Актрисата и режисьор Валерия Минева-Георгиева пред Lupa.bg: Всяко ново нещо за мен е приятнострашно
Валерия Минева-Георгиева е театрална актриса и режисьор. Завършила е Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ със компетентност „ актьорско майсторство за трагичен спектакъл “ през 2015 година при огромния режисьор и учител доцент Леонард Капон. На идната година става част от трупата на Пловдивския спектакъл „ Хенд “, където изграе в продължение на 4 години, както в трагични постановки, по този начин и в детски куклени представления и клоунада.
През 2021 година Валерия Минева записва магистратура в компетентност „ постановка в театралните изкуства “. Същата година издава и своята първа аудиокнига, която носи заглавието „ Изкуството да бъдеш човек “. На идната година Валерия Минева в габровския Драматичен спектакъл „ Рачо Стоянов “ показва своето дипломно зрелище „ Глупаци ”. Освен тях актрисата и режисьорка слага и „ Приятнотрашно “ на Яна Борисова и постановката „ Астория “ от Юра Зойфер.
Валерия Минева печели през 2017 година първа премия на националния конкурс по литература „ Яна Язова “ за описа „ Човечето гъба “, а година по-късно печели отличие на състезанието за модерна българска пиеса за пиесата си „ Транзит “, която слага като режисьор в Габровския спектакъл. Миналата година спектакълът й " Глупаци " завоюва премията за най-хубав театър на Международния фестивал на комедийния и язвителен театър в Габрово.
С Валерия Минева беседваме за турнето на " Приятнострашно " в " Театро " в София на 22 ноември, за работата й като режисьор в Драматичния спектакъл в Габрово, за първите й стъпки като актриса и сценичен режисьор и за провокациите, пред които е изправена.
- Валерия, преди година в Драматичния спектакъл в Габрово поставихте пиесата „ Приятнострашно ”, а през ноември гостувате в София с този театър. Защо се спряхте на тази пиеса и с какво най-много ви сграбчи текста на Яна Борисова?
- Това е първият случая, в който не аз предпочитам текста. Поканата пристигна от Габровския спектакъл, където преди този момент бях поставяла други пиеси. Драматургът на театъра Емилия Илиева хареса текста на Яна Борисова и тъй като знае, че аз също съм обожател на творчеството на Яна, Емилия избра пиесата и ме поканиха да я слага. Познавам персонално Яна Борисова, била съм част от нейни креативен класове и с огромна наслада одобрих тази концепция,
тъй като одобрявам Яна като създател и одобрявам това, че в нейните текстове има едни човешки истории, едни човешки взаимоотношения, които тя съумява доста добре да пресъздаде с доста естествени и бързи разговори. Харесвам такива съвременни текстове, не всеки създател съумява по подобен метод да пресъздаде човешките взаимоотношения - и с доза комизъм, както го прави Яна Борисова.
- Като режисьор ви притегля да изследвате тези фини страни на човешките взаимоотношения, и това, че актуалният човек търси най-много схващане?
- Да, тъкмо по този начин. Като цяло всички текстове на Яна Борисова преглеждат тези проблеми. Тя има необикновен жанр. Специално в „ Приятнострашно ” има житейска обстановка, с която може би не малко хора са се срещали в любовта и с някои разминавания в упованията и в това къде са границите на другарството и любовта. Наистина тя споделя тази история по доста прекрасен метод.
Не съм гледала постановката, която толкоз години се игра в Театър 199 и се веселя, че тъкмо този текст ми предложи Емилия Илиева. Гледала съм „ Малка пиеса за детска стая ” и не бих я сложила, тъй като в съзнанието си ясно виждам версията на Галин Стоев. Но защото не съм гледала „ Приятнострашно ” това ми разреши да погледна текста на чисто, без да имам ясни картини в съзнанието си. Може би, в случай че я бях гледала в Театър 199 нямаше да посмея да я слага.
" Приятнострашно " на Яна Борисова дебаркира и на габровска сцена. Снимките от спектаклите " Приятнострашно " и " Глупаци " са на Александър Богдан Томпсън
- Да, в тази ситуация несъмнено е по-добре, че не сте гледали версията на Галин Стоев и по този начин сте имали по-голяма креативна независимост. „ Приятнострашно ” към този момент живее своя нов живот в Габрово една година. Преди София имахте ли други гастроли и каква е реакцията на публиката?
- През тази една година имаше разнообразни гостувания. Бяхме в Бургас, в Пловдив, във Велики Преслав.
Виждам, че хората реагират доста сходно, всички харесват тази човещина в текста и това, че текстът звучи толкоз естествено в говора на актьорите и толкоз естествено приляга на тяхното държание. Не може да повярваш, че не си го измислят в този момент на момента.
Усеща се, че феновете улавят хумора на Яна, който не е толкоз пряк по отношение на обстановката. Интересно е, че в спектакъла има моменти, които постоянно получават реакция от страна на публиката.
Директорът на Драматичния театър " Рачо Стоянов " в Габрово Петко Койчев (в средата) се доверява на младата актриса Валерия Минева и й дава късмет да се изяви и като режисьор
- А за вас какво съчетава приятнострашно?
- За мен приятнострашно е всяко ново нещо, което върша – дали ще е среща с чужд човек, дали ще е нов план. Има нещо вълнуващо в непознатото, което в същото време те плаши, когато не знаеш по какъв начин ще се развият нещата, което не може да се придвижи и във всички аспекти на живота. Независимо дали става въпрос за човешки или за професионални взаимоотношения или за личностно израстване, когато преоткриваш свои черти и неща, които искаш да промениш в себе си. В случая с нашия театър „ Приятнострашно ” отново има няколко тълкувания, тъй като в сюжета се преплитат разнообразни тематики - за любовта, за другарството, за разминаванията в живота, които са приятнострашни. Историята е сложна. Не мога да кажа, че тълкуванието на приятнострашно е единствено едно.
- „ Приятнострашно “ е третата пиеса, която поставяте на габровска сцена. Какво ви свързва с Габровския трагичен спектакъл? Там получавате ли такава креативна независимост, каквато бихте желали?
- Преди 6 години се обърнах към екипа на Драматичния спектакъл в Габрово и към шефа Петко Койчев за един план, който се осъществя по стратегия „ Дебюти “ на НФК. Тогава Петко беше задоволително самоуверен да ми се довери и на сцената на Габровския спектакъл да се осъществя моята авторска пиеса „ Транзит “. Така започнаха нашите взаимни планове. В Габрово сложих и пиесата на Нийл Саймън - „ Глупаци “. Отново бих желала да работя с Драматичния спектакъл в Габрово, тъй като там има доста мощна актьорска натрупа, актьорите имат друг диапазон и могат да изиграят разнообразни персонажи. Също по този начин управлението дава независимост и се отнася почтително към концепциите на един младеж.
Валерия Минева сложи и " Глупаци " в габровския трагичен спектакъл
- А за какво се насочихте към пиесата „ Глупаци “ и какво вие като режисьор научихте от тази пиеса?
- Познавам тази пиеса още от ученическите си години, запознавала съм се с текста и по време на разнообразни юношески конгреси. Когато трябваше да избера текст за своя дипломен театър в главата ми първо изникна текстът на „ Глупаци “. Не се стопирах незабавно на него, четох и други пиеси, обмислях ги и в последна сметка се върнах на „ Глупаци “.
Този текст ми харесва, тъй като е написан като алегория, зад която прозират сатирични и политически хрумвания и те са показани през една приказка. Хареса ми по какъв начин се завърта сюжетът, хареса ми и лекотата, която е заложена в текста, като изпод стоят по-сериозни послания, хареса ми и иронията на Нийл Саймън.
Беше ми мъчно, тъй като „ Глупаци “ беше първият план, който съм осъществила на огромна сцена с толкоз доста артисти. Имаше моменти, в които се изгубвах по какъв начин се управлява толкоз огромен развой, само че актьорите от Габровския спектакъл бяха задоволително търпеливи и дружно намирахме доста отговори по пътя. За страдание сега постановката се играе по-рядко, само че тя към момента е в репертоара.
- Как вашият интуиция ви оказва помощ да разпознаете простаците в живота и какво си казвате самата вие - бихте ли спорили с простаци, в случай че се сблъскате с тях?
- Със сигурност по някои тематики бих била задоволително търпелива да обясня някои мои позиции. Хубаво е да имаме самообладание, тъй като това, че от време на време на някой човек се поставя етикета „ простак “, не постоянно значи, че би трябвало да подминем този човек, като че ли ние сме освен това от него. Трябва да сме търпеливи и не се знае дали, в случай че той чуе нашите причини, монетата няма да се обърне. За някои неща имам самообладание, за други не толкоз. Разбира се, това да имаш самообладание и предпочитание да поспориш с някого, е нужно, в случай че желаеме изцяло да вървим напред, а не всеки самичък за себе си.
- Освен режисьор сте и актриса. Как се чувствате в тези две функции по едно и също време и кое от тези провокации е по-трудно за вас? Къде отговорността е по-голяма?
- Със сигурност е по-трудно да бъда режисьор, тъй като изисква доста качества – и личностни, и креативен. Като режисьор още цопам в дълбокото. Актьорската специалност е първичната ми пристрастеност. През последните години се осъществих повече като режисьор. В актьорството се усещам по-комфортно и там няма такава огромна отговорност. Актьорът има друга отговорност – към екипа и към режисьора. И двете специалности ми харесват, само че сега изпитвам потребност да се концентрирам малко повече върху актьорската специалност, тъй като тя ми липсва.
- Кога усетихте, че актьорството е ваше предопределение и път в живота? Защо решихте да надградите професионалните си занимания и с постановка?
- При мен фантазията да се занимавам с актьорство беше доста мощно изявена още като бях на 10-11 години. След това се записах в една школа в Пазарджик – „ Младежки спектакъл „ Приятели “ с началник Александър Братоев, който и до ден сегашен я управлява. И до ден сегашен от там излизат доста млади гении.
Когато няколко години се занимавах с спектакъл, въпреки и любителски, взех решение, че желая това да ми е специалност. Тогава имах доста розови показа за специалността и за средата. Впоследствие разбрах, че тази специалност изисква доста качества като неизменност, дисциплинираност и още доста неща, които като младеж не съм виждала. Аз съм виждала крайния резултат – да си на сцена, да си в центъра на вниманието и така нататък В следствие това се обърна в една по-искрена обич към самото изкуство.
Може би до момента в който бях в класа на Лео Капон в Пловдивския университет научих същинските неща за актьорската специалност. Режисурата се появи малко на смешка и беше обвързвана с моя план „ Транзит “. Тогава нямах концепция да бъда режисьор в кариерното си развиване. Но в тази ситуация с „ Транзит “ доста желаех аз да слага текста, който бях написала.
Казах си: „ Аз съм го написала, аз ще го слага “ и това мое предпочитание се възприемаше по друг метод от другите театрални шефове. И в действителност Петко Койчев беше индивидът, който реши да се довери на тази моя концепция и да пусне една актриса, която няма опит като режисьор, да сложи този собствен текст.
Не на всички места получавах подобен позитивен отговор, а моето предпочитание да бъда и режисьор беше изрично заклеймявано. Разбирам, че ненапълно са имали предубеждения, че не съм изучавала постановка.
След като направих „ Транзит “ в един диалог с Петко той подмятна за какво не изучавам магистратура по постановка. Радвам се, че го направих. Не беше елементарно. В момента, в който започваш да си по-наясно с нещата, започваш да имаш повече упования от себе си и повече условия към себе си. Вече я няма тази безотговорна смелот, в случай че мога по този начин да се изразя, с която бях тръгнала към „ Транзит “.
Сега съм малко по-уважителна към специалността – и към драматургията, и към режисурата и към театъра като цяло. Така че мога да кажа, че розовите очила са на половина свалени.
- Като младеж, който се занимава с спектакъл, какво почувствахте, когато разбрахте за аферите в театрите?
- Истината е, че една част от мен въобще не беше учудена, което е неприятно, тъй като някак си доверието даже в мен се е пропукало. Познавам ръководители на театри, които са извънредно отдадени, само че знам, че съществуват и такива, които не са. Бях обаче шокирана от мащабите, които са придобили тези неща, само че не бях учудена до каква степен може да стигне човешката безочливост. Когато става въпрос за изкуство, сходни измами са неприемливи. Те и по принцип са неприемливи, когато се крадат публични средства, само че когато става въпрос за кражба от изкуството е още по-болезнено.
Ние, като хора на изкуството, възприемаме себе си за образец, само че когато видиш какви мащаби са достигнали измамите в някои театри, се замисляш за пиеса, която да осмее цялата тази обстановка. Ако някой след време се наеме да напише такава иронична пиеса, аз на драго сърце бих я сложила някъде, тъй като иронията и хуморът са оръжие против такива обстановки.
Сатиричната политическа комедия " Астория " бе сложена за пръв път на българска сцена от Валерия Минева
- Вие поставихте пиесата „ Астория “ от Юра Зойфер, която окарикатурява слабостите на обществото и политиката, стъпвайки на действителни събития и персони. Сюжетът осмива, както неуместните политически упоритости на елита, по този начин и наивните жители, които разрешават на една машинация да просъществува прекомерно дълго. Какво предизвикателство беше за вас този текст?
- Всичко стартира като една образователна работа в НАТФИЗ. Много се веселя, че от този момент до момента екипът е същият. Успяхме да се запазим първо като самостоятелна натрупа, а след това и под шапката на театъра в Димитровград, на който сме доста признателни. „ Астория “ е доста забавен текст, на моменти даже е доверчив, само че има заостреност, сравнима с Чаплиновия филм „ Великият деспот “. Юра Зойфер е написал пиесата във времена, в които е назрявала Втората международна война. Това дотам резонира в нашето съвремие, че си споделих, че няма по какъв начин този текст да не види бял свят.
Пиесата в никакъв случай не е поставяна в България и от дълго време не е поставяна и в света. Беше забавен, само че и сложен развой, тъй като желаех да направя своя театрална версия на текста. Той не е напълно в оригинала си, има съкращения, има разбърквания, има неща, които ние леко сме дописвали. Когато започнахме подготовките заложих на един текст, а след това се върнах към оригинала, тъй като бях изпуснала някои значими неща в първата редакция на текста.
Заедно с актьорите върнахме някои текстове, след това те имаха хрумвания за реплики, които можеше да се прибавят на места, тъй че да бъдат по-свързани с нашето съвремие. Надявам се, че „ Астория “ ще продължи да се играе и през идната година. На 27 ноември гостуваме с „ Астория “ в Драматичния спектакъл в Кюстендил.
- Вярвате ли, че театърът и изкуството като цяло могат да противодействат на дезинформацията и на подправените вести?
- Възможно е, в случай че посредством изкуството хората придобият сериозна мисъл. Самата аз съм се хващала на някаква вест, че е истина, само че когато се замислиш и се разровиш установяваш, че това не е по този начин. Първосигналната реакция е цялостно доверие, тъй като тази вест я има в потока от информация. Дори и аз, която се схващам като млад и осведомен човек, за няколко секунди съм се заблуждавала за някои вести. И когато съм проверявала дадена информация, в която съм се усъмнила, в 80% от случаите тя не е била вярна.
- Бихте ли се впуснали в предизвикването да бъдете по едно и също време и създател на пиеса, и да я режисирате, и да участвате в този театър?
- Някой ден може би, само че на този стадий най-вече бих приела две от функциите – да напиша пиеса, в която бих взела участие, а някой различен да бъде режисьор, с цел да има по-обективен непряк взор. Бих приела и разновидността аз да напиша текста и да го дирижирам. Може би не бих режисирала себе си, тъй като ще изгубя погледа. А с изключение на да дирижирам себе си, би трябвало да дирижирам и хората, които ще играят с мен и тогава задачата става още по-трудна и бих изгубила удоволствието от подготовките.
- Това, че сте актриса и режисьор разрешава ли ви да разберете по-добре света на артиста, подтиква ли ви да давате независимост на сътрудниците си да импровизират на сцената, когато това би било от изгода за спектакъла?
- Със сигурност ми оказва помощ.
В някои обстановки се е случвало като режисьор прекомерно доста да се въвлека в актьорския развой и да покажа по какъв начин аз бих изиграла дадена роля. Но това не е добър метод, тъй като ограбва отсрещната страна. Вече заобикалям да го върша, само че първоначално се увличах. Но другояче се пробвам да видя по-практично някои неща, тъй като в случай че се впуснем в доста дълги разбори някой път артистът може да бъде комплициран от всички приказки, пък той има потребност от някои по-практични насочвания и от съответни задания.
Аз си представям на мен като актриса какви насоки биха ми помогнали да доближи до стремежи резултат без прекомерно доста приказки и без прекомерно доста метафизичен разбори и в този смисъл актьорството ми оказва помощ в режисурата. Защото работата на артиста е практична, с изключение на прочувствена.
- Какво ви следва в близко бъдеще?
- Както споделих желая да се върна в ролята на актриса и планираме един самостоятелен план, който ще осъществяваме при започване на идната година с режисьора Ана Батева. Ще участваме дружно с няколко сътрудници актриси. Надявам се премиерата да е през март-април в „ Червената къща “ в София, само че към този момент няма да издавам повече.
През 2021 година Валерия Минева записва магистратура в компетентност „ постановка в театралните изкуства “. Същата година издава и своята първа аудиокнига, която носи заглавието „ Изкуството да бъдеш човек “. На идната година Валерия Минева в габровския Драматичен спектакъл „ Рачо Стоянов “ показва своето дипломно зрелище „ Глупаци ”. Освен тях актрисата и режисьорка слага и „ Приятнотрашно “ на Яна Борисова и постановката „ Астория “ от Юра Зойфер.
Валерия Минева печели през 2017 година първа премия на националния конкурс по литература „ Яна Язова “ за описа „ Човечето гъба “, а година по-късно печели отличие на състезанието за модерна българска пиеса за пиесата си „ Транзит “, която слага като режисьор в Габровския спектакъл. Миналата година спектакълът й " Глупаци " завоюва премията за най-хубав театър на Международния фестивал на комедийния и язвителен театър в Габрово.
С Валерия Минева беседваме за турнето на " Приятнострашно " в " Театро " в София на 22 ноември, за работата й като режисьор в Драматичния спектакъл в Габрово, за първите й стъпки като актриса и сценичен режисьор и за провокациите, пред които е изправена.
- Валерия, преди година в Драматичния спектакъл в Габрово поставихте пиесата „ Приятнострашно ”, а през ноември гостувате в София с този театър. Защо се спряхте на тази пиеса и с какво най-много ви сграбчи текста на Яна Борисова?
- Това е първият случая, в който не аз предпочитам текста. Поканата пристигна от Габровския спектакъл, където преди този момент бях поставяла други пиеси. Драматургът на театъра Емилия Илиева хареса текста на Яна Борисова и тъй като знае, че аз също съм обожател на творчеството на Яна, Емилия избра пиесата и ме поканиха да я слага. Познавам персонално Яна Борисова, била съм част от нейни креативен класове и с огромна наслада одобрих тази концепция,
тъй като одобрявам Яна като създател и одобрявам това, че в нейните текстове има едни човешки истории, едни човешки взаимоотношения, които тя съумява доста добре да пресъздаде с доста естествени и бързи разговори. Харесвам такива съвременни текстове, не всеки създател съумява по подобен метод да пресъздаде човешките взаимоотношения - и с доза комизъм, както го прави Яна Борисова.
- Като режисьор ви притегля да изследвате тези фини страни на човешките взаимоотношения, и това, че актуалният човек търси най-много схващане?
- Да, тъкмо по този начин. Като цяло всички текстове на Яна Борисова преглеждат тези проблеми. Тя има необикновен жанр. Специално в „ Приятнострашно ” има житейска обстановка, с която може би не малко хора са се срещали в любовта и с някои разминавания в упованията и в това къде са границите на другарството и любовта. Наистина тя споделя тази история по доста прекрасен метод.
Не съм гледала постановката, която толкоз години се игра в Театър 199 и се веселя, че тъкмо този текст ми предложи Емилия Илиева. Гледала съм „ Малка пиеса за детска стая ” и не бих я сложила, тъй като в съзнанието си ясно виждам версията на Галин Стоев. Но защото не съм гледала „ Приятнострашно ” това ми разреши да погледна текста на чисто, без да имам ясни картини в съзнанието си. Може би, в случай че я бях гледала в Театър 199 нямаше да посмея да я слага.
" Приятнострашно " на Яна Борисова дебаркира и на габровска сцена. Снимките от спектаклите " Приятнострашно " и " Глупаци " са на Александър Богдан Томпсън
- Да, в тази ситуация несъмнено е по-добре, че не сте гледали версията на Галин Стоев и по този начин сте имали по-голяма креативна независимост. „ Приятнострашно ” към този момент живее своя нов живот в Габрово една година. Преди София имахте ли други гастроли и каква е реакцията на публиката?
- През тази една година имаше разнообразни гостувания. Бяхме в Бургас, в Пловдив, във Велики Преслав.
Виждам, че хората реагират доста сходно, всички харесват тази човещина в текста и това, че текстът звучи толкоз естествено в говора на актьорите и толкоз естествено приляга на тяхното държание. Не може да повярваш, че не си го измислят в този момент на момента.
Усеща се, че феновете улавят хумора на Яна, който не е толкоз пряк по отношение на обстановката. Интересно е, че в спектакъла има моменти, които постоянно получават реакция от страна на публиката.
Директорът на Драматичния театър " Рачо Стоянов " в Габрово Петко Койчев (в средата) се доверява на младата актриса Валерия Минева и й дава късмет да се изяви и като режисьор
- А за вас какво съчетава приятнострашно?
- За мен приятнострашно е всяко ново нещо, което върша – дали ще е среща с чужд човек, дали ще е нов план. Има нещо вълнуващо в непознатото, което в същото време те плаши, когато не знаеш по какъв начин ще се развият нещата, което не може да се придвижи и във всички аспекти на живота. Независимо дали става въпрос за човешки или за професионални взаимоотношения или за личностно израстване, когато преоткриваш свои черти и неща, които искаш да промениш в себе си. В случая с нашия театър „ Приятнострашно ” отново има няколко тълкувания, тъй като в сюжета се преплитат разнообразни тематики - за любовта, за другарството, за разминаванията в живота, които са приятнострашни. Историята е сложна. Не мога да кажа, че тълкуванието на приятнострашно е единствено едно.
- „ Приятнострашно “ е третата пиеса, която поставяте на габровска сцена. Какво ви свързва с Габровския трагичен спектакъл? Там получавате ли такава креативна независимост, каквато бихте желали?
- Преди 6 години се обърнах към екипа на Драматичния спектакъл в Габрово и към шефа Петко Койчев за един план, който се осъществя по стратегия „ Дебюти “ на НФК. Тогава Петко беше задоволително самоуверен да ми се довери и на сцената на Габровския спектакъл да се осъществя моята авторска пиеса „ Транзит “. Така започнаха нашите взаимни планове. В Габрово сложих и пиесата на Нийл Саймън - „ Глупаци “. Отново бих желала да работя с Драматичния спектакъл в Габрово, тъй като там има доста мощна актьорска натрупа, актьорите имат друг диапазон и могат да изиграят разнообразни персонажи. Също по този начин управлението дава независимост и се отнася почтително към концепциите на един младеж.
Валерия Минева сложи и " Глупаци " в габровския трагичен спектакъл
- А за какво се насочихте към пиесата „ Глупаци “ и какво вие като режисьор научихте от тази пиеса?
- Познавам тази пиеса още от ученическите си години, запознавала съм се с текста и по време на разнообразни юношески конгреси. Когато трябваше да избера текст за своя дипломен театър в главата ми първо изникна текстът на „ Глупаци “. Не се стопирах незабавно на него, четох и други пиеси, обмислях ги и в последна сметка се върнах на „ Глупаци “.
Този текст ми харесва, тъй като е написан като алегория, зад която прозират сатирични и политически хрумвания и те са показани през една приказка. Хареса ми по какъв начин се завърта сюжетът, хареса ми и лекотата, която е заложена в текста, като изпод стоят по-сериозни послания, хареса ми и иронията на Нийл Саймън.
Беше ми мъчно, тъй като „ Глупаци “ беше първият план, който съм осъществила на огромна сцена с толкоз доста артисти. Имаше моменти, в които се изгубвах по какъв начин се управлява толкоз огромен развой, само че актьорите от Габровския спектакъл бяха задоволително търпеливи и дружно намирахме доста отговори по пътя. За страдание сега постановката се играе по-рядко, само че тя към момента е в репертоара.
- Как вашият интуиция ви оказва помощ да разпознаете простаците в живота и какво си казвате самата вие - бихте ли спорили с простаци, в случай че се сблъскате с тях?
- Със сигурност по някои тематики бих била задоволително търпелива да обясня някои мои позиции. Хубаво е да имаме самообладание, тъй като това, че от време на време на някой човек се поставя етикета „ простак “, не постоянно значи, че би трябвало да подминем този човек, като че ли ние сме освен това от него. Трябва да сме търпеливи и не се знае дали, в случай че той чуе нашите причини, монетата няма да се обърне. За някои неща имам самообладание, за други не толкоз. Разбира се, това да имаш самообладание и предпочитание да поспориш с някого, е нужно, в случай че желаеме изцяло да вървим напред, а не всеки самичък за себе си.
- Освен режисьор сте и актриса. Как се чувствате в тези две функции по едно и също време и кое от тези провокации е по-трудно за вас? Къде отговорността е по-голяма?
- Със сигурност е по-трудно да бъда режисьор, тъй като изисква доста качества – и личностни, и креативен. Като режисьор още цопам в дълбокото. Актьорската специалност е първичната ми пристрастеност. През последните години се осъществих повече като режисьор. В актьорството се усещам по-комфортно и там няма такава огромна отговорност. Актьорът има друга отговорност – към екипа и към режисьора. И двете специалности ми харесват, само че сега изпитвам потребност да се концентрирам малко повече върху актьорската специалност, тъй като тя ми липсва.
- Кога усетихте, че актьорството е ваше предопределение и път в живота? Защо решихте да надградите професионалните си занимания и с постановка?
- При мен фантазията да се занимавам с актьорство беше доста мощно изявена още като бях на 10-11 години. След това се записах в една школа в Пазарджик – „ Младежки спектакъл „ Приятели “ с началник Александър Братоев, който и до ден сегашен я управлява. И до ден сегашен от там излизат доста млади гении.
Когато няколко години се занимавах с спектакъл, въпреки и любителски, взех решение, че желая това да ми е специалност. Тогава имах доста розови показа за специалността и за средата. Впоследствие разбрах, че тази специалност изисква доста качества като неизменност, дисциплинираност и още доста неща, които като младеж не съм виждала. Аз съм виждала крайния резултат – да си на сцена, да си в центъра на вниманието и така нататък В следствие това се обърна в една по-искрена обич към самото изкуство.
Може би до момента в който бях в класа на Лео Капон в Пловдивския университет научих същинските неща за актьорската специалност. Режисурата се появи малко на смешка и беше обвързвана с моя план „ Транзит “. Тогава нямах концепция да бъда режисьор в кариерното си развиване. Но в тази ситуация с „ Транзит “ доста желаех аз да слага текста, който бях написала.
Казах си: „ Аз съм го написала, аз ще го слага “ и това мое предпочитание се възприемаше по друг метод от другите театрални шефове. И в действителност Петко Койчев беше индивидът, който реши да се довери на тази моя концепция и да пусне една актриса, която няма опит като режисьор, да сложи този собствен текст.
Не на всички места получавах подобен позитивен отговор, а моето предпочитание да бъда и режисьор беше изрично заклеймявано. Разбирам, че ненапълно са имали предубеждения, че не съм изучавала постановка.
След като направих „ Транзит “ в един диалог с Петко той подмятна за какво не изучавам магистратура по постановка. Радвам се, че го направих. Не беше елементарно. В момента, в който започваш да си по-наясно с нещата, започваш да имаш повече упования от себе си и повече условия към себе си. Вече я няма тази безотговорна смелот, в случай че мога по този начин да се изразя, с която бях тръгнала към „ Транзит “.
Сега съм малко по-уважителна към специалността – и към драматургията, и към режисурата и към театъра като цяло. Така че мога да кажа, че розовите очила са на половина свалени.
- Като младеж, който се занимава с спектакъл, какво почувствахте, когато разбрахте за аферите в театрите?
- Истината е, че една част от мен въобще не беше учудена, което е неприятно, тъй като някак си доверието даже в мен се е пропукало. Познавам ръководители на театри, които са извънредно отдадени, само че знам, че съществуват и такива, които не са. Бях обаче шокирана от мащабите, които са придобили тези неща, само че не бях учудена до каква степен може да стигне човешката безочливост. Когато става въпрос за изкуство, сходни измами са неприемливи. Те и по принцип са неприемливи, когато се крадат публични средства, само че когато става въпрос за кражба от изкуството е още по-болезнено.
Ние, като хора на изкуството, възприемаме себе си за образец, само че когато видиш какви мащаби са достигнали измамите в някои театри, се замисляш за пиеса, която да осмее цялата тази обстановка. Ако някой след време се наеме да напише такава иронична пиеса, аз на драго сърце бих я сложила някъде, тъй като иронията и хуморът са оръжие против такива обстановки.
Сатиричната политическа комедия " Астория " бе сложена за пръв път на българска сцена от Валерия Минева
- Вие поставихте пиесата „ Астория “ от Юра Зойфер, която окарикатурява слабостите на обществото и политиката, стъпвайки на действителни събития и персони. Сюжетът осмива, както неуместните политически упоритости на елита, по този начин и наивните жители, които разрешават на една машинация да просъществува прекомерно дълго. Какво предизвикателство беше за вас този текст?
- Всичко стартира като една образователна работа в НАТФИЗ. Много се веселя, че от този момент до момента екипът е същият. Успяхме да се запазим първо като самостоятелна натрупа, а след това и под шапката на театъра в Димитровград, на който сме доста признателни. „ Астория “ е доста забавен текст, на моменти даже е доверчив, само че има заостреност, сравнима с Чаплиновия филм „ Великият деспот “. Юра Зойфер е написал пиесата във времена, в които е назрявала Втората международна война. Това дотам резонира в нашето съвремие, че си споделих, че няма по какъв начин този текст да не види бял свят.
Пиесата в никакъв случай не е поставяна в България и от дълго време не е поставяна и в света. Беше забавен, само че и сложен развой, тъй като желаех да направя своя театрална версия на текста. Той не е напълно в оригинала си, има съкращения, има разбърквания, има неща, които ние леко сме дописвали. Когато започнахме подготовките заложих на един текст, а след това се върнах към оригинала, тъй като бях изпуснала някои значими неща в първата редакция на текста.
Заедно с актьорите върнахме някои текстове, след това те имаха хрумвания за реплики, които можеше да се прибавят на места, тъй че да бъдат по-свързани с нашето съвремие. Надявам се, че „ Астория “ ще продължи да се играе и през идната година. На 27 ноември гостуваме с „ Астория “ в Драматичния спектакъл в Кюстендил.
- Вярвате ли, че театърът и изкуството като цяло могат да противодействат на дезинформацията и на подправените вести?
- Възможно е, в случай че посредством изкуството хората придобият сериозна мисъл. Самата аз съм се хващала на някаква вест, че е истина, само че когато се замислиш и се разровиш установяваш, че това не е по този начин. Първосигналната реакция е цялостно доверие, тъй като тази вест я има в потока от информация. Дори и аз, която се схващам като млад и осведомен човек, за няколко секунди съм се заблуждавала за някои вести. И когато съм проверявала дадена информация, в която съм се усъмнила, в 80% от случаите тя не е била вярна.
- Бихте ли се впуснали в предизвикването да бъдете по едно и също време и създател на пиеса, и да я режисирате, и да участвате в този театър?
- Някой ден може би, само че на този стадий най-вече бих приела две от функциите – да напиша пиеса, в която бих взела участие, а някой различен да бъде режисьор, с цел да има по-обективен непряк взор. Бих приела и разновидността аз да напиша текста и да го дирижирам. Може би не бих режисирала себе си, тъй като ще изгубя погледа. А с изключение на да дирижирам себе си, би трябвало да дирижирам и хората, които ще играят с мен и тогава задачата става още по-трудна и бих изгубила удоволствието от подготовките.
- Това, че сте актриса и режисьор разрешава ли ви да разберете по-добре света на артиста, подтиква ли ви да давате независимост на сътрудниците си да импровизират на сцената, когато това би било от изгода за спектакъла?
- Със сигурност ми оказва помощ.
В някои обстановки се е случвало като режисьор прекомерно доста да се въвлека в актьорския развой и да покажа по какъв начин аз бих изиграла дадена роля. Но това не е добър метод, тъй като ограбва отсрещната страна. Вече заобикалям да го върша, само че първоначално се увличах. Но другояче се пробвам да видя по-практично някои неща, тъй като в случай че се впуснем в доста дълги разбори някой път артистът може да бъде комплициран от всички приказки, пък той има потребност от някои по-практични насочвания и от съответни задания.
Аз си представям на мен като актриса какви насоки биха ми помогнали да доближи до стремежи резултат без прекомерно доста приказки и без прекомерно доста метафизичен разбори и в този смисъл актьорството ми оказва помощ в режисурата. Защото работата на артиста е практична, с изключение на прочувствена.
- Какво ви следва в близко бъдеще?
- Както споделих желая да се върна в ролята на актриса и планираме един самостоятелен план, който ще осъществяваме при започване на идната година с режисьора Ана Батева. Ще участваме дружно с няколко сътрудници актриси. Надявам се премиерата да е през март-април в „ Червената къща “ в София, само че към този момент няма да издавам повече.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ