Император Юстиниан I
Юстиниан I е император на Византийската империя от 527 до 565 година Роден е към 482 година н.е. в Таурезиум, село в Илирия. Юстиниан се счита за един от най-важните късноримски и византийски императори.
Той стартира забележителна военна акция, с цел да си върне Африка от вандалите (през 533 до 534 година н. е.) и Италия от готите (535 до 554 година н. е.). Юстиниан възвръща църквата Света София (започнато през 532 година н. е.) и строи нови църкви, манастири, замъци, водни резервоари и мостове.
Друго огромно достижение, осъществено по време на ръководството му, е въвеждането на значими правни промени - той сплотява всички римски закони, издадени от времето на император Адриан (117 - 138 година н. е.) до негово време. Юстиниан е необятно прочут като един от най-великите и най-противоречиви императори в историята.
Близо четиридесетгодишното ръководство на императора предвещава обширна териториална агресия и боен триумф, дружно с нов синтез на гръко-римската и християнската просвета, следен на всички равнища на византийската просвета.
В религиозната сфера Юстиниан заема водеща роля в оформянето на църковната политика. Като неотстъпчив бранител на християнското православие, той се бори да унищожи последните остатъци от гръко-римското езичество, да изкорени манихейците и самаряните и да се опълчи на конкуриращите се християнски секти, в това число арианите и монофизитите.
Периодът на владетелстване на Юстиниан I се отличава и с изключителни достижения в архитектурното и художественото застъпничество и произвеждане. Възстановяването на Света София от 532 до 537 година е първостепенното достижение на строителните акции на Юстиниан.
Като столична катедрала и най-важната черква през дългата история на империята, новата Света София слага стандарт в монументалната куполна архитектура, който ще има дълготраен резултат върху историята на византийската архитектура.
Наред с голямото застъпничество в монументалното строителство и декорацията, портативните изкуства също процъфтяват през епохата на Юстиниан I. По време на неговото ръководство производството на коприна е въведено във византийските земи от Китай, форма на изкуство, с която Византия скоро ще стане известна в целия феодален свят.
Юстиниан I възвръща статута на Равена като столица на Италия. Мозаечни портрети на Юстиниан и брачната половинка му, императрица Теодора, се появяват там в църквата Сан Витале (526–48).
С неговата гибел през 565 година империята граничи с съвсем цялото Средиземно море, размер без аналог във византийската история от този миг нататък.
Вижте още:
- Най-успешните императори в историята;
- Кои са убитите императори;
- Най-лудите императори в историята.
