Солистката на Софийска опера Весела Делчева пред Lupa.bg: От дете мечтая да танцувам като Фред Астер
" Мюзикълът за мен е фантазия, обич и орис. " Това показа в изявление за Lupa.bg една от водещите солистки на Софийска опера и балет и известна певица и артистка Весела Делчева. Тя има щастието и професионалното предизвикателство да взе участие с основни функции във всички мюзикъли на сцената на Софийска опера и балет. Зрителите познават Весела Делчева като жизнерадостната Софи от " Mamma Mia! “, като Фантин в „ Клетниците “, която има трагична орис, като вярващата и състрадателна Мария от " Звукът на музиката " и още като Фиона от " Шрек ", госпожа Андреева от " Баща ми бояджията ".
От 6-годишна Весела Делчева е отдадена на музиката. Родителите ѝ я водят на прослушване във вокално-театралната група „ Таласъмче “ с началник Димитър Констанцалиев. Тя стартира да взе участие в мюзикъли за деца в НДК и да изнася представления из страната. Заедно със свои приятелки основават момичешката група „ Инстинкт “.
Възпитаник е на Музикалната академия, като се приготвя за изпитите по поп и джаз пеене. Приета е преди всичко и приключва бакалавърска степен и две магистратури по поп и джаз пеене и театрална постановка. Именно в Академията продължава и огромната ѝ обич към мюзикълите, почнала още в годините на “Таласъмче ”. Играе в студентските постановки на “Чикаго ”, " Mamma Mia! “, “Коса ”.
Участва в доста записи, нейна е заслугата и за вокалната подготовка на актьорите от Младежкия, Сатиричния и Старозагорския спектакъл. Работила е в Националната музикална академия в катедра " Поп и джаз изкуство " като хоноруван учител, била е и вокален възпитател в " X Factor " - България, озвучава и филми. Има и специализации в чужбина. От 2011 до 2020 година е артист-солист в Националния музикален спектакъл „ Стефан Македонски “, а към този момент няколко години е водещ солист в Софийската опера и балет.
С Весела Делчева беседваме за новите й креативен провокации - от новата образователна година тя стана учител по мюзикъл в НАТФИЗ и се занимава с актьорите от танцовия спектакъл. Освен това на надарената и чаровна певица бе поверена задачата като асистент-режисьор на бродуейския режисьор Уест Хайлър да възвърне мюзикъла " Звукът на музиката ". Световноизвестният мюзикъл се връща още веднъж в репертоара н Софийска опера с нови режисьорски решения, като феновете може да гледат постановката на 31 октомври и на 1 ноември. Историята на Мария, която приема работа като гувернантка в огромно семейство и намира любовта там, където минимум я чака, още веднъж ще зазвучи с най-красивите мелодии от международната класика.
Снимка: Личен списък
- Весела, по какъв начин стартира за теб новият креативен сезон през есента?
- Моят нов креативен сезон стартира извънредно интензивно, тъй като в действителност той за мен не беше приключил. (усмихва се) Моят заключителен театър от летния сезон беше на 18 август. Тогава играхме „ Mamma Mia! “ край езерото Панчарево. Смея да настоявам, че това беше един от най-хубавите ни финали въобще на „ Mamma Mia! “, тъй като тази година имаше една доста специфична сила, прочувствена, доста мощна. Ние, артистите от „ Mamma Mia! “, толкоз доста се обичаме. Изиграли сме близо 150 представления на този мюзикъл.
Но свършвайки летния сезон с „ Mamma Mia! “, имах опция за една седмица да се откъсна и за два дни да отида до морето и по-късно за три дни в планината. А незабавно по-късно с моя брачен партньор заминахме за Съединените щати. И там ми се случи нещо доста хубаво за следващ път. На следващия уъркшоп взех решение, че желая да се профилирам в tap-dancing (степ танци).
Това е моята фантазия - да танцувам като Фред Астер. Аз имам ужасно доста да изучавам, несъмнено. Обаче имам някаква цел. Моите цели в живота са били разнообразни – било то да изкача някой връх, било да прочета някоя книга, да изиграя избрана роля. Обаче да танцувам като Фред Астер ми е фантазия още от дете. Винаги съм гледала Фред Астер. Винаги съм гледала всичко, което е било обвързвано със степа, с нямото кино. Обожавам го. И може би поради това толкоз доста желая да се науча.
Ролята на Софи в „ Mamma Mia! “ е обичана на Весела Делчева
- Как мина твоята креативна подготовка в Съединени американски щати?
- Имах опцията да се докосна до двама невероятни преподаватели. Единият е Боб Борос, който е огромна звезда на Бродуей. Преподавател, хореограф, страховит човек. И тази година се срещнах с една изключителна жена – тя се споделя Шийла. Много безоблачен човек. Тя е от Канада, обаче живее в Ню Йорк. Толкова си паснахме на духовно и прочувствено равнище, че беше огромен ваучър от самото начало. И тя ми сподели: „ Весела, с теб желая да продължим уроците онлайн. “ И в този момент следва да стартираме с нея и онлайн уроци.
В Ню Йорк бяхме отседнали при близки родственици. Видях невероятни спектакли – „ Смъртта й наподобява “, „ Буена Виста сошъл клъб “, „ Хари Потър “, които доста ме развълнуваха. В „ Кенеди център ” във Вашингтон гледах американската версия на „ Звукът на музиката “ – мюзикъл, който и ние в Софийска опера играем и в този момент още веднъж го връщаме на сцена. Беше доста пъстро лято.
Не ми остана доста време да си почивам. (смее се). Моята отмора беше в творчество. И връщайки сe от Съединените американски щати получих следващата покана от НАТФИЗ да стана учител по мюзикъл и да се занимавам с актьорите от танцовия спектакъл.
Актрисата в ролята на принцеса Анастасия
- Предполагам, че преподаването е огромно предизвикателство за теб.
- Много ми е забавно, доста ме вълнува, тъй като аз и преди съм се занимавала с педагогическа активност, главно с музикален спектакъл, с подготовка на артисти в спектакли- в Младежкия спектакъл, Сатиричния спектакъл, Старозагорския спектакъл. Винаги съм пособия на всеки, който ме е молил за помощ. Правила съм го с душа и сърце, с цел да оказа помощ. Има и още едно ново предизвикателство за мен - по забавно стичане на събитията маестро Карталов ме предложения да бъда асистент-режисьор на „ Звукът на музиката. “ Освен че съм в основната роля в този театър, имам задачата да подвигна целия този театър като възстановчик. И съм доста щастлива, тъй като въпреки всичко приключих постановка на нежните си 23 години. Макар че откогато играя в „ Mamma Mia! “ съм постоянно на 20. (смее се)
В Музикалната академия, където приключих поп и джаз пеене, имах доста добър екип от преподаватели. Завърших и музикално-сценична постановка при проф. Виолета Горчева, само че аз де факто бях взета под крилото на Андрей Аврамов. Той беше професор в Музикалната академия и се занимаваше с актьорско майсторство, театрална тирада, мюзикъл. После бях негов помощник, вокален началник в Младежкия спектакъл и върших всички негови постановки-мюзикъли и пиеси с песни. И де факто имах наблюдението и желанието да се занимавам с това, само че нямах смелостта,
тъй като аз съм на мнение, че режисьорът би трябвало да има доста огромна биография зад тила си и неща, през които да е минал, да е претърпял, с цел да може да съобщи опита на актьора насреща. Иначе ти, в случай че си толкоз некомпетентен, няма по какъв начин да познаваш същността на човешкото тяло, на страстите, на душeвността на индивида. А в последна сметка актьорското майсторство, пеенето и танцът – това е мисъл.
Много неща съм хванала, само че аз постоянно съм била всестранно развита персона и обичам да върша разнообразни неща. Гледам обаче да не се разпръсквам и в случай че видя, че не мога да обхвана всичко си споделям, че би трябвало да оставя нещо. Но в този момент някакси виждам, че съумявам добре да жонглирам и ми доставя наслаждение, което е най-хубавото. В последна сметка, изкуството е това - да си благополучен и да правиш хората щастливи.
- И в действителност ти в този момент в Съединени американски щати още веднъж имаше опция да придобиеш нов опит.
- Да, Съединените щати са страната, в която аз мога в действителност да се профилирам. Иначе маестро Карталов тук ми е дал полето, където да развъртвам гения си. Защото в случай че не беше той, аз нямаше да бъда актьора, който съм сега. Той просто ми даде свободата да създавам и да бъда себе си в последна сметка, тъй като там е моята мощ. Той ме построи като персона и като актьор и аз доста дължа на маестро Карталов в развиването си.
Весела Делчева като Кристин си партнира с Владимир Михайлов в ролята на Фантома в мюзикъла " Фантомът на операта " в Музикалния спектакъл
- Според теб в България сътвори ли се традиция в жанра мюзикъл?
- Категорично да. Десет години следя в действителност това развиване на жанра и желая да ти кажа, че не знам други страни да са реализирали подобен подем толкоз бързо. Изключително доста културни институции и сътрудници вършат мюзикъл и правят наистина добър мюзикъл. Някои се пробват да вършат. Аз моля за това да има опити, тъй като другояче няма по какъв начин да се научим. Ние сме доста положителни в това да подлагаме на критика. Но ние би трябвало да се подтикваме взаимно. Конкуренцията е хубаво нещо. Тя не би трябвало да те смачква. Тя е градивна и постоянно е било по този начин. Поне по този начин е на Запад и в Съединени американски щати. Тук мисленето е малко по-размито. Но имам вяра, че бихме могли да се подобрим. Балканските черти въпреки всичко могат да влязат в коловоза.
В България идват и доста непознати продукции. Светът се обръща към България. Те гледат какво вършим ние. Не сме непознати на света, което е много значимо. Ние минаваме непрекъснато през кастинги. За „ Клетниците “ минахме на кастинг през компанията на Камерън Макинтош. Всичко това е един развой, само че това е обикновено нещо. Цял свят по този начин работи и виждам, че България към този момент схваща, че по този начин би трябвало да се случват нещата, с цел да има равнище. Ако желаеме да вършим мюзикъл, би трябвало да го вършим качествено.
В ролята на Мария в " Звукът на музиката " на сцената на Софийска опера и балет
- Ти участваш във всички мюзикъли на Софийска опера с основна роля – в „ Mamma Mia! “, „ Клетниците “, „ Звукът на музиката “, „ Баща ми бояджията “, в Музикалния спектакъл взе участие във „ Фантомът на операта “. Какво е за теб мюзикълът?
- Много съм щастлива, че вземам участие във всички тези постановки.
Мюзикълът за мен е една фантазия, обич и орис. Бог ми е дал този гений и аз би трябвало да го развия. Талантите се дават, с цел да се развиват, не да ги погубваме и да ги слагаме в кошчето.
Има доста комплицирани деца и доста ми е мъчително, когато системата обърква обещано дете. Защото всяко дете си идва със своето обръщение и то би трябвало да го съобщи. И по тази причина съм на мнение, че доста е значима средата в едно общество и по какъв начин ние се грижим за тези гении.
- Мюзикълът съчетава музика, танци, драма или комедия. Симбиозата сред тях ли те притегля най-вече?
- Точно по този начин, цялата симбиоза ме притегля. Просто аз толкоз обичам да пея, да танцувам и да бъда артист на сцената по едно и също време. Чувствам цялата цялост на действието.
Снимка: Агнес Методиева
- Какви са първите ти усещания от работата със студентите в НАТФИЗ?
- В момента работя с трети курс в танцовия спектакъл. Това се едни доста будни младежи. Много ми харесва силата, която носят студентите, харесва ми тази неподправеност, непоквареност и необремененост от системата. Виждаш хора, които горят в специалността. Точно тази сила доста ме храни и ме притегля. И аз пък желая нещата да са реципрочни и да им върна тази сила.
- Имаш ли мостри, от които се учиш?
- О, да. Първият мой пример още до момента в който бях студентка в Музикалната академия беше Идина Мензел. Тя беше моето първо ентусиазъм. Тя тъкмо беше направила „ Злосторница “ (Wicked) на Бродуей, беше пяла и в другия ми обичан мюзикъл „ Шах “ (Chess). Сиера Богес е другата ми обичана актриса и артиста, и почтено казано тя ми е пред очите, когато трябваше да се сготвям за „ Фантомът на операта “. Сред моите вдъхновители е и Ева Ноблезада. За първи път я гледах на Уест Енд в „ Мис Сайгон “. И тогава си споделих, че това момиче ще стигне до Бродуей. И сега тя играе там във „ Великият Гетсби “. От мъжете се въодушевявам от Рамин Каримлу, който играе във „ Фантомът на операта “ и е Распутин в „ Анастасия “. Харесвам доста и Кейси Леви, която играеше в „ Дух “ на Уест Енд и изпя Елза в „ Замръзналото кралство “. Това са моите хора и аз ги чувам непрестанно и апропо се изучавам доста от тях. Освен педагозите, при които вървя, тези актьори доста ми оказват помощ за техниката.
Хитовият мюзикъл „ Mamma Mia! “ на режисьора Пламен Карталов и на Софийска опера се играе към този момент осма година у нас
- Имаш ли обичана роля и обичан театър с твое присъединяване?
- Доста сложен въпрос. Но ще кажа, че в „ Mamma Mia! “ ми е обичаният облик. Обичам всичките си функции, само че за мен „ Mamma Mia! “ е топ. Това е първата ми обич и първата ми фантазия и тя си остава първа.
- Ролята на Софи и по тази причина ти постоянно си на 20.
- Да. (смее се)
Весела Делчева - Мария и Александър Георгиев - капитан декор Трап в " Звукът на музиката "
- Какво те притегли най-вече в „ Звукът на музиката “, който в този момент връщате още веднъж в репертоара на Софийска опера?
- Основното нещо, което ме притегли е тематиката и това, че този мюзикъл има душа. Какво значи един мюзикъл да има душа - когато има доста чисти и съответни послания. Винаги мюзикълите имат послания, само че тук те са доста чисти и доста ясни. Защото се приказва за чиста обич, приказва се за нематериалност, за вярата в Господ, приказва се за полезности и добродетели - да бъдеш добър човек, да бъдеш съпричастен, да сбъдваш фантазиите си по най-чистия метод и да оцеляваш в среда, която е непоносима за теб. В навечерието на Аншлуса и на окупирането на Австрия от Хитлер тези хора желаят да останат австрийци, те не желаят да бъдат под негово притежание, само че в името на фамилията си те вземат решение да избягат през планината, с цел да се запазят като персони и като хора, които обичат личната си страна и да не предадат себе си.
Много е значимо човек да ни изневерява на правилата си в живота, тъй като когато изневериш на себе си, това значи, че това не си ти. Затова споделям, че този мюзикъл насочва доста чисти послания и доста се надявам повече хора да го видят, с цел да схванат, че човешкият живот е огромна берекет и би трябвало да сме доста признателни за това, че го живеем. Много постоянно не оценяваме живота, който ни е даден. Аз съм на мнение, че би трябвало да си оказваме помощ. А доста постоянно водиме война на пътя, наскърбяваме хората, нямаме естетика в фамилиите си, нямаме естетика в средата, в която работим.
Това са обикновени неща, които самите ние можем да ги променим като хора. Промяната ще пристигна от индивида. Болно ми е като виждам какъв брой заблудени деца има, деца, които нямат здрави среди в фамилията и в учебната си среда.
Снимка: Агнес Методиева
- Смяташ ли, че в случай че едно дете се занимава с изкуство от малко това би му помогнало да овладее гнева си и да не демонстрира експанзия?
- Според мен да и то ще развие прочувствена просветеност. Има доста книги, написани за това разбиране прочувствена просветеност. Тя се образува още в детската възраст, както споделят хората – през първите 7 години. И това излиза главно от фамилията. Много е значима фамилната среда и когато ти имаш салдото вътре, в средата, ти няма по какъв начин да изневериш, както споделих, на себе си и да изгубиш салдото, да избухваш, да бъдеш нападателен, да пречиш. На мнение съм, че това е методът, а изкуството единствено и само оказва помощ. Помага, тъй като, както знаем, класическата музика оказва помощ на мозъка, развива интелигентността. Танцът също развива интелигентността. В актьорското майсторство, в пеенето всичко е мисъл.
„ Звукът на музиката " е един от най-награждаваните мюзикъли, разказващ увлекателната история на артистите от семейство Трап. Режисьор на „ Звукът на музиката " е Уест Хайлър, диригентът е Игор Богданов
- Намираш ли паралели сред теб и твоята героиня гувернантката Мария в „ Звукът на музиката ”?
- Тази роля ми е доста близка и доста моя, тъй като това е едно момиче, което израства в манастир. За страдание тя остава сирак още като дете и нейните родители я дават да бъде отгледана от майката игуменка, която става нейната втора майка. Но свободомислещият дух не може да бъде притъпен и да бъде капсулиран в този манастир, тъй като Мария обича живота, обича да бъде на открито, да пее, да обича същински, да бъде измежду хора, обществена е. Тя обаче е и доста вярващо момиче, т.е. тя е решила, че желае да бъде монахиня, само че тъй като майката игуменка вижда, че Мария е за света, тя не е за манастира, вижда, че монахинята е подготвена за семейство, подготвена е да гледа деца, да обича мъж, да има брачен партньор до себе в този момент.
Както сподели режисьорът на мюзикъла Уест Хайлър - финалът на първо деяние е душата на пиесата, тъй като игуменката споделя на моята героиня, че любовта сред мъжа и дамата също е свята и тя не е нещо неприятно, изключително, когато една обич е чиста, непорочна. И когато ти отглеждаш тези деца с тази обич, те ще израснат и ще ти я върнат многократно, а това е най-важното в живота! Любовта е най-важната полезност в нашия човешки живот. Тя в действителност може да трансформира хората по неразпознаваем метод.
И, може би, поради това Мария ми е толкоз близка, тъй като тя е доста вярваща, непрестанно се бори с всичко, със системи, с хора, упоритости, злоба, ненавист, всички тези неща участват в нашия живот по един или различен метод, във всички сфери, освен на изкуството, само че човек би трябвало да запази себе си тъкмо посредством духовността, която носи. Аз съм на мнение, че човек, когато има вяра и се уповава на Бог, постоянно ще бъде над неприятното. Светлината постоянно е по-силна от тъмнината. Убедила съм се в това.
- Какъв беше отзвукът след първите представления на „ Звукът на музиката ”?
- За премиерата залата беше разпродадена. Имахме доста хубави мнения, положителни оценки. Пак споделям, че бих желала повече хора да се допрян до този театър, тъй като той е друг. Но по тази причина има тази палитра от цветове и от разнообразни постановки. Изкуството не е еднопланово. То би трябвало да е разнообразно. И колкото повече информация имаш, в случай че искаш да правиш мюзикъл, по-добре се обогати и виж това. Защото това е международна класика. Тя е като бисер в международната класика и всички доста почитат този мюзикъл. И го играят с голямо наслаждение и почитание. Спечелил е всички награди и във филмовата промишленост. Това не е инцидентно и по тази причина моля към нашата българска аудитория: „ Елате и го вижте! ”. Не е толкоз мъчно да влезнеш в залата и да видиш нещо красиво.
" Зелената птица " по Карло Гоци е под режисурата на Димитър Шарков ипо музика на Дони
- Участваш и в един относително нов български мюзикъл на Софийска опера и балет – „ Зелената птица ”? С какво те докосна историята, заложена в него?
- Това е метафизичен театър, нов български мюзикъл, който се роди предходната година на Камерната сцена на Софийска опера и балет. Режисьор е Димитър Шарков, музиката и стиховете са на Дони. За мен Дони е извънреден композитор и музикант. Умее да написа кино и театрална музика. С него се познаваме доста добре от музикални формати, в които сме работели дружно. Но той не познаваше другите сътрудници, които вземат участие в постановката. Но Дони съумя да усети душата на всеки един актьор, беше ни уцелил, без да познава всички толкоз добре. Защото, когато знаеш какъв е обликът, ти доста елементарно можеш да напишеш стойностна музика.
Димитър Шарков направи режисурата, а самата философска приказка е на Карло Гоци и е доста комплицирана. Защото тук има избран род, който ние би трябвало да защитим. Това е комедия дел`арте, съчетана и с различен тип спектакъл. Хем да излезе естествено от теб, хем да не е изкуствено изиграно, тъй като границата е доста тънка. Много беше забавно, тъй като това е театър, час и 40 минути. Ти не слизаш от сцената, играеш драма нон-стоп, комедия, драма, комедия, драма, комедия. И за мене беше нещо ново, тъй като аз излязох от зоната си на комфорта.
Весела Делчева в мюзикъла " Зелената птица "
Режисьорите доста ме обичат в топлата ми светлина. Обаче аз играх неприятната кралица. Аз бях положителното момиче, което стана амбициозна и властна кралица, претърпях прелом естествено и се върнах към първичното си аз и се върнах към природата си да бъда добър човек.
Много е значима поуката и тя идва още веднъж от фамилията, тъй като когато родителят даде на детето си наготово, било то телефон, телевизия, играчки и всичко останало, то не помни да цени всичко към себе си. А когато то цени този слънчоглед или това, което му се дава като плюшена играчка, той ще оцени след време. Това е поуката – човек да запази полезностите си през годините, хубаво ти растеш, ставаш някой, имаш специалност, само че не би трябвало да загубваш себе си.
- По Коледа ще играете и различен български мюзикъл – „ Баща ми бояджията ”, който част от нас познават от филмовата версия, а в този момент за пръв път бе подложен у нас като мюзикъл.
- Да, маестро Карталов направи един необикновен български мюзикъл. И той го приспособява и го направи прелестен на огромна сцена. Сега е приспособен за дребна сцена, за по-малката ни аудитория, с цел да може посредством просветителната ни стратегия към младите да приобщим децата, които да израснат с това изкуство и след това сами да идват и да го търсят. В началото на 2026 година желая да поканя хората да гледат и „ Матилда “. В края на януари и при започване на февруари ще изиграем няколко спектакъла.
„ Матилда “ е друго украшение на нашия спектакъл, тъй като това е едно в действителност всестранно развито дете с паранормални чувства. Но това е чудото да бъдеш невероятен. И е доста значимо, тези деца, които носят тези чудеса вътре в себе си, да не ги притъпяваме. А да им дадем път, с цел да разцъфтят. Много е значимо. Не би трябвало системата да ги мачка. Въпреки че Матилда няма добър образец в фамилията, тя съумява да се запази, с помощта на вътрешния си свят и с помощта на мис Хъни, която аз имам честа да изигра.
Деца от ДВТФ „ Таласъмче " вземат участие в " Звукът на музиката "
- Сложно ли се работи с деца? Ти работиш с доста, доста деца. В съвсем всички постановки, в които участваш има и герои деца. А в този момент в „ Звукът на музиката ” работиш с тях и като асистент-режисьор.
- Много е занимателно с тях. Това са най-благодатните сътрудници и от тях може да очакваш всичко. Толкова са откровени и чисти, че там няма празно, там няма фалш. Притеснявам се дали аз мога да им партнирам съответно. Да не съм изкуствена. За мен е голямо наслаждение да работя с деца. Изисква доста сила да работиш с тях, само че те ти я връщат. Децата са носители на най-чистата сила. По през целия ден съм на подготовки, само че по този начин съм се забавлявала. Когато би трябвало да съм строга, съм строга, с цел да се учат на дисциплинираност. Но като чуя детски смях и то просто ти светва всичко.
- Предполагам, че те идват на подготовки доста добре готови и си знаят текста.
- Изпълняват си дилемите. Те си знаят първи текстовете. Всичко си знаят. И постоянно имат сила за още 10 спектакъла.
Ролята на Фантин в " Клетниците " е една най-сложните за Весела Делчева
- Аз се удивлявам, когато би трябвало да изиграете един комплициран театър от над три часа два пъти дневно. И постоянно се чудя по какъв начин устоят актьорите и музикантите.
- Всичко е режим, дисциплинираност, отдаденост. Един състезател се готви цялостен живот, с цел да бъде състезател. Един пианист и един музикант също се готви цялостен живот. Един актьор също. Но артистите сме научени по какъв начин да си пазим силата и да не се разпиляваме. Същото е, когато би трябвало да си пазиш гласа. Пак е техника и отново е режим. Трябва да знаеш по кое време да мълчиш. Много е значимо да се мълчи. (смее се)
- За пръв път в историята на мюзикъла „ Клетниците “ спектакълът се игра под намерено небе. Това се случи в България, пред катедралата „ Свети Александър Невски “. Как се усещаше в ролята на Фантин, играейки на това място и какво усещаше след края на всеки театър там?
- Това беше един от най-големите ни дарове тази година. Аз по-разтърсена прочувствено не съм била в живота си в дадена роля. Твърдя го на 100%. Защото това, че ние излязохме да играем пред храма, беше една голяма отговорност, с изключение на за пред света и за пред Бога. Много е значимо ти да съхраниш себе си, само че и да имаш благоговение пред Бога. Защото ти не можеш пред храма да играеш всичко. Не можеш да си позволиш да правиш всичко. Там би трябвало да се сервират спектакли, които не просто да са духовни, а да са свързани с Бог, с това по какъв начин човек би трябвало да бъде изменен към по-добро.
Весела Делчева в облика на Фантин и Владимир Михайлов като Жан Валжан в мюзикъла " Клетницете ", който това лято за пръв път бе игран под звездното небе пред катедралата " Св. Ал. Невски "
Неслучайно историята на Жал Валжан е тъкмо такава. Той от един пандизчия, от един апаш става нравствен и стига до манастир. Това е една доста огромна амнистия. Изобщо прошката е най-важното нещо в човешкия живот, а когато има амнистия, има обич. И тъкмо това се споделя в „ Клетниците “. Прощавайте даже на най-големия си зложелател, обичайте по най-чистия метод, както се обичат Мариус и Козет, както Фантин обича своето дете и както Епонин обича своята несбъдната обич.
Весела Делчева и Александър Георгиев в " Клетниците " под режисурата на Пламен Карталов
Това са доста, доста мощни послания и аз дръзвам да настоявам, че в този театър се събрахме необикновен екип от извънредно прочувствени и мислещи актьори, целият необикновен екип на Софийска опера и балет, които успяхме да претворим концепцията на маестро Пламен Карталов. Защото в случай че не беше той, този театър нямаше по какъв начин да се случи. Просто това беше негова концепция този мюзикъл да се сложи в България за пръв път. Негова е концепцията да си изкара този театър на открито и по този метод да бъде режисиран. Това е индивидът, който може да го направи.
Една от най-трогателните и въздействащи подиуми в " Клетниците "
И „ Клетниците “ на Софийска опера заслужава да бъде забелязан от доста хора, освен в България. И апропо, имаше ужасно доста посетители от Съединените щати, от Австрия, от Англия, от Германия, от Франция. Имаше и задгранични критици, които насочиха доста благи думи за нас, артистите.
Ролята на Фантин просто ме извади от обувките, тъй като доста е мощна. За да влезеш в нея би трябвало да си на 100 предан. Тази роля изисква голяма централизация и посвещение и когато стъпиш на тази сцена, в действителност би трябвало да обичаш това дете, да си подготвен да дадеш всичко – и душата си, и тялото си, т.е. ти да нямаш стойност. Ти да дадеш всичко, с цел да има то живот. То да преживее любовта, която ти не си претърпяла. Ти си я претърпяла, само че си била разочарована от нея. Но пък тази обич ти е дала това дете. В последна сметка, аз доста обичам тази героиня. Това е героинята, която беше най-големият ми урок, урок по обич и по полезности и по какъв начин човек би трябвало да обича.
Зрители и сътрудници приветстват Весела Делчева след финала на " Клетниците "
- Доколкото знам като дребна си желала да станеш доктор. Сега, като актриса и певица, като създател, чувстваш ли, че си врач на човешките души?
- Да, мисля, че е по този начин. Като създатели можем да бъдем дребна част от това да лекуваме душите на хората, само че с качествено изкуство. Много е значимо качеството на изкуството, да не е не всеядното изкуство, а това, което в действителност е чисто и което може да те научи на нещо. Относно медицината, тя още ме вълнува и до ден сегашен. Аз не спирам да чета. Дори на себе си и на околните си, оказвам помощ по всевъзможен метод. Информацията, която е останала в главата ми и това, което аз непрестанно чета, това е нещо, което нас ни употребява в нашия живот в последна сметка. И ние би трябвало взаимно да си оказваме помощ. Защото човек, колкото повече знае за някои неща, по този начин може да бъде потребен на повече хора.
Снимка: Агнес Методиева
- Остава ли ти време за персонален живот?
- (смее се). Много обичам да тичам от всичко. Моето бягство е в планината. Както и героинята ми в „ Звукът на музиката “. Тя бяга в планината, с цел да откри себе си. В последна сметка и аз оставам там сама с мислите си, с страстите си. Даже от време на време обичам сама да вървя, освен с моите родители, или със брачна половинка ми, с другари, с хора, които обичам. Но обичам някакси да оставам и сама, с цел да съумея да се събера, с цел да знам какво съм направила, къде съм сбъркала, къде желая да отида. Това са доста значими въпроси за всеки един човек, които би трябвало да се задават всеки ден. Аз доста постоянно преговарям в планината. Гледам въпреки всичко да няма хора, че да не си помислят, че тази си приказва сама. (смее се)
От 6-годишна Весела Делчева е отдадена на музиката. Родителите ѝ я водят на прослушване във вокално-театралната група „ Таласъмче “ с началник Димитър Констанцалиев. Тя стартира да взе участие в мюзикъли за деца в НДК и да изнася представления из страната. Заедно със свои приятелки основават момичешката група „ Инстинкт “.
Възпитаник е на Музикалната академия, като се приготвя за изпитите по поп и джаз пеене. Приета е преди всичко и приключва бакалавърска степен и две магистратури по поп и джаз пеене и театрална постановка. Именно в Академията продължава и огромната ѝ обич към мюзикълите, почнала още в годините на “Таласъмче ”. Играе в студентските постановки на “Чикаго ”, " Mamma Mia! “, “Коса ”.
Участва в доста записи, нейна е заслугата и за вокалната подготовка на актьорите от Младежкия, Сатиричния и Старозагорския спектакъл. Работила е в Националната музикална академия в катедра " Поп и джаз изкуство " като хоноруван учител, била е и вокален възпитател в " X Factor " - България, озвучава и филми. Има и специализации в чужбина. От 2011 до 2020 година е артист-солист в Националния музикален спектакъл „ Стефан Македонски “, а към този момент няколко години е водещ солист в Софийската опера и балет.
С Весела Делчева беседваме за новите й креативен провокации - от новата образователна година тя стана учител по мюзикъл в НАТФИЗ и се занимава с актьорите от танцовия спектакъл. Освен това на надарената и чаровна певица бе поверена задачата като асистент-режисьор на бродуейския режисьор Уест Хайлър да възвърне мюзикъла " Звукът на музиката ". Световноизвестният мюзикъл се връща още веднъж в репертоара н Софийска опера с нови режисьорски решения, като феновете може да гледат постановката на 31 октомври и на 1 ноември. Историята на Мария, която приема работа като гувернантка в огромно семейство и намира любовта там, където минимум я чака, още веднъж ще зазвучи с най-красивите мелодии от международната класика.
Снимка: Личен списък
- Весела, по какъв начин стартира за теб новият креативен сезон през есента?
- Моят нов креативен сезон стартира извънредно интензивно, тъй като в действителност той за мен не беше приключил. (усмихва се) Моят заключителен театър от летния сезон беше на 18 август. Тогава играхме „ Mamma Mia! “ край езерото Панчарево. Смея да настоявам, че това беше един от най-хубавите ни финали въобще на „ Mamma Mia! “, тъй като тази година имаше една доста специфична сила, прочувствена, доста мощна. Ние, артистите от „ Mamma Mia! “, толкоз доста се обичаме. Изиграли сме близо 150 представления на този мюзикъл.
Но свършвайки летния сезон с „ Mamma Mia! “, имах опция за една седмица да се откъсна и за два дни да отида до морето и по-късно за три дни в планината. А незабавно по-късно с моя брачен партньор заминахме за Съединените щати. И там ми се случи нещо доста хубаво за следващ път. На следващия уъркшоп взех решение, че желая да се профилирам в tap-dancing (степ танци).
Това е моята фантазия - да танцувам като Фред Астер. Аз имам ужасно доста да изучавам, несъмнено. Обаче имам някаква цел. Моите цели в живота са били разнообразни – било то да изкача някой връх, било да прочета някоя книга, да изиграя избрана роля. Обаче да танцувам като Фред Астер ми е фантазия още от дете. Винаги съм гледала Фред Астер. Винаги съм гледала всичко, което е било обвързвано със степа, с нямото кино. Обожавам го. И може би поради това толкоз доста желая да се науча.
Ролята на Софи в „ Mamma Mia! “ е обичана на Весела Делчева
- Как мина твоята креативна подготовка в Съединени американски щати?
- Имах опцията да се докосна до двама невероятни преподаватели. Единият е Боб Борос, който е огромна звезда на Бродуей. Преподавател, хореограф, страховит човек. И тази година се срещнах с една изключителна жена – тя се споделя Шийла. Много безоблачен човек. Тя е от Канада, обаче живее в Ню Йорк. Толкова си паснахме на духовно и прочувствено равнище, че беше огромен ваучър от самото начало. И тя ми сподели: „ Весела, с теб желая да продължим уроците онлайн. “ И в този момент следва да стартираме с нея и онлайн уроци.
В Ню Йорк бяхме отседнали при близки родственици. Видях невероятни спектакли – „ Смъртта й наподобява “, „ Буена Виста сошъл клъб “, „ Хари Потър “, които доста ме развълнуваха. В „ Кенеди център ” във Вашингтон гледах американската версия на „ Звукът на музиката “ – мюзикъл, който и ние в Софийска опера играем и в този момент още веднъж го връщаме на сцена. Беше доста пъстро лято.
Не ми остана доста време да си почивам. (смее се). Моята отмора беше в творчество. И връщайки сe от Съединените американски щати получих следващата покана от НАТФИЗ да стана учител по мюзикъл и да се занимавам с актьорите от танцовия спектакъл.
Актрисата в ролята на принцеса Анастасия
- Предполагам, че преподаването е огромно предизвикателство за теб.
- Много ми е забавно, доста ме вълнува, тъй като аз и преди съм се занимавала с педагогическа активност, главно с музикален спектакъл, с подготовка на артисти в спектакли- в Младежкия спектакъл, Сатиричния спектакъл, Старозагорския спектакъл. Винаги съм пособия на всеки, който ме е молил за помощ. Правила съм го с душа и сърце, с цел да оказа помощ. Има и още едно ново предизвикателство за мен - по забавно стичане на събитията маестро Карталов ме предложения да бъда асистент-режисьор на „ Звукът на музиката. “ Освен че съм в основната роля в този театър, имам задачата да подвигна целия този театър като възстановчик. И съм доста щастлива, тъй като въпреки всичко приключих постановка на нежните си 23 години. Макар че откогато играя в „ Mamma Mia! “ съм постоянно на 20. (смее се)
В Музикалната академия, където приключих поп и джаз пеене, имах доста добър екип от преподаватели. Завърших и музикално-сценична постановка при проф. Виолета Горчева, само че аз де факто бях взета под крилото на Андрей Аврамов. Той беше професор в Музикалната академия и се занимаваше с актьорско майсторство, театрална тирада, мюзикъл. После бях негов помощник, вокален началник в Младежкия спектакъл и върших всички негови постановки-мюзикъли и пиеси с песни. И де факто имах наблюдението и желанието да се занимавам с това, само че нямах смелостта,
тъй като аз съм на мнение, че режисьорът би трябвало да има доста огромна биография зад тила си и неща, през които да е минал, да е претърпял, с цел да може да съобщи опита на актьора насреща. Иначе ти, в случай че си толкоз некомпетентен, няма по какъв начин да познаваш същността на човешкото тяло, на страстите, на душeвността на индивида. А в последна сметка актьорското майсторство, пеенето и танцът – това е мисъл.
Много неща съм хванала, само че аз постоянно съм била всестранно развита персона и обичам да върша разнообразни неща. Гледам обаче да не се разпръсквам и в случай че видя, че не мога да обхвана всичко си споделям, че би трябвало да оставя нещо. Но в този момент някакси виждам, че съумявам добре да жонглирам и ми доставя наслаждение, което е най-хубавото. В последна сметка, изкуството е това - да си благополучен и да правиш хората щастливи.
- И в действителност ти в този момент в Съединени американски щати още веднъж имаше опция да придобиеш нов опит.
- Да, Съединените щати са страната, в която аз мога в действителност да се профилирам. Иначе маестро Карталов тук ми е дал полето, където да развъртвам гения си. Защото в случай че не беше той, аз нямаше да бъда актьора, който съм сега. Той просто ми даде свободата да създавам и да бъда себе си в последна сметка, тъй като там е моята мощ. Той ме построи като персона и като актьор и аз доста дължа на маестро Карталов в развиването си.
Весела Делчева като Кристин си партнира с Владимир Михайлов в ролята на Фантома в мюзикъла " Фантомът на операта " в Музикалния спектакъл
- Според теб в България сътвори ли се традиция в жанра мюзикъл?
- Категорично да. Десет години следя в действителност това развиване на жанра и желая да ти кажа, че не знам други страни да са реализирали подобен подем толкоз бързо. Изключително доста културни институции и сътрудници вършат мюзикъл и правят наистина добър мюзикъл. Някои се пробват да вършат. Аз моля за това да има опити, тъй като другояче няма по какъв начин да се научим. Ние сме доста положителни в това да подлагаме на критика. Но ние би трябвало да се подтикваме взаимно. Конкуренцията е хубаво нещо. Тя не би трябвало да те смачква. Тя е градивна и постоянно е било по този начин. Поне по този начин е на Запад и в Съединени американски щати. Тук мисленето е малко по-размито. Но имам вяра, че бихме могли да се подобрим. Балканските черти въпреки всичко могат да влязат в коловоза.
В България идват и доста непознати продукции. Светът се обръща към България. Те гледат какво вършим ние. Не сме непознати на света, което е много значимо. Ние минаваме непрекъснато през кастинги. За „ Клетниците “ минахме на кастинг през компанията на Камерън Макинтош. Всичко това е един развой, само че това е обикновено нещо. Цял свят по този начин работи и виждам, че България към този момент схваща, че по този начин би трябвало да се случват нещата, с цел да има равнище. Ако желаеме да вършим мюзикъл, би трябвало да го вършим качествено.
В ролята на Мария в " Звукът на музиката " на сцената на Софийска опера и балет
- Ти участваш във всички мюзикъли на Софийска опера с основна роля – в „ Mamma Mia! “, „ Клетниците “, „ Звукът на музиката “, „ Баща ми бояджията “, в Музикалния спектакъл взе участие във „ Фантомът на операта “. Какво е за теб мюзикълът?
- Много съм щастлива, че вземам участие във всички тези постановки.
Мюзикълът за мен е една фантазия, обич и орис. Бог ми е дал този гений и аз би трябвало да го развия. Талантите се дават, с цел да се развиват, не да ги погубваме и да ги слагаме в кошчето.
Има доста комплицирани деца и доста ми е мъчително, когато системата обърква обещано дете. Защото всяко дете си идва със своето обръщение и то би трябвало да го съобщи. И по тази причина съм на мнение, че доста е значима средата в едно общество и по какъв начин ние се грижим за тези гении.
- Мюзикълът съчетава музика, танци, драма или комедия. Симбиозата сред тях ли те притегля най-вече?
- Точно по този начин, цялата симбиоза ме притегля. Просто аз толкоз обичам да пея, да танцувам и да бъда артист на сцената по едно и също време. Чувствам цялата цялост на действието.
Снимка: Агнес Методиева
- Какви са първите ти усещания от работата със студентите в НАТФИЗ?
- В момента работя с трети курс в танцовия спектакъл. Това се едни доста будни младежи. Много ми харесва силата, която носят студентите, харесва ми тази неподправеност, непоквареност и необремененост от системата. Виждаш хора, които горят в специалността. Точно тази сила доста ме храни и ме притегля. И аз пък желая нещата да са реципрочни и да им върна тази сила.
- Имаш ли мостри, от които се учиш?
- О, да. Първият мой пример още до момента в който бях студентка в Музикалната академия беше Идина Мензел. Тя беше моето първо ентусиазъм. Тя тъкмо беше направила „ Злосторница “ (Wicked) на Бродуей, беше пяла и в другия ми обичан мюзикъл „ Шах “ (Chess). Сиера Богес е другата ми обичана актриса и артиста, и почтено казано тя ми е пред очите, когато трябваше да се сготвям за „ Фантомът на операта “. Сред моите вдъхновители е и Ева Ноблезада. За първи път я гледах на Уест Енд в „ Мис Сайгон “. И тогава си споделих, че това момиче ще стигне до Бродуей. И сега тя играе там във „ Великият Гетсби “. От мъжете се въодушевявам от Рамин Каримлу, който играе във „ Фантомът на операта “ и е Распутин в „ Анастасия “. Харесвам доста и Кейси Леви, която играеше в „ Дух “ на Уест Енд и изпя Елза в „ Замръзналото кралство “. Това са моите хора и аз ги чувам непрестанно и апропо се изучавам доста от тях. Освен педагозите, при които вървя, тези актьори доста ми оказват помощ за техниката.
Хитовият мюзикъл „ Mamma Mia! “ на режисьора Пламен Карталов и на Софийска опера се играе към този момент осма година у нас
- Имаш ли обичана роля и обичан театър с твое присъединяване?
- Доста сложен въпрос. Но ще кажа, че в „ Mamma Mia! “ ми е обичаният облик. Обичам всичките си функции, само че за мен „ Mamma Mia! “ е топ. Това е първата ми обич и първата ми фантазия и тя си остава първа.
- Ролята на Софи и по тази причина ти постоянно си на 20.
- Да. (смее се)
Весела Делчева - Мария и Александър Георгиев - капитан декор Трап в " Звукът на музиката "
- Какво те притегли най-вече в „ Звукът на музиката “, който в този момент връщате още веднъж в репертоара на Софийска опера?
- Основното нещо, което ме притегли е тематиката и това, че този мюзикъл има душа. Какво значи един мюзикъл да има душа - когато има доста чисти и съответни послания. Винаги мюзикълите имат послания, само че тук те са доста чисти и доста ясни. Защото се приказва за чиста обич, приказва се за нематериалност, за вярата в Господ, приказва се за полезности и добродетели - да бъдеш добър човек, да бъдеш съпричастен, да сбъдваш фантазиите си по най-чистия метод и да оцеляваш в среда, която е непоносима за теб. В навечерието на Аншлуса и на окупирането на Австрия от Хитлер тези хора желаят да останат австрийци, те не желаят да бъдат под негово притежание, само че в името на фамилията си те вземат решение да избягат през планината, с цел да се запазят като персони и като хора, които обичат личната си страна и да не предадат себе си.
Много е значимо човек да ни изневерява на правилата си в живота, тъй като когато изневериш на себе си, това значи, че това не си ти. Затова споделям, че този мюзикъл насочва доста чисти послания и доста се надявам повече хора да го видят, с цел да схванат, че човешкият живот е огромна берекет и би трябвало да сме доста признателни за това, че го живеем. Много постоянно не оценяваме живота, който ни е даден. Аз съм на мнение, че би трябвало да си оказваме помощ. А доста постоянно водиме война на пътя, наскърбяваме хората, нямаме естетика в фамилиите си, нямаме естетика в средата, в която работим.
Това са обикновени неща, които самите ние можем да ги променим като хора. Промяната ще пристигна от индивида. Болно ми е като виждам какъв брой заблудени деца има, деца, които нямат здрави среди в фамилията и в учебната си среда.
Снимка: Агнес Методиева
- Смяташ ли, че в случай че едно дете се занимава с изкуство от малко това би му помогнало да овладее гнева си и да не демонстрира експанзия?
- Според мен да и то ще развие прочувствена просветеност. Има доста книги, написани за това разбиране прочувствена просветеност. Тя се образува още в детската възраст, както споделят хората – през първите 7 години. И това излиза главно от фамилията. Много е значима фамилната среда и когато ти имаш салдото вътре, в средата, ти няма по какъв начин да изневериш, както споделих, на себе си и да изгубиш салдото, да избухваш, да бъдеш нападателен, да пречиш. На мнение съм, че това е методът, а изкуството единствено и само оказва помощ. Помага, тъй като, както знаем, класическата музика оказва помощ на мозъка, развива интелигентността. Танцът също развива интелигентността. В актьорското майсторство, в пеенето всичко е мисъл.
„ Звукът на музиката " е един от най-награждаваните мюзикъли, разказващ увлекателната история на артистите от семейство Трап. Режисьор на „ Звукът на музиката " е Уест Хайлър, диригентът е Игор Богданов
- Намираш ли паралели сред теб и твоята героиня гувернантката Мария в „ Звукът на музиката ”?
- Тази роля ми е доста близка и доста моя, тъй като това е едно момиче, което израства в манастир. За страдание тя остава сирак още като дете и нейните родители я дават да бъде отгледана от майката игуменка, която става нейната втора майка. Но свободомислещият дух не може да бъде притъпен и да бъде капсулиран в този манастир, тъй като Мария обича живота, обича да бъде на открито, да пее, да обича същински, да бъде измежду хора, обществена е. Тя обаче е и доста вярващо момиче, т.е. тя е решила, че желае да бъде монахиня, само че тъй като майката игуменка вижда, че Мария е за света, тя не е за манастира, вижда, че монахинята е подготвена за семейство, подготвена е да гледа деца, да обича мъж, да има брачен партньор до себе в този момент.
Както сподели режисьорът на мюзикъла Уест Хайлър - финалът на първо деяние е душата на пиесата, тъй като игуменката споделя на моята героиня, че любовта сред мъжа и дамата също е свята и тя не е нещо неприятно, изключително, когато една обич е чиста, непорочна. И когато ти отглеждаш тези деца с тази обич, те ще израснат и ще ти я върнат многократно, а това е най-важното в живота! Любовта е най-важната полезност в нашия човешки живот. Тя в действителност може да трансформира хората по неразпознаваем метод.
И, може би, поради това Мария ми е толкоз близка, тъй като тя е доста вярваща, непрестанно се бори с всичко, със системи, с хора, упоритости, злоба, ненавист, всички тези неща участват в нашия живот по един или различен метод, във всички сфери, освен на изкуството, само че човек би трябвало да запази себе си тъкмо посредством духовността, която носи. Аз съм на мнение, че човек, когато има вяра и се уповава на Бог, постоянно ще бъде над неприятното. Светлината постоянно е по-силна от тъмнината. Убедила съм се в това.
- Какъв беше отзвукът след първите представления на „ Звукът на музиката ”?
- За премиерата залата беше разпродадена. Имахме доста хубави мнения, положителни оценки. Пак споделям, че бих желала повече хора да се допрян до този театър, тъй като той е друг. Но по тази причина има тази палитра от цветове и от разнообразни постановки. Изкуството не е еднопланово. То би трябвало да е разнообразно. И колкото повече информация имаш, в случай че искаш да правиш мюзикъл, по-добре се обогати и виж това. Защото това е международна класика. Тя е като бисер в международната класика и всички доста почитат този мюзикъл. И го играят с голямо наслаждение и почитание. Спечелил е всички награди и във филмовата промишленост. Това не е инцидентно и по тази причина моля към нашата българска аудитория: „ Елате и го вижте! ”. Не е толкоз мъчно да влезнеш в залата и да видиш нещо красиво.
" Зелената птица " по Карло Гоци е под режисурата на Димитър Шарков ипо музика на Дони
- Участваш и в един относително нов български мюзикъл на Софийска опера и балет – „ Зелената птица ”? С какво те докосна историята, заложена в него?
- Това е метафизичен театър, нов български мюзикъл, който се роди предходната година на Камерната сцена на Софийска опера и балет. Режисьор е Димитър Шарков, музиката и стиховете са на Дони. За мен Дони е извънреден композитор и музикант. Умее да написа кино и театрална музика. С него се познаваме доста добре от музикални формати, в които сме работели дружно. Но той не познаваше другите сътрудници, които вземат участие в постановката. Но Дони съумя да усети душата на всеки един актьор, беше ни уцелил, без да познава всички толкоз добре. Защото, когато знаеш какъв е обликът, ти доста елементарно можеш да напишеш стойностна музика.
Димитър Шарков направи режисурата, а самата философска приказка е на Карло Гоци и е доста комплицирана. Защото тук има избран род, който ние би трябвало да защитим. Това е комедия дел`арте, съчетана и с различен тип спектакъл. Хем да излезе естествено от теб, хем да не е изкуствено изиграно, тъй като границата е доста тънка. Много беше забавно, тъй като това е театър, час и 40 минути. Ти не слизаш от сцената, играеш драма нон-стоп, комедия, драма, комедия, драма, комедия. И за мене беше нещо ново, тъй като аз излязох от зоната си на комфорта.
Весела Делчева в мюзикъла " Зелената птица "
Режисьорите доста ме обичат в топлата ми светлина. Обаче аз играх неприятната кралица. Аз бях положителното момиче, което стана амбициозна и властна кралица, претърпях прелом естествено и се върнах към първичното си аз и се върнах към природата си да бъда добър човек.
Много е значима поуката и тя идва още веднъж от фамилията, тъй като когато родителят даде на детето си наготово, било то телефон, телевизия, играчки и всичко останало, то не помни да цени всичко към себе си. А когато то цени този слънчоглед или това, което му се дава като плюшена играчка, той ще оцени след време. Това е поуката – човек да запази полезностите си през годините, хубаво ти растеш, ставаш някой, имаш специалност, само че не би трябвало да загубваш себе си.
- По Коледа ще играете и различен български мюзикъл – „ Баща ми бояджията ”, който част от нас познават от филмовата версия, а в този момент за пръв път бе подложен у нас като мюзикъл.
- Да, маестро Карталов направи един необикновен български мюзикъл. И той го приспособява и го направи прелестен на огромна сцена. Сега е приспособен за дребна сцена, за по-малката ни аудитория, с цел да може посредством просветителната ни стратегия към младите да приобщим децата, които да израснат с това изкуство и след това сами да идват и да го търсят. В началото на 2026 година желая да поканя хората да гледат и „ Матилда “. В края на януари и при започване на февруари ще изиграем няколко спектакъла.
„ Матилда “ е друго украшение на нашия спектакъл, тъй като това е едно в действителност всестранно развито дете с паранормални чувства. Но това е чудото да бъдеш невероятен. И е доста значимо, тези деца, които носят тези чудеса вътре в себе си, да не ги притъпяваме. А да им дадем път, с цел да разцъфтят. Много е значимо. Не би трябвало системата да ги мачка. Въпреки че Матилда няма добър образец в фамилията, тя съумява да се запази, с помощта на вътрешния си свят и с помощта на мис Хъни, която аз имам честа да изигра.
Деца от ДВТФ „ Таласъмче " вземат участие в " Звукът на музиката "
- Сложно ли се работи с деца? Ти работиш с доста, доста деца. В съвсем всички постановки, в които участваш има и герои деца. А в този момент в „ Звукът на музиката ” работиш с тях и като асистент-режисьор.
- Много е занимателно с тях. Това са най-благодатните сътрудници и от тях може да очакваш всичко. Толкова са откровени и чисти, че там няма празно, там няма фалш. Притеснявам се дали аз мога да им партнирам съответно. Да не съм изкуствена. За мен е голямо наслаждение да работя с деца. Изисква доста сила да работиш с тях, само че те ти я връщат. Децата са носители на най-чистата сила. По през целия ден съм на подготовки, само че по този начин съм се забавлявала. Когато би трябвало да съм строга, съм строга, с цел да се учат на дисциплинираност. Но като чуя детски смях и то просто ти светва всичко.
- Предполагам, че те идват на подготовки доста добре готови и си знаят текста.
- Изпълняват си дилемите. Те си знаят първи текстовете. Всичко си знаят. И постоянно имат сила за още 10 спектакъла.
Ролята на Фантин в " Клетниците " е една най-сложните за Весела Делчева
- Аз се удивлявам, когато би трябвало да изиграете един комплициран театър от над три часа два пъти дневно. И постоянно се чудя по какъв начин устоят актьорите и музикантите.
- Всичко е режим, дисциплинираност, отдаденост. Един състезател се готви цялостен живот, с цел да бъде състезател. Един пианист и един музикант също се готви цялостен живот. Един актьор също. Но артистите сме научени по какъв начин да си пазим силата и да не се разпиляваме. Същото е, когато би трябвало да си пазиш гласа. Пак е техника и отново е режим. Трябва да знаеш по кое време да мълчиш. Много е значимо да се мълчи. (смее се)
- За пръв път в историята на мюзикъла „ Клетниците “ спектакълът се игра под намерено небе. Това се случи в България, пред катедралата „ Свети Александър Невски “. Как се усещаше в ролята на Фантин, играейки на това място и какво усещаше след края на всеки театър там?
- Това беше един от най-големите ни дарове тази година. Аз по-разтърсена прочувствено не съм била в живота си в дадена роля. Твърдя го на 100%. Защото това, че ние излязохме да играем пред храма, беше една голяма отговорност, с изключение на за пред света и за пред Бога. Много е значимо ти да съхраниш себе си, само че и да имаш благоговение пред Бога. Защото ти не можеш пред храма да играеш всичко. Не можеш да си позволиш да правиш всичко. Там би трябвало да се сервират спектакли, които не просто да са духовни, а да са свързани с Бог, с това по какъв начин човек би трябвало да бъде изменен към по-добро.
Весела Делчева в облика на Фантин и Владимир Михайлов като Жан Валжан в мюзикъла " Клетницете ", който това лято за пръв път бе игран под звездното небе пред катедралата " Св. Ал. Невски "
Неслучайно историята на Жал Валжан е тъкмо такава. Той от един пандизчия, от един апаш става нравствен и стига до манастир. Това е една доста огромна амнистия. Изобщо прошката е най-важното нещо в човешкия живот, а когато има амнистия, има обич. И тъкмо това се споделя в „ Клетниците “. Прощавайте даже на най-големия си зложелател, обичайте по най-чистия метод, както се обичат Мариус и Козет, както Фантин обича своето дете и както Епонин обича своята несбъдната обич.
Весела Делчева и Александър Георгиев в " Клетниците " под режисурата на Пламен Карталов
Това са доста, доста мощни послания и аз дръзвам да настоявам, че в този театър се събрахме необикновен екип от извънредно прочувствени и мислещи актьори, целият необикновен екип на Софийска опера и балет, които успяхме да претворим концепцията на маестро Пламен Карталов. Защото в случай че не беше той, този театър нямаше по какъв начин да се случи. Просто това беше негова концепция този мюзикъл да се сложи в България за пръв път. Негова е концепцията да си изкара този театър на открито и по този метод да бъде режисиран. Това е индивидът, който може да го направи.
Една от най-трогателните и въздействащи подиуми в " Клетниците "
И „ Клетниците “ на Софийска опера заслужава да бъде забелязан от доста хора, освен в България. И апропо, имаше ужасно доста посетители от Съединените щати, от Австрия, от Англия, от Германия, от Франция. Имаше и задгранични критици, които насочиха доста благи думи за нас, артистите.
Ролята на Фантин просто ме извади от обувките, тъй като доста е мощна. За да влезеш в нея би трябвало да си на 100 предан. Тази роля изисква голяма централизация и посвещение и когато стъпиш на тази сцена, в действителност би трябвало да обичаш това дете, да си подготвен да дадеш всичко – и душата си, и тялото си, т.е. ти да нямаш стойност. Ти да дадеш всичко, с цел да има то живот. То да преживее любовта, която ти не си претърпяла. Ти си я претърпяла, само че си била разочарована от нея. Но пък тази обич ти е дала това дете. В последна сметка, аз доста обичам тази героиня. Това е героинята, която беше най-големият ми урок, урок по обич и по полезности и по какъв начин човек би трябвало да обича.
Зрители и сътрудници приветстват Весела Делчева след финала на " Клетниците "
- Доколкото знам като дребна си желала да станеш доктор. Сега, като актриса и певица, като създател, чувстваш ли, че си врач на човешките души?
- Да, мисля, че е по този начин. Като създатели можем да бъдем дребна част от това да лекуваме душите на хората, само че с качествено изкуство. Много е значимо качеството на изкуството, да не е не всеядното изкуство, а това, което в действителност е чисто и което може да те научи на нещо. Относно медицината, тя още ме вълнува и до ден сегашен. Аз не спирам да чета. Дори на себе си и на околните си, оказвам помощ по всевъзможен метод. Информацията, която е останала в главата ми и това, което аз непрестанно чета, това е нещо, което нас ни употребява в нашия живот в последна сметка. И ние би трябвало взаимно да си оказваме помощ. Защото човек, колкото повече знае за някои неща, по този начин може да бъде потребен на повече хора.
Снимка: Агнес Методиева
- Остава ли ти време за персонален живот?
- (смее се). Много обичам да тичам от всичко. Моето бягство е в планината. Както и героинята ми в „ Звукът на музиката “. Тя бяга в планината, с цел да откри себе си. В последна сметка и аз оставам там сама с мислите си, с страстите си. Даже от време на време обичам сама да вървя, освен с моите родители, или със брачна половинка ми, с другари, с хора, които обичам. Но обичам някакси да оставам и сама, с цел да съумея да се събера, с цел да знам какво съм направила, къде съм сбъркала, къде желая да отида. Това са доста значими въпроси за всеки един човек, които би трябвало да се задават всеки ден. Аз доста постоянно преговарям в планината. Гледам въпреки всичко да няма хора, че да не си помислят, че тази си приказва сама. (смее се)
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ