Проф. Христо Пимпирев пред Lupa.bg: Антарктида е голямата ми любов и винаги има с какво да ме изненада
Проф. Христо Пимпирев е лицето и сърцето на българската Антарктида — индивидът, който трансформира фантазията за полярна просвета в база, експедиции и жива общественост. Геолог, учител и подстрекател на генерации, той поведе десетки задачи на остров Ливингстън и утвърди България на картата на Белия континент. Така разказват професора по геология и полярен откривател неговите сътрудници от Българския антарктически институт, чийто основател и ръководител е той.
Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа стратегия, началник е на годишните национални научни експедиции до Антарктида. Участвал е в научни експедиции в Непалските Хималаи, в Китай, в план за търсене на злато във Виетнам, в научни проучвания в колумбийските Анди, в канадско-българска експедиция на остров в Канадска Арктика. Автор е на книги, документални кино лентата и на стотици научни изявления в реномирани български и непознати издания. Преподава в Софийския университет " Св. Климент Охридски " и изнася лекции по целия свят.
За пръв път проф. Пимпирев стъпва на Ледения континент през 1978 година като част от състава на английската антарктическа експедиция. Десет години по-късно той управлява Първата национална полярна експедиция, с която се слагат основите на нашето наличие в Антарктида. Под негово управление е основана Българската антарктическа база " Св. Климент Охридски " на остров Ливингстън. A през 1998 година, с помощта на напъните му, България става пълновръстен член на Антарктическия контракт.
Проф. Христо Пимпирев трансформира фантазията си да има българска база за научни проучвания на най-студения континент в национална идея. Затова и постоянно го назоваваме " полярник номер 1 " и " антарктик номер 1 ". Българският геолог и учител е включен в международна ранглиста за стоте най-изявени полярни откриватели на Земята.
Проф. Христо Пимпирев е изключително почитан от международната научна общественост, той е обичан от студентите учител. Легендите описват, че откривателят е приветстван задушевно и от от коренните поданици на Белия континент - пингвините.
Според писателя и някогашен ректор на Софийския университет проф. Боян Биолчев, който също отиде на Ледения континент, за Христо Пимпирев Антарктида не е волност на авантюрист, а фантазия на академик. " Това е индивидът Вселена, който се сприятелява с антарктиците от целия свят по този начин стремително, че и тия, с които още не се е сприятелил, го питат – има ли потребност от помощ ", споделя проф. Биолчев в книгата от и за проф. Пимпирев " Антарктическият стопаджия ".
" Христо Пимпирев не е просто твърдоглав полярен академик, а също и приказен посланик, който има другари по целия свят. Работата с него е красиво преживяване – през цялото време знаете, че той ще направи всичко, с цел да ви помогне, и чака и вие да извършите същото за него. За мен да работя и да се считам за другар на Христо е привилегия. Той има онази аура, която обгръща единствено същинските пионери в Антарктика: буен, ефикасен, упорит. Велик човек ", споделя проф. Антонио Кесада - управител на Испанската антарктическа стратегия.
" Името на проф. Христо Пимпирев е емблема на българската просвета в Антарктида, а неговото дело – положителният образец за това по какъв начин ентусиазмът и последователността на напъните сбъдват огромните фантазии. Онези фантазии, които прекрачват националните граници и оставят диря освен в новинарските летописи и фотографиите, а и в сърцата на съвременниците ", счита президентът Румен Радев.
Малко преди Коледа ръководителят на българските полярни експедиции показа в Софийския университет своята най-нова книга, написана взаимно с журналиста и фотограф Иглика Трифонова " Антарктида - история, природа, българските полярници ". Тази енциклопедична книга води на вълнуващо странствуване до най-недостъпното място на планетата – Антарктида. В нея читателят ще открие по какъв начин се раждат ветровете, какво свети под ледовете от милиони години и за какво там са открити най-вече астероиди на Земята. Ще разбере за Озоновата дупка, за пътешествениците от героичната до цифровата ера и ще открие нашето място там – българската база, учени и създатели, които трансформират Ледения континент в част от българската история.
- Проф. Пимпирев, споделяли сте, че Антарктида Ви носи единствено благополучие. В какво се показва щастието да изследвате Антарктида, да ходите там толкоз десетилетия, да изучавате Ледения континент и да разказвате за него посредством научно-популярни книги и филми?
- Щастието е релативно разбиране. Всеки човек е друг, тъй че за всеки човек щастието е друго. Аз съм роден да странствувам, да бъда с природата, обичам природата, по тази причина съм избрал и специалността геолог, тъй като геологът работи на открито, измежду скалите, по планините, търси вкаменелости и минерали. Това е моето вътрешно чувство за независимост. Така че да отивам на Антарктида за мен фактически е благополучие, тъй като това към момента е най-неизученият континент, той е открит най-късно - доскоро повече от 200 години, до момента в който Америка е открита преди много повече от 500 години.
Антарктида крие доста секрети, които са извънредно значими за бъдещето на нашия свят и на хомо сапиенс, тъй че човек се усеща задоволен, когато може да способства нещо за развиването на човечеството и не прави някаква провинциална просвета. Всички българи, които сме на Антарктида, се усещаме и българи, и част от света, тъй като това, което вършим, го вършим за света.
- Мислите ли, че има известно недоумение в част от обществото за смисъла на науката и изобщо за подобен вид научни проучвания, отдадени на Антарктида? Боли ли Ви, в случай че има такова негативно отношение към науката?
- Не ме боли, тъй като всеки човек може да си има лично мнение, тъй че дано да го има, само че значимото е кое мнение е преобладаващо, кое превзема хората, другояче постоянно, когато има „ за ”, има и „ срещу ”, по тази причина и светът се движи напред. Трябва да има и съперници и да се откри най-правилното решение. Антарктида е една десета част от земната повърхнина. Антарктида е доста богат континент. България е една от 29-те пълноправни страни-членки на Антарктическия контракт. По силата на това интернационално съглашение всяка от 29-те страни-членки има 1/29 част от континента.
Това значи, че България ръководи Ледения континент с още 28 страни от целия свят. В света има регистрирани 200 страни към Организация на обединените нации, а ние управляваме Антарктида с 28 страни. Там са най-богатите и мощни страни като Съединените щати, Китай, Япония, Южна Корея, Франция, Германия, ние работим с тях като равни. И в нашата база на Антарктида идват учени от целия свят, които желаят да работят с българските учени и ни търсят за взаимни планове.
Примерно учени от Съединените щати ни се обаждат и идват да създават планове по морска биология на нашата база. И вместо някои, които удрят чела пред американците да ги поканят на закуска с президента, тези учени удрят чела пред нас и се молят да дойдат да работят на нашата база. Така че имаме самочувствие като антарктическа нация и се гордеем с това, тъй като сме излезли от провинциализма.
Всеки народ и всяка страна си има проблемите, само че би трябвало да не забравяме, че сме част от света и би трябвало да гледаме да се борим с последствията от измененията на климата. Защото те засягат и нас, това, което става на Антарктида, визира и България. Тя е един обособен континент, обособен от мразовит океан с годишна температура от 0 градуса. Антарктида е като друга планета. Тук давам отговор и на Вашия въпрос – какво ме тегли към Антарктида, влече ме това, че все едно аз ходя на друга планета. Аз я назовавам Белия Марс.
- Защо съгласно Вас Антарктида е континентът на бъдещето?
- Защото той става все по-лесно наличен. Първите експедиции са пътували до него по два месеца с кораби с платна. А в този момент може от Южна Америка да стигнете до Антарктида за няколко часа. Така че става по-лесно наличен и от ден на ден хора го посещават. Няма да се учудя, в случай че той се насели. Нашата база " Свети Климент Охридски " стартира от два фургона - като най-големият беше 18 квадрата, в които живееха 8-10 души, а в този момент е цяло населено място. Така че е обикновено 30 души да живеят и то много прилично с улеснения, не изолирани, както бяхме в първите експедиции. Но с цел да имаме това в този момент, трябваше да бъдат преодолени много ограничения.
- Ако политиците не съумяха да осъществят българския идеал: „ България на три морета ”, вие, българските полярници, реализирахте фантазията „ България на два континента ”.
- Да и България стана морска нация с кораба ни – „ Св. св. Кирил и Методий ”. За първи път България разполага със личен научноизследователски транспортен съд, който е приспособен да плава в полярни води. Така се приобщаваме към международните полярни народи, които си обновяват базите в XXI век. А с този транспортен съд се сбъдна фантазията на генерации български антарктици да работят в Световния океан с български транспортен съд.
Не отхвърлям, че наши огромни кораби са излизали от нашето полузатворено Черно море, имали сме „ Океански лов на риба ”, който е ловувал в Южния Атлантик и тази компания някак си изчезна, изпари се. За първата ни независима експедиция на Антарктида летяхме с пряк полет на „ Балкан ” от София до Ню Йорк. След това знаем какво се случи, когато " Балкан " беше продаден на Гад Зееви. Сега би трябвало да летим с други компании и да сменяме полети през разнообразни страни, с цел да стигнем до Антарктида.
- Но пък имаме наш боен научноизследователски транспортен съд.
- Да, имаме транспортен съд, с което единствено можем да се гордеем.
- Бяхте доста благополучен, когато на 27 декември 2022 година за пръв път нашият транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ (НИК 421) потегли от Варна за първата си полярна експедиция.
- Това е историческо събитие – за пръв път български научноизследователски транспортен съд излиза отвън Черно море.
- Има ли още с какво да Ви изненада вашата бяла държанка, както наричате Антарктида?
- Винаги има с какво да ме изненада. Аз и по тази причина вървя всяка година.
- Не я предавате значи.
- Не обичам рутината. По време на предходната, 33-та експедиция, ние слязохме на брега на един доста мъчно наличен остров - остров Смит, който е част от архипелага Южни Шетландски острови. Преди нас единствено 3 експедиции са съумели да отидат там, с цел да покорят най-високия връх - две американски и една английска, както и една частна френска.
Ние за пръв път направихме геоложки проучвания, взехме проби, аз ги донесох тук, направихме разбори и сега резултатите са оповестени в едно от най-реномираните списания - Antarctic Science (Антарктическа наука) на Университета в Кеймбридж. Светът ни признава, тъй като в случай че е някоя нелепост, никой няма да я разгласява.
Наблюдавал съм този остров 34 години, какъв брой е недосегаем, издигат се едни ледени кули и едвам през февруари т.г. съумях да стъпя на него. Така че, Антарктида постоянно ме изненадва. Сега, по време на актуалната 34-та експедиция работим по взаимен план с немския Институт по океанология в Хамбург, изследваме морските течения сред проливите, сред островите и покачването на морското равнище от топенето на ледниците. Това е пагубно събитие за човечеството – понижаването на морското равнище, ще бъдат залети големи елементи от крайбрежните и най-гъсто обитаеми райони. Освен това се трансформират посоките на морските течения. Ако се смени посоката на Гълфстрийм, (мощно топло океанско течение в Атлантическия океан, което стартира от Мексиканския залив, следва източния бряг на Съединени американски щати и носи топлота към Европа, смекчавайки климата й) Англия ще стане една ледена пустота.
- Има ли такава заплаха?
- Има, несъмнено. Така че, това ще изследваме, ще се включа в тази експедиция, като считаме да слезем на Антарктическия полуостров, където аз ще извърша геоложки проучвания. Антарктида е доста огромен континент, той е по-голям от Европа, той е колкото две Австралии, тъй че има доста секрети, които занапред ще разкриваме.
- Тоест от това, което се случва на и към Антарктида вие, учените, може да прогнозирате какво биха провокирали климатичните промени в международен мащаб?
- Да, измененията, които се случват на самия континент, въздействат и в целия свят.
- Кое беше най-голямото предизвикателство по време на първите български полярни експедиции?
- Самото начало беше доста мъчно. Гледаха ни като луди. Моят другар - писателят Боян Биолчев, който е идвал на три експедиции в Антарктида, споделя, че светът се движи от лудите, не от естествените. Какво е естественото на един Магелан - да тръгне с един транспортен съд с платна да обикаля света преди повече от 500 години? Това не е обикновено и най-после единствено един транспортен съд съумява да се върне, като ръководителят на цялата тази експедиция го изяждат туземците в Тихия океан. Но с помощта на Магелан е направено първото околосветско странствуване, което потвърждава, че Земята е кръгла.
- Антарктида е извънредно богата на естествени запаси, като до 2048 година има възбрана да се изпозват тези запаси на Ледения континент. След това страните от Антарктическия контракт имат право да решат по какъв начин да се употребяват тези запаси. Като академик имате ли терзания, че може да се развихри жестока борба за колонизирането на Ледения континент, имайки поради изразходването на ресурсите в международен мащаб?
- По принцип, да. Светът или по-скоро човечеството в никакъв случай не се е спирало, когато става дума за облага. Факт е, че човечеството е постигнало софтуерен взрив - единствено преди 20 години от Антарктида се свързвахме с България с една радиостанция посредством морзовата писменост - точка-тире-тире-точка. А в този момент имаш интернет и може да се свържеш с всяка точка на земното кълбо. Това е извънреден взрив в телекомуникациите – хора се разхождаха на Луната, а това не става без потребление на естествените запаси, на минералните запаси на нашата Земя.
Във всеки един мобилен телефон има жички от метала мед. Ако свърши медта, а тя не се образува, би трябвало да захвърлим телефоните. Искаме ли да захвърлим телефоните или да спрем колите и да се качим на коне? Всяка кола, всяка батерия има потребност от метали, които са доста значими и се вадят от земните глъбини. И ще се водят огромни борби за естествени запаси, а Антарктида е един запас. Така че през 2048 година, страните от Антарктическия контракт, в това число и България, ще вземат решение тези проблеми. България ще бъде фактор при взимането на решения за Антарктида. Поне някъде да бъдем фактор.
- Какви научни цели си е сложила 34-та българска полярна експедиция? Споменахте, че една от дилемите е да се изследват морските течения.
- В момента тези проучвания привършват, тъй като моите сътрудници са там от средата на ноември. Това са шестима учени, от които четири дами морски биоложки - две българки и две американки, както и двама португалци, също експерти по морска биология. Така че те изследват тази сензитивна фауна и по какъв начин климатичните промени се отразяват на животинския свят, което е доста значимо.
- Вие по кое време заминавате за Антарктида? И в този момент за 34-ти път ли ще пътувате до такава степен?
- Заминавам през февруари. Повече от 34 пъти съм бил, тъй като през някои години съм ходил и по два пъти.
- Чувствате ли се там като вкъщи си?
- Да, несъмнено. Но Антарктида от ден на ден ме изненадва. Както споделих нашата база се трансформира в цяло населено място. Миналата година открихме една доста съвременна научна лаборатория - тя е като галактическа станция на Луната.
- Няма да можем да изпратим трети космонавт, само че пък имаме галактическа лаборатория на Антарктида.
- Трети космонавт няма смисъл да изпращаме. Вече, който си заплати може да излети в Космоса. Не е някакво достижение. Само би трябвало да имаш пари да си платиш и да си здрав.
- Какво Ви предизвика да напишете такава всеобхватна енциклопедия " Антарктида - история, природа, българските полярници ", която обаче е предопределена за необятен кръг от читатели?
- Преди 3 години през 2022 година беше премиерата на първата ни книга с Иглика Трифонова – „ Антарктическият стопаджия ”.
- Тя приключва със „ следва продължение ”...
- Да, тъкмо по този начин. Пътувахме доста и я представихме в разнообразни градове в България, в читалища, в учебни заведения, в университети. И имаше многочислени въпроси. Усетихме, че макар че към този момент имаше над 30 експедиции българите не познават този континент и не знаят нищо за него.
- Чувала съм реплики от рода „ Арктика, Антарктида – все тая, все е на края на географията ”.
- Да, има дребна разлика. (усмихва се) И по тази причина назря концепцията да създадем едно енциклопедично издание и който се интересува от Антарктида да има какво да прочете, действително там са събрани доста неща на едно място. Вътре има за природата, за науката, за изкуството, за фотографите, за музикантите, които са ходили там – и международни, и български. Една от главите особено е отдадена на българите в Антарктида. В книгата има и доста любопитни обстоятелства – има ли извънземни, за какво най-вече метеорологични феномени се намират на Антарктида. На Ледения континент да вземем за пример досега са се родили 11 деца, само че не в българската експедиция.
- Срещали ли сте извънземни?
- Не, извънземни не съм срещал, а и никой не се е похвалил, че е срещал. Все някой щеше да се похвали и щеше да каже. Няма извънземни или в случай че е имало не са се срещали с хора или пък са се срещали, само че са ги отвлекли. (усмихва се)
- Направи ми усещане, че при започване на Вашата книга споделяте за едно английско проучване, което изследва какво има под ледовете на Антарктида.
- Това е континент и въпреки да е целият в лед, изпод е земя. В централните елементи на Антарктида на леденото плато имаме 4 километра лед, колкото е висок Монблан. Но има модерни начини да се чете под леда. Антарктическият полуостров или Западна Антарктида е един архипелаг. Тоест океанът разделя голям брой огромни острови. И ледът от горната страна ги прави като една земя. Под леда се откриха доста огромни басейни със сладка вода. Първо имаш лед, а под него и над земята имаш водни басейни, които са огромни колкото езерото Байкал. За да се образува този лед над езерата са минали 1 милион години, може да има живот на 1 милион години. Но също по този начин това е доста рисково, тъй като там може да се крият и някои болестотворни организми.
- Тоест под леда може да има рискови вируси, които може да се разсънят?
- Да, може да хибернират в Пермафроста, в замръзналата почва. Имаме план, който изследва дрождите от замръзната почва, в която се откриха микроорганизми, от които се извличат вещества и се вършат опити за основаване на медикаменти срещу рак.
- На Антарктида са открити и следи от динозаври.
- Да, има открити цели скелети и то примерно в Западна Антарктида. Ние още не сме разкрили, само че сме разкрили други организми, като амонити. Нашите сътрудници от Аржентина откриха скелети на динозаври и то много скелети, което демонстрира, че Антарктида е бил и зелен континент.
- Предполагам, че на Антарктида сте виждали много красиви изгреви и залези и полярни сияния.
- Да. Имаме план, който изследва слънчевата интензивност на Антарктида, оттова изследваме и Космоса.
- Вълнуващо ли беше да присъствате на първата женитба на нашия транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий ”? Вие кумувахте на генералния шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев и на брачната половинка му Силвия.
- Това беше извънредно събитие, тъй като се случваше за пръв път. Аз ги познавам и двамата от преди – и Кирил Вълчев, и Силвия. Сред тези ледове да участваш като настоящо лице в една женитба е огромно прекарване.
- Според мен хората би трябвало да си дават сметка, че научната активност на Антарктида е доста скъпа за международната просвета и за развиването на човечеството. От друга страна българските учени имате принос за разпространяване на християнството и на кирилицата – построихте православен параклис на Ледения континент, а също по този начин там беше подложен монумент на кирилицата.
- Нищо човешко не е непознато на Антарктида. Имахме потребност от православен храм и го построихме със лични ръце. Художничката Ганка Павлова сама ни откри и изписа иконите в храма ни на Антарктида. Теодосий Спасов пристигна с китариста Християн Цвятков и там записаха музика. Идват и фотографи, които снимат на Ледения континент. Там се снимат и филми. В базата има и любовни истории.
- Има и гей сватби на Антарктида.
- Да, има, в книгата сме описали такива забавни случки, само че те не са в нашата база.
- Чувствате ли се благополучен, че няколко обекта на Антарктида носят вашето име – Пимпирев връх на остров Александър, Пимпирев хладилник и Пимпирев бряг на остров Ливингстън и в архипелага Южни Шетландски острови?
- Може би наподобява необичайно в България, само че не е необичайно за Антарктида. Англичаните, напълно обикновено, бяха кръстили географски обекти на най-новия континент на техни живи персони, заслужили за тяхната антарктическа стратегия. Затова е обикновено и ние, като сериозна полярна нация, да кръщаваме обекти на Ледения континент. Не съм се предложил аз, това го прави специфична комисия.
- Дружелюбни ли са пингвините към хората, проф. Пимпирев?
- Като не ги дразниш са отзивчиви. Може да стигнеш до тях, да ги пипнеш.
- Кога се вълнувате повече – когато самичък тръгвате за Антарктида или когато изпращате Вашите сътрудници?
- Хубаво е да пътуваш със свои сътрудници в група. Аз рядко съм пътувал самичък. Посрещането постоянно е по-трогателно, тъй като си приключил хубава работа и се прибираш в родината. Изпращането не го обичам доста. Дори в случай че пътувам с групата виждам по-бързо да се скрия в директна зала. Посрещането е доста по-радостно. В изпращането има някаква горест, тъй като въпреки всичко, въпреки и краткотрайно, се разделяш с някакви хора, които идват да те изпращат. Докато при посрещането те идват при теб.
- Хубаво ли е чувството да посрещате Коледа и Нова година на Антарктида?
- Да, доста. Това е нашето семейство, ние сме едно настрана антарктическо семейство, едно затворено общество. Там честваме всички празници. Вълнуващо е. Бъдни вечер вършим сърми и постни ястия. На 6 януари, когато е Богоявление, хвърляме кръста. Аз обичам да чествам и рождения си ден на Антарктида.
Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа стратегия, началник е на годишните национални научни експедиции до Антарктида. Участвал е в научни експедиции в Непалските Хималаи, в Китай, в план за търсене на злато във Виетнам, в научни проучвания в колумбийските Анди, в канадско-българска експедиция на остров в Канадска Арктика. Автор е на книги, документални кино лентата и на стотици научни изявления в реномирани български и непознати издания. Преподава в Софийския университет " Св. Климент Охридски " и изнася лекции по целия свят.
За пръв път проф. Пимпирев стъпва на Ледения континент през 1978 година като част от състава на английската антарктическа експедиция. Десет години по-късно той управлява Първата национална полярна експедиция, с която се слагат основите на нашето наличие в Антарктида. Под негово управление е основана Българската антарктическа база " Св. Климент Охридски " на остров Ливингстън. A през 1998 година, с помощта на напъните му, България става пълновръстен член на Антарктическия контракт.
Проф. Христо Пимпирев трансформира фантазията си да има българска база за научни проучвания на най-студения континент в национална идея. Затова и постоянно го назоваваме " полярник номер 1 " и " антарктик номер 1 ". Българският геолог и учител е включен в международна ранглиста за стоте най-изявени полярни откриватели на Земята.
Проф. Христо Пимпирев е изключително почитан от международната научна общественост, той е обичан от студентите учител. Легендите описват, че откривателят е приветстван задушевно и от от коренните поданици на Белия континент - пингвините.
Според писателя и някогашен ректор на Софийския университет проф. Боян Биолчев, който също отиде на Ледения континент, за Христо Пимпирев Антарктида не е волност на авантюрист, а фантазия на академик. " Това е индивидът Вселена, който се сприятелява с антарктиците от целия свят по този начин стремително, че и тия, с които още не се е сприятелил, го питат – има ли потребност от помощ ", споделя проф. Биолчев в книгата от и за проф. Пимпирев " Антарктическият стопаджия ".
" Христо Пимпирев не е просто твърдоглав полярен академик, а също и приказен посланик, който има другари по целия свят. Работата с него е красиво преживяване – през цялото време знаете, че той ще направи всичко, с цел да ви помогне, и чака и вие да извършите същото за него. За мен да работя и да се считам за другар на Христо е привилегия. Той има онази аура, която обгръща единствено същинските пионери в Антарктика: буен, ефикасен, упорит. Велик човек ", споделя проф. Антонио Кесада - управител на Испанската антарктическа стратегия.
" Името на проф. Христо Пимпирев е емблема на българската просвета в Антарктида, а неговото дело – положителният образец за това по какъв начин ентусиазмът и последователността на напъните сбъдват огромните фантазии. Онези фантазии, които прекрачват националните граници и оставят диря освен в новинарските летописи и фотографиите, а и в сърцата на съвременниците ", счита президентът Румен Радев.
Малко преди Коледа ръководителят на българските полярни експедиции показа в Софийския университет своята най-нова книга, написана взаимно с журналиста и фотограф Иглика Трифонова " Антарктида - история, природа, българските полярници ". Тази енциклопедична книга води на вълнуващо странствуване до най-недостъпното място на планетата – Антарктида. В нея читателят ще открие по какъв начин се раждат ветровете, какво свети под ледовете от милиони години и за какво там са открити най-вече астероиди на Земята. Ще разбере за Озоновата дупка, за пътешествениците от героичната до цифровата ера и ще открие нашето място там – българската база, учени и създатели, които трансформират Ледения континент в част от българската история.
- Проф. Пимпирев, споделяли сте, че Антарктида Ви носи единствено благополучие. В какво се показва щастието да изследвате Антарктида, да ходите там толкоз десетилетия, да изучавате Ледения континент и да разказвате за него посредством научно-популярни книги и филми?
- Щастието е релативно разбиране. Всеки човек е друг, тъй че за всеки човек щастието е друго. Аз съм роден да странствувам, да бъда с природата, обичам природата, по тази причина съм избрал и специалността геолог, тъй като геологът работи на открито, измежду скалите, по планините, търси вкаменелости и минерали. Това е моето вътрешно чувство за независимост. Така че да отивам на Антарктида за мен фактически е благополучие, тъй като това към момента е най-неизученият континент, той е открит най-късно - доскоро повече от 200 години, до момента в който Америка е открита преди много повече от 500 години.
Антарктида крие доста секрети, които са извънредно значими за бъдещето на нашия свят и на хомо сапиенс, тъй че човек се усеща задоволен, когато може да способства нещо за развиването на човечеството и не прави някаква провинциална просвета. Всички българи, които сме на Антарктида, се усещаме и българи, и част от света, тъй като това, което вършим, го вършим за света.
- Мислите ли, че има известно недоумение в част от обществото за смисъла на науката и изобщо за подобен вид научни проучвания, отдадени на Антарктида? Боли ли Ви, в случай че има такова негативно отношение към науката?
- Не ме боли, тъй като всеки човек може да си има лично мнение, тъй че дано да го има, само че значимото е кое мнение е преобладаващо, кое превзема хората, другояче постоянно, когато има „ за ”, има и „ срещу ”, по тази причина и светът се движи напред. Трябва да има и съперници и да се откри най-правилното решение. Антарктида е една десета част от земната повърхнина. Антарктида е доста богат континент. България е една от 29-те пълноправни страни-членки на Антарктическия контракт. По силата на това интернационално съглашение всяка от 29-те страни-членки има 1/29 част от континента.
Това значи, че България ръководи Ледения континент с още 28 страни от целия свят. В света има регистрирани 200 страни към Организация на обединените нации, а ние управляваме Антарктида с 28 страни. Там са най-богатите и мощни страни като Съединените щати, Китай, Япония, Южна Корея, Франция, Германия, ние работим с тях като равни. И в нашата база на Антарктида идват учени от целия свят, които желаят да работят с българските учени и ни търсят за взаимни планове.
Примерно учени от Съединените щати ни се обаждат и идват да създават планове по морска биология на нашата база. И вместо някои, които удрят чела пред американците да ги поканят на закуска с президента, тези учени удрят чела пред нас и се молят да дойдат да работят на нашата база. Така че имаме самочувствие като антарктическа нация и се гордеем с това, тъй като сме излезли от провинциализма.
Всеки народ и всяка страна си има проблемите, само че би трябвало да не забравяме, че сме част от света и би трябвало да гледаме да се борим с последствията от измененията на климата. Защото те засягат и нас, това, което става на Антарктида, визира и България. Тя е един обособен континент, обособен от мразовит океан с годишна температура от 0 градуса. Антарктида е като друга планета. Тук давам отговор и на Вашия въпрос – какво ме тегли към Антарктида, влече ме това, че все едно аз ходя на друга планета. Аз я назовавам Белия Марс.
- Защо съгласно Вас Антарктида е континентът на бъдещето?
- Защото той става все по-лесно наличен. Първите експедиции са пътували до него по два месеца с кораби с платна. А в този момент може от Южна Америка да стигнете до Антарктида за няколко часа. Така че става по-лесно наличен и от ден на ден хора го посещават. Няма да се учудя, в случай че той се насели. Нашата база " Свети Климент Охридски " стартира от два фургона - като най-големият беше 18 квадрата, в които живееха 8-10 души, а в този момент е цяло населено място. Така че е обикновено 30 души да живеят и то много прилично с улеснения, не изолирани, както бяхме в първите експедиции. Но с цел да имаме това в този момент, трябваше да бъдат преодолени много ограничения.
- Ако политиците не съумяха да осъществят българския идеал: „ България на три морета ”, вие, българските полярници, реализирахте фантазията „ България на два континента ”.
- Да и България стана морска нация с кораба ни – „ Св. св. Кирил и Методий ”. За първи път България разполага със личен научноизследователски транспортен съд, който е приспособен да плава в полярни води. Така се приобщаваме към международните полярни народи, които си обновяват базите в XXI век. А с този транспортен съд се сбъдна фантазията на генерации български антарктици да работят в Световния океан с български транспортен съд.
Не отхвърлям, че наши огромни кораби са излизали от нашето полузатворено Черно море, имали сме „ Океански лов на риба ”, който е ловувал в Южния Атлантик и тази компания някак си изчезна, изпари се. За първата ни независима експедиция на Антарктида летяхме с пряк полет на „ Балкан ” от София до Ню Йорк. След това знаем какво се случи, когато " Балкан " беше продаден на Гад Зееви. Сега би трябвало да летим с други компании и да сменяме полети през разнообразни страни, с цел да стигнем до Антарктида.
- Но пък имаме наш боен научноизследователски транспортен съд.
- Да, имаме транспортен съд, с което единствено можем да се гордеем.
- Бяхте доста благополучен, когато на 27 декември 2022 година за пръв път нашият транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ (НИК 421) потегли от Варна за първата си полярна експедиция.
- Това е историческо събитие – за пръв път български научноизследователски транспортен съд излиза отвън Черно море.
- Има ли още с какво да Ви изненада вашата бяла държанка, както наричате Антарктида?
- Винаги има с какво да ме изненада. Аз и по тази причина вървя всяка година.
- Не я предавате значи.
- Не обичам рутината. По време на предходната, 33-та експедиция, ние слязохме на брега на един доста мъчно наличен остров - остров Смит, който е част от архипелага Южни Шетландски острови. Преди нас единствено 3 експедиции са съумели да отидат там, с цел да покорят най-високия връх - две американски и една английска, както и една частна френска.
Ние за пръв път направихме геоложки проучвания, взехме проби, аз ги донесох тук, направихме разбори и сега резултатите са оповестени в едно от най-реномираните списания - Antarctic Science (Антарктическа наука) на Университета в Кеймбридж. Светът ни признава, тъй като в случай че е някоя нелепост, никой няма да я разгласява.
Наблюдавал съм този остров 34 години, какъв брой е недосегаем, издигат се едни ледени кули и едвам през февруари т.г. съумях да стъпя на него. Така че, Антарктида постоянно ме изненадва. Сега, по време на актуалната 34-та експедиция работим по взаимен план с немския Институт по океанология в Хамбург, изследваме морските течения сред проливите, сред островите и покачването на морското равнище от топенето на ледниците. Това е пагубно събитие за човечеството – понижаването на морското равнище, ще бъдат залети големи елементи от крайбрежните и най-гъсто обитаеми райони. Освен това се трансформират посоките на морските течения. Ако се смени посоката на Гълфстрийм, (мощно топло океанско течение в Атлантическия океан, което стартира от Мексиканския залив, следва източния бряг на Съединени американски щати и носи топлота към Европа, смекчавайки климата й) Англия ще стане една ледена пустота.
- Има ли такава заплаха?
- Има, несъмнено. Така че, това ще изследваме, ще се включа в тази експедиция, като считаме да слезем на Антарктическия полуостров, където аз ще извърша геоложки проучвания. Антарктида е доста огромен континент, той е по-голям от Европа, той е колкото две Австралии, тъй че има доста секрети, които занапред ще разкриваме.
- Тоест от това, което се случва на и към Антарктида вие, учените, може да прогнозирате какво биха провокирали климатичните промени в международен мащаб?
- Да, измененията, които се случват на самия континент, въздействат и в целия свят.
- Кое беше най-голямото предизвикателство по време на първите български полярни експедиции?
- Самото начало беше доста мъчно. Гледаха ни като луди. Моят другар - писателят Боян Биолчев, който е идвал на три експедиции в Антарктида, споделя, че светът се движи от лудите, не от естествените. Какво е естественото на един Магелан - да тръгне с един транспортен съд с платна да обикаля света преди повече от 500 години? Това не е обикновено и най-после единствено един транспортен съд съумява да се върне, като ръководителят на цялата тази експедиция го изяждат туземците в Тихия океан. Но с помощта на Магелан е направено първото околосветско странствуване, което потвърждава, че Земята е кръгла.
- Антарктида е извънредно богата на естествени запаси, като до 2048 година има възбрана да се изпозват тези запаси на Ледения континент. След това страните от Антарктическия контракт имат право да решат по какъв начин да се употребяват тези запаси. Като академик имате ли терзания, че може да се развихри жестока борба за колонизирането на Ледения континент, имайки поради изразходването на ресурсите в международен мащаб?
- По принцип, да. Светът или по-скоро човечеството в никакъв случай не се е спирало, когато става дума за облага. Факт е, че човечеството е постигнало софтуерен взрив - единствено преди 20 години от Антарктида се свързвахме с България с една радиостанция посредством морзовата писменост - точка-тире-тире-точка. А в този момент имаш интернет и може да се свържеш с всяка точка на земното кълбо. Това е извънреден взрив в телекомуникациите – хора се разхождаха на Луната, а това не става без потребление на естествените запаси, на минералните запаси на нашата Земя.
Във всеки един мобилен телефон има жички от метала мед. Ако свърши медта, а тя не се образува, би трябвало да захвърлим телефоните. Искаме ли да захвърлим телефоните или да спрем колите и да се качим на коне? Всяка кола, всяка батерия има потребност от метали, които са доста значими и се вадят от земните глъбини. И ще се водят огромни борби за естествени запаси, а Антарктида е един запас. Така че през 2048 година, страните от Антарктическия контракт, в това число и България, ще вземат решение тези проблеми. България ще бъде фактор при взимането на решения за Антарктида. Поне някъде да бъдем фактор.
- Какви научни цели си е сложила 34-та българска полярна експедиция? Споменахте, че една от дилемите е да се изследват морските течения.
- В момента тези проучвания привършват, тъй като моите сътрудници са там от средата на ноември. Това са шестима учени, от които четири дами морски биоложки - две българки и две американки, както и двама португалци, също експерти по морска биология. Така че те изследват тази сензитивна фауна и по какъв начин климатичните промени се отразяват на животинския свят, което е доста значимо.
- Вие по кое време заминавате за Антарктида? И в този момент за 34-ти път ли ще пътувате до такава степен?
- Заминавам през февруари. Повече от 34 пъти съм бил, тъй като през някои години съм ходил и по два пъти.
- Чувствате ли се там като вкъщи си?
- Да, несъмнено. Но Антарктида от ден на ден ме изненадва. Както споделих нашата база се трансформира в цяло населено място. Миналата година открихме една доста съвременна научна лаборатория - тя е като галактическа станция на Луната.
- Няма да можем да изпратим трети космонавт, само че пък имаме галактическа лаборатория на Антарктида.
- Трети космонавт няма смисъл да изпращаме. Вече, който си заплати може да излети в Космоса. Не е някакво достижение. Само би трябвало да имаш пари да си платиш и да си здрав.
- Какво Ви предизвика да напишете такава всеобхватна енциклопедия " Антарктида - история, природа, българските полярници ", която обаче е предопределена за необятен кръг от читатели?
- Преди 3 години през 2022 година беше премиерата на първата ни книга с Иглика Трифонова – „ Антарктическият стопаджия ”.
- Тя приключва със „ следва продължение ”...
- Да, тъкмо по този начин. Пътувахме доста и я представихме в разнообразни градове в България, в читалища, в учебни заведения, в университети. И имаше многочислени въпроси. Усетихме, че макар че към този момент имаше над 30 експедиции българите не познават този континент и не знаят нищо за него.
- Чувала съм реплики от рода „ Арктика, Антарктида – все тая, все е на края на географията ”.
- Да, има дребна разлика. (усмихва се) И по тази причина назря концепцията да създадем едно енциклопедично издание и който се интересува от Антарктида да има какво да прочете, действително там са събрани доста неща на едно място. Вътре има за природата, за науката, за изкуството, за фотографите, за музикантите, които са ходили там – и международни, и български. Една от главите особено е отдадена на българите в Антарктида. В книгата има и доста любопитни обстоятелства – има ли извънземни, за какво най-вече метеорологични феномени се намират на Антарктида. На Ледения континент да вземем за пример досега са се родили 11 деца, само че не в българската експедиция.
- Срещали ли сте извънземни?
- Не, извънземни не съм срещал, а и никой не се е похвалил, че е срещал. Все някой щеше да се похвали и щеше да каже. Няма извънземни или в случай че е имало не са се срещали с хора или пък са се срещали, само че са ги отвлекли. (усмихва се)
- Направи ми усещане, че при започване на Вашата книга споделяте за едно английско проучване, което изследва какво има под ледовете на Антарктида.
- Това е континент и въпреки да е целият в лед, изпод е земя. В централните елементи на Антарктида на леденото плато имаме 4 километра лед, колкото е висок Монблан. Но има модерни начини да се чете под леда. Антарктическият полуостров или Западна Антарктида е един архипелаг. Тоест океанът разделя голям брой огромни острови. И ледът от горната страна ги прави като една земя. Под леда се откриха доста огромни басейни със сладка вода. Първо имаш лед, а под него и над земята имаш водни басейни, които са огромни колкото езерото Байкал. За да се образува този лед над езерата са минали 1 милион години, може да има живот на 1 милион години. Но също по този начин това е доста рисково, тъй като там може да се крият и някои болестотворни организми.
- Тоест под леда може да има рискови вируси, които може да се разсънят?
- Да, може да хибернират в Пермафроста, в замръзналата почва. Имаме план, който изследва дрождите от замръзната почва, в която се откриха микроорганизми, от които се извличат вещества и се вършат опити за основаване на медикаменти срещу рак.
- На Антарктида са открити и следи от динозаври.
- Да, има открити цели скелети и то примерно в Западна Антарктида. Ние още не сме разкрили, само че сме разкрили други организми, като амонити. Нашите сътрудници от Аржентина откриха скелети на динозаври и то много скелети, което демонстрира, че Антарктида е бил и зелен континент.
- Предполагам, че на Антарктида сте виждали много красиви изгреви и залези и полярни сияния.
- Да. Имаме план, който изследва слънчевата интензивност на Антарктида, оттова изследваме и Космоса.
- Вълнуващо ли беше да присъствате на първата женитба на нашия транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий ”? Вие кумувахте на генералния шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев и на брачната половинка му Силвия.
- Това беше извънредно събитие, тъй като се случваше за пръв път. Аз ги познавам и двамата от преди – и Кирил Вълчев, и Силвия. Сред тези ледове да участваш като настоящо лице в една женитба е огромно прекарване.
- Според мен хората би трябвало да си дават сметка, че научната активност на Антарктида е доста скъпа за международната просвета и за развиването на човечеството. От друга страна българските учени имате принос за разпространяване на християнството и на кирилицата – построихте православен параклис на Ледения континент, а също по този начин там беше подложен монумент на кирилицата.
- Нищо човешко не е непознато на Антарктида. Имахме потребност от православен храм и го построихме със лични ръце. Художничката Ганка Павлова сама ни откри и изписа иконите в храма ни на Антарктида. Теодосий Спасов пристигна с китариста Християн Цвятков и там записаха музика. Идват и фотографи, които снимат на Ледения континент. Там се снимат и филми. В базата има и любовни истории.
- Има и гей сватби на Антарктида.
- Да, има, в книгата сме описали такива забавни случки, само че те не са в нашата база.
- Чувствате ли се благополучен, че няколко обекта на Антарктида носят вашето име – Пимпирев връх на остров Александър, Пимпирев хладилник и Пимпирев бряг на остров Ливингстън и в архипелага Южни Шетландски острови?
- Може би наподобява необичайно в България, само че не е необичайно за Антарктида. Англичаните, напълно обикновено, бяха кръстили географски обекти на най-новия континент на техни живи персони, заслужили за тяхната антарктическа стратегия. Затова е обикновено и ние, като сериозна полярна нация, да кръщаваме обекти на Ледения континент. Не съм се предложил аз, това го прави специфична комисия.
- Дружелюбни ли са пингвините към хората, проф. Пимпирев?
- Като не ги дразниш са отзивчиви. Може да стигнеш до тях, да ги пипнеш.
- Кога се вълнувате повече – когато самичък тръгвате за Антарктида или когато изпращате Вашите сътрудници?
- Хубаво е да пътуваш със свои сътрудници в група. Аз рядко съм пътувал самичък. Посрещането постоянно е по-трогателно, тъй като си приключил хубава работа и се прибираш в родината. Изпращането не го обичам доста. Дори в случай че пътувам с групата виждам по-бързо да се скрия в директна зала. Посрещането е доста по-радостно. В изпращането има някаква горест, тъй като въпреки всичко, въпреки и краткотрайно, се разделяш с някакви хора, които идват да те изпращат. Докато при посрещането те идват при теб.
- Хубаво ли е чувството да посрещате Коледа и Нова година на Антарктида?
- Да, доста. Това е нашето семейство, ние сме едно настрана антарктическо семейство, едно затворено общество. Там честваме всички празници. Вълнуващо е. Бъдни вечер вършим сърми и постни ястия. На 6 януари, когато е Богоявление, хвърляме кръста. Аз обичам да чествам и рождения си ден на Антарктида.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ