполучлива офанзива с дронове извади от строя половината от саудитските мощности за ликвидиране на нефт и сподели по какъв начин ще наподобяват войните на бъдещето. Последвалият трус на международните нефтени пазари бе преодолян бързо, само че страхът от нови набези против петролната инфраструктура остава.
2019 бе и година на уличните митинги. В Хонконг стачкуващите желаеха гаранции за политическа независимост, в Ливан и Алжир се бореха против корумпираната политическа класа, във Франция против пенсионната промяна, в Иран – против повишаването на бензина и икономическите компликации, в Боливия против подправянето на изборите. Най-парадоксален, само че може би най-масов и пламенен е чилийските митинг, почнал поради повишаване на билета за метрото в столицата с 8 стотинки.
Климатолозите споделят, че световното стопляне е траяло и през 2019 година Разгорещиха се и дебатите за ограниченията, които би трябвало да се вземат за прекъсването му. През 2020 година обаче най-важното събитие ще бъдат президентските избори в Съединени американски щати. Една възможна загуба на Тръмп може да охлади пристрастеностите в международната политика. /БГНЕС
————–
Д-р Пламен Димитров, Информационен център на Министерството на защитата.
Откакто Доналд Тръмп стана президент на Съединени американски щати това разбиране е съществено разтърсено. Но той към този момент не е самичък. 2019 бе годината на ексцентричните водачи в международната политика. Странностите на Тръмп продължиха да възмущават неговите съперници и да хвърлят във екстаз феновете му, само че паралелно с него изгряха и звездите на други екзотични политически птици. Безкрайният сериал за излизането на Англия от Европейски Съюз бе продължен с още няколко епизода откакто водач на консерваторите и министър председател на страната стана невчесаният ексцентрик Борис Джонсън. В Украйна смазваща победа на президентските избори завоюва шоуменът и продуцент Володимир Зеленски, в Италия набъбна известността на Матео Салвини, въпреки че той бе изигран от по-опитните политици в Рим и към този момент е отвън властта. Като ексцентричен водач през тази година се държа и френският президент Еманюел Макрон, който попари евроинтеграционните желания на Северна Македония и разгласи, че НАТО е в „ мозъчна гибел “.
Така политиката от ден на ден замязя на телевизионно шоу. Лидерите не разпростират комплицирани и всеобхватни идеологически платформи, а се концентрират върху къси експресивни послания. „ Европейците би трябвало да заплащат повече за защита “ е фраза, в която Тръмп побира цялата трудност на връзките сред евроатлантическите съдружници. „ По-добре мъртъв в канавката, в сравнение с да отложа Брекзит “, зарече се от своя страна Борис Джонсън и… му се наложи да отсрочи Брекзит. 2019 бе година, в която още по-ярко се открои наклонността политическият фаст фууд да се харчи доста повече в предизборните бакалии, в сравнение с здравословните храни, забърквани с идейна закваска и отлежавали дълго в мозъка на електората.
Ексцентричните водачи на могъщи страни вършат света по-неуправляем, само че към този момент сме надалеч от злополука. В Съединени американски щати Конгресът играе ролята на усмирителна риза за Тръмп, във Англия Борис Джонсън получи мандат да извади страната от Европейски Съюз, само че с това светът не свършва, а френският президент Макрон не може еднолично да раздра институционалната паяжина на Европейския съюз и НАТО. А и като контраст на ексцентриците в Берлин към момента ръководи Ангела Меркел – старомодна солидна котва на стабилността в интернационалната политика.
Яркото политическо водачество наливаше гориво в мотора на двата най-драматични и огромни конфликта на днешната международна сцена – комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай и геополитическата борба сред Русия и Запада. През тази година Вашингтон и Пекин си размениха голям брой взаимни обвинявания и стопански удари, въпреки че през декември стана ясно, че е съвсем готово за сключване комерсиално помирение сред тях. Тръмп бе водачът, който направи тежък геополитически проблем от голямото негативно салдо на Съединени американски щати в търговията с Китай, само че битката за международно водачество сред Вашингтон и Пекин ще продължи и при идващите американски президенти.
Макар и с по-бавен ритъм, икономическият напредък на Китай продължи и през тази година. Засилва се и финансово-инвестиционната агресия на Пекин в Южна и Централна Азия, Африка и Източна Европа. Люшкането сред желанието да черпят от китайския капиталов поток и страха от попадане според от Пекин става централен политически сюжет във от ден на ден небогати страни по света.
Китайците към този момент дишат във врата на Америка, само че към този момент Съединени американски щати резервират международното си водачество. Освен че имат по-голяма стопанска система от Китай, американците са флагман в редица сфери на модерния световен бизнес – обществените медии, онлайн търсачките, електронната търговия, софтуерните решения. А също и във военните технологии и тяхното внедряване в производството. Един от най-ярките знаци на американското софтуерно предимство е добивът на петрол и газ посредством метода на фракинга. Въпреки голямото вътрешно ползване, през тази година Съединени американски щати излязоха на трето място в света по експорт на полутечен газ и този стопански триумф стартира да придобива геополитически измерения. Най-могъщата страна на планетата върви с бързи крачки към енергийна самодостатъчност (когато няма да има потребност от импорт на нефт) и това води до съществено разбъркване в листата с нейните интернационалните цели.
Китайската интернационална агресия обаче е централизирана, по-добре планувана и с дълготрайни цели. Тя се води от държавни компании, а не от частни бизнесмени. Китай към този момент е спечелил конфликта със Запада във връзка с индустриалното произвеждане, само че това е единствено въведения към същинската борба в областта на високите технологии. През тази година от ден на ден западни страни осъзнаха, че би трябвало да се дефинират по отношение на китайското предизвикателство. На срещите на високо ниво на Европейски Съюз и НАТО се обсъждаха упоритостите на Пекин да внедри китайска технология и китайски компании при основаването на 5G мрежите за мобилна връзка в Европа. Вашингтон е изрично срещу подобен сюжет, само че редица европейски страни се двоумят.
Конфликт сред Запада и Пекин назрява и по въпроса за човешките права. Съчетанието сред осведомителните технологии и монополната политическа власт е на път да трансформира Китай в първата страна на тоталното следене на жителите. През годините това е било фантазия на голям брой международни диктатори, само че те не са имали софтуерна опция да я осъществят.
Макар и с много по-скромни стопански благоприятни условия от Китай, Русия си остава другото огромно предизвикателство към доминирания от Запада международен ред. През тази година Кремъл съумя да укрепи позициите си в Сирия, значително да трансформира Турция в непознато тяло в НАТО и да въздейства все по-сериозно върху публичното мнение в Европа и Съединени американски щати. Американските социолози бият паника за „ путинизацията “ на Републиканската партия, чийто електорат следва проруските благосклонности на президента Тръмп. В същото време Конгресът постанова нови наказания против Москва, Европейски Съюз преподновява старите, а НАТО отбелязва, че евроатлантическата сигурност е застрашена от „ нападателните дейности на Русия “.
И през тази година най-опасните места в света си останаха Близкия Изток, Арабския полуостров и Афганистан. В Сирия настъпи преразпределение на силите и въздействието в интерес на Турция и Русия, откакто локалните кюрди бяха изоставени от американците. Краят на войната в Йемен не се вижда, а договарянията сред Вашингтон и талибаните за Афганистан вървяха на приливи и отливи. Притиснат до стената от американските наказания, Иран търси асиметрични ходове, с цел да не разреши на своя основен районен противник Саудитска Арабия да вземе превъзходство. През септември сполучлива офанзива с дронове извади от строя половината от саудитските мощности за ликвидиране на нефт и сподели по какъв начин ще наподобяват войните на бъдещето. Последвалият трус на международните нефтени пазари бе преодолян бързо, само че страхът от нови набези против петролната инфраструктура остава.
2019 бе и година на уличните митинги. В Хонконг стачкуващите желаеха гаранции за политическа независимост, в Ливан и Алжир се бореха против корумпираната политическа класа, във Франция против пенсионната промяна, в Иран – против повишаването на бензина и икономическите компликации, в Боливия против подправянето на изборите. Най-парадоксален, само че може би най-масов и пламенен е чилийските митинг, почнал поради повишаване на билета за метрото в столицата с 8 стотинки.
Климатолозите споделят, че световното стопляне е траяло и през 2019 година Разгорещиха се и дебатите за ограниченията, които би трябвало да се вземат за прекъсването му. През 2020 година обаче най-важното събитие ще бъдат президентските избори в Съединени американски щати. Една възможна загуба на Тръмп може да охлади пристрастеностите в международната политика. /БГНЕС
————–
Д-р Пламен Димитров, Информационен център на Министерството на защитата.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ