За банките 2021 беше година, в която като че ли

...
За банките 2021 беше година, в която като че ли
Коментари Харесай

Банковите отчети: Годината на голямото отдъхване

За банките 2021 беше година, в която сякаш страховете отстъпиха на назад във времето и се възцари оптимизъм по съвсем всички линии. Възстановяването на стопанската система разреши на бранша да свие сензитивно провизиите си за предстоящи загуби и да се върне към режим на бурно кредитиране, изключително при ипотечните заеми. В резултат облагата общо за системата внезапно отскочи с над 70% до 1.4 милиарда лева и въпреки да не доближи предкризисните равнища, ги приближи.

В тази безметежна картина през втората половина на 2021 година започнаха да се скупчват облаци. Растящите цени на енергийните запаси, суровините, а след това и внезапният скок на инфлацията като цяло вещаят турбуленции и за семействата, и за бизнесите, а и за държавните управления. Централните банки от ден на ден са под напън да виждат казуса и да реагират, което може да значи повишаване на лихвите, а с това и компликации на клиентите да ги обслужват. Отделно към този момент от ден на ден се надигат предизвестията, че имотният пазар стартира да прегрява.

Банкерите също регистрират тези рискове, само че към този момент не наподобяват изключително обезпокоени и по нищо не проличава апетитът им за риск да спада.
Печалба с подсладители
За 2021 година главен мотор за покачването на облагата с към 600 млн. лева (спрямо в началото оповестените данни и към 700 млн. лева, в случай че се счита увеличената загуба на държавната ББР след одита) несъмнено са по-малкото разноски за обезценки. За предходната година те са 598 млн. лева, или с над 280 млн. лева под равнището от 2020 година
Реклама
Това може да се изясни най-много с ударните хранителни запаси при започване на пандемията, когато поради икономическата неустановеност банките залагаха в моделите си по-съществени евентуални загуби. Те по този начин и не се осъществиха с помощта на другите фискални, парични и регулаторни антиковид ограничения, тъй че през 2021 година някои банки даже реинтегрираха част от провизиите.

Все отново това може да изясни едвам под половината от растежа на облагата. Друга основна част от уравнението са по-малкото вноски за гаранционни фондове. Те спадат със 145 млн. лева до 158 млн. лева, тъй като след влизането на България в банков съюз се оказа, че в локалния Фонд за преструктуриране на банките е акумулиран повече запас, в сравнение с нужната вноска за европейския. Така за 2021 година Българска народна банка преведе от наличностите и банките нямаше потребност да вършат нови вноски.

Друг еднократен фактор, оказал помощ на резултата на бранша, е продължаването на периода на кредитния мораториум до края на 2021 година - като клиентите, изпитващи компликации, можеха да разсрочат заплащането на лихви и главници за до девет месеца. Данните на Българска народна банка демонстрират, че в края на декември към момента над 8 милиарда лева заеми са били под мораториум, което значи, че действително интерес е имало до последно и доста компании и семейства през цялата година са си икономисали значителен разход. След приключването на мораториума финално обаче може да се чака, част от тях да не могат да се върнат към постоянно обслужване, което да провокира прочут растеж на неприятните заеми.
Реклама
Като цяло обаче с помощта на икономическото раздвижване и растящото кредитиране банките успяваха да извлекат по-добър резултат и от главната си активност. Нетният лихвен приход пораства с 4%, или 108 млн. лева, до 2.76 милиарда лева Това се случва макар все по-компресираните маржове с помощта на по-големите размери. А чистият приход от такси и комисиони се покачва с малко над 200 млн. лева до 1.24 милиарда лева

Така единственият значителен фактор, тежащ на резултатите, се оказаха административните разноски, които главно са подбудени от растящите заплати в страната и в частност във финансовия бранш. Те се повишават с към 107 млн. лева до 1.78 милиарда лева
Рекордьори и губещи
Този микс, несъмнено, е друг за другите банки и надлежно и резултатите варират. Най-голяма облага и в действителност рекордна в историята - 393 млн. лева, регистрира Банка ДСК. Тя има 40% дял при потребителското кредитиране, където лихвените маржове са по-високи, и както и другите по-малки играчи с фокус в този сегмент (Ти Би Ай банк и БНП Париба пърсънъл файненс) записва мощно показване.

Рекорди означават и някои от по-малките банки с нападателни тактики в кредитирането като БАКБ, Д банк и Прокредит банк.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Промишленост 2 Енергетика 3 Коментари и разбори 1 Промишленост 2 Коментари и разбори 3 Енергетика 1 Промишленост 2 Компании 3 Енергетика Реклама
Същевременно губещите са едвам 4 от 25 банки и клонове на непознати институции. За втора година подред с минус 69 млн. лева главната в тази група е ББР, която продължи с провизиите по преминаващите през нея коронавирус ограничения (безлихвени потребителски заеми и корпоративни гаранции), а също и с обезценките за големите експозиции, раздавани на политически свързани компании от бившето й управление.

Хронично губеща от главната си активност е Общинска банка, която от приватизацията й през 2018 година мина към странна тактика да продаде огромна част от ДЦК портфейла си и да държи над половината от активите си под форма на депозит в Българска народна банка при негативна рента. През някои години загубите се компенсират от еднократни резултати, само че за 2021 година такива няма и минусът е 9 млн. лева
Състезание по настъпателност
Данните и за цялата 2021 година, и съответно за последното тримесечие, демонстрират неотслабващ вкус за риск в целия бранш, като въпреки всичко има известни вариации. Определено конкуренцията е най-изострена при ипотечните заеми, където растеж има при всички банки, а общо за системата той е 15% до 15.8 милиарда лева Номинално максимален принос за това има Уникредит Булбанк с 390 млн. лева повишаване за 2021 година, от които над 120 млн. лева в последните три месеца. При обичайно мощната на ритейл пазара ДСК обаче сумите са сходни, а пък съответно за октомври-декември Пощенска банка ги изпреварва леко и регистрира най-голямо повишаване на ипотечния си портфейл. В процентно изражение обаче надалеч в пъти изпреварващи растежи от по-ниска база регистрират БАКБ (63.7%), Д банк (43.3%) и ЦКБ (32%). Те са точно тези с нападателни предложения с най-нисък ГПР, падащ и до 2.7-2.8%.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Реклама
При потребителските заеми ДСК обира лъвския къс от покачването, като за година портфейлът й пораства с 418 млн. лева, а за последното тримесечие - с 92.6 млн. лева Тя обаче е хегемон в бранша с 40% от пазара (тук би трябвало да се има поради, че в сегмента Уникредит оперира през небанково дружество), тъй че в действителност процентно покачването при нея е под междинното. Сред по-агресивните са още Пощенска банка и Ти Би Ай банк. При някои от огромните обаче в последното тримесечие се следят даже спадове, като изключително отявлено е при ОББ и Райфайзенбанк. Двете се чака скоро да са от една група, откакто през ноември беше оповестено, че белгийската KBC купува последната в договорка за над 1 милиарда евро и ще я слее с към този момент притежаваната от нея трета по активи банка.

При тях обаче за сметка на това се вижда засилена интензивност в корпоративното кредитиране. Сумарно ОББ и Райфайзенбанк са виновни за над половината от 1.17 милиарда лева повишаване на фирмените портфейли за цялата система през последните три месеца на 2021 година Към момента комбинираните корпоративни заеми на двете им отреждат първо място в сегмента.
Битката за номер 1
Данните към края на годината не водят до разбърквания на позициите. Въпреки това след регистриран лек спад в края на годината активите на водача Уникредит Булбанк към този момент са малко под 25 милиарда лева и преднината пред ДСК е стопена до към половин милиард. В актуалното тримесечие тя ще се разшири леко механично, защото в Уникредит се влива факторинговото сдружение от групата с към 200 млн. лева активи.

След много изпреварващи растежи сумарните активи на ОББ+Райфайзенбанк обаче към този момент са 26.3 милиарда лева, тъй че обединяването има действителен късмет да създаде нов номер 1. Това е малко евентуално да се случи в границите на тази година, защото занапред се чакат регулаторни утвърждения за завършване на договорката.

Интересна е и самобитната конкуренция сред тях на групово равнище, защото всяка от тях има и други финансови бизнеси, като да вземем за пример управляват трите най-големи лизингови сдружения в България. При Уникредит над 1.5 милиарда лева потребителски заеми са изнесени в небанково сдружение. ДСК има третата по активи пенсионна компания в страната, а също и взаимни фондове и други Собственикът на ОББ KBC пък управлява и водещия осигурител ДЗИ, а през 2021 година закупи и пенсионна компания. Тук обаче тъкмо нареждане е по-трудно, защото и при трите групи не всичко притежавано от тях се консолидира в България.

Като извънредно обаче и трите огромни банки в страната преди възможни нови консолидации в бранша ще са със подобен диаметър и пазарни дялове от по 18-20%, а в случай че към тях се добави и четвъртата, Пощенска банка, те ще управляват две трети от банковите активи в страната.
Предизвикателствата на 2022 г.Засега упованията и на банкерите, и на Българска народна банка са засилената кредитна интензивност да се резервира. Прогнозата на Българска народна банка е за леко закъснение при годишния растеж на заемите за семейства до 9.8%, само че и ускорение при фирмените заеми до 5.2%.Въпреки това 2022 година сервира и някои промени, които може да подействат възпиращо и на кредитирането, и на бранша като цяло. От началото на 2022 година банките би трябвало да дават отговор на нови, повишени финансови условия като част от рамката за възможното им преструктуриране или разпродажба. Т. нар MREL (Мinimum requirement for own funds and eligible liabilities) стъпват на познатите финансови условия и буфери, само че се дефинират самостоятелно - за огромните редовно значими банки от ЕЦБ, а за останалите - от Българска народна банка. От началото на тази година MREL важи с стеснен обсег и сигнализираните от Българска народна банка упования са, че банките няма да имат проблем да го покрият. Но последователно до 2024 година банките би трябвало ще би трябвало да дават отговор напълно на това условие, което за по-големите ще се превежда в към 25 - 30% финансова адекватност. Това, както и покачваният антицикличен буфер от Българска народна банка, ще работи възпиращо на институциите с по-малки финансови индикатори, които не могат да разчитат на поддръжка от банки майки. Някои банки като ПИБ и Райфайзен банк към този момент се активизираха да издават хибридни дългови принадлежности, които дават отговор на условията и могат да се употребяват за спомагателен капитал от първи ред. Част от регулаторните облекчения, дадени при започване на пандемията на европейско равнище с краткотрайни промени в Регулацията за финансовите условия (т. нар. quick fix), стартират да изтичат, като по-голямата част от поправките отпадат от началото на 2023. Това значи, че банките ще би трябвало да се подготвят, в случай че няма ново удължение, от следващата година вложенията им в държавен дълг в непозната валута да носят по-голямо рисково тегло, а също и отговорностите да начисляват обезценки и по обслужвани заеми, ще се върне с цялостна мощ. Краят на кредитния мораториум, комбиниран с ценови шокове, може да се окаже провокационен за финансовото здраве на фирмите в някои браншове и да докара до превръщане на наклонността на спад на необслужваните заеми. Покачването на лихви от централните банки може да вдигне доходността по държавните скъпи бумаги и надлежно да намали настоящите им цени. Това автоматизирано води до настоящи загуби от преоценки за банките, защото те са длъжни да регистрират вложенията си в ДЦК по пазарна стойност. Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Николай Стоянов
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР