Михаил Неделчев: На Десети ноември се освободихме от страха
За 28 години след Десети ноември се случиха доста огромни промени. Може би нямаме чувството за това в какъв брой друга среда живеем, какъв брой друга е България като страна и общество. Разбира се, една доста огромна част от нашите сънародници не са удовлетворени и щастливи от това, което се случило през тези години. Това обаче единствено демонстрира, че до 1989 година ние сме живели в една голяма несвобода. Както и, че упованията, които породи 10 ноември, бяха грандиозни и в някакъв смисъл не беше допустимо те да се осъществен в цялостен размер. Представете си времето сред двете международни войни - от 1919 до 1941 година Тези 23 година ги периодизираме доста начесто и споделяме, че там са се случили най-различни неща. Започнали са да преобладават някъде тоталитарни идеологии, някъде са се осъществили властнически ръководства. Случили са се какви ли не събития - основаването на Обществото на народите, цивилен войни и така нататък, написа Михаил Неделчев в Стандарт.
А за тези 28 години след 10 ноември приказваме като за някакъв все не свършващ интервал и
като за някакво проваляне в някаква дупка, което не е по този начин
На България й се случиха и доста щастливи неща. На първо място, несъмнено, е приемането ни в Европейския съюз, преди този момент - в НАТО. Това е огромен триумф за нашата страна и за всички нас като българи изобщо. Бяхме приобщени още веднъж към Европа, където ни е мястото. В края на краищата постоянно би трябвало да помним, че тъкмо от Балканския полуостров е тръгнала Европа. Българите обаче не съумяха да укрепят своята европейска идентичност с едно самочувствие, каквото би трябвало да имат. Това е главното, което не се случи. Иначе чисто в стопански проект, съгласно мен, беше голяма неточност методът, по който се реализира връщането на земята в действителни граници. Разпарцелосването на тези окрупнени ниви в границите на стопанствата, които трябваше да се трансформират в нов вид предприятия, където всеки да си има акции и прочие. Друго, което се случи е растящата разлика сред дребните селища и огромните градове. Една част от българските села се обезлюдиха, маргинализираха. Ето, това са все дефицити. Знаем, че когато пътуваме в някои от страните на Западна Европа, примерно като Дания, Холандия, към избрани региони на Германия и даже на Франция, виждаме какъв брой хомогенизирано е националното пространство, по какъв начин къщите в селата нямат разлика с тези в градовете.
У нас това не се случи.
За страдание
28 години след 10 ноември комунизмът не си е отишъл
Виждаме, че непрестанно се възвръщат някакви утопии, избуяват мечти. Достатъчно е единствено да се види по какъв начин на обществени прояви в България се носят портрети на Сталин, на този архипрестъпник, който е тъкмо толкоз огромен нарушител, колкото е и Хитлер. Възможно ли е в Германия да се носи портрет на Хитлер? Не, тъй като имат съответни закони. Е, добре, а за какво е допустимо да се носи портрет на Сталин?
В страните с дълги демократични практики съвсем никой не вижда правенето на политика. Примерно, в една Швейцария никой не знае кой я ръководи в съответния миг, които са депутати, кои са министри. Това е ангажимент, който съответните хора, които имат цивилен специалности, извършват в границите на две- три години. Цялата тази раздразнителност към политиката е присъща за не напълно нормализирани общности.
Виждаме какво става сега в Испания, където имаше ужасяваща революция в края на 30 -те години, по-късно и гнет на едно доста свирепо ръководство, което стартира като дясно, а по-късно мина в една тоталитарна власт на късния Франко. Виждаме, че всички тези неща непрестанно по някакъв метод провокират нервни гърчове като сегашните процеси в Каталуния. Не бива да се не помни, че каталунският език дълго време е бил забраняван, и по времето на Франко, и по-късно. И това е една от аргументите през днешния ден да се случват тези земетресения в Каталуния.
С други думи социално-психологически явления, които като че ли са минали на назад във времето, могат в един миг като абсцес да избият в обществото и да провокират разтърсвания. По същия метод комунистическото завещание избива още веднъж и още веднъж в най-различни направления.
Не обичам понятието " десница ", считам, че по-точното е " демократична общественост ", което е и по-широко разбиране. Това са хората, които популярност Богу не са приемали комунистическата идеология, или пък са били релативно сериозни към нея и след 1989 година са я загърбили. Това са хората, които биха желали България има надлежно на славната си история почтено място в Европейски Съюз. И аз мисля, че ние би трябвало постоянно да се връщаме към визията за демократична общественост по този начин, както тя се яви директно след 1989 година Да си спомним " синия " протест на Орлов мост. Това не бяха единствено хора, свързани със Съюз на демократичните сили, това бяха точно жители, които разчитаха на едно фактически свободно демократично бъдеще на България. Лично аз съм доста благополучен, че живях в тези години, когато България се освободи от злите вълшебства на комунизма. За мен 10 ноември и първите първите две години след него беше точно освобождението от страха. Едно от най-хубавите неща, които се случиха в България.
А за тези 28 години след 10 ноември приказваме като за някакъв все не свършващ интервал и
като за някакво проваляне в някаква дупка, което не е по този начин
На България й се случиха и доста щастливи неща. На първо място, несъмнено, е приемането ни в Европейския съюз, преди този момент - в НАТО. Това е огромен триумф за нашата страна и за всички нас като българи изобщо. Бяхме приобщени още веднъж към Европа, където ни е мястото. В края на краищата постоянно би трябвало да помним, че тъкмо от Балканския полуостров е тръгнала Европа. Българите обаче не съумяха да укрепят своята европейска идентичност с едно самочувствие, каквото би трябвало да имат. Това е главното, което не се случи. Иначе чисто в стопански проект, съгласно мен, беше голяма неточност методът, по който се реализира връщането на земята в действителни граници. Разпарцелосването на тези окрупнени ниви в границите на стопанствата, които трябваше да се трансформират в нов вид предприятия, където всеки да си има акции и прочие. Друго, което се случи е растящата разлика сред дребните селища и огромните градове. Една част от българските села се обезлюдиха, маргинализираха. Ето, това са все дефицити. Знаем, че когато пътуваме в някои от страните на Западна Европа, примерно като Дания, Холандия, към избрани региони на Германия и даже на Франция, виждаме какъв брой хомогенизирано е националното пространство, по какъв начин къщите в селата нямат разлика с тези в градовете.
У нас това не се случи.
За страдание
28 години след 10 ноември комунизмът не си е отишъл
Виждаме, че непрестанно се възвръщат някакви утопии, избуяват мечти. Достатъчно е единствено да се види по какъв начин на обществени прояви в България се носят портрети на Сталин, на този архипрестъпник, който е тъкмо толкоз огромен нарушител, колкото е и Хитлер. Възможно ли е в Германия да се носи портрет на Хитлер? Не, тъй като имат съответни закони. Е, добре, а за какво е допустимо да се носи портрет на Сталин?
В страните с дълги демократични практики съвсем никой не вижда правенето на политика. Примерно, в една Швейцария никой не знае кой я ръководи в съответния миг, които са депутати, кои са министри. Това е ангажимент, който съответните хора, които имат цивилен специалности, извършват в границите на две- три години. Цялата тази раздразнителност към политиката е присъща за не напълно нормализирани общности.
Виждаме какво става сега в Испания, където имаше ужасяваща революция в края на 30 -те години, по-късно и гнет на едно доста свирепо ръководство, което стартира като дясно, а по-късно мина в една тоталитарна власт на късния Франко. Виждаме, че всички тези неща непрестанно по някакъв метод провокират нервни гърчове като сегашните процеси в Каталуния. Не бива да се не помни, че каталунският език дълго време е бил забраняван, и по времето на Франко, и по-късно. И това е една от аргументите през днешния ден да се случват тези земетресения в Каталуния.
С други думи социално-психологически явления, които като че ли са минали на назад във времето, могат в един миг като абсцес да избият в обществото и да провокират разтърсвания. По същия метод комунистическото завещание избива още веднъж и още веднъж в най-различни направления.
Не обичам понятието " десница ", считам, че по-точното е " демократична общественост ", което е и по-широко разбиране. Това са хората, които популярност Богу не са приемали комунистическата идеология, или пък са били релативно сериозни към нея и след 1989 година са я загърбили. Това са хората, които биха желали България има надлежно на славната си история почтено място в Европейски Съюз. И аз мисля, че ние би трябвало постоянно да се връщаме към визията за демократична общественост по този начин, както тя се яви директно след 1989 година Да си спомним " синия " протест на Орлов мост. Това не бяха единствено хора, свързани със Съюз на демократичните сили, това бяха точно жители, които разчитаха на едно фактически свободно демократично бъдеще на България. Лично аз съм доста благополучен, че живях в тези години, когато България се освободи от злите вълшебства на комунизма. За мен 10 ноември и първите първите две години след него беше точно освобождението от страха. Едно от най-хубавите неща, които се случиха в България.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ