Акад. Георги Марков пред Lupa.bg: Истинската дата на нашето освобождение е 19 февруари, не 3 март
Акад. Георги Марков е един от най-авторитетните български историци. Роден е в Пловдив през 1946 година Баща му е боен инженер от Военновъздушните сили, дядо му е умрял през 1916 година по фронтовете на Първата международна война. Акад. Марков приключва история в Софийския университет. Специализира в Института за европейска история в Майнц, Федерална Република Германия.
През 1977 година постъпва на работа в Института по история към Българска академия на науките. В интервала от 1993 до 2013 година е негов шеф. Автор на близо 20 книги и учебници, експерт по нова история, интернационалните връзки и войните в края на ХІХ и началото на ХХ век. Lupa.bg беседва с уважавания акад. Марков за Националния празник и за това за какво 3 март разделя обществото и дали тогава би трябвало да се празнува Националният празник.
Подписването на Санстефанския кротичък контракт, 3 март (19 февруари ст. ст.) 1878 година Снимка: " Изгубената България "
- Акад. Марков, от известно време се водят разногласия дали 3 март е най-подходящата дата за Националния ни празник. Какво е вашето мнение?
- Бих желал да направя първо едно конкретизиране – за мен Националният празник на България би трябвало да се отбелязва на 19 февруари. Тогава по остарял жанр е подписан Санстефанският кротичък контракт. Това е ново начало в нашата история - България още веднъж се появява на политическата карта на Европа. Тогава се основава Българското княжество, въпреки и васално на султана. От доста години упорствам да уеднаквим стила на празниците, защото означаваме по остарял жанр 6 септември - Деня на Съединението, и 22 септември - Деня на независимостта, а при 3 март е друго и означаваме подписването на Санстефанския контракт и възобновяване на Третата българска страна по нов жанр, т.е. на 3 март.
А за мен датата е 19 февруари 1878 година И да, тогава би трябвало да честваме свободата си, тъй като сме я чакали прекомерно дълго и тя идва вследствие на деветата поредна Руско-турска война.
След Влашко, Молдова, Сърбия, Гърция сме се надявали, че идва нашият ред, изключително през Кримската война през 1853-1856 година Тогава обаче нашето избавление се отсрочва, защото западните страни - Австро-Унгария, Франция, Англия и Сардинското кралство, поддържат Османската империя и побеждават Руската империя. Така че няма по какъв начин да не оценим смисъла на 3 март или 19 февруари 1878 година
Знам, че има апели националният празник да се чества на 24 май. Това в действителност е най-българският празник, само че това е празник на духа, на културата. А националните празници на всички страни се означават в деня на основни събития - въстания, революции, мирни контракти. Не бива да се съобразяваме с политическата обстановка и през нейната призма да оценяваме историческите събития.
Трети март върна България на политическата карта на Европа след петвековно неявяване. Затова е подобаващ за народен празник. Сега този въпрос се политизира поради войната в Украйна, която изкушава българските русофоби за кавга с Дядо Иван. Но няма по какъв начин да изгоним Русия от историята ни, още повече, че тези събития са се случили преди 146 години.
Руската империя води 10 войни против Османската империя. През тези войни нито ние, нито сърбите, нито гърците, нито власите сме съумели да се освободим сами от Османската империя. Ние не можехме да победим Османската империя с черешови топчета.
Карта на Санстефанска България
- Знаете, че датата 3 март поражда разногласия най-много поради ролята на Русия в освобождението на България и по тази причина дали България е получила свободата си безплатно.
- Можем умерено да се гордеем, че сме заслужили свободата си с кръв. Санстефанският кротичък контракт нямаше да го има без героизма и жертвите на Априлското въстание от 1876 година Въстанието е смазано военно, само че то реализира огромна политическа победа, тъй като слага на интернационалната сцена Българския въпрос като част от Източния въпрос.
Тогава съветският император Александър II не е желал да води война с Османската империя и не е имал желание да ни освобождава. Над него е тежал призракът на Кримската война - татко му Николай I умира поради провалянето в тази война. През 1877 година Русия не е подготвена да води война нито военно, нито финансово. Но жестокостите, осъществени от башибозука, провокират реакцията на славянофилското придвижване, което тогава е доста авторитетно.
Решаваща роля за решението на Александър II да води война е публичното мнение, славянофилството, апелите на известни персони като Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Иван Тургенев за избавление на еднокръвните братя славяни и православни. Руските интелектуалци настояват, че братята славяни страдат под турско иго и би трябвало да има война против Османската империя.
Отзвукът на зверствата, осъществени в Батак и Перущица и в други български градове, отекват толкоз мощно в Русия, че императорът е заставен, както той споделя, да извади меча в името на освобождението на своите братя по религия и кръв. В манифеста за войната той натъртва точно на православието и на славянството. Руската империя не може да си разреши за загуби въздействието си измежду православните християни на Балканите и се принуждава да води война единствено поради отзвука от жестокостите в Априлското въстание.
Самата Русия се надява на спокойно решение на въпроса и разпорежда очаквания на Цариградската конференция от 1876 година, която планува образуването на две самостоятелни области - Източна и Западна, със столици Велико Търново и София, което всъщност е Санстефанска България.
Османската империя обаче по британско и немско подстрекателство отхвърля решението на Цариградската конференция и по този начин Русия се принуждава да извади меча през 1877 година Освен това Русия има авансово секретни съглашения с Австро-Унгария и Англия да не основава огромна славянска страна на Балканите. Неслучайно по-късно тези две Велики сили упорстват договорът от Сан Стефано да е прелиминарен, след което да бъде ревизиран на Берлинския конгрес.
Санстефанският контракт включва в рамките на Княжество България съвсем всички български земи без част от Добруджа и Моравско. Това на процедура е Обединена България. Неслучайно Петко Славейков основава незабавно след Освобождението вестник „ Целокупна България ". Това е и верният термин, който отразява обединяването на българските земи.
Но за наше най-огромно страдание, блянът Сан Стефано беше погубен в Берлин през лятото на 1878 година Всяка Велика мощ и всеки Голям брат има своя геополитически интерес. Вярно е, че Русия е желала да завладее Дарданелите - стремежът към топлите морета е заветът на император Петър Велики. Но в действителност тези ползи на Русия през 1877 година съответстват с нашите национални ползи. Искам да напомня на актуалните демократични демократи, че 3 март е формален празник в Царство България. Комунистите го не разрешиха след 9 септември 1944 година, а Вълко Червенков го назова „ празник на великобългарския национализъм “ поради Санстефанския народен блян.
Територията на България след подписването на Берлинския контракт
- Акад. Марков, още едно конкретизиране ще ви помоля да извършите за 19 февруари - в случай че тогава бъде признато да означаваме нашият Национален празник няма ли да съвпадне с деня, когато почитаме Васил Левски, който е обесен тогава. Макар че и за тази дата има разногласия дали е на 18 или на 19 февруари 1873 година
- Апостола на свободата Васил Левски в действителност е обесен на 6 февруари 1873 година по остарял жанр и на 18 февруари по нов жанр. По традиция обаче в България датата на неговата крах се отбелязва на 19-и. Разминаването се дължи на техническа неточност, която продължава да се популяризира, защото тя не е поправена в учебниците по история. Що се касае до датата на обесването на Васил Левски - 6 февруари 1873 година по остарял жанр, дава отговор на 18 февруари по нов жанр, а не на 19 февруари. (През 1916 година, когато България минава от Юлианския към Григорианския календар или от остарял към нов жанр, се приема корекция от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 година, нужната корекция обаче е 12 дни. Въпреки това за някои събития, станали през 19 век, неправилно се прибавят 13 дни, б.ред.)
Само преди десетина дни отбелязахме 151 години от обесването на Васил Левски. Ние сме нарекли Васил Левски Апостол на свободата, а това значи, че в българската памет Дякона е паралелно до Исус Христос. Левски е бил извънредно прозорлива персона и е виждал доста по–надалеч от своите съвременници. С това той се е отличавал от тях. Още Захари Стоянов е нарекъл Левски национална икона, тъй като е виждал по-далеч, само че и по-ясно освен събитията, в които е бил участник, само че и десетилетията напред на нашия народ.
Още тогава Апостолът вижда европейското бъдеще на българския народ, преди още да бъде освободен. Достойнството на Васил Левски е, че в него има и българско, и общочовешко. Затова Апостолът на свободата е воин не просто от народен, а от европейски мащаб. Никой няма право да го афишира за своя партийна благосъстоятелност.
Мястото на Васил Левски в историята не е оспорвано от никого, даже от неговите съперници в националноосвободителното придвижване. Създаването на Вътрешната революционна организация (ВРО) е най-голямото достижение на Апостола. То има съдбоносно значение за възкресяването на актуалната ни българска страна. Реално ВРО е първата общобългарска политическа организация, която основава предпоставките за израстването на българския народ като политически индивид на интернационалната сцена, като независим фактор в Източния въпрос.
В този смисъл посредством мрежата от секрети революционни комитети Апостолът на свободата спомага за превръщането на българите в народ, който не получава свободата си безплатно, а води война за свободата и за независимостта си.
" Защитата на „ Орлово гнездо “ на Шипка, художник Алексей Попов
- Но и блянът на Левски за свободна и самостоятелна България и Санстефанският блян за Обединена България са посечени на Берлинския конгрес през лятото на 1878 година Великите сили още веднъж разпокъсват България.
- По това време в Югоизточна Европа се сблъскват две Велики сили – Руската империя и Австро-Унгария. Външният министър на Австро-Унгария граф Андраши споделя: „ Ние не сме срещу огромна България, ние сме срещу дребна Русия наоколо до Протоците и Цариград. “ Той прави всичко допустимо да обезврежда възходящото съветско въздействие на Балканите и по тази причина на Берлинския конгрес не разрешава да има огромна българска страна, която да е основана под съветско въздействие.
Другата мощ, която има виновност за ориста на България, е Англия. До края на 19 век Британската империя е бранител на Османската против Руската. В самата съветска дипломация също има разминаване по отншение на България.
Дипломатът граф Николай Игнатиев, който взе участие в мирните договаряния по време на Руско-турската война 1877-1878 година, не знае за споразуменията на Русия с Австро-Унгария и Англия и създава Санстефанския кротичък контракт въз основа на решенията на Цариградската конференция за двете български области. Той взима етническите граници на Българската Екзархия и прави Санстефанския контракт.
Руският канцлер и министър на външните работи княз Александър Горчаков, който подписва предварителните секрети съглашения с Австро-Унгария и с Англия, упорства договорът от Сан Стефано да бъде прелиминарен, предварителен и постанова това на граф Игнатиев. Горчаков е наясно, че договорът ще бъде ревизиран от другите европейски страни.
Ако го нямаше Берлинският конгрес, който разпокъса на пет елементи Санстефанска България, най-много под въздействието на Англия и Австро-Унгария, въпросът за македонска нация нямаше да е на дневен ред. Нямаше да има такива нация. В Македония тогава има българи.
Несправедливо у нас от избрани кръгове през годините бе упрекван и немският канцлер Ото декор Бисмарк, че има виновност за протакането на дипломатическите старания за Освобождението на България и за разпокъсването й на Берлинския конгрес. Това не е тъкмо по този начин.
Обединена Германия от 1871 година, на която Бисмарк става канцлер, също е повлияла доста мощно за експлоадирането на Руско-турската война. Образно казано, зелената светлина за започване на военните дейности от съветска страна се дава от Берлин. Веднага след обединяването й основното внимание на Германия е концентрирано напълно естествено върху Франция и по тази причина Железния канцлер се пробва да насочи Великите сили към Балканите посредством нова Руско-турска война.
През 1976 година в дисертацията си „ Бисмарк, Източният въпрос и освобождението на България " акад. Константин Косев застъпи тази теза и си навлече гнева на някои среди. Истина е, че конгресът на Великите сили от юни-юли 1878 година се организира в Берлин, само че тези, които разпокъсват Санстефанска България са Австро-Унгария и Англия, а не Германия.
Но от този момент до през днешния ден като се каже Берлински конгрес гневът ни като нация се стоварва върху Бисмарк. Всъщност Железния канцлер има избрана заслуга за националното ни избавление.
" Берлински конгрес ", художник Антон декор Вернер, 1881
- Защо България става самостоятелна страна чак през 1908 година – 30 години след Освобождението от турско иго?
- Според Берлинския контракт Княжество България не е самостоятелна страна, а васална на султана и президентът, князът, се избира от Велико национално заседание, само че се утвърждава от султана и се утвърждава от Великите сили. Освен това Княжество България наследява режима на капитулациите, тоест митата по отношение на Великите сили не могат да се дефинират едностранно, а би трябвало да бъдат утвърдени и насреща. Ще дам още един образец - в случай че гражданин на Велика мощ извърши ликвидиране на българин на българска територия, той не може да бъде съден от български съд. Това са неща, които са пречели на онази юридическа самостоятелност.
Освен това България не е била свободна и в интернационалните връзки. България няма дипломатически връзки на равнище легации, а дипломатически сътрудници, които са се нареждали на опашката на дипломатическия корпус. Така да вземем за пример Букурещкият кротичък контракт през 1886 година, който поставя завършек на Сръбско-българската война, избухнала поради Съединението, е бил подписан първо от представител на Високата врата, а едвам по-късно от българския пратеник Иван Евстратиев Гешов.
Освобождението на България от петвековно османско робство идва на 3 март 1878 година след края на Руско-турската война, само че признаването на нейната самостоятелност е дълъг развой, за който работят всички държавни управления на следосвобожденска България. Княз Фердинанд I афишира българската самостоятелност едвам на 22 септември 1908 година След комплицирани договаряния на 6 април 1909 година независимостта на България е приета от Високата врата.
И Денят на Съединението, и Денят на Независимостта ни вдъхват самочувствието, че сме имали сили да се надигнем против Берлинския контракт и да го нарушим. Пораженството, което се шири, че каквото и да вършим, всичко се взема решение от Великите сили, намира опровергаване точно в тези празници. Националният интерес може да се отбрани, в случай че има умни политици като Александър Малинов да вземем за пример, който три пъти е министър председател на България.
В този смисъл би трябвало да преодолеем едно изстрадало пораженско възприятие, което преди 1989 година изразявахме с шегата „ Народна Република България е толкоз самостоятелна, тъй като нищо не зависи от нея ”.
Но без 19 февруари или 3 март ние нямаше да има какво да съединяваме и какво да разгласяваме за без значение.
През 1977 година постъпва на работа в Института по история към Българска академия на науките. В интервала от 1993 до 2013 година е негов шеф. Автор на близо 20 книги и учебници, експерт по нова история, интернационалните връзки и войните в края на ХІХ и началото на ХХ век. Lupa.bg беседва с уважавания акад. Марков за Националния празник и за това за какво 3 март разделя обществото и дали тогава би трябвало да се празнува Националният празник.
Подписването на Санстефанския кротичък контракт, 3 март (19 февруари ст. ст.) 1878 година Снимка: " Изгубената България "
- Акад. Марков, от известно време се водят разногласия дали 3 март е най-подходящата дата за Националния ни празник. Какво е вашето мнение?
- Бих желал да направя първо едно конкретизиране – за мен Националният празник на България би трябвало да се отбелязва на 19 февруари. Тогава по остарял жанр е подписан Санстефанският кротичък контракт. Това е ново начало в нашата история - България още веднъж се появява на политическата карта на Европа. Тогава се основава Българското княжество, въпреки и васално на султана. От доста години упорствам да уеднаквим стила на празниците, защото означаваме по остарял жанр 6 септември - Деня на Съединението, и 22 септември - Деня на независимостта, а при 3 март е друго и означаваме подписването на Санстефанския контракт и възобновяване на Третата българска страна по нов жанр, т.е. на 3 март.
А за мен датата е 19 февруари 1878 година И да, тогава би трябвало да честваме свободата си, тъй като сме я чакали прекомерно дълго и тя идва вследствие на деветата поредна Руско-турска война.
След Влашко, Молдова, Сърбия, Гърция сме се надявали, че идва нашият ред, изключително през Кримската война през 1853-1856 година Тогава обаче нашето избавление се отсрочва, защото западните страни - Австро-Унгария, Франция, Англия и Сардинското кралство, поддържат Османската империя и побеждават Руската империя. Така че няма по какъв начин да не оценим смисъла на 3 март или 19 февруари 1878 година
Знам, че има апели националният празник да се чества на 24 май. Това в действителност е най-българският празник, само че това е празник на духа, на културата. А националните празници на всички страни се означават в деня на основни събития - въстания, революции, мирни контракти. Не бива да се съобразяваме с политическата обстановка и през нейната призма да оценяваме историческите събития.
Трети март върна България на политическата карта на Европа след петвековно неявяване. Затова е подобаващ за народен празник. Сега този въпрос се политизира поради войната в Украйна, която изкушава българските русофоби за кавга с Дядо Иван. Но няма по какъв начин да изгоним Русия от историята ни, още повече, че тези събития са се случили преди 146 години.
Руската империя води 10 войни против Османската империя. През тези войни нито ние, нито сърбите, нито гърците, нито власите сме съумели да се освободим сами от Османската империя. Ние не можехме да победим Османската империя с черешови топчета.
Карта на Санстефанска България
- Знаете, че датата 3 март поражда разногласия най-много поради ролята на Русия в освобождението на България и по тази причина дали България е получила свободата си безплатно.
- Можем умерено да се гордеем, че сме заслужили свободата си с кръв. Санстефанският кротичък контракт нямаше да го има без героизма и жертвите на Априлското въстание от 1876 година Въстанието е смазано военно, само че то реализира огромна политическа победа, тъй като слага на интернационалната сцена Българския въпрос като част от Източния въпрос.
Тогава съветският император Александър II не е желал да води война с Османската империя и не е имал желание да ни освобождава. Над него е тежал призракът на Кримската война - татко му Николай I умира поради провалянето в тази война. През 1877 година Русия не е подготвена да води война нито военно, нито финансово. Но жестокостите, осъществени от башибозука, провокират реакцията на славянофилското придвижване, което тогава е доста авторитетно.
Решаваща роля за решението на Александър II да води война е публичното мнение, славянофилството, апелите на известни персони като Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Иван Тургенев за избавление на еднокръвните братя славяни и православни. Руските интелектуалци настояват, че братята славяни страдат под турско иго и би трябвало да има война против Османската империя.
Отзвукът на зверствата, осъществени в Батак и Перущица и в други български градове, отекват толкоз мощно в Русия, че императорът е заставен, както той споделя, да извади меча в името на освобождението на своите братя по религия и кръв. В манифеста за войната той натъртва точно на православието и на славянството. Руската империя не може да си разреши за загуби въздействието си измежду православните християни на Балканите и се принуждава да води война единствено поради отзвука от жестокостите в Априлското въстание.
Самата Русия се надява на спокойно решение на въпроса и разпорежда очаквания на Цариградската конференция от 1876 година, която планува образуването на две самостоятелни области - Източна и Западна, със столици Велико Търново и София, което всъщност е Санстефанска България.
Османската империя обаче по британско и немско подстрекателство отхвърля решението на Цариградската конференция и по този начин Русия се принуждава да извади меча през 1877 година Освен това Русия има авансово секретни съглашения с Австро-Унгария и Англия да не основава огромна славянска страна на Балканите. Неслучайно по-късно тези две Велики сили упорстват договорът от Сан Стефано да е прелиминарен, след което да бъде ревизиран на Берлинския конгрес.
Санстефанският контракт включва в рамките на Княжество България съвсем всички български земи без част от Добруджа и Моравско. Това на процедура е Обединена България. Неслучайно Петко Славейков основава незабавно след Освобождението вестник „ Целокупна България ". Това е и верният термин, който отразява обединяването на българските земи.
Но за наше най-огромно страдание, блянът Сан Стефано беше погубен в Берлин през лятото на 1878 година Всяка Велика мощ и всеки Голям брат има своя геополитически интерес. Вярно е, че Русия е желала да завладее Дарданелите - стремежът към топлите морета е заветът на император Петър Велики. Но в действителност тези ползи на Русия през 1877 година съответстват с нашите национални ползи. Искам да напомня на актуалните демократични демократи, че 3 март е формален празник в Царство България. Комунистите го не разрешиха след 9 септември 1944 година, а Вълко Червенков го назова „ празник на великобългарския национализъм “ поради Санстефанския народен блян.
Територията на България след подписването на Берлинския контракт
- Акад. Марков, още едно конкретизиране ще ви помоля да извършите за 19 февруари - в случай че тогава бъде признато да означаваме нашият Национален празник няма ли да съвпадне с деня, когато почитаме Васил Левски, който е обесен тогава. Макар че и за тази дата има разногласия дали е на 18 или на 19 февруари 1873 година
- Апостола на свободата Васил Левски в действителност е обесен на 6 февруари 1873 година по остарял жанр и на 18 февруари по нов жанр. По традиция обаче в България датата на неговата крах се отбелязва на 19-и. Разминаването се дължи на техническа неточност, която продължава да се популяризира, защото тя не е поправена в учебниците по история. Що се касае до датата на обесването на Васил Левски - 6 февруари 1873 година по остарял жанр, дава отговор на 18 февруари по нов жанр, а не на 19 февруари. (През 1916 година, когато България минава от Юлианския към Григорианския календар или от остарял към нов жанр, се приема корекция от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 година, нужната корекция обаче е 12 дни. Въпреки това за някои събития, станали през 19 век, неправилно се прибавят 13 дни, б.ред.)
Само преди десетина дни отбелязахме 151 години от обесването на Васил Левски. Ние сме нарекли Васил Левски Апостол на свободата, а това значи, че в българската памет Дякона е паралелно до Исус Христос. Левски е бил извънредно прозорлива персона и е виждал доста по–надалеч от своите съвременници. С това той се е отличавал от тях. Още Захари Стоянов е нарекъл Левски национална икона, тъй като е виждал по-далеч, само че и по-ясно освен събитията, в които е бил участник, само че и десетилетията напред на нашия народ.
Още тогава Апостолът вижда европейското бъдеще на българския народ, преди още да бъде освободен. Достойнството на Васил Левски е, че в него има и българско, и общочовешко. Затова Апостолът на свободата е воин не просто от народен, а от европейски мащаб. Никой няма право да го афишира за своя партийна благосъстоятелност.
Мястото на Васил Левски в историята не е оспорвано от никого, даже от неговите съперници в националноосвободителното придвижване. Създаването на Вътрешната революционна организация (ВРО) е най-голямото достижение на Апостола. То има съдбоносно значение за възкресяването на актуалната ни българска страна. Реално ВРО е първата общобългарска политическа организация, която основава предпоставките за израстването на българския народ като политически индивид на интернационалната сцена, като независим фактор в Източния въпрос.
В този смисъл посредством мрежата от секрети революционни комитети Апостолът на свободата спомага за превръщането на българите в народ, който не получава свободата си безплатно, а води война за свободата и за независимостта си.
" Защитата на „ Орлово гнездо “ на Шипка, художник Алексей Попов
- Но и блянът на Левски за свободна и самостоятелна България и Санстефанският блян за Обединена България са посечени на Берлинския конгрес през лятото на 1878 година Великите сили още веднъж разпокъсват България.
- По това време в Югоизточна Европа се сблъскват две Велики сили – Руската империя и Австро-Унгария. Външният министър на Австро-Унгария граф Андраши споделя: „ Ние не сме срещу огромна България, ние сме срещу дребна Русия наоколо до Протоците и Цариград. “ Той прави всичко допустимо да обезврежда възходящото съветско въздействие на Балканите и по тази причина на Берлинския конгрес не разрешава да има огромна българска страна, която да е основана под съветско въздействие.
Другата мощ, която има виновност за ориста на България, е Англия. До края на 19 век Британската империя е бранител на Османската против Руската. В самата съветска дипломация също има разминаване по отншение на България.
Дипломатът граф Николай Игнатиев, който взе участие в мирните договаряния по време на Руско-турската война 1877-1878 година, не знае за споразуменията на Русия с Австро-Унгария и Англия и създава Санстефанския кротичък контракт въз основа на решенията на Цариградската конференция за двете български области. Той взима етническите граници на Българската Екзархия и прави Санстефанския контракт.
Руският канцлер и министър на външните работи княз Александър Горчаков, който подписва предварителните секрети съглашения с Австро-Унгария и с Англия, упорства договорът от Сан Стефано да бъде прелиминарен, предварителен и постанова това на граф Игнатиев. Горчаков е наясно, че договорът ще бъде ревизиран от другите европейски страни.
Ако го нямаше Берлинският конгрес, който разпокъса на пет елементи Санстефанска България, най-много под въздействието на Англия и Австро-Унгария, въпросът за македонска нация нямаше да е на дневен ред. Нямаше да има такива нация. В Македония тогава има българи.
Несправедливо у нас от избрани кръгове през годините бе упрекван и немският канцлер Ото декор Бисмарк, че има виновност за протакането на дипломатическите старания за Освобождението на България и за разпокъсването й на Берлинския конгрес. Това не е тъкмо по този начин.
Обединена Германия от 1871 година, на която Бисмарк става канцлер, също е повлияла доста мощно за експлоадирането на Руско-турската война. Образно казано, зелената светлина за започване на военните дейности от съветска страна се дава от Берлин. Веднага след обединяването й основното внимание на Германия е концентрирано напълно естествено върху Франция и по тази причина Железния канцлер се пробва да насочи Великите сили към Балканите посредством нова Руско-турска война.
През 1976 година в дисертацията си „ Бисмарк, Източният въпрос и освобождението на България " акад. Константин Косев застъпи тази теза и си навлече гнева на някои среди. Истина е, че конгресът на Великите сили от юни-юли 1878 година се организира в Берлин, само че тези, които разпокъсват Санстефанска България са Австро-Унгария и Англия, а не Германия.
Но от този момент до през днешния ден като се каже Берлински конгрес гневът ни като нация се стоварва върху Бисмарк. Всъщност Железния канцлер има избрана заслуга за националното ни избавление.
" Берлински конгрес ", художник Антон декор Вернер, 1881
- Защо България става самостоятелна страна чак през 1908 година – 30 години след Освобождението от турско иго?
- Според Берлинския контракт Княжество България не е самостоятелна страна, а васална на султана и президентът, князът, се избира от Велико национално заседание, само че се утвърждава от султана и се утвърждава от Великите сили. Освен това Княжество България наследява режима на капитулациите, тоест митата по отношение на Великите сили не могат да се дефинират едностранно, а би трябвало да бъдат утвърдени и насреща. Ще дам още един образец - в случай че гражданин на Велика мощ извърши ликвидиране на българин на българска територия, той не може да бъде съден от български съд. Това са неща, които са пречели на онази юридическа самостоятелност.
Освен това България не е била свободна и в интернационалните връзки. България няма дипломатически връзки на равнище легации, а дипломатически сътрудници, които са се нареждали на опашката на дипломатическия корпус. Така да вземем за пример Букурещкият кротичък контракт през 1886 година, който поставя завършек на Сръбско-българската война, избухнала поради Съединението, е бил подписан първо от представител на Високата врата, а едвам по-късно от българския пратеник Иван Евстратиев Гешов.
Освобождението на България от петвековно османско робство идва на 3 март 1878 година след края на Руско-турската война, само че признаването на нейната самостоятелност е дълъг развой, за който работят всички държавни управления на следосвобожденска България. Княз Фердинанд I афишира българската самостоятелност едвам на 22 септември 1908 година След комплицирани договаряния на 6 април 1909 година независимостта на България е приета от Високата врата.
И Денят на Съединението, и Денят на Независимостта ни вдъхват самочувствието, че сме имали сили да се надигнем против Берлинския контракт и да го нарушим. Пораженството, което се шири, че каквото и да вършим, всичко се взема решение от Великите сили, намира опровергаване точно в тези празници. Националният интерес може да се отбрани, в случай че има умни политици като Александър Малинов да вземем за пример, който три пъти е министър председател на България.
В този смисъл би трябвало да преодолеем едно изстрадало пораженско възприятие, което преди 1989 година изразявахме с шегата „ Народна Република България е толкоз самостоятелна, тъй като нищо не зависи от нея ”.
Но без 19 февруари или 3 март ние нямаше да има какво да съединяваме и какво да разгласяваме за без значение.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ