Разликата между макробиотична и вегетарианска кухня
За да разберем какви са приликите и разликите сред макробиотичната и вегетарианската кухня, би трябвало да опознаем техните правила.
С терминът „ макробиотика “ си е служил още Хипократ. С него се разказват най-общо дълголетни хора. Други антични учени пък описвали с думата уравновесения метод на живот, включващ в себе си здравословно хранене, придвижване, прочувствено равновесие.
Днес макробиотиката още веднъж става доста известна и то най-много в Съединени американски щати, където проблемите със затлъстяването, диабета и рака на дебелото черво са доста публикувани.
Най-основните правила в макробиотиката са няколко: приложимост на обичайни и местни храни (цели зърна, бобови растения и локални зеленчуци в диетата); соеви храни; морски зеленчуци; водорасли и някои типове дребна бяла риба; ракообразни.
Последните напълно могат да заместят птичето или друго месо. Солта и захарта също се отстраняват напълно от менюто, като се заместват с естествени подсладители (оризов сироп, мед, сироп от агаве) и морска сол от региона, в който живеете.
Друг главен миг в използването на макробиотиката е и философията на живота. Според нея заболяванията са метод тялото ни да ни насочи към вярната диета. Животът в естетика със средата е от значително значение.
Поради това е значима локалната храна – плодове, зеленчуци, зърнени храни. Напълно изключени са пакетирани храни, в които има неорганични добавки и консерванти.
Физическата интензивност също е значим детайл от системата. Най-добре е, в случай че тя се прави измежду природата, както и разтегателните извършения, които се назовават меридианни в макробиотиката и са присъщи също за йогата.
Вегетарианството от своя страна също е просвета на хранене. В нея се изключват както всички скотски, по този начин и всички животинско производни храни заради разнообразни аргументи. В това число влизат и рибните артикули.
Въпреки това съществуват няколко типа вегетарианци съгласно присъстващите скотски храни:
Лъжливите вегетарианци - консумиращи риба, морски артикули или пиле. Като изключим пилето, този подвид най-вече се приближава до макробиотичния вид хранене.
Полувегетарианците - консумиращи яйца, мляко и производните им.
Същинските вегетарианци - не консумиращи нищо от скотски генезис или с наличие на скотски артикули.
Крайните вегетарианци - вегани, суровоядци - форма на същинските вегетарианци, консумиращи храната единствено и само сурова.
Освен в употребяваните храни двете кухни имат още няколко разлики. Прилагането на микробиотичнаия метод на хранене е по-скоро придържане към избрана диета и философия, даваща нов метод на живот. За разлика от нея, при вегетарианството всеки самичък избира какво и по какъв начин да употребява по отношение на своите разбирания и потребности.
