Петко Койчев е роден в Пловдив, където завършва актьорско майсторство

Петко Койчев е роден в Пловдив, където приключва актьорско майсторство в Пловдивския университет в класа на доцент Иван Налбантов. Прави своя актьорски дебют в Силистра през 2009 г, а година по-късно се включва в трупата на Драматичен спектакъл „ Рачо Стоянов ” - Габрово, където има десетки функции. През 2018 година, след извоюван конкурс, става шеф на Габровския спектакъл, а предходната година бе избран отново за нов мандат. За 5 години съумява да притегли режисьори с съвременно и ексцентрично мислене като Петринел Гочев, Васил Дуев-Тайг, Ана Батева и Веселка Кунчева.

Като сценичен управител Петко Койчев си е сложил за цел да развива трупата, да обогатява репертоара и да трансформира Габровския спектакъл в един от най-успешните в България. Носител е на премията „ Златно перo ” за достижения и развиване в региона на културата. С Петко Койчев беседваме за провокациите пред него като сценичен шеф и артист, за идния театър „ Портретът на Дориан Грей ”, чиято премиера следва на 1 и 2 февруари, за турнетата на театъра, както и за държавната политика в региона на културата.



- Г-н Койчев, по какъв начин стартира новата година за Габровския спектакъл и какви министър председатели ви предстоят в близко бъдеще?

- Годината започва стремително. За първи път започваме на 3 януари. Колегите от ателиетата започнаха работа тогава, с цел да може бързо да изработят декорите за първата ни премиера тази година - “Портретът на Дориан Грей ”. Текат и усилени подготовки на спектакъла на режисьора Веселка Кунчева и на нейния екип - сценографа Мариета Голомехова, хореографа Явор Кунчев, композитора Милен Апостолов. Георги Атанасов пък е дизайнер на звука. За пръв работим с подобен дизайнер, което за нас е забавно преживяване.

Благодарение на Веселка Кунчева успяхме да закупим нова техника. Казвам “благодарение на нея ”, тъй като тя пристигна и сподели: “Всъщност, с цел да създадем този театър на мен ми би трябвало такава техника ”. Звукът е извънредно значим по принцип при нейните спектакли. И в този театър звукът е доста значим. Така че закупихме чисто нова система и надлежно ангажирахме и човек, който да ни научи по какъв начин да работим с нея. Жоро има креативна работа – той пресъздава звуковата среда, която е основана от актьорите и това е доста забавно. Зрителите, които дойдат да гледат спектакъла ще схванат какво имам поради.

- Вие несъмнено наблюдавате част от подготовките. Как чувствате този театър?

- Чувствам го като нещо, което в никакъв случай не съм гледал. Следя представленията на Веси и на този екип от години. Смятам, че това, което в този момент те са си сложили като цел, е повече от амбициозно. Знам и виждам, че те ще оправят. Това е нещо извънредно огромно образно, завладяващо и оставящо те с размишления дълго време по-късно.

Влизайки да виждам една съответна сцена, върху която те през днешния ден работят, несъмнено към 4-5 часа по-късно съм в различен свят. Върша си административната работа, само че съзнанието ми от самото начало се вълнува и аз се запитвам по какъв начин ми повлия това, което гледах.



Създаването на спектакъла " Портретът на Дориан Грей " стартира през лятото в Габровския спектакъл по време на креативна лаборатория, ръковедана от режисьора Веселка Кунчева, сценографа Мариета Голомехова, композитора Милен Апостолов и хореографа Явор Кунчев. Снимки: Александър Богдан Томпсън

- Спектакълът стартира да се ражда още по време на Летния сценичен конгрес през предходната година и по време на креативната лаборатория  “Да изгубиш себе си “, която Драматичният спектакъл провежда през юли 2023. На вас като управител и като артист какво ви беше най-интригуващо по време на този уъркшоп?

- През 2022 година за пръв път направихме Летен сценичен конгрес и тогава успяхме да забележим грешките, които допуснахме. Сега си споделих, че при второто издание, с имена като Веселка Кунчева, Явор Кунчев, Мариета Голомехова, Милен Апостолов е неуместно да допуснем същите неточности. Може да допуснем нови, само че същите не. (смее се) Поставихме си амбициозни цели да надскочим първото издание и съм безусловно сигурен, че успяхме.

За мен най-важното е в Габрово да дойдат едни 30 индивида, които да живеят прочут интервал там. Защото с изключение на дейните участници в актьорските задания, ние позволяваме и наблюдаващи. Все повече се увещавам, че Габрово е място, което занапред ще се развива като място за творчество. И колкото повече създатели дойдат в Габрово, толкоз повече те ще усетят този дух, който самият аз усетих преди 14 години, когато отидох да работя там. И към този момент толкоз години пребивавам в Габрово. Сега започнах и втория си мандат като шеф на театъра. Все повече разгласявам, че ще е финален.

- Не се заричайте.

- Всички по този начин ми споделят. (смее се)

- Как трупата възприе театралната лаборатория, в която стартира основаването на спектакъла “Портретът на Дориан Грей ”?

- Трупата имаше потребност от едно такова преживяване и от тези познания, които екипът им даде. За мен това беше доста вдъхновяващо като шеф, тъй като считам, че работата на шефа, с изключение на да основава продукция, която да възпитава аудитория е и да построи натрупа, която да бъде мощна и подготвена за всевъзможни провокации.

Когато извикаш създатели като Веселка Кунчева и нейния екип безспорно би трябвало да си подготвил своята натрупа за това. Мисля, че въздействието на този уъркшоп върху габровските създатели е доста огромно и доста въодушеви екипа да стартира подготовките. Актьорите нямаха самообладание от юли до ноември, когато започнаха подготовките и непрестанно питаха: “Кога започваме? ”



Веселка Кунчева и Явор Кунчев по време на подготовките на постановката " Портретът на Дориан Грей "

- Наложи се малко да отложите премиерата на спектакъла, защото Министерство на културата не ви преведе едни пари. Чрез пост във фейсбук вие реагирахте прочувствено през декември. Какво в действителност се случи?

- Аз не преставам да не разбирам какво се случи в полза на истината. Може би някой ден ще разберем.

Финансовото министерство твърдеше, че всичко, което му е поискано, е изплатено. Министерство на културата обаче твърдеше, че няма пари. Къде е истината не знам. Екипът на Министерство на културата в действителност направи съвсем невъзможното тези пари да дойдат в Габровския спектакъл.

Във време, в което не ни се одобряваха разноските за ток, телефони и така нататък, на Габровския спектакъл бяха утвърдени парите за материали за декорите. Но парите пристигнаха на 19 декември, което беше късно. Това беше повода да отложим премиерата. Слава Богу отлагането не е толкоз огромно – 10 дни не са съдбовни. Но в оня миг реагирах прочувствено, тъй като се почувствах като апаш. Много неприятна обстановка. Надявам се в никакъв случай повече да не се повтори или в случай че се повторя да ни кажат – плащаме до октомври оттова насетне нищо.

- Кога е премиерата на спектакъла и планирате ли турне на спектакъла?

- Премиерата на „ Портретът на Дориан Грей “ ще бъде на 1 и 2 февруари, а по-късно спектакълът ще гостува в разнообразни градове. На 28 февруари отиваме в Ловеч, на 11 април – във Варненския спектакъл, на 16 април ще се играе в Дома на културата в Бургас, а на 17 април постановката ще бъде показана и в София, в Народния спектакъл.



" Портретът на Дориан Грей " е първата премиера за 2024 година на Драматичния спектакъл в Габрово

-  И като шеф на театъра, и като артист участвахте интензивно в митингите на създателите за увеличение държавния бюджет за просвета. Смятате ли, че митингите реализираха най-малко отчасти задачата си?

- От един интервал в живота си стопирах да имам вяра в митингите, тъй като най-различни политически сили или детайли от тези сили, ги яхват по някакъв метод и ги употребяват за лични цели. Но какъв е другият вид – да стоим по институтите и да си викаме: “Няма пари ”. Генералният проблем не е в заплащането. Обвиняват ни, че ние сме едни хрантутници, които желаят високи заплати. Знаете ли, актьорите и режисьорите се трудят не по 8 часа, а по 24 часа. Дано не ме погне Инспекцията по труда за тези думи.

- Театърът не е чиновническа работа да стоиш от 8.30 до 17.30 часа.

- Не е. Освен това тези хора работят с страстите си, те от самото начало се разкриват. Този прочувствен товар, който те изнасят в никоя друга специалност го няма. Само при лекарите. Медиците за мен са стоманени хора. Генералният проблем е какво желае страната като културна политика, какво тя ще прави напред, наясно ли е по какъв начин да го направи, счита ли да финансира културата.

Преди 4 години, когато станах шеф направих лично проучване какво влиза в културата – това не са единствено изкуствата, там е и спортът, и туризмът. Културата е активността, която човешкото общество прави и която го отличава от елементарния скотски свят. В която и западна страна да отидеш там доста ясно се вижда какво се преследва в изкуствата, в спорта, в публичното хранене. Създаването на мода в храненето е тип просвета и то също по някакъв метод би трябвало да бъде менажирано. Не приказвам да живеем в тирания, само че обществото би трябвало да има посока. И тук въпросът е какво вършим ние, с какво се занимаваме.

Аз съм “за ” инфраструктурата, аз съм “за ” всички планове, които страната прави, тъй като това е базисно равнище. Не можем да приказваме за стопанска система, в случай че нямаме пътища. Но редом с тези неща ние би трябвало да развиваме и другите базисни неща – обучение, просвета, опазване на здравето, просвета.

Преди време един човек излезе и сподели, че в света няма такава система в света – държавни театри и държавни симфониети и аз се заинатих и направих изследване. Само във Англия има 52 държавни театрални културни института. Не приказвам, че Британският музей е държавен и е безвъзмезден за визити. Няма да разясня какъв брой са държавните театри и културни институти във Франция, в Чехия.

Примерно в Германия имат частни театри, само че имат и федерални, които са на цялата федерация, районни и общински. Тези легенди, че няма държавни театри не са  правилни. Смятам, че тези неща би трябвало да бъдат изкарани на масата и да се каже това и това го има в Европа. И ние да създадем нещо сходно или нещо наше, което да развиваме. Защо да не предложим ние някаква нова театрална система на Европейския съюз. Ние сме безусловно равноправни членове и откакто те ни оферират на нас и ние можем на тях.



- Вече сте при започване на втория си мандат като шеф. Като управител на какво заложихте през първия мандат и в този момент какво желаете да надградите?

- Когато станах шеф театърът беше леко позабравен. През 2014 година, когато беше спектакълът на Петринел Гочев „ Ромео и Жулиета ” това беше величествен триумф за театъра. Постановката получи  „ Аскеер ” за най-хубаво зрелище и за сценография. После пристигна спектакълът „ Жана Д`Арк ”, който също имаше номинации за „ Аскеер “ и „ Икар “. Но по-късно последваха години, през които не се използваха тези достижения, а някак си бяха оставени обратно. Моята цел беше да върна театъра като интензивно място на театралната карта в България.

И мисля, че взаимно с Петринел Гочев, Васил Дуев-Тайк, с Анна Батева, която и до ден сегашен е в театъра, успяхме с представленията, които вършим, да стъпим на тази театрална карта. Сега в новия ми мандат щатните режисьори са Ана Батева и Веселка Кунчева и съм им доста признателен, че избраха Габровския спектакъл. Ние сме си сложили една по-амбициозна цел – с изключение на интензивно да присъстваме в театралните събития в България, желаеме да притеглим европейски имена, които да ни създадат разпознаваеми и на Запад.

- Отправили ли сте към този момент покана към задгранични режисьори?

- Да, поканих и получих уверението от Йерней Лоренци, че ще гостува в Габрово. 2020 година ме научи да не върша проекти. Надявам се да устоим на бурите, които е планувал животът и Господ и да успеем да осъществяваме желанията си. Също по този начин дружно с Коста Каракашян – един извънреден млад създател, който работи в региона на актуалния танц, имаме концепция да създадем първо уъркшоп, а по-късно и театър в Габрово, който да продължи една традиция, която имаме с танцовия спектакъл от няколко години. Много желая габровци от ден на ден да се срещат с този сценичен род.



- Какво се случи с ремонта на Габровския спектакъл? През лятото при поройните дъждове покривът протече и всичко се изля върху сцената. Беше потресаващо.

- Сцената се оказа водопад на четири места. Слава Богу това към този момент е в предишното. Още незабавно бяха обезпечени от бюджета на читалището средства за разчистване на вътрешните улуци и преодоляване на течовете. Благодарение на Министерство на културата и персонално на министър Кръстев и на екипа му успяхме да аплайваме по стратегия „ Реставрация и консервация на монументи на културата “ към МК. Всъщност читалище „ Априлов-Палаузов “ кандидатства, защото то е притежател на постройката, където се обитава театърът, а ние сме техни сътрудници в плана.

Спечелихме плана и в този момент се придвижват към този момент административните процедури. Имаме зелена светлина, ще има и ремонт на покрива. Сега ни следва да създадем план за фасадите на театъра и последователно план по план да възобновим цялата постройка. Според мен е доста значимо трите институции, които сме вътре – читалището, театърът и библиотеката да продължаваме да работим в партньорство. Само по този начин може да се случат нещата. Иначе не става. Когато дъждът потече върху осветителната техника аз се тормозих да не стане висок волтаж и късо и да убие човек. Защото техника се купува.



- Последният към този момент театър на габровска сцена с ваше присъединяване е „ Приятнострашно “. Какво за вас беше най-голямото предизвикателство в тази ситуация като артист?

- Спектакълът беше признат доста добре в Габрово. Първото турне на „ Приятнострашно ” е на 6 и 7 февруари, надлежно в Бургас и моя роден град Пловдив. За мен като артист беше огромно предизвикателство. Бях поканен за ролята на Едмонд Гарабедян, който е диригент на мъжки хор. Знам, че има различен театрален вид на пиесата на Яна Борисова - в Театър 199 под режисурата на Галин Стоев и там тази роля се играеше от Владо Пенев. Не съм гледал този театър в София, гледал съм други постановки по пиеси на Яна Борисова.

И когато разбрах това от нашия режисьор Валерия Минева, че в спектакъла ролята се извършва от Владо Пенев, а във кино лентата на Галин Стоев по същата пиеса в ролята е Никола Анастасов, моята реакция беше: „ Ти луда ли си, по какъв начин можа да ми го кажеш ”? (смее се) Имам голям почит и към Кольо Анастасов, и към Владо Пенев. Имаше 3-4 дни, в които не можех да преговарям, тъй като мисълта ми от самото начало беше – Владо Пенев, Кольо Анастасов. Но съумях да намеря своя прочит, съумях да намеря своя път към ролята. Надявам се да се е получило добре.

Нямам упоритостта, че върша нещо гениално на сцената. Имам упоритостта да се усещам добре и да се усещам удовлетворен, че съм си приключил работата. За мен като артист, а и като шеф, режисьорът е господ и в случай че режисьорът изиска това от мен аз би трябвало да го опитвам първо преди да го откажа или преди да предложа нещо друго.

Защото режисьорът е индивидът, който вижда напълно картинката. Аз виждам една хилядна от картинката като артист. За мен най-важни са режисьорът и неговите задания. И когато той желае нещо от мен аз желая да го извърша и да дам най-много от себе си.



- Какво ви възпламени да се занимавате с актьорско майсторство?

- Ако желаете ми вярвайте, само че пред мен в никакъв случай не е стоял въпросът да се занимавам с друго. Бях 6-годишен, когато разиграх някаква сценка на майка ми и на татко ми и те се хванаха за главата и споделиха: „ Какво ще те вършим? ” Като бях в първи клас в учебно заведение пристигна една дама, която беше от Центъра за работа с деца и носеше формуляри и ни сподели, че който желае да учи кукловодство да се запише. Аз взех листчето и попитах: „ Госпожо, какво е кукловодство? ” И тя отговори: „ Това е спектакъл с кукли. ” И аз като чух спектакъл и незабавно ахнах.

Опитах се самичък да попълня този формуляр, въпреки че в първи клас първоначално знаех да пиша единствено няколко букви. Занесох го незабавно на госпожата, тя го погледна, изсмя се, даде ми ново листче и сподели: „ Хайде в този момент се върни и мама да го попълни. ” Връщайки се у дома сложих листчето на масата, погледнах миловидно майка ми и татко ми и те ме схванаха какво имам поради и го попълниха. И по този начин потеглих на кукловодство.

Моите родители ме поддържаха в желанието ми да стана артист.

Във втори клас ме трансферираха при един прославен пловдивски режисьор Владо Николов. Той работеше в огромния Център за работа с деца, където имаше детски музикален спектакъл. Това беше конструкция, която имаше личен бюджет, шиеха ни се костюми, играехме на сцената на Драматичния спектакъл, имахме композитори, имахме корепетитори, които репетираха с нас песните, които ние пеехме онлайн. Давам си сметка какви огромни неща се правеха по време на моето детство. Така стартира моето увлечение към театъра и въобще животът ми спектакъл. Имаше един интервал, в който трябваше да избера какво да изучавам след 7 клас. И аз бях безапелационен, че не желая да изучавам британска гимназия. Майка ми беше безапелационна, че ще изучавам британска гимназия.

В последна сметка не учих в британска гимназия, тъй като майка ми може да желае, само че аз ходя на изпитите. (смее се) Почнах да изучавам биология и химия след 8 клас, тъй като внезапно се появи моята обич към химията. Имах една страхотна учителка, която в първия час влезе с две епруветки, смеси ги, те избухнаха и се получи бяла примес и тя сподели: „ Ето това, деца, е мляко. ” И целият клас станахме химици. Нямаше един, който да не обича химията, с помощта на госпожа Маджунова. Страхотен учител. Химията беше моята втора обич, само че като занимание.

И към този момент в десети клас един учител ме попита: „ Ти в този момент какво ще учиш? Какъв ще ставаш – артист или лекар? ” И аз споделих, че ще изучавам и двете. Но той сподели, че няма по какъв начин да стане да изучавам двете и тогава аз отсякох: „ Тогава артист ”. И нещата завършиха. Никога повече въпросът какво ще изучавам не е стоял. Мисля, че Всевишният ми е преначертал пътя. В момента, в който взех решение да стана шеф усетих потребността не да създавам аз самият, а да основа изискванията други сътрудници да творят. Това доста повече стартира да ми харесва, да ме впечатлява. Сега виждам, че се завръща желанието ми аз да създавам. Очевидно двете неща ще се движат на приливи и отливи, а от време на време и редом. Но уповавам се, че театърът ще е моят живот.



- Ръководите театрална школа „ Котешка къща ”. Бихте ли разказали по какъв начин се роди концепцията и за какво избрахте това име?

- Аз управлявам тази школа дружно с актрисата Надежда Петкова. В един интервал ни помагаше и артистът Димо Димов от Габровския спектакъл. За жал от времето на коронавирус школата е в застой. Все още не можем да стартираме още веднъж. Заехме се с тази школа през 2013 година откакто репетирахме „ Ромео и Жулиета ”, който за габровската натрупа и за мен, и за Надежда беше повратен миг в кариерите ни. Петринел Гочев беше индивидът, който ни сподели един напълно друг сценичен свят. Показа ни един метод да творим, който беше свръх забавен за нас и продължава да бъде.

Аз споделям, че съм артист, белязан от двама създатели – от моя преподавател артиста Иван Налбантов и от режисьора Петринел Гочев. Иван Налбантов ме научи на мъжка дума, чест и достолепие, които са едни от най-важните неща за индивида въобще. А Петринел Гочев ми сподели неговия свят на театъра, който ме беляза като артист на Петринел.

По време на тези подготовки на нас ни се прииска да предадем тези познания и да предизвикаме интерес на младите към това, като най-важното беше да им покажем, че в действителност тази специалност е свиреп сложна. И да им покажем, че в случай че желаят да  се занимават с спектакъл това значи страшни старания, това не е да научиш един текст, да излезеш на сцената, да се смееш и да ти се смеят и да ти се радват. Нещо, което в огромна част от детските школи е заложено за жал. А това е един свиреп труд.

Голяма част от работата ни беше да откажем децата от това, тъй като когато започнахме да работим с тях Надежда създаде една система съвсем равносилна на системата в НАТФИЗ. Говорим за час работа с гласни, съгласни и това са деца, които идват непринудено. Сега половината от тя са студенти, част от тях са студенти по публицистика, някои от тях работят като логопеди и те помнят тези уроци и са признателни за това, че са минали през тази школа. Други са артисти – като да вземем за пример Поли Йорданова. Тя е актриса, която е почнала в нашата школа. Тя е човек, който има доста заложби и би трябвало да ги развива. А за какво „ Котешката къща ”? В интервала, в който създадохме школата аз, Надежда и Димо бяхме съквартиранти и живеехме с котки. И царете на нашата къща бяха двете котки.

- Какво си пожелавате през 2024 година?

- Най-напред здраве за себе си, поисквам здраве на всичките ни другари, сътрудници, съидейници, на всички хора. Има ли здраве, всичко друго ще се реализира. Пожелавам си и сили, тъй като упоритостите са огромни, само че от време на време има потребност от малко мощ. Защото забравяме кои сме и много постоянно се отхвърляме. В доста мощен прочувствен миг хората сме способни да кажем „ Не мога повече ”, а в действителност Господ желае от нас да можем повече и да не стопираме и да не се отхвърляме, тъй като отводът идва тогава, когато той ни затвори очите. Вяра, мощ и здраве – това е най-важното.