Племенницата на поета – Лаура Гарсия Лорка пред Lupa.bg: Гласът на Федерико Гарсия Лорка винаги ще звучи в подкрепа на подтиснатите
Лаура Гарсия Лорка е актриса и шеф на Центъра „ Федерико Гарсия Лорка “, който съхранява културното завещание на един от най-емблематичните испански поети и драматурзи на ХХ век Федерико Гарсия Лорка. Тя е негова племенница - щерка е на брата на създателя - Франсиско. Лаура Лорка гостува за пръв път в България по покана на Народния спектакъл " Иван Вазов " и Института " Сервантес ". В рамките на специфична тридневна стратегия публиката имаше опция да се допре до света на един от най-обичаните испански създатели - през диалози, документален филм и галерия, отдадени на неговия живот, творчество и завещание.
Днес Лорка е най-четеният испански стихотворец на всички времена. Оставил е забележителна диря в съвсем всички изкуства от епохата: музика, драматургия, лирика, изящни изкуства. Той формулира термина дуенде като страст, експресивност и достоверност на фламенко осъществяванията. Въвежда в испанската литература правилата на европейския авангардизъм.
Федерико Гарсия Лорка е една от първите жертви на Испанската революция (1936-1939 г.), която се разгаря в страната сред републиканците и националистите, водени от Франко.
На 19 август 1936 година надареният създател и герой за обществена правдивост е погубен от франкистите и дружно със стотици други разстреляни последователи на републиканците и на левицата е заровен в необозначен гроб някъде наоколо до Гранада. Режимът на фашисткия деспот Франсиско Франко слага творбите на Гарсия Лорка под възбрана, която е смекчена едвам през 1953 година, когато те са издадени, само че мощно цензурирани. Едва след гибелта на Франко през 1975-а става допустимо животът и гибелта на поета да бъдат обществено обсъждани в Испания. Оттогава стартира и възобновление в Испания на интереса към него.
Лаура Гарсия Лорка е родена през 1954 година в Ню Йорк, където родителите й емигрират по време на диктатурата на Франко. Тя е внучка на Фернандо Де Лос Риос - социалистически деятел и министър на правораздаването, образованието и външните работи. Неговата щерка - Лаура е майка на племенницата на поета. Племенницата на писателя приключва Университета в Кеймбридж, Центъра за театрални проучвания в Мадрид и школата на Страсбърг. Лаура Гарсия Лорка посвещава огромна част от зрелия си живот на съхраняването и популяризирането на креативното завещание на чичо си.
При гостуването си в Народния спектакъл Лаура Гарсия Лорка даде особено изявление за Lupa.bg. Сърдечна, събрала в себе си мъдростта на няколко генерации известни испански родове и с аристократична външност, тя не скри страстта си, говорейки за своя знаменит чичо.
Лаура Гарсия Лорка с огромен портрет на чичо си пред къщата на семейство Гарсия Лорка в Гранада – „ Уерта де Сан Висенте “. Снимка: „ Венити Феър “
- Госпожо Лорка, добре пристигнали в България.
- Благодаря, пристигам за пръв път тук и доста се веселя, че съумях да дойда за поредицата от събития, отдадени на моя чичо.
- Да носите семейството Лорка несъмнено е голяма отговорност и голямо предопределение. Бихте ли разказали за Вашата задача, на която сте се посветили – да съхранявате и да разпространявате творчеството на Вашия чичо Федерико Гарсия Лорка.
- Това дело стартира още по време на Гражданската война в Испания, по времето на която Федерико Гарсия Лорка е погубен. Веднага по-късно и баба ми, и дядо ми, които са майката и бащата на Федерико, както и неговите братя и сестри осъзнават, че тяхната задача в живота ще бъде да се посветят на неговото творчество.
- Кога беше Вашата първа съзнателна среща с творчеството на Лорка и какво Ви направи най-силно усещане тогава?
- Моята среща с творчеството на Лорка беше на доста нежна възраст, още по време на изгнаничеството на моите родители. Майка ми и татко ми отпътуват за Ню Йорк още преди да са женени. Аз се бях научила да чета напълно неотдавна, много бързо се научих и моите родители тогава ръководеха една театрална натрупа в Колумбийския университет, където и двамата преподаваха. И тогава те ме заведоха на една подготовка в театъра, бях сама в залата в полумрака и чух един от актьорите, който също беше учител и другар на моите родители, да споделя доста красиви стихове. Когато се прибрахме у дома споделих на татко ми: „ Аз към този момент мога да чета тогава съм била на 6-7 години и му споделих, че желая да прочета тези красиви стихове, които изрецитира артистът. Тогава татко ми ми даде книгата със събраните съчинения на Лорка и ми сподели: „ Ето тук е. Това са всички творби на твоя чичо Федерико. “ (просълзява се)
- Всъщност Вашата първа среща с творчеството на Лорка е в Съединени американски щати, където Вашите живеят в изгнаничество.
- Да, аз съм родена в Съединени американски щати през 1954 година и тази преживелица се разиграва при започване на 60-те години.
Племенницата на Лорка по време на полемика в Народния спектакъл, отдадена на неговото творчество. Фотограф: Стефан Здравески
- Гостувате в България за поредност от събития под мотото „ Не/познатият Лорка “. Коя страна от креативния талант на Лорка е минимум позната за необятната аудитория? Както знаем, с изключение на стихотворец и драматург, той е и художник, пианист и композитор.
- Мисля, че той е прочут най-много като стихотворец и драматург и най-много в театъра, тъй като там връзката с публиката е директна. И в този смисъл той е по-популярен посредством театъра, тъй като е забележим. А връзката с поезията му, с която също е доста прочут по света, е по-индивидуална, по-лична. Но той е все по-познат и като художник. Преди нищо не се знаеше за неговото образно творчество и за това, което е оставил. Всъщност музиката участва в цялото му творчество. Това е неговото първо предопределение. Той е желал да бъде музикант преди да стане публицист и стихотворец.
- Доколкото знам на Вашия чичо принадлежи следната мисъл: „ Артистът би трябвало да обръща внимание единствено на 3 мощни гласа – на гибелта, на любовта и на изкуството. ” Кои от тези три гласа се усещат най-силно в в творчеството на Лорка?
- Много е мъчно да се разделят. Те са едно цяло.
Лаура Гарсия Лорка преглежда изложбата „ Лорка в Народния спектакъл “, която показва фотографии от четири спектакъла по негови драматургични текстове, поставяни през годините от режисьорите Владимир Трандафилов, Енчо Халачев, Вили Цанков и Възкресия Вихърова. Фотограф: Стефан Здравески
- За страдание поетът е погубен от франкистите преди близо 90 години. Той се бори за две съществени дела – свободата на словото и за обществената правдивост. Тези тематики и през днешния ден са изключително настоящи освен в Европа, само че и в целия свят. Кои са ненаучените уроци от саможертвата на Федерико Гарсия Лорка?
- Това, което се споделя, че ние би трябвало да познаваме историята си доста добре, с цел да не я повтаряме, звучи доста добре, само че за жалост не се случва. Все още живеем във времена на принуждение, на репресии по политически аргументи, по полови аргументи, по религиозни и това не се трансформира. Но гласът на Лорка към момента звучи в поддръжка на подтиснатите, само че и освен на тях. Той е повсеместен глас и пази всички останали.
- Тленните остатъци на поета по този начин и не са открити. Смятате ли, че има нещо алегорично – той няма гроб и по този метод като че ли остава във вечността, тъй като в действителност е на всички места.
- Нашето семейство не настояваше доста да се търсят останките му. Ние считаме, че там, където той е убит, дружно с още стотици хиляди хора, той просто е един от тях. Символично считаме, че фактът, че неговите остатъци са смесени с останките на още доста други хора, той закриля и тях. Щом се знае, че измежду тях е и Лорка, значи те всички ще бъдат запомнени.
Фотограф: Стефан Здравески
- Наблюдавате ли в Испания възобновление на интереса към творчеството на Лорка и в какво се показва това?
- Интересът се показва в това, че има доста продукции, че се преиздава творчеството му, че се вършат проучвания върху него и ми се желае да имам вяра, че тази активност се дължи на работата на Центъра „ Федерико Гарсия Лорка “. Първоначално най-трудната работа беше да се събере цялото му творчество, което беше разпръснато. Това беше свършено от моите родители, от лелите и от вуйчовците ми. Другата работа е обвързвана с преводите на неговите произведения, с попълването на библиотеката. И в този момент работата ни в Центъра и във Фондацията, ние имаме и спектакъл, има и пространства, където се прави изследователска работа, изложени зали, считам, че това е връзката, която ние реализираме със съвремието.
- Лорка е неординарна, екстравагантна, сантиментална персона, към него има доста легенди, свързани с живота му. Кой мит във връзка с личността му бихте желали да бъде развенчан?
- Той е бил пленителна персона, обаятелна персона от тези, които всички са желали да се допрян и да бъдат с него. И ние оставаме с това предпочитание да се докоснем до него, също да го доопознаваме, тъй като всички свидетелства, които доближават до нас, че той е бил изключителна персона, невероятна. И тази аура продължава.
- Входът на културния център „ Федерико Гарсия Лорка “ в Гранада е завършен като огромна, бяла, отворена книга.
- Да, може да се преглежда и по този начин. Той е като продължение на външната среда, тъй като начело има един площад и той просто влиза вътре и приканва хората да влязат във вътрешността.
- Ако възползваме това като книга, по какъв начин ви бихте желала тази книга на паметта да бъде продължена за идващите генерации?
- Тя продължава, тъй като читателите са нови. Винаги ще има нови читатели, с разнообразни гледни точки. Творчеството му е толкоз богато, че то обезпечава тази последователност и тези нови тълкувания.
- Вероятно обменяте отзиви със фенове, които гледат спектакли по пиеси на Лорка. Какво Ви споделят те?
- Всеки човек е нов взор и нов метод за пояснение на Лорка, както Ви споделих. И в театъра връзката е най-пряка. Той не тегли обратно, в противен случай, неговият път е напред. Той беше пробен създател и продължава да е подобен.
- И продължава да е съвременен и през днешния ден.
- Да.
Фотограф: Стефан Здравески
- Какво бихте попитали българските режисьори, които поставяте пиеси на Федерико Гарсия Лорка?
- Когато чувам музика и чувам разнообразни версии, какво е то, което ме възможнова, какво ме възможнова страстта Бих ги попитала какво ги трогва, какво ги вълнува и какво буди у тях жадност, блян и предпочитание да узнаят още.
- Имате ли обичана творба на Вашия чичо?
- Стихотворението, което доста ми хареса, когато бях дребна и което ми сподели татко ми. И другата творба е пиесата „ Любовта на Дон Перлимплин ".
Днес Лорка е най-четеният испански стихотворец на всички времена. Оставил е забележителна диря в съвсем всички изкуства от епохата: музика, драматургия, лирика, изящни изкуства. Той формулира термина дуенде като страст, експресивност и достоверност на фламенко осъществяванията. Въвежда в испанската литература правилата на европейския авангардизъм.
Федерико Гарсия Лорка е една от първите жертви на Испанската революция (1936-1939 г.), която се разгаря в страната сред републиканците и националистите, водени от Франко.
На 19 август 1936 година надареният създател и герой за обществена правдивост е погубен от франкистите и дружно със стотици други разстреляни последователи на републиканците и на левицата е заровен в необозначен гроб някъде наоколо до Гранада. Режимът на фашисткия деспот Франсиско Франко слага творбите на Гарсия Лорка под възбрана, която е смекчена едвам през 1953 година, когато те са издадени, само че мощно цензурирани. Едва след гибелта на Франко през 1975-а става допустимо животът и гибелта на поета да бъдат обществено обсъждани в Испания. Оттогава стартира и възобновление в Испания на интереса към него.
Лаура Гарсия Лорка е родена през 1954 година в Ню Йорк, където родителите й емигрират по време на диктатурата на Франко. Тя е внучка на Фернандо Де Лос Риос - социалистически деятел и министър на правораздаването, образованието и външните работи. Неговата щерка - Лаура е майка на племенницата на поета. Племенницата на писателя приключва Университета в Кеймбридж, Центъра за театрални проучвания в Мадрид и школата на Страсбърг. Лаура Гарсия Лорка посвещава огромна част от зрелия си живот на съхраняването и популяризирането на креативното завещание на чичо си.
При гостуването си в Народния спектакъл Лаура Гарсия Лорка даде особено изявление за Lupa.bg. Сърдечна, събрала в себе си мъдростта на няколко генерации известни испански родове и с аристократична външност, тя не скри страстта си, говорейки за своя знаменит чичо.
Лаура Гарсия Лорка с огромен портрет на чичо си пред къщата на семейство Гарсия Лорка в Гранада – „ Уерта де Сан Висенте “. Снимка: „ Венити Феър “
- Госпожо Лорка, добре пристигнали в България.
- Благодаря, пристигам за пръв път тук и доста се веселя, че съумях да дойда за поредицата от събития, отдадени на моя чичо.
- Да носите семейството Лорка несъмнено е голяма отговорност и голямо предопределение. Бихте ли разказали за Вашата задача, на която сте се посветили – да съхранявате и да разпространявате творчеството на Вашия чичо Федерико Гарсия Лорка.
- Това дело стартира още по време на Гражданската война в Испания, по времето на която Федерико Гарсия Лорка е погубен. Веднага по-късно и баба ми, и дядо ми, които са майката и бащата на Федерико, както и неговите братя и сестри осъзнават, че тяхната задача в живота ще бъде да се посветят на неговото творчество.
- Кога беше Вашата първа съзнателна среща с творчеството на Лорка и какво Ви направи най-силно усещане тогава?
- Моята среща с творчеството на Лорка беше на доста нежна възраст, още по време на изгнаничеството на моите родители. Майка ми и татко ми отпътуват за Ню Йорк още преди да са женени. Аз се бях научила да чета напълно неотдавна, много бързо се научих и моите родители тогава ръководеха една театрална натрупа в Колумбийския университет, където и двамата преподаваха. И тогава те ме заведоха на една подготовка в театъра, бях сама в залата в полумрака и чух един от актьорите, който също беше учител и другар на моите родители, да споделя доста красиви стихове. Когато се прибрахме у дома споделих на татко ми: „ Аз към този момент мога да чета тогава съм била на 6-7 години и му споделих, че желая да прочета тези красиви стихове, които изрецитира артистът. Тогава татко ми ми даде книгата със събраните съчинения на Лорка и ми сподели: „ Ето тук е. Това са всички творби на твоя чичо Федерико. “ (просълзява се)
- Всъщност Вашата първа среща с творчеството на Лорка е в Съединени американски щати, където Вашите живеят в изгнаничество.
- Да, аз съм родена в Съединени американски щати през 1954 година и тази преживелица се разиграва при започване на 60-те години.
Племенницата на Лорка по време на полемика в Народния спектакъл, отдадена на неговото творчество. Фотограф: Стефан Здравески
- Гостувате в България за поредност от събития под мотото „ Не/познатият Лорка “. Коя страна от креативния талант на Лорка е минимум позната за необятната аудитория? Както знаем, с изключение на стихотворец и драматург, той е и художник, пианист и композитор.
- Мисля, че той е прочут най-много като стихотворец и драматург и най-много в театъра, тъй като там връзката с публиката е директна. И в този смисъл той е по-популярен посредством театъра, тъй като е забележим. А връзката с поезията му, с която също е доста прочут по света, е по-индивидуална, по-лична. Но той е все по-познат и като художник. Преди нищо не се знаеше за неговото образно творчество и за това, което е оставил. Всъщност музиката участва в цялото му творчество. Това е неговото първо предопределение. Той е желал да бъде музикант преди да стане публицист и стихотворец.
- Доколкото знам на Вашия чичо принадлежи следната мисъл: „ Артистът би трябвало да обръща внимание единствено на 3 мощни гласа – на гибелта, на любовта и на изкуството. ” Кои от тези три гласа се усещат най-силно в в творчеството на Лорка?
- Много е мъчно да се разделят. Те са едно цяло.
Лаура Гарсия Лорка преглежда изложбата „ Лорка в Народния спектакъл “, която показва фотографии от четири спектакъла по негови драматургични текстове, поставяни през годините от режисьорите Владимир Трандафилов, Енчо Халачев, Вили Цанков и Възкресия Вихърова. Фотограф: Стефан Здравески
- За страдание поетът е погубен от франкистите преди близо 90 години. Той се бори за две съществени дела – свободата на словото и за обществената правдивост. Тези тематики и през днешния ден са изключително настоящи освен в Европа, само че и в целия свят. Кои са ненаучените уроци от саможертвата на Федерико Гарсия Лорка?
- Това, което се споделя, че ние би трябвало да познаваме историята си доста добре, с цел да не я повтаряме, звучи доста добре, само че за жалост не се случва. Все още живеем във времена на принуждение, на репресии по политически аргументи, по полови аргументи, по религиозни и това не се трансформира. Но гласът на Лорка към момента звучи в поддръжка на подтиснатите, само че и освен на тях. Той е повсеместен глас и пази всички останали.
- Тленните остатъци на поета по този начин и не са открити. Смятате ли, че има нещо алегорично – той няма гроб и по този метод като че ли остава във вечността, тъй като в действителност е на всички места.
- Нашето семейство не настояваше доста да се търсят останките му. Ние считаме, че там, където той е убит, дружно с още стотици хиляди хора, той просто е един от тях. Символично считаме, че фактът, че неговите остатъци са смесени с останките на още доста други хора, той закриля и тях. Щом се знае, че измежду тях е и Лорка, значи те всички ще бъдат запомнени.
Фотограф: Стефан Здравески
- Наблюдавате ли в Испания възобновление на интереса към творчеството на Лорка и в какво се показва това?
- Интересът се показва в това, че има доста продукции, че се преиздава творчеството му, че се вършат проучвания върху него и ми се желае да имам вяра, че тази активност се дължи на работата на Центъра „ Федерико Гарсия Лорка “. Първоначално най-трудната работа беше да се събере цялото му творчество, което беше разпръснато. Това беше свършено от моите родители, от лелите и от вуйчовците ми. Другата работа е обвързвана с преводите на неговите произведения, с попълването на библиотеката. И в този момент работата ни в Центъра и във Фондацията, ние имаме и спектакъл, има и пространства, където се прави изследователска работа, изложени зали, считам, че това е връзката, която ние реализираме със съвремието.
- Лорка е неординарна, екстравагантна, сантиментална персона, към него има доста легенди, свързани с живота му. Кой мит във връзка с личността му бихте желали да бъде развенчан?
- Той е бил пленителна персона, обаятелна персона от тези, които всички са желали да се допрян и да бъдат с него. И ние оставаме с това предпочитание да се докоснем до него, също да го доопознаваме, тъй като всички свидетелства, които доближават до нас, че той е бил изключителна персона, невероятна. И тази аура продължава.
- Входът на културния център „ Федерико Гарсия Лорка “ в Гранада е завършен като огромна, бяла, отворена книга.
- Да, може да се преглежда и по този начин. Той е като продължение на външната среда, тъй като начело има един площад и той просто влиза вътре и приканва хората да влязат във вътрешността.
- Ако възползваме това като книга, по какъв начин ви бихте желала тази книга на паметта да бъде продължена за идващите генерации?
- Тя продължава, тъй като читателите са нови. Винаги ще има нови читатели, с разнообразни гледни точки. Творчеството му е толкоз богато, че то обезпечава тази последователност и тези нови тълкувания.
- Вероятно обменяте отзиви със фенове, които гледат спектакли по пиеси на Лорка. Какво Ви споделят те?
- Всеки човек е нов взор и нов метод за пояснение на Лорка, както Ви споделих. И в театъра връзката е най-пряка. Той не тегли обратно, в противен случай, неговият път е напред. Той беше пробен създател и продължава да е подобен.
- И продължава да е съвременен и през днешния ден.
- Да.
Фотограф: Стефан Здравески
- Какво бихте попитали българските режисьори, които поставяте пиеси на Федерико Гарсия Лорка?
- Когато чувам музика и чувам разнообразни версии, какво е то, което ме възможнова, какво ме възможнова страстта Бих ги попитала какво ги трогва, какво ги вълнува и какво буди у тях жадност, блян и предпочитание да узнаят още.
- Имате ли обичана творба на Вашия чичо?
- Стихотворението, което доста ми хареса, когато бях дребна и което ми сподели татко ми. И другата творба е пиесата „ Любовта на Дон Перлимплин ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ