Тайнствените разрязани черепи от урановите мини на Чукотка
За чукотските уранови мини, където е добивана суровина за първите руски атомни бомби, витаят митове.
Говори се, че междинната дълготрайност на живота на пандизчиите, работещи в мината (може би пресилено), е била половин година. В тези времена малко на брой са знаели за въздействието на радиацията върху индивида и същинската причина за тяхната гибел в доста от случаите е оставала мистерия.
Освен това се твърди, че наказаните непринудено се решавали да идат в Чукотка, избирайки сред елементарни лагери с жестоки условия и мините, където в последните месеци от живота си можели да живеят на топло и да са нахранени.
Лагерът работил единствено две години – от 1951 до 1953. След това добивът на уран ненадейно бил спрян – след заповед за закриване създаването на мината била спряна незабавно, доста от оборудването било изоставено на място.
Но основната конспирация са откритите голям брой остатъци на отворени човешки черепи. Витаят клюки, че тук е имало секретна лаборатория, учеща въздействието на радиацията върху индивида, а материалът за проучването били затворниците…Независимо от тревожното чувство по пътя за мината природата на Чукотка е необикновена и удивителна. На тази фотография се виждат основите на постройките.Отблизо излиза наяве, че са строени не от тухли, а от камъни и подръчни средства.Вход към мината (но това още не е самата мина).Паметник на геолозите, които преди време първи изследвали Чукотка за потребни изкопаеми. Всички те починали под лавина, за което споделя паметната плоча.На върха на хълма се виждат постройки – това е лагерът Северен.Срещу мината и лагера стоят три големи антени от станция за тропосферна връзка. Преди с тяхна помощ е реализирана връзка през цялата страна. Днес, във времената на спътниците, нуждата от тях е отпаднала.Долу се вижда лагерът Източен, където държали дамите (за разлика от Северен, където работели единствено мъже). Жените готвели, перели, стрижели, шиели и по всякакъв начин се грижели за поддръжката на живота в прилежащия лагер.Някъде се виждат самотни постройки, чийто смисъл за мнозина остава мистерия.Признавам, ние не видяхме самите черепи (може би за добро), само че ни демонстрираха фотоси на страшните находки. Вижда се, че линията на разреза е изпълнена със специфичен инструмент доста точно.Дойдохме без дозиметър, по тази причина се стараехме да не се мотаем доста по територията на лагера, и не се взехме решение да влезем във фабриката.
Sergeydolya.livejournal.com
