Поетът Добромир Банев пред Lupa.bg: Златната есен ми носи най-голяма творческа енергия
Юрист по специалност и стихотворец по предопределение. Така дефинира себе си един от най-известните модерни писатели Добромир Банев. И прибавя, че е крепко стъпил на земята романтик. Признава, че любовта е съществена движеща мощ на всичко, което прави. Роден е през 1969 година в Ловеч. Дипломира се като правист в Софийския университет. Първата му книга „ Еднакво разнообразни “ излиза през 2011 година Следват две книги, издадени в съавторство с поетесата Маргарита Петкова – „ Абсурдни времена – 1 и 2 “. По „ Абсурдни времена “ се играе театър в осъществяване на актьорите Нона Йотова и Петър Антонов.
Автор е на лириките „ В понеделник ще е късно “, „ Любов до синьо “, „ Обичай ме постепенно “, на сборника с прозаичност на „ Аз съм в другото такси “. В съавторство с Маргарита Петкова издава и книгата „ Зад огледалото “, включваща 33 негови и 33 нейни стихотворения. През 2022 година отново дружно с Петкова Банев издаде „ Абсурдни времена (нецензурираната версия) “.
Негови стихове са включени в Антологията за любовна поезия „ Горчиво вино “. Добромир Банев е създател на доста текстове за поп музика. На 15 ноември от 18,30 часа в централното предверие на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ е премиерата на най-новата му поетична книга „ Всички дни ще се споделят неделя “ и по този мотив Lupa.bg беседва с поета правист.
- Добри, за какво кръсти новата си стихосбирка „ Всички дни ще се споделят неделя “. Какво е за теб неделята?
- Неделя за мен е най-хубавият ден. Знаем, че на британски „ Sunday “ e ден на слънцето, а на български „ не разделям “ значи „ не работя “. Не ми е обичан единствено тъй като не се работи, а тъй като това е време, в което човек може да обърне повече внимание на себе си, да бъде с индивида, на който държи и който обича, да се занимава с нещата, които му харесват, да се отдаде на заниманието си, да отиде на разходка или да се качи в планината, да прави това, което желае.
Аз съм човек, който прави доста неща едновременно, само че намирам време за всичко. Неделята постоянно ми е доста потребен ден. От друга страна тя е и древен ден, тъй че посланията в книгата са доста. Имам книга, която се споделя „ В понеделник ще е късно “,
тъй че в този момент взех решение заглавието да бъде по-позитивно - „ Всички дни ще се споделят неделя “. Искам всички дни да се споделят неделя, тъй като знам, че това е ден, който прави хората щастливи. Това е ден на щастието.
- Откъде черпиш сила за тази твоя позитивност?
- Явно това е въпрос на темперамент. Аз съм доста обществен човек, обичам да съм измежду хора и мен ме обичат, което е хубаво. Радвам се, тъй като няма нищо по-хубаво от това. Вдъхновяват ме нещата от живота. Може да звучи като факсимиле, само че е по този начин. Идвайки за изявлението видях един мъж на бяла веспа, който държеше в ръка страховит букет с цветя, тъкмо като в италиански филм, все едно си показа филм на Фелини или Антониони. Явно отиваше на любовна среща и ето това е нещо, което ще открадна от живота, тъй като съм си намислил какво ще напиша по тази тематика.
- Почти всичките ти стихотворения са отдадени на любовта – било то обич към някого, било към природата, морето. Съществува ли съгласно теб безконечна обич?
- Не знам дали безконечна обич съществува, само че знам, че когато един път човек е претърпял огромната обич сигурно я помни. Аз съм имал този шанс и тази огромна обич постоянно ще бъде главният мотор на всичко, което пиша и на всичко, което върша.
С времето си дадох сметка, че няма потребност от суетност, няма потребност от това да изпадаме в тревожни положения и да се безпокоим за неща, които не зависят от нас. Трябва да бъдем положителни. Аз обичам хубостта на самия живот. Вярвам, че би трябвало да даваме всичко в името на щастието и хубостта, а те са обич. Дълго време мислих по какъв начин да се споделя книгата, тъй като доста от стихотворенията даваха заглавие. Но аз желаех да бъде в действителност положително и нещо, което да допадне на хората. Когото оповестих, че ръкописът е подготвен и го предавам на издателството за щемпел, написах името на книгата като хаштаг „ Всички дни ще се споделят неделя “. И една моя почитателка разяснява, че това е най-страхотният хаштаг, който в миналото е чела.
Маргарита Петкова и Добромир Банев са сполучлив креативен тандем
- И тук работиш с Маргарита Петкова, която в тази ситуация е твой редактор.
- Да, с нея сме другари и имаме няколко взаимни книги. А когато издавам независими книги тя ми е редактор. Снимките за книгата направи Ивелина Чолакова. С нея работя още от времето на „ Аз съм в другото такси “. Тя направи фотосите и за кориците на „ Абсурдни времена “ и „ Обичай ме постепенно “.
Тази фотография съответно, която сложихме на корицата на „ Всички дни ще се споделят неделя “, беше последната от фотосесията. Аз към този момент бях много изтощен, а когато снимахме беше горещина. Но Ивелина ме помоли да създадем един кадър и ми сподели: „ Влез в зимната градина, да ти направя фотография през стъклото “. Снимахме в едно заведение, което се намира зад Националната библиотека. И тази фотография стана най-подходяща за заглавието на книгата.
- Обичаш ли да гледаш живота през стъкло?
- Не, аз обичам да вземам участие в живота. Честно казано не съм воайор нито в дословния, нито в преносния смисъл. Обичам да виждам спектакъл и кино. Предпочитам другояче да бъде деятелен участник в живота.
- Ти самият си желал да следваш постановка.
- Да, аплайвах във ВИТИЗ, не ме одобриха, може би е за положително, само че ето, че все нещо артистично остана у мен. Но аз си нося в себе си отношението, което имам към театъра и което той ми дава. Театърът е неизменима част от вдъхновението ми. Който познава моето творчество знае доколко то е обвързано с театъра.
- За какъв брой време написа тази стихосбирка?
- Първото стихотворение, което включвам във „ Всички дни ще се споделят неделя “ беше написано на 13 март 2020 година, в деня, когато оповестиха изключително състояние поради пандемията. Аз бях във Виена, с цел да показва книгата си „ Обичай ме постепенно “. И по този начин се случи, че съумях да показва книгата единствено в Берлин и Виена. В България поради пандемията не я показах в нито един град, като изключим премиерата в София.
- Новата ти стихосбирка следва ли избран сюжет?
- Книгата има личен сюжет. Обичам да въвеждам драматургия в моите неща. И по тази причина, когато я приключих си дадох сметка, че и тази книга би могла да бъде сложена на сцена и се надявам това да се случи. Както знаете по „ Абсурдни времена “, която написахме с Маргарита Петкова, бе изработен театър с присъединяване на Нона Йотова и Петър Антонов. Сезоните блестящо участват в новата ми стихосбирка. Изобщо времето като такова участва. Времето е измислено разбиране от хората, само че цялото деяние в книгата се развива на фона на обособените сезони.
Поетът със своя добър другар артиста Петър Антонов, който взе участие в спектакъла „ Абсурдни времена ” по текстове на Маргарита Петкова и Добромир Банев
- Кой е обичаният ти сезон?
- Ранната есен и циганското лято са ми обичаното време в последно време, дали тъй като натрупвам и години. Пролетта също ми харесва, тъй като тогава животът избухва, ражда се отначало. Но есента е сезонът, който ми въздейства най-силно в креативен аспект, тъй като аз обичам това време на годината, когато човек се любува на чаша алено вино, на листопада, на тези златни цветове, които доминират. Дори когато си у дома есенните вечери дават различен заряд. И на мен този заряд доста ми подхожда.
- По кое време на деня предпочиташ да пишеш?
- Истината е, че денем това рядко се случва, защото имам сериозна специалност на правист, не че писането не е, в противен случай, доста по-сериозна е, само че аз съм правист, работя в адвокатска адвокатска фирма, имам извънредно претрупан ден от 9 до 18 ч.
Така че нормално това, което останалите назовават ентусиазъм или муза, при мен се появява вечерно време. Съботно-неделно се случва да пиша, само че нормално пиша вечер. Това е моето време за творчество. А есента ми носи най-голяма креативна сила.
- Прозвуча като есента на патриарха.
- Благодаря ти, че правиш прилика с Маркес.
- Ако те върна към твоя предходна стихосбирка „ Обичай ме постепенно “ ти по какъв начин обичаш?
- Аз обичам да обичам постепенно. Предпоследната ми независима книга се споделя по този начин. Нейното заглавие пък беше предизвикано от това, че живеем в прекомерно забързано всекидневие. Даже в този момент с теб, до момента в който водим този диалог се заслушах на прилежащата маса по какъв начин младежите употребяват толкоз доста чуждици – имейлвам, превъртам, харесвам. Неща, които за мен са ужасяващи, тъй като аз съм човек, който доста обича българския език и ми прави усещане, когато някой употребява прекалено много чуждици.
И в този забързан свят, в който живеем, взех решение, че хората, отдадени на кариера и водени от някаква самомнителност и суетност да се потвърждават, към този момент нямат време да се влюбват. Дори си измислят причини да не се влюбват и да не поддържат съществени връзки с сътрудник. Това за мен е ужасяващо. Някаква повсеместна интернет самотност, както преди време пееше Тони. Така наподобяват нещата в профил.
Много е тъпо, че когато отиваш в нощно заведение, тъй като аз не преставам да подкрепям и клубния си живот, виждам по какъв начин младите сядат на маса и забиват взор в телефоните и не поддържат връзка между тях. Какво остава за обич. Нали когато си млад излизаш с концепцията да се запознаеш с някого, да срещнеш вероятно едно момиче, да я почерпиш, да й казваш, че я харесваш, да й вземеш телефона. Човек може да пие и да си гледа телефона умерено и у дома.
- Убиват ли обществените мрежи същинската обич?
- Не мога да кажа, че убиват любовта, само че убиват човешките връзки дотолкоз, доколкото това младо потомство, което в този момент израства с мобилните телефони, живее много отчуждено, а това е смущаващо. Появяват се генерации, които се раждат с телефон в ръка. А другояче може да срещнеш любовта и в интернет. Не е наложително да я срещнеш в действителния живот.
Социалните мрежи могат даже да оказват помощ да поддържаш една обич, само че не и естествени, човешки връзки като другарство.
- За теб какво най-важно е в другарството?
- За мен другарството е също толкоз значимо, колкото и любовта, да не кажа и повече. Защото ние се променяме, с времето черпим опит, само че трупаме години и идва един миг, в който си даваш сметка, че в случай че до себе си нямаш няколко другари, потвърдили се във времето, всичко друго е безсмислено. Приятелството придава смисъл. Да си отсреща, когато някой има потребност от теб и ти от него - ето по тази причина би трябвало да участваш в живия живот. Приятелството е скъпо нещо.
- Бил ли си отчаян и даже излъчен от другари?
- Разбира се, кой не е бил излъчен и лъган. И то неведнъж. Не знам какъв брой добър съм, само че се оказа, че елементарно прощавам. Минава едно известно време, в случай че несъмнено, въпросният другар има възпитанието след време да ми се извини или да ми даде някакъв сигнал, че е сбъркал, аз постоянно прощавам. Никога не тропвам вратата дефинитивно.
Прошката е доста мощно нещо, в случай че имаш сили да я дадеш. Но тя е още по-силна, когато другият в действителност има съзнанието да я одобри.
- Защо реши въпреки всичко да следваш право и има ли връзка сред юридическите параграфи и поезията и по какъв начин ги съчетаваш?
- Абсолютно се съчетават и си отиват, тъй като в българската и в международната литература е цялостно с писатели и поети, които са адвокати. Даже бих споделил, че едни от най-изявените създатели са адвокати, в това число от нашите български класици. За да завършиш право по мое време, аз бях признат през 1987 година с писмен изпит по литература и история, трябваше да си доста добре квалифициран по литература. Иначе няма да те одобряват.
Аз две години бях в казарма и действително почнах да изучавам в Софийския университет през 1989 година Дори тогава държах и политически изпит, тъй като такива бяха времената.
Литературата и правото са свързани, тъй като в правото също има поле за доста творчество. Да изготвиш една искова молба, да напишеш несъгласие, тъжба – за това се изисква да си образован и това е креативен развой, който зависи от закона, от членове и алинеи. Така че в този смисъл те не си пречат, в противен случай по някакъв метод се допълват. И аз съм живо доказателство за това.
Писателят е другар и с актрисата Катерина Евро и постоянно й гостува в къщата й в Панчарево
- Творците нормално имате мощно развито възприятие за правдивост. То евентуално се добавя и от това, че си правист.
- Аз в действителност усещам за правдивост. То е неотменна част от моя темперамент. Рядко изпадам в положение на яд, само че случи ли се да изляза от обувките мога да бъда много внезапен. Но бързо ми минава и тези, които ме познават добре знаят, че подобен ми е темпераментът. Аз съм доста прочувствен човек и когато някой незаслужено ме упрекна или каже нещо, което не дава отговор на истината, доста ме разпалва.
- Пишеш и текстове за песни. Вдъхновяваш ли се от дадена музика, с цел да напишеш ария или ти даваш звук за ария, като първо пишеш текста?
- Аз съм музикален човек, тъй като съм приключил и музикална школа, тъй че ловко служа си с ноти и солфежът ми е явен, пея добре. Но в по-новото време ние, създателите, пишем главно текстове по към този момент подготвена музика. Едно време беше противоположното. Предпочитам да се написа музика по моите стихотворения, което се случва, само че в доста от случаите аз пиша по към този момент основана музика. Но за мен това не е проблем, тъй като усещам за темп и такт.
Заедно със звездата на българската сцена Йорданка Христова
- Поезията или публицистиката те дефинира като темперамент?
- Аз се дефинирам като стихотворец, обаче в последно време получавам от ден на ден похвали и за публицистиката. Много хора ми споделят, че пъклен доста харесват „ Аз съм в другото такси “, което е прозаичност и която претърпя най-вече издания. Това действително е най-издаваната ми книга. Смятам, че и поезията, и прозата ми се отдават.
Ако разполагах с повече време и бях задоволително материално гарантиран, сигурно щях да седна и да се опитам да напиша разказ. Много ми се занимава с това. Но няма какво да си кривим душата, живеем в България и ние, хората на словото, не сме съответно заплатени. Никой не може да завоюва от продажба на книги. Пишем и издаваме книги поради себе си и поради хората, които ни четат. Защото те чакат от нас нещо ново.
- Ти си много деен в обществените мрежи и непрестанно споделяш написани от теб стихотворения и прозаичност с читателите. Смяташ ли, че ползата към четенето се възражда?
- Да, възражда се. Но бих споделил, че не всеки чете лирика. Хората, които ме следват и са ми фенове и които от близко знаят какво ново пущам, те четат, тъй като имат интерес. От стотиците срещи из страната знам какво се случва, когато представям моя нова книга. Хората купуват, тъй като те са жадни, те желаят да прочетат в избрания миг нещо ново. Тези, които имат отношение към литературата, те ще си купят книгата.
В началото, когато взех решение да направя авторската страница във фейсбук „ Добромир Банев: доброти и баневизми “ открих, че не би трябвало да се тормозя, че когато пущам стихотворения от бъдеща книга, хората няма да имат интерес по-късно да си я купят.
- Ти си от поетите, които сами си четат стихотворенията по време на срещи с публиката. Защо?
- Да, аз съм от създателите, които не дават на различен да ми чете стихотворенията. Представям си ги самичък. Предпочитам директния контакт с публиката и считам, че това е най-малкото, което й дължа. Защото хората са пристигнали поради мен. С наслада давам подписи на читатели, когато ми изискат.
- От по кое време пишеш и по кое време усети, че имаш афинитет към словото?
- Словото ме е притегля от дете. Колкото и необичайно да звучи пиша, откогато се помня. Баща ми, Бог да го елементарни, има главен принос за това. Той беше боен, само че беше човек с доста гении. Татко беше самообразован музикант, беше барабанист, можеше да свири на тромпет и на акордеон, пееше, имаше оркестър, с който едно време в соца обикаляха сватби и кръщенета. И аз като дете съм пял в този оркестър. Така че отношението към словото го имам, с помощта на татко ми. Той беше доста артистичен.
Когато бях в 4-и или в 5-и клас баща ми подари една доста остаряла пишеща машина със стъклени копчета още със остарелия правопис. Мен това като че ли ме възпламени още повече, тъй като слагах лист след лист и непрестанно пишех и пишех. Пазя си ги и до момента. Бях толкоз дребен, че още не бях чувал за Димитър Димов, който е роден в Ловеч, откъдето съм родом и аз. Имам цели тетрадки със стихотворения, изписани като дете. Тогава чух думата „ псевдоним “, само че не знаех какво значи. И някой ми я обясни и аз започнах да се подписвам като Димитър Димов, без да знам, че в действителност в българската литература има подобен талантлив създател.
А като възпитаник Димитър Димов ми стана обичан публицист. Използвах Димитър, тъй като починалият ми ловешки дядо се споделяше Димитър и съм кръстен на него, нищо, че съм Добромир. А Димов го измислих просто за съзвучие.
- Празнуваш ли имен ден на Димитровден?
- Едно време чествах на Димитровден и постоянно с дядо Димитър дружно посрещахме имения ден. Сега обаче като Добромир се оказа, че имам два именни дни. Единият е на 5 февруари, когато се уважава Света Агатия, от старогръцки името значи „ добра “. А другият е на 27 юли на Свети Седмочисленици. Няма нищо срещу, тъй като това са мотиви за наслада.
Роден съм на 30 януари и тогава постоянно е мразовито, тъй като това е същината на зимата. Някога доста си обичах рождените дни. А в този момент не чествам рождения си ден по този начин блестящо, тъй като постоянно е студено и все би трябвало да вървя някъде на затворено. И към този момент съм решил юлския си имен ден да го употребявам като мотив да чествам и рождения ден. За да мога да групирам приятелския си кръг край морето или някъде навън, да ни е готино, да ни е слънчево, да ни е неделя.
- Обичаш ли да се връщаш в родния Ловеч и кои са ти обичаните места?
- Това е приказен град. Едно време, в ученическите ми години, Ловеч се водеше града с най-вече заведения на глава от популацията. А в този момент за жалост този град е обезлюден, там нищо не се случва, има висока безработица. Ловеч е доста хубав град, само че младежите всеобщо го напущат, тъй като няма никакви вероятности. Разбира се, че имам обичани места - покрития мост, в остарелия град имам обичани места, също и парка „ Стратеш “. Ловеч е дребен град, само че има неповторими места, които може да видиш там.
Родният град Ловеч вечно е в сърцето на Добромир Банев
- Романтик или реалист си?
- Бих определил себе си като крепко стъпил на земята романтик. Не мога да си показва, че бих живял без романтика. Това за мен е невероятно. За мен романтиката е най-хубавото нещо, което човек може да изпитва, даже когато е уединено със себе си. Да гледа сантиментално на нещата от живота, освен на любовта. Романтично да отпиваш от виното, сантиментално да подреждаш думите, сантиментално да се храниш. Това съгласно мен е здравословно.
- В книгата ти „ Обичай ме постепенно “ имаш следното стихотворение:
Не са отговорни птиците, не са.
Виновно е небето, че обича.
Животът е изпълнен с чудеса,
въпреки да ни наподобява монотонен.
Кое е най-голямото знамение, което ти се е случило в живота?
- За мен най-голямото знамение е самият живот. Това го осъзнах в действителност с времето. И това е обикновено, тъй като ние помъдряваме с времето. Но по-голямо знамение от живота няма. Ако ни се случи да изпитаме обич - какво по-хубаво от това. Не сме живели на вятъра. Човек би трябвало да се научи да обича себе си. Не може ти да имаш подозрения във връзка с себе си и да очакваш другите да те обичат. Не споделям, че би трябвало да си влюбен в себе си, само че ти би трябвало да се заобичаш подобен, какъвто си. Защото това ще те направи добър, а когато излъчваш добрина, това притегля хората.
Снимки: Ивелина Чолакова и персонален архив
Автор е на лириките „ В понеделник ще е късно “, „ Любов до синьо “, „ Обичай ме постепенно “, на сборника с прозаичност на „ Аз съм в другото такси “. В съавторство с Маргарита Петкова издава и книгата „ Зад огледалото “, включваща 33 негови и 33 нейни стихотворения. През 2022 година отново дружно с Петкова Банев издаде „ Абсурдни времена (нецензурираната версия) “.
Негови стихове са включени в Антологията за любовна поезия „ Горчиво вино “. Добромир Банев е създател на доста текстове за поп музика. На 15 ноември от 18,30 часа в централното предверие на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ е премиерата на най-новата му поетична книга „ Всички дни ще се споделят неделя “ и по този мотив Lupa.bg беседва с поета правист.
- Добри, за какво кръсти новата си стихосбирка „ Всички дни ще се споделят неделя “. Какво е за теб неделята?
- Неделя за мен е най-хубавият ден. Знаем, че на британски „ Sunday “ e ден на слънцето, а на български „ не разделям “ значи „ не работя “. Не ми е обичан единствено тъй като не се работи, а тъй като това е време, в което човек може да обърне повече внимание на себе си, да бъде с индивида, на който държи и който обича, да се занимава с нещата, които му харесват, да се отдаде на заниманието си, да отиде на разходка или да се качи в планината, да прави това, което желае.
Аз съм човек, който прави доста неща едновременно, само че намирам време за всичко. Неделята постоянно ми е доста потребен ден. От друга страна тя е и древен ден, тъй че посланията в книгата са доста. Имам книга, която се споделя „ В понеделник ще е късно “,
тъй че в този момент взех решение заглавието да бъде по-позитивно - „ Всички дни ще се споделят неделя “. Искам всички дни да се споделят неделя, тъй като знам, че това е ден, който прави хората щастливи. Това е ден на щастието.
- Откъде черпиш сила за тази твоя позитивност?
- Явно това е въпрос на темперамент. Аз съм доста обществен човек, обичам да съм измежду хора и мен ме обичат, което е хубаво. Радвам се, тъй като няма нищо по-хубаво от това. Вдъхновяват ме нещата от живота. Може да звучи като факсимиле, само че е по този начин. Идвайки за изявлението видях един мъж на бяла веспа, който държеше в ръка страховит букет с цветя, тъкмо като в италиански филм, все едно си показа филм на Фелини или Антониони. Явно отиваше на любовна среща и ето това е нещо, което ще открадна от живота, тъй като съм си намислил какво ще напиша по тази тематика.
- Почти всичките ти стихотворения са отдадени на любовта – било то обич към някого, било към природата, морето. Съществува ли съгласно теб безконечна обич?
- Не знам дали безконечна обич съществува, само че знам, че когато един път човек е претърпял огромната обич сигурно я помни. Аз съм имал този шанс и тази огромна обич постоянно ще бъде главният мотор на всичко, което пиша и на всичко, което върша.
С времето си дадох сметка, че няма потребност от суетност, няма потребност от това да изпадаме в тревожни положения и да се безпокоим за неща, които не зависят от нас. Трябва да бъдем положителни. Аз обичам хубостта на самия живот. Вярвам, че би трябвало да даваме всичко в името на щастието и хубостта, а те са обич. Дълго време мислих по какъв начин да се споделя книгата, тъй като доста от стихотворенията даваха заглавие. Но аз желаех да бъде в действителност положително и нещо, което да допадне на хората. Когото оповестих, че ръкописът е подготвен и го предавам на издателството за щемпел, написах името на книгата като хаштаг „ Всички дни ще се споделят неделя “. И една моя почитателка разяснява, че това е най-страхотният хаштаг, който в миналото е чела.
Маргарита Петкова и Добромир Банев са сполучлив креативен тандем
- И тук работиш с Маргарита Петкова, която в тази ситуация е твой редактор.
- Да, с нея сме другари и имаме няколко взаимни книги. А когато издавам независими книги тя ми е редактор. Снимките за книгата направи Ивелина Чолакова. С нея работя още от времето на „ Аз съм в другото такси “. Тя направи фотосите и за кориците на „ Абсурдни времена “ и „ Обичай ме постепенно “.
Тази фотография съответно, която сложихме на корицата на „ Всички дни ще се споделят неделя “, беше последната от фотосесията. Аз към този момент бях много изтощен, а когато снимахме беше горещина. Но Ивелина ме помоли да създадем един кадър и ми сподели: „ Влез в зимната градина, да ти направя фотография през стъклото “. Снимахме в едно заведение, което се намира зад Националната библиотека. И тази фотография стана най-подходяща за заглавието на книгата.
- Обичаш ли да гледаш живота през стъкло?
- Не, аз обичам да вземам участие в живота. Честно казано не съм воайор нито в дословния, нито в преносния смисъл. Обичам да виждам спектакъл и кино. Предпочитам другояче да бъде деятелен участник в живота.
- Ти самият си желал да следваш постановка.
- Да, аплайвах във ВИТИЗ, не ме одобриха, може би е за положително, само че ето, че все нещо артистично остана у мен. Но аз си нося в себе си отношението, което имам към театъра и което той ми дава. Театърът е неизменима част от вдъхновението ми. Който познава моето творчество знае доколко то е обвързано с театъра.
- За какъв брой време написа тази стихосбирка?
- Първото стихотворение, което включвам във „ Всички дни ще се споделят неделя “ беше написано на 13 март 2020 година, в деня, когато оповестиха изключително състояние поради пандемията. Аз бях във Виена, с цел да показва книгата си „ Обичай ме постепенно “. И по този начин се случи, че съумях да показва книгата единствено в Берлин и Виена. В България поради пандемията не я показах в нито един град, като изключим премиерата в София.
- Новата ти стихосбирка следва ли избран сюжет?
- Книгата има личен сюжет. Обичам да въвеждам драматургия в моите неща. И по тази причина, когато я приключих си дадох сметка, че и тази книга би могла да бъде сложена на сцена и се надявам това да се случи. Както знаете по „ Абсурдни времена “, която написахме с Маргарита Петкова, бе изработен театър с присъединяване на Нона Йотова и Петър Антонов. Сезоните блестящо участват в новата ми стихосбирка. Изобщо времето като такова участва. Времето е измислено разбиране от хората, само че цялото деяние в книгата се развива на фона на обособените сезони.
Поетът със своя добър другар артиста Петър Антонов, който взе участие в спектакъла „ Абсурдни времена ” по текстове на Маргарита Петкова и Добромир Банев
- Кой е обичаният ти сезон?
- Ранната есен и циганското лято са ми обичаното време в последно време, дали тъй като натрупвам и години. Пролетта също ми харесва, тъй като тогава животът избухва, ражда се отначало. Но есента е сезонът, който ми въздейства най-силно в креативен аспект, тъй като аз обичам това време на годината, когато човек се любува на чаша алено вино, на листопада, на тези златни цветове, които доминират. Дори когато си у дома есенните вечери дават различен заряд. И на мен този заряд доста ми подхожда.
- По кое време на деня предпочиташ да пишеш?
- Истината е, че денем това рядко се случва, защото имам сериозна специалност на правист, не че писането не е, в противен случай, доста по-сериозна е, само че аз съм правист, работя в адвокатска адвокатска фирма, имам извънредно претрупан ден от 9 до 18 ч.
Така че нормално това, което останалите назовават ентусиазъм или муза, при мен се появява вечерно време. Съботно-неделно се случва да пиша, само че нормално пиша вечер. Това е моето време за творчество. А есента ми носи най-голяма креативна сила.
- Прозвуча като есента на патриарха.
- Благодаря ти, че правиш прилика с Маркес.
- Ако те върна към твоя предходна стихосбирка „ Обичай ме постепенно “ ти по какъв начин обичаш?
- Аз обичам да обичам постепенно. Предпоследната ми независима книга се споделя по този начин. Нейното заглавие пък беше предизвикано от това, че живеем в прекомерно забързано всекидневие. Даже в този момент с теб, до момента в който водим този диалог се заслушах на прилежащата маса по какъв начин младежите употребяват толкоз доста чуждици – имейлвам, превъртам, харесвам. Неща, които за мен са ужасяващи, тъй като аз съм човек, който доста обича българския език и ми прави усещане, когато някой употребява прекалено много чуждици.
И в този забързан свят, в който живеем, взех решение, че хората, отдадени на кариера и водени от някаква самомнителност и суетност да се потвърждават, към този момент нямат време да се влюбват. Дори си измислят причини да не се влюбват и да не поддържат съществени връзки с сътрудник. Това за мен е ужасяващо. Някаква повсеместна интернет самотност, както преди време пееше Тони. Така наподобяват нещата в профил.
Много е тъпо, че когато отиваш в нощно заведение, тъй като аз не преставам да подкрепям и клубния си живот, виждам по какъв начин младите сядат на маса и забиват взор в телефоните и не поддържат връзка между тях. Какво остава за обич. Нали когато си млад излизаш с концепцията да се запознаеш с някого, да срещнеш вероятно едно момиче, да я почерпиш, да й казваш, че я харесваш, да й вземеш телефона. Човек може да пие и да си гледа телефона умерено и у дома.
- Убиват ли обществените мрежи същинската обич?
- Не мога да кажа, че убиват любовта, само че убиват човешките връзки дотолкоз, доколкото това младо потомство, което в този момент израства с мобилните телефони, живее много отчуждено, а това е смущаващо. Появяват се генерации, които се раждат с телефон в ръка. А другояче може да срещнеш любовта и в интернет. Не е наложително да я срещнеш в действителния живот.
Социалните мрежи могат даже да оказват помощ да поддържаш една обич, само че не и естествени, човешки връзки като другарство.
- За теб какво най-важно е в другарството?
- За мен другарството е също толкоз значимо, колкото и любовта, да не кажа и повече. Защото ние се променяме, с времето черпим опит, само че трупаме години и идва един миг, в който си даваш сметка, че в случай че до себе си нямаш няколко другари, потвърдили се във времето, всичко друго е безсмислено. Приятелството придава смисъл. Да си отсреща, когато някой има потребност от теб и ти от него - ето по тази причина би трябвало да участваш в живия живот. Приятелството е скъпо нещо.
- Бил ли си отчаян и даже излъчен от другари?
- Разбира се, кой не е бил излъчен и лъган. И то неведнъж. Не знам какъв брой добър съм, само че се оказа, че елементарно прощавам. Минава едно известно време, в случай че несъмнено, въпросният другар има възпитанието след време да ми се извини или да ми даде някакъв сигнал, че е сбъркал, аз постоянно прощавам. Никога не тропвам вратата дефинитивно.
Прошката е доста мощно нещо, в случай че имаш сили да я дадеш. Но тя е още по-силна, когато другият в действителност има съзнанието да я одобри.
- Защо реши въпреки всичко да следваш право и има ли връзка сред юридическите параграфи и поезията и по какъв начин ги съчетаваш?
- Абсолютно се съчетават и си отиват, тъй като в българската и в международната литература е цялостно с писатели и поети, които са адвокати. Даже бих споделил, че едни от най-изявените създатели са адвокати, в това число от нашите български класици. За да завършиш право по мое време, аз бях признат през 1987 година с писмен изпит по литература и история, трябваше да си доста добре квалифициран по литература. Иначе няма да те одобряват.
Аз две години бях в казарма и действително почнах да изучавам в Софийския университет през 1989 година Дори тогава държах и политически изпит, тъй като такива бяха времената.
Литературата и правото са свързани, тъй като в правото също има поле за доста творчество. Да изготвиш една искова молба, да напишеш несъгласие, тъжба – за това се изисква да си образован и това е креативен развой, който зависи от закона, от членове и алинеи. Така че в този смисъл те не си пречат, в противен случай по някакъв метод се допълват. И аз съм живо доказателство за това.
Писателят е другар и с актрисата Катерина Евро и постоянно й гостува в къщата й в Панчарево
- Творците нормално имате мощно развито възприятие за правдивост. То евентуално се добавя и от това, че си правист.
- Аз в действителност усещам за правдивост. То е неотменна част от моя темперамент. Рядко изпадам в положение на яд, само че случи ли се да изляза от обувките мога да бъда много внезапен. Но бързо ми минава и тези, които ме познават добре знаят, че подобен ми е темпераментът. Аз съм доста прочувствен човек и когато някой незаслужено ме упрекна или каже нещо, което не дава отговор на истината, доста ме разпалва.
- Пишеш и текстове за песни. Вдъхновяваш ли се от дадена музика, с цел да напишеш ария или ти даваш звук за ария, като първо пишеш текста?
- Аз съм музикален човек, тъй като съм приключил и музикална школа, тъй че ловко служа си с ноти и солфежът ми е явен, пея добре. Но в по-новото време ние, създателите, пишем главно текстове по към този момент подготвена музика. Едно време беше противоположното. Предпочитам да се написа музика по моите стихотворения, което се случва, само че в доста от случаите аз пиша по към този момент основана музика. Но за мен това не е проблем, тъй като усещам за темп и такт.
Заедно със звездата на българската сцена Йорданка Христова
- Поезията или публицистиката те дефинира като темперамент?
- Аз се дефинирам като стихотворец, обаче в последно време получавам от ден на ден похвали и за публицистиката. Много хора ми споделят, че пъклен доста харесват „ Аз съм в другото такси “, което е прозаичност и която претърпя най-вече издания. Това действително е най-издаваната ми книга. Смятам, че и поезията, и прозата ми се отдават.
Ако разполагах с повече време и бях задоволително материално гарантиран, сигурно щях да седна и да се опитам да напиша разказ. Много ми се занимава с това. Но няма какво да си кривим душата, живеем в България и ние, хората на словото, не сме съответно заплатени. Никой не може да завоюва от продажба на книги. Пишем и издаваме книги поради себе си и поради хората, които ни четат. Защото те чакат от нас нещо ново.
- Ти си много деен в обществените мрежи и непрестанно споделяш написани от теб стихотворения и прозаичност с читателите. Смяташ ли, че ползата към четенето се възражда?
- Да, възражда се. Но бих споделил, че не всеки чете лирика. Хората, които ме следват и са ми фенове и които от близко знаят какво ново пущам, те четат, тъй като имат интерес. От стотиците срещи из страната знам какво се случва, когато представям моя нова книга. Хората купуват, тъй като те са жадни, те желаят да прочетат в избрания миг нещо ново. Тези, които имат отношение към литературата, те ще си купят книгата.
В началото, когато взех решение да направя авторската страница във фейсбук „ Добромир Банев: доброти и баневизми “ открих, че не би трябвало да се тормозя, че когато пущам стихотворения от бъдеща книга, хората няма да имат интерес по-късно да си я купят.
- Ти си от поетите, които сами си четат стихотворенията по време на срещи с публиката. Защо?
- Да, аз съм от създателите, които не дават на различен да ми чете стихотворенията. Представям си ги самичък. Предпочитам директния контакт с публиката и считам, че това е най-малкото, което й дължа. Защото хората са пристигнали поради мен. С наслада давам подписи на читатели, когато ми изискат.
- От по кое време пишеш и по кое време усети, че имаш афинитет към словото?
- Словото ме е притегля от дете. Колкото и необичайно да звучи пиша, откогато се помня. Баща ми, Бог да го елементарни, има главен принос за това. Той беше боен, само че беше човек с доста гении. Татко беше самообразован музикант, беше барабанист, можеше да свири на тромпет и на акордеон, пееше, имаше оркестър, с който едно време в соца обикаляха сватби и кръщенета. И аз като дете съм пял в този оркестър. Така че отношението към словото го имам, с помощта на татко ми. Той беше доста артистичен.
Когато бях в 4-и или в 5-и клас баща ми подари една доста остаряла пишеща машина със стъклени копчета още със остарелия правопис. Мен това като че ли ме възпламени още повече, тъй като слагах лист след лист и непрестанно пишех и пишех. Пазя си ги и до момента. Бях толкоз дребен, че още не бях чувал за Димитър Димов, който е роден в Ловеч, откъдето съм родом и аз. Имам цели тетрадки със стихотворения, изписани като дете. Тогава чух думата „ псевдоним “, само че не знаех какво значи. И някой ми я обясни и аз започнах да се подписвам като Димитър Димов, без да знам, че в действителност в българската литература има подобен талантлив създател.
А като възпитаник Димитър Димов ми стана обичан публицист. Използвах Димитър, тъй като починалият ми ловешки дядо се споделяше Димитър и съм кръстен на него, нищо, че съм Добромир. А Димов го измислих просто за съзвучие.
- Празнуваш ли имен ден на Димитровден?
- Едно време чествах на Димитровден и постоянно с дядо Димитър дружно посрещахме имения ден. Сега обаче като Добромир се оказа, че имам два именни дни. Единият е на 5 февруари, когато се уважава Света Агатия, от старогръцки името значи „ добра “. А другият е на 27 юли на Свети Седмочисленици. Няма нищо срещу, тъй като това са мотиви за наслада.
Роден съм на 30 януари и тогава постоянно е мразовито, тъй като това е същината на зимата. Някога доста си обичах рождените дни. А в този момент не чествам рождения си ден по този начин блестящо, тъй като постоянно е студено и все би трябвало да вървя някъде на затворено. И към този момент съм решил юлския си имен ден да го употребявам като мотив да чествам и рождения ден. За да мога да групирам приятелския си кръг край морето или някъде навън, да ни е готино, да ни е слънчево, да ни е неделя.
- Обичаш ли да се връщаш в родния Ловеч и кои са ти обичаните места?
- Това е приказен град. Едно време, в ученическите ми години, Ловеч се водеше града с най-вече заведения на глава от популацията. А в този момент за жалост този град е обезлюден, там нищо не се случва, има висока безработица. Ловеч е доста хубав град, само че младежите всеобщо го напущат, тъй като няма никакви вероятности. Разбира се, че имам обичани места - покрития мост, в остарелия град имам обичани места, също и парка „ Стратеш “. Ловеч е дребен град, само че има неповторими места, които може да видиш там.
Родният град Ловеч вечно е в сърцето на Добромир Банев
- Романтик или реалист си?
- Бих определил себе си като крепко стъпил на земята романтик. Не мога да си показва, че бих живял без романтика. Това за мен е невероятно. За мен романтиката е най-хубавото нещо, което човек може да изпитва, даже когато е уединено със себе си. Да гледа сантиментално на нещата от живота, освен на любовта. Романтично да отпиваш от виното, сантиментално да подреждаш думите, сантиментално да се храниш. Това съгласно мен е здравословно.
- В книгата ти „ Обичай ме постепенно “ имаш следното стихотворение:
Не са отговорни птиците, не са.
Виновно е небето, че обича.
Животът е изпълнен с чудеса,
въпреки да ни наподобява монотонен.
Кое е най-голямото знамение, което ти се е случило в живота?
- За мен най-голямото знамение е самият живот. Това го осъзнах в действителност с времето. И това е обикновено, тъй като ние помъдряваме с времето. Но по-голямо знамение от живота няма. Ако ни се случи да изпитаме обич - какво по-хубаво от това. Не сме живели на вятъра. Човек би трябвало да се научи да обича себе си. Не може ти да имаш подозрения във връзка с себе си и да очакваш другите да те обичат. Не споделям, че би трябвало да си влюбен в себе си, само че ти би трябвало да се заобичаш подобен, какъвто си. Защото това ще те направи добър, а когато излъчваш добрина, това притегля хората.
Снимки: Ивелина Чолакова и персонален архив
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ