Най-надеждната защита срещу злото е екстремният индивидуализъм - ЙОСИФ БРОДСКИ
.
За да живееш просто: просто би трябвало да схванеш, че има хора, които са по-добри от теб. Това прави живота доста елементарен.
Загубата на самостоятелност е доста по-лоша от загубата на непорочност.
Без значение какъв брой отвратителна е позицията ви, пробвайте се да не упрекват външни сили: история, държавно управление, шефовете, раса, родители, етапа на Луната, детството, късно засаждане на реколтата, и така нататък В момента, в който виниш някой или нещо, подкопаваш личната си решителност да промениш нещата.
Светът евентуално няма да бъде избавен, само че човек постоянно може да бъде избавен.
Опитайте се да не обръщате внимание на тези, които се пробват да създадат живота ви трагичен. Ще има доста такива, както на публични длъжности, по този начин и самоназначили се. Търпете ги, в случай че не можете да ги избягвате, само че щом се освободите от тях, незабавно ги забравете.
Най-надеждната отбрана против злото е рисковият индивидуализъм, оригиналността на мисленето, причудливостта, даже – в случай че ви харесва – ексцентричността. Тоест в нещо, което не може да бъде подправено, изиграно, имитирано; това е оттатък силата даже на един изкусен шарлатанин.
Самотата ни учи за същността на нещата, тъй като тяхната същина е и самотата.
В живота, в моето държание постоянно съм тръгвал от обстоятелството: каквото се случва, случва се. Впоследствие – в случай че има въобще такова граматическо време – всичко ще си пристигна повече или по-малко на мястото.
Хората излязоха от тази ера, когато правото беше на страната на силата. Затова има толкоз доста слаби хора по света. Единствената точност е добротата. От зло, от яд, от ненавист – даже да се назовават праведни – никой не печели. Условията на битие са прекомерно сложни, че да ги усложняваме.
От моя опит знам, че колкото по-малко информация получава мозъкът ти, толкоз повече въображението работи.
Йосиф Бродски е роден на 24 май 1940 година в Ленинград (днес Санкт Петербург). В началото на войната фамилията му се изтегля от града и се завръща през 1946 година В 9-ти клас напуща учебно заведение, с цел да припечелва, работи в цех и в болнична морга, пътува с геоложки експедиции.
Започва да написа стихове през 1957 година, попада в кръга на Ана Ахматова , само че през 1963 година заради неявяване на непрекъсната работа е упрекнат в тунеядство и наказан на пет годишно изгнание в Архангелска област. Записки от процеса против него се популяризират незаконно, вършат го прочут и след застъпничеството на Паустовски , Твардовски, Маршак и Ахматова се връща в Ленинград през 1965 година
През същата година в Съединени американски щати излиза книгата му „ Стихотворения и поеми “, а през 1970 година – „ Спирка в пустинята “. В Русия (тогава СССР) изобщо не е оповестен до 1987 година
През 1972 година руската власт го принуждава да напусне родината, емигрира в Съединени американски щати, преподава в Мичигънския университет, а по-късно е професор в Колумбийския университет, Ню-Йорк.
Излизат книгите му: „ В Англия “ (1977), „ Краят на прелестната ера “ (1977), „ Част на речта “ (1977), „ Римски елегии “ (1982), „ Нови станси през август “ (1983), „ Урания “ (1987), драмата „ Мрамор “ (1984) и алманах есета на британски език „ По-малко от единица “ (1986). От 1986 година е професор по литература в колежа „ Маунт-Холиок “.
През 1987 година му е присъдена Нобелова премия за литература и става петият съветски публицист (след Бунин, Пастернак, Шолохов и Солженицин), притежател на тази награда.
През 1990 година му е възобновено руското поданство, през 1992 година заема почетния пост поет-лауреат на Американския Конгрес. Умира на 28 януари 1996 година в Ню Йорк, тялото му е заровено във Венеция.
