Как заради ``руският Давос`` спря износът на казахстански нефт през Русия -
За четвърт век, откогато съществува, от опит за основаването на площадка за замяна на отзиви и неофициални срещи на предприемачи и политици, Петербургския интернационален стопански конгрес (ПМИФ) се трансформира в странна комбинация от съвещания на „ партийния актив “ и групова психотерапия, написа в, което към този момент е основано в Латвия. Последният конгрес (15-17 юни), който беше маркиран с присъединяване в него на талибаните (официално неразрешена организация в Русия) единствено удостовери неговия украсителен темперамент.
От учредяването на ПМИФ в него се съчетаваха няколко цели, изключително значими за Кремъл: Броят и равнището на контактите поддържаше самочувствието за икономическа мощност. А опцията за излагане пред чужденци на лични хрумвания и визии с поучителен звук постоянно беше привлекателна за тези, които произлизат от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. За това последователно ПМИФ се трансформира в „ олимпиада “, площадка за повишение на престижа на Русия. Но в действителност се оказа прелестен знак за протичащото се в страната.
А всичко стартира по напълно друг начин
А всичко стартира по напълно друг метод през 1997 година Тогава Русия към този момент беше оповестила, че пристъпва към дейното строителство на капитализма откакто една година по-рано беше гласувала срещу комунистическия претендент за президент, само че без да подозира че през 1998 година ще последва фалит на страната.
В първите години на ръководството на Путин, когато цените на нефта растяха, а промените от 90-те години даваха обещаващи резултати, форумът стартира да придобива образа на икономическа дискусионна площадка. Броят на участниците и техният статус непрекъснато растяха. През 2004 година в Петербург се срещнаха министър председателите на Русия, Украйна и Молдова. А година по-късно за пръв път в качеството му на президент взе участие Путин. От тогава идващите конгреси прекосяваха под неговия патронаж и заемаха значимо място в дневния ред на страната.
Сред анексирането на Крим през 2014 година и последвалата прокси-война в Донбас, цел на ПМИФ за съветското управление стана да се потвърди пред света, че в Русия всичко върви по проект, не съществува никаква интернационална изолираност и опитите посредством наказания да се ограничи икономическото въздействие на Русия се провалят.
С всяка година броят на постигнатите споразумения по време на ПМИФ растеше. През 2014 година те бяха 175, а през 2021 – 800. Растеше броят на участниците и на бюджета на ПМИФ. През 2019 година участниците бяха 19 хиляди, а бюджетът доближи 3 милиарда рубли (около 50 милиона долара).
След 2014г. ПМИФ се трансформира в нова площадка за другарство на Путин със света, когато неговите интернационалните пътувания бяха лимитирани. Въведена беше формата на „ огромна конференция на Путин “ по време на заключителното пленарно съвещание, в която той съчетава функциите на угрижен, обективен водач, разбиращ потребностите на елементарните хора, със статута на пълководец, напътстващ „ успехите на съветската стопанска система “ и сполучливото противоборство със Запада. Сериозният интернационален темперамент на мероприятието биваше внушавано и от присъединяване на задгранични модератори.
Участието на посетители от чужбина с висок публичен или политически статут, изключително след 2014 година постоянно имаше за претекст провеждането на политически съвещания на съответното равнище, без нуждата да се организира особено посещаване.
Войната с Украйна разми целия грим за това в какво се е трансформирал ПМИФ. Инерцията разголи същинските цели на мероприятието до гротескно равнище. Статусът „ интернационален “ беше обезпечен от делегацията на Египет, от президентът на Казахстан, президентите на така наречен „ национални републики “ Луганск и Донецк и представителите на групировката „ Талибан “.
Като основно събитие в работата на ПМИФ беше замислена речта на Путин, която казионните средства за всеобща информация анонсираха надали не като оповестяване на „ новия международен ред “.
Всъщност тезисите на Путин се оказаха следващата композиция на излагани в последните години от него визии за натиска на Запада против Русия, за вярата в личните сили и вярата във връзка с „ дружествените “ страни и за неизбежността на личния триумф, гарнирани с подобаващи исторически препратки.
„ Нашите дейности във връзка с Донбас нямат никаква връзка с икономическите проблеми в света. Ръстът на инфлацията, проблемите с храните, горивата и енергетиката като цяло – това са резултати от систематичните неточности в икономическата политика на настоящата администрация в Съединени американски щати и на европейските бюрокрации “.
Виновни са Западът и глобите против Русия, а войната няма никакво отношение
Путин изключително упорстваше, че за рецесията са отговорни Западът и глобите против Русия, а войната в Украйна няма никакво отношение. Европейски Съюз е изгубил „ субектност “ и е под контрола на Съединени американски щати. Русия е подготвена да сътрудничи с всички, които одобряват нейните визии. Обществото е консолидирано както в никакъв случай. Целта е не подмяна на изчезналата от импорт номенклатура на артикули и услуги, а развиване на най-хубавите технологии в света. Не липсваха и обичайните обещания: намаление на лихвите по ипотечните заеми, анулация на инспекциите за бизнеса, редуциране на присъдите за икономически закононарушения, сложна рационализация на комунално-битовия бранш и повишение на качеството на живот на село.
„ Последните събития единствено потвърдиха това, което акцентирах и по-рано: у дома е по-надеждно. Тези, които не пожелаха да се съобразят с тази явна истина, изгубиха на Запад милиони, в случай че не и милиарди долари “- означи президента.
Обстоятелството, че кандидатурата на Украйна за участие в Европейски Съюз към този момент е на дневен ред не можеше да останат отвън вниманието на Путин:
„ Европейски Съюз не е военна организация, военно-политически блок, за разлика от НАТО. За това ние постоянно говорихме и аз говорех, че нашата позиция е поредна и разбираема – нямаме нищо срещу “, съобщи Путин.
Но в вероятността да продължи да води война с страна – кандидатка за участие в Европейски Съюз идващите му думи издават неналичието на визии по какъв начин Русия може да противодейства на този развой:
„ Украйна рискува дефинитивно да се трансформира в колония на Запада. Там с изключение на горския материал от Карпатите, пшеницата и царевицата, нищо повече украинско на никого не е нужно “.
В речта си, траяла повече от час Путин не загатна и пътем Китай. На фона на видео обръщението на Си Дзинпин към участниците във форума, това може да свидетелства за неспокойствие у Путин за общата „ умерена “ позиция на Китай във връзка с предстоящата помощ и поддръжка за Русия.
В своето послание Си Дзинпин не загатна под никаква форма войната в Украйна.
„ Необходимо е да се развива икономическата глобализация. Следва да се ускорява координираната политика за развиване на страните и за хармонизиране на интернационалните регламенти и стандарти. Необходим е отвод от разцепление и от срив на доставките, от едностранни наказания и оптимален напън “- уточни Си Дзинпин.
Но най-неприятна изненада за Путин се оказа независимата позиция, която в полемиките застъпи с достолепие президентът на Казахстан Токаев, който неколкократно съобщи смисъла на всестранните отношение на Казахстан с Китай.
При това за пръв в наличието на Путин Токаев намерено съобщи, че Казахстан няма да признае „ самообявилите “ се национални републики в Донбас, които той дефинира като „ квази образования “. Това беше ясна позиция за отношението на новото казахстанско управление към аспирациите в Русия към регионите в северен Казахстан с преобладаващо съветско население. Токаев не се задоволи с това, само че и подложи на рецензия „ съветски депутати и публицисти “, които застъпват сходни възгледи.
Този епизод е още по-значим тъй като породи след въпрос на модераторката на полемиката Маргарита Симонян (бивша ръководителка на „ Раша тудей “), чийто брачен партньор Тигран Кеосян е един от флагманите на тези среди, които подлага на критика Токаев.
„ Кажимон Очумелевич “
Путин остави без коментар протичащото се пред очите му, само че очебийно избегна да се обръща по име и презиме към казахстанския си сътрудник, като единствено един единствен път го назова „ Кажимон Очумелевич “, което звучи като гротеска за вярното - Касим-Жомарт Кемелевич. И това надали е дипломатически гаф или лапсус, а метод по който Путин показва персоналното си отношение към водача, поради установяването на власт на който при започване на годината Путин стовари в Казахстан пет въздушно-десантни дивизии под егидата на Договора за групова сигурност.
Но реакциите не закъсняха след завършването на форума. Заместник-председателят на Комитета по въпросите на Съдружеството на самостоятелните страни към Държавната Дума Константин Затулин още на идващия ден съобщи:
„ Това, че Казахстан не признаваше и няма да признае („ националните републики “) беше ясно така и така заявление на Токаев. Но това, че Токаев сподели това в наличието на президента Путин, - видимо почтено, обществено, съгласно мен беше неточно. Остави усещането за предизвикателство към седящия до него президент Путин. Нашите така наречен съдружници по Евроазийският съюз и по Договора за групова сигурност доста самобитно възприемат своите отговорности и своето съюзничество към интеграционните обединявания – като към „ шведска маса “. Вземат това, което им харесва, а това което не им харесва оставят “.
И с цел да е ясно какво има поради Затулин продължи: „ Редица области и градове с преобладаващо съветско население имат „ едва “ отношение към това, което се назовава Казахстан. Навсякъде и в отношение на Украйна ние споделяме: в случай че сред нас има дружба, съдействие и партньорство, тогава не се повдигат никакви териториални въпроси. Ако обаче това го няма е допустимо всичко. Както в тази ситуация с Украйна. “
И разумно, на 18-ти юни в. „ Комерсант “ заяви, че в акваторията на нефтения терминал в Новоросийск, от където по тръбопровода на Каспийския тръбопроводен консорциум се реализира напълно износа на казахстански петрол за Западна Европа, са разкрити 50 морски мини от времето на Втората международна война. По тази причина работата на терминала е прекратена, а мероприятията по разминирането се чакат да стартират до края на месеца.
От учредяването на ПМИФ в него се съчетаваха няколко цели, изключително значими за Кремъл: Броят и равнището на контактите поддържаше самочувствието за икономическа мощност. А опцията за излагане пред чужденци на лични хрумвания и визии с поучителен звук постоянно беше привлекателна за тези, които произлизат от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. За това последователно ПМИФ се трансформира в „ олимпиада “, площадка за повишение на престижа на Русия. Но в действителност се оказа прелестен знак за протичащото се в страната.
А всичко стартира по напълно друг начин
А всичко стартира по напълно друг метод през 1997 година Тогава Русия към този момент беше оповестила, че пристъпва към дейното строителство на капитализма откакто една година по-рано беше гласувала срещу комунистическия претендент за президент, само че без да подозира че през 1998 година ще последва фалит на страната.
В първите години на ръководството на Путин, когато цените на нефта растяха, а промените от 90-те години даваха обещаващи резултати, форумът стартира да придобива образа на икономическа дискусионна площадка. Броят на участниците и техният статус непрекъснато растяха. През 2004 година в Петербург се срещнаха министър председателите на Русия, Украйна и Молдова. А година по-късно за пръв път в качеството му на президент взе участие Путин. От тогава идващите конгреси прекосяваха под неговия патронаж и заемаха значимо място в дневния ред на страната.
Сред анексирането на Крим през 2014 година и последвалата прокси-война в Донбас, цел на ПМИФ за съветското управление стана да се потвърди пред света, че в Русия всичко върви по проект, не съществува никаква интернационална изолираност и опитите посредством наказания да се ограничи икономическото въздействие на Русия се провалят.
С всяка година броят на постигнатите споразумения по време на ПМИФ растеше. През 2014 година те бяха 175, а през 2021 – 800. Растеше броят на участниците и на бюджета на ПМИФ. През 2019 година участниците бяха 19 хиляди, а бюджетът доближи 3 милиарда рубли (около 50 милиона долара).
След 2014г. ПМИФ се трансформира в нова площадка за другарство на Путин със света, когато неговите интернационалните пътувания бяха лимитирани. Въведена беше формата на „ огромна конференция на Путин “ по време на заключителното пленарно съвещание, в която той съчетава функциите на угрижен, обективен водач, разбиращ потребностите на елементарните хора, със статута на пълководец, напътстващ „ успехите на съветската стопанска система “ и сполучливото противоборство със Запада. Сериозният интернационален темперамент на мероприятието биваше внушавано и от присъединяване на задгранични модератори.
Участието на посетители от чужбина с висок публичен или политически статут, изключително след 2014 година постоянно имаше за претекст провеждането на политически съвещания на съответното равнище, без нуждата да се организира особено посещаване.
Войната с Украйна разми целия грим за това в какво се е трансформирал ПМИФ. Инерцията разголи същинските цели на мероприятието до гротескно равнище. Статусът „ интернационален “ беше обезпечен от делегацията на Египет, от президентът на Казахстан, президентите на така наречен „ национални републики “ Луганск и Донецк и представителите на групировката „ Талибан “.
Като основно събитие в работата на ПМИФ беше замислена речта на Путин, която казионните средства за всеобща информация анонсираха надали не като оповестяване на „ новия международен ред “.
Всъщност тезисите на Путин се оказаха следващата композиция на излагани в последните години от него визии за натиска на Запада против Русия, за вярата в личните сили и вярата във връзка с „ дружествените “ страни и за неизбежността на личния триумф, гарнирани с подобаващи исторически препратки.
„ Нашите дейности във връзка с Донбас нямат никаква връзка с икономическите проблеми в света. Ръстът на инфлацията, проблемите с храните, горивата и енергетиката като цяло – това са резултати от систематичните неточности в икономическата политика на настоящата администрация в Съединени американски щати и на европейските бюрокрации “.
Виновни са Западът и глобите против Русия, а войната няма никакво отношение
Путин изключително упорстваше, че за рецесията са отговорни Западът и глобите против Русия, а войната в Украйна няма никакво отношение. Европейски Съюз е изгубил „ субектност “ и е под контрола на Съединени американски щати. Русия е подготвена да сътрудничи с всички, които одобряват нейните визии. Обществото е консолидирано както в никакъв случай. Целта е не подмяна на изчезналата от импорт номенклатура на артикули и услуги, а развиване на най-хубавите технологии в света. Не липсваха и обичайните обещания: намаление на лихвите по ипотечните заеми, анулация на инспекциите за бизнеса, редуциране на присъдите за икономически закононарушения, сложна рационализация на комунално-битовия бранш и повишение на качеството на живот на село.
„ Последните събития единствено потвърдиха това, което акцентирах и по-рано: у дома е по-надеждно. Тези, които не пожелаха да се съобразят с тази явна истина, изгубиха на Запад милиони, в случай че не и милиарди долари “- означи президента.
Обстоятелството, че кандидатурата на Украйна за участие в Европейски Съюз към този момент е на дневен ред не можеше да останат отвън вниманието на Путин:
„ Европейски Съюз не е военна организация, военно-политически блок, за разлика от НАТО. За това ние постоянно говорихме и аз говорех, че нашата позиция е поредна и разбираема – нямаме нищо срещу “, съобщи Путин.
Но в вероятността да продължи да води война с страна – кандидатка за участие в Европейски Съюз идващите му думи издават неналичието на визии по какъв начин Русия може да противодейства на този развой:
„ Украйна рискува дефинитивно да се трансформира в колония на Запада. Там с изключение на горския материал от Карпатите, пшеницата и царевицата, нищо повече украинско на никого не е нужно “.
В речта си, траяла повече от час Путин не загатна и пътем Китай. На фона на видео обръщението на Си Дзинпин към участниците във форума, това може да свидетелства за неспокойствие у Путин за общата „ умерена “ позиция на Китай във връзка с предстоящата помощ и поддръжка за Русия.
В своето послание Си Дзинпин не загатна под никаква форма войната в Украйна.
„ Необходимо е да се развива икономическата глобализация. Следва да се ускорява координираната политика за развиване на страните и за хармонизиране на интернационалните регламенти и стандарти. Необходим е отвод от разцепление и от срив на доставките, от едностранни наказания и оптимален напън “- уточни Си Дзинпин.
Но най-неприятна изненада за Путин се оказа независимата позиция, която в полемиките застъпи с достолепие президентът на Казахстан Токаев, който неколкократно съобщи смисъла на всестранните отношение на Казахстан с Китай.
При това за пръв в наличието на Путин Токаев намерено съобщи, че Казахстан няма да признае „ самообявилите “ се национални републики в Донбас, които той дефинира като „ квази образования “. Това беше ясна позиция за отношението на новото казахстанско управление към аспирациите в Русия към регионите в северен Казахстан с преобладаващо съветско население. Токаев не се задоволи с това, само че и подложи на рецензия „ съветски депутати и публицисти “, които застъпват сходни възгледи.
Този епизод е още по-значим тъй като породи след въпрос на модераторката на полемиката Маргарита Симонян (бивша ръководителка на „ Раша тудей “), чийто брачен партньор Тигран Кеосян е един от флагманите на тези среди, които подлага на критика Токаев.
„ Кажимон Очумелевич “
Путин остави без коментар протичащото се пред очите му, само че очебийно избегна да се обръща по име и презиме към казахстанския си сътрудник, като единствено един единствен път го назова „ Кажимон Очумелевич “, което звучи като гротеска за вярното - Касим-Жомарт Кемелевич. И това надали е дипломатически гаф или лапсус, а метод по който Путин показва персоналното си отношение към водача, поради установяването на власт на който при започване на годината Путин стовари в Казахстан пет въздушно-десантни дивизии под егидата на Договора за групова сигурност.
Но реакциите не закъсняха след завършването на форума. Заместник-председателят на Комитета по въпросите на Съдружеството на самостоятелните страни към Държавната Дума Константин Затулин още на идващия ден съобщи:
„ Това, че Казахстан не признаваше и няма да признае („ националните републики “) беше ясно така и така заявление на Токаев. Но това, че Токаев сподели това в наличието на президента Путин, - видимо почтено, обществено, съгласно мен беше неточно. Остави усещането за предизвикателство към седящия до него президент Путин. Нашите така наречен съдружници по Евроазийският съюз и по Договора за групова сигурност доста самобитно възприемат своите отговорности и своето съюзничество към интеграционните обединявания – като към „ шведска маса “. Вземат това, което им харесва, а това което не им харесва оставят “.
И с цел да е ясно какво има поради Затулин продължи: „ Редица области и градове с преобладаващо съветско население имат „ едва “ отношение към това, което се назовава Казахстан. Навсякъде и в отношение на Украйна ние споделяме: в случай че сред нас има дружба, съдействие и партньорство, тогава не се повдигат никакви териториални въпроси. Ако обаче това го няма е допустимо всичко. Както в тази ситуация с Украйна. “
И разумно, на 18-ти юни в. „ Комерсант “ заяви, че в акваторията на нефтения терминал в Новоросийск, от където по тръбопровода на Каспийския тръбопроводен консорциум се реализира напълно износа на казахстански петрол за Западна Европа, са разкрити 50 морски мини от времето на Втората международна война. По тази причина работата на терминала е прекратена, а мероприятията по разминирането се чакат да стартират до края на месеца.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ