Руският художник дисидент Андрей Молодкин пред Lupa.bg: Демокрацията в цял свят мирише на нефт и кръв
Руският авангарден художник и отстъпник Андрей Молодкин употребява нетипични за изкуството материали - кръв и петрол, с които рисува портрети или основава провокативни арт съоръжения с политическа устременост. Целта на Молодкин е разсъни съзнанието на хората и те да прогледнат, че демокрацията в целия свят - и на Изток, и на Запад е застрашена от корумпирани политици. В края на ноември съветският концептуален актьор откри в Националната изложба „ Квадрат 500 “ в София взаимна галерия с испанския си сътрудник Сантяго Сиера - " Изток-Запад ". Молодкин дойде у нас от Париж, където живее от 15 години, а Сиера не можа да участва на откриването, само че се чака двамата художници да дойдат в София през февруари 2025 година за закриването на експозицията.
В изложбата „ Изток – Запад “ двамата образни актьори са обединени от дейната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната народна власт. И двамата художници са необятно известни със съществени провокации против публичното и политическото статукво през днешния ден посредством произведения, които от време на време носят опасности за самите създатели. Чрез провокативните си произведения и Молодкин, и Сиера сигнализират, че политически пандизчии има освен в властническите страни, само че и в страни, които се считат за демократични, а това към този момент единствено по себе си подкопава демокрацията.
Андрей Молодкин е роден през 1966 година в град Буй в Североизточна Русия, който се намира на 440 км от столицата Москва. През 1992 година приключва Московския художествено-промишлен университет „ Строганов “.
Репортер на Lupa.bg беседва с Андрей Молодкин по време на откриването на изложбата в " Квадрат 500 ".
Андрей Молодкин на откриването на изложбата " Изток-Запад " в Националната изложба " Квадрат 500 " в София. Снимка: Марина Чертова
- Андрей, по какъв начин се рисува с кръв?
- Концепцията ми е обвързвана с това, че взимам кръв от хора, чието мнение е значимо в даден миг. По този метод те стават част от творбата и аз им давам естрада да изразят своето мнение. За мен е значимо в тези случаи хората непринудено да се съгласят да ми дарят кръв и по този начин да изразят и себе си. В ателието ми в Париж, където работя, съм направил и кабинет за даряване на кръв, там има доктор и здравна сестра.
Инсталацията " Демокрация " е основана с кръв от съветския художник отстъпник
- Освен с кръв вие рисувате, нагледно казано, и с петрол. Защо съчетавате човешката телесна течност с петрола?
- Смятам, че актуалният свят, даже и демокрациите, се ръководят от нефта, стоманата, кръвта и капитала. Чрез творбите ми демонстрирам, че плащаме за суровините с кръв.
Представих Русия на Венецианското биенале през 2009 година и тогава за пръв път съчетах петрол и кръв в своята творба. Темата на картината беше успеха, като думата Victory в действителност изобразих с кръвта на съветските бойци, които водиха война в Чечня, и с чеченски петрол. Кураторът на съветския павилион незабавно махна всички текстове под творбата, в които се обясняваше, че съм употребявал чеченски петрол и кръв от живи хора. Забраниха ми да давам изявленията и споделиха, че не участвам на биеналето.
„ Демокрация “ - статуя на Андрей Молодкин от петрол и светлина. Снимка: Национална изложба
- Всъщност след тази ваша смелост вие емигрирате във Франция.
- Да, нямаше към този момент по какъв начин да остана да пребивавам в Русия.
- Как вашите произведения се възприемат на Изток и на Запад и има ли разлика в отношението към политическото ви изкуство?
- Сред елементарните хора не мисля, че има такава огромна разлика във усещането. Но във връзка с държавните управления в другите страни има. Много постоянно моите " кървави " изложения се закриват прибързано или пък се цензурират. Но това даже не е значимо. Някои си мислят, че художникът не може да се изрича против политическите структури, против политическата система или срещу политиците. Но аз като създател считам, че би трябвало да имам позиция.
Например аз не мога да се върна в Русия, тъй като съм наказан на 7 години затвор поради портрет на Путин, който нарисувах с кръвта на украински бойци. Използвах кръвта на мои другари, които подариха кръв и по-късно отидоха да се бият за Украйна. Всъщност аз сътворих виртуален кървясъл портрет на съветския президент, като този портрет се проектираше на Червения площад в Деня на успеха на 9 май.
Портрет на Путин, нарисуван от Андрей Молодкин с кръвта на украински бойци
- Тогава напролет на 2022 година - годината, в която избухна войната, казахте, че създавате тази апаратура като акт на взаимност сред съветския и украинския народ и като митинг против войната.
- Да, по този начин е. Но аз демонстрирам демокрацията и посредством кръвта на дезертьорите от съветската войска. Помолих познати руснаци, които отхвърлиха да водят война против Украйна, също да ми дарят кръв. Става дума за 200-300 мл.
Андрей Молодкин като боец в руската войска
- Чувствате ли се свободен, живеейки на Запад?
- Навярно знаете, че аз съм служил в руската войска. Моята работа се състоеше в това да превозвам междуконтинентални ракети от мястото, където се произвеждаха, до мястото, където трябваше да бъдат ситуирани. Ние прекарвахме по цяло денонощие в товарни влакове. Охранявахме ракетите, проверявахме дали всичко е в редовност по време на дългото пътешестване. Още преди разпадането на Съветския съюз ние пренасяхме тези ракети от украинските градове Мариупол и Харков до Казахстан и Сибир.
Речта на Путин от преди няколко дни, в която той сподели, че Русия може да употребява и нуклеарни оръжия, в случай че се постанова, ме поля с мразовит душ и аз разбрах, че сега най-важното е войната в Украйна да бъде прекъсната и да се приключи ескалацията на напрежението. Знам, че художникът не може да промени света, само че може да промени мирогледа на хората и да образува у тях сериозно мислене. Трябва да престанем да имаме вяра на политиците, тъй като всички те са корумпирани.
Речта на Путин беше за нас като леден душ - осъзнах, че ние се намираме на две крачки от нуклеарна война и че това безусловно може да се случи в напълно близко бъдеще. И политиците, които настояват, че няма нищо ужасно и споделят, че ще ескалират обстановката - за мен това е чудовищно. Просто не би трябвало да имаме вяра на нито един политик.
Руският актьор нарисува портрет на опозиционера Алексей Навални в деня на неговата гибел в съветска затворническа колония - 16 февруари 2024 година Снимка: Марина Чертова
- Създадохте портрети на двама от най-известните политически пандизчии в Русия и във Великобритания - Алексей Навални и Джулиан Асандж. Нарисувахте ги със синя писалка. Защо точно с писалка?
- Синята писалка ми остана като спомен от армията. В Русия човек получава елементарна синя писалка или в случай че лежи в пандиза, или в случай че служи в армията. Това са все места, които свързвам с репресии. Затова по-късно за мен стана значимо да употребявам синята писалка, когато рисувам портрети на политически пандизчии. В армията ни даваха сини писалки, с цел да пишем писма на родителите си.
Аз използвах химикалките, с цел да рисувам върху пощенските пликове. Тогава в мен се породи желанието да стана художник. Когато в армията откриха моите рисунки, ме наказаха да лежа в карцера няколко седмици. Така и не разбрах за какво. Но тогава за пръв път се сблъсках с репресивната машина.
Андрей Молодкин пристигна в София по покана на шефа на Националната изложба Ярослава Бубнова
- Познавахте ли Алексей Навални?
- Да, запознахме се доста от дълго време, когато живеех в Русия. Тогава той започваше своята битка против корупцията. Но аз пребивавам във Франция от 15 години и действително през това време не сме общували. Следях обаче неговата активност. Навални имаше воля да промени нещо в Русия и да разобличава корупционния режим.
Портрет на Джулиан Асандж, нарисуван от Молодкин, до момента в който австралийският публицист и основател на " Уикиликс " е в английски затвор
- За страдание Навални не можа да изпише върху нарисувания му от вас портрет датата на своето освобождение от съветската затворническа колония в Сибир, известна като " Полярният вълк ", както това направи Джулиан Асандж откакто напусна пандиза в Лондон.
- Да, това е ужасно. Много, доста скърбя, че Алексей Навални почина в съветски затвор.
- Мнозина се питат дали саможертвата му си струваше. Вие по какъв начин мислите?
- За страдание Алексей Навални вярваше доста мощно в смисъла на своята всеотдайност и трагичната му гибел бе предстоящ край. Смъртта му обаче се трансформира в знак на минималната смяна в Русия и Навални продължава да въплъщава тази смяна с облика си. Направих портрета му в деня, в който той си отиде.
При Джулиан Асандж нещата, за благополучие, се развиха удобно и той бе освободен. Аз се борих за неговата независимост, тъй като бях впечатлен от новия вид публицистика, която той сътвори - да имаме достъп до информация, без тази информация да бъде филтрирана. За мен беше неприемливо, че Асандж е арестуван във Англия единствено поради разобличаващите си изявления.
Реших да направя негов портрет, като оставих една празна част. Надявах се той да бъде освободен скоро и да пристигна в ателието ми и самичък да приключи портрета си, като напише датата, на която е освободен. Така и стана – Асандж персонално вписа датата - 24 юни 2024. Той беше безпределно благополучен, че е свободен и доста се вълнуваше, когато пишеше датата на освобождението си.
Асандж персонално дорисува портрета си като вписва датата на своето избавление от пандиза - 24 юни 2024 година Снимка: Марина Чертова
- Докато Асандж лежеше в английски затвор обаче вие направихте и друга арт провокация - взехте за заложници творби на изкуството, в това число произведения на Рембранд, Пикасо, Уорхол на стойност 45 милиона $ и заплашихте да ги унищожите, в случай че Асандж почине в пандиза, пресъздавайки това в творбата „ Превключвател на мъртвеца “. Защо го направихте?
- Защото, в случай че хора умират в пандиза поради свободата на словото, то има ли въобще смисъл от изкуството. Асандж беше задържан, тъй като си вършеше работата и разобличаваше корупцията. На него му беше отнета свободата на словото. Виждате ли - даже и на Запад демокрацията и сериозното мислене са застрашени. Съществуването на политически пандизчии е сериозен знак за здравето на демократичните институции в целия свят и отношението им към правата на индивида.
В изложбата „ Изток – Запад “ двамата образни актьори са обединени от дейната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната народна власт. И двамата художници са необятно известни със съществени провокации против публичното и политическото статукво през днешния ден посредством произведения, които от време на време носят опасности за самите създатели. Чрез провокативните си произведения и Молодкин, и Сиера сигнализират, че политически пандизчии има освен в властническите страни, само че и в страни, които се считат за демократични, а това към този момент единствено по себе си подкопава демокрацията.
Андрей Молодкин е роден през 1966 година в град Буй в Североизточна Русия, който се намира на 440 км от столицата Москва. През 1992 година приключва Московския художествено-промишлен университет „ Строганов “.
Репортер на Lupa.bg беседва с Андрей Молодкин по време на откриването на изложбата в " Квадрат 500 ".
Андрей Молодкин на откриването на изложбата " Изток-Запад " в Националната изложба " Квадрат 500 " в София. Снимка: Марина Чертова
- Андрей, по какъв начин се рисува с кръв?
- Концепцията ми е обвързвана с това, че взимам кръв от хора, чието мнение е значимо в даден миг. По този метод те стават част от творбата и аз им давам естрада да изразят своето мнение. За мен е значимо в тези случаи хората непринудено да се съгласят да ми дарят кръв и по този начин да изразят и себе си. В ателието ми в Париж, където работя, съм направил и кабинет за даряване на кръв, там има доктор и здравна сестра.
Инсталацията " Демокрация " е основана с кръв от съветския художник отстъпник
- Освен с кръв вие рисувате, нагледно казано, и с петрол. Защо съчетавате човешката телесна течност с петрола?
- Смятам, че актуалният свят, даже и демокрациите, се ръководят от нефта, стоманата, кръвта и капитала. Чрез творбите ми демонстрирам, че плащаме за суровините с кръв.
Представих Русия на Венецианското биенале през 2009 година и тогава за пръв път съчетах петрол и кръв в своята творба. Темата на картината беше успеха, като думата Victory в действителност изобразих с кръвта на съветските бойци, които водиха война в Чечня, и с чеченски петрол. Кураторът на съветския павилион незабавно махна всички текстове под творбата, в които се обясняваше, че съм употребявал чеченски петрол и кръв от живи хора. Забраниха ми да давам изявленията и споделиха, че не участвам на биеналето.
„ Демокрация “ - статуя на Андрей Молодкин от петрол и светлина. Снимка: Национална изложба
- Всъщност след тази ваша смелост вие емигрирате във Франция.
- Да, нямаше към този момент по какъв начин да остана да пребивавам в Русия.
- Как вашите произведения се възприемат на Изток и на Запад и има ли разлика в отношението към политическото ви изкуство?
- Сред елементарните хора не мисля, че има такава огромна разлика във усещането. Но във връзка с държавните управления в другите страни има. Много постоянно моите " кървави " изложения се закриват прибързано или пък се цензурират. Но това даже не е значимо. Някои си мислят, че художникът не може да се изрича против политическите структури, против политическата система или срещу политиците. Но аз като създател считам, че би трябвало да имам позиция.
Например аз не мога да се върна в Русия, тъй като съм наказан на 7 години затвор поради портрет на Путин, който нарисувах с кръвта на украински бойци. Използвах кръвта на мои другари, които подариха кръв и по-късно отидоха да се бият за Украйна. Всъщност аз сътворих виртуален кървясъл портрет на съветския президент, като този портрет се проектираше на Червения площад в Деня на успеха на 9 май.
Портрет на Путин, нарисуван от Андрей Молодкин с кръвта на украински бойци
- Тогава напролет на 2022 година - годината, в която избухна войната, казахте, че създавате тази апаратура като акт на взаимност сред съветския и украинския народ и като митинг против войната.
- Да, по този начин е. Но аз демонстрирам демокрацията и посредством кръвта на дезертьорите от съветската войска. Помолих познати руснаци, които отхвърлиха да водят война против Украйна, също да ми дарят кръв. Става дума за 200-300 мл.
Андрей Молодкин като боец в руската войска
- Чувствате ли се свободен, живеейки на Запад?
- Навярно знаете, че аз съм служил в руската войска. Моята работа се състоеше в това да превозвам междуконтинентални ракети от мястото, където се произвеждаха, до мястото, където трябваше да бъдат ситуирани. Ние прекарвахме по цяло денонощие в товарни влакове. Охранявахме ракетите, проверявахме дали всичко е в редовност по време на дългото пътешестване. Още преди разпадането на Съветския съюз ние пренасяхме тези ракети от украинските градове Мариупол и Харков до Казахстан и Сибир.
Речта на Путин от преди няколко дни, в която той сподели, че Русия може да употребява и нуклеарни оръжия, в случай че се постанова, ме поля с мразовит душ и аз разбрах, че сега най-важното е войната в Украйна да бъде прекъсната и да се приключи ескалацията на напрежението. Знам, че художникът не може да промени света, само че може да промени мирогледа на хората и да образува у тях сериозно мислене. Трябва да престанем да имаме вяра на политиците, тъй като всички те са корумпирани.
Речта на Путин беше за нас като леден душ - осъзнах, че ние се намираме на две крачки от нуклеарна война и че това безусловно може да се случи в напълно близко бъдеще. И политиците, които настояват, че няма нищо ужасно и споделят, че ще ескалират обстановката - за мен това е чудовищно. Просто не би трябвало да имаме вяра на нито един политик.
Руският актьор нарисува портрет на опозиционера Алексей Навални в деня на неговата гибел в съветска затворническа колония - 16 февруари 2024 година Снимка: Марина Чертова
- Създадохте портрети на двама от най-известните политически пандизчии в Русия и във Великобритания - Алексей Навални и Джулиан Асандж. Нарисувахте ги със синя писалка. Защо точно с писалка?
- Синята писалка ми остана като спомен от армията. В Русия човек получава елементарна синя писалка или в случай че лежи в пандиза, или в случай че служи в армията. Това са все места, които свързвам с репресии. Затова по-късно за мен стана значимо да употребявам синята писалка, когато рисувам портрети на политически пандизчии. В армията ни даваха сини писалки, с цел да пишем писма на родителите си.
Аз използвах химикалките, с цел да рисувам върху пощенските пликове. Тогава в мен се породи желанието да стана художник. Когато в армията откриха моите рисунки, ме наказаха да лежа в карцера няколко седмици. Така и не разбрах за какво. Но тогава за пръв път се сблъсках с репресивната машина.
Андрей Молодкин пристигна в София по покана на шефа на Националната изложба Ярослава Бубнова
- Познавахте ли Алексей Навални?
- Да, запознахме се доста от дълго време, когато живеех в Русия. Тогава той започваше своята битка против корупцията. Но аз пребивавам във Франция от 15 години и действително през това време не сме общували. Следях обаче неговата активност. Навални имаше воля да промени нещо в Русия и да разобличава корупционния режим.
Портрет на Джулиан Асандж, нарисуван от Молодкин, до момента в който австралийският публицист и основател на " Уикиликс " е в английски затвор
- За страдание Навални не можа да изпише върху нарисувания му от вас портрет датата на своето освобождение от съветската затворническа колония в Сибир, известна като " Полярният вълк ", както това направи Джулиан Асандж откакто напусна пандиза в Лондон.
- Да, това е ужасно. Много, доста скърбя, че Алексей Навални почина в съветски затвор.
- Мнозина се питат дали саможертвата му си струваше. Вие по какъв начин мислите?
- За страдание Алексей Навални вярваше доста мощно в смисъла на своята всеотдайност и трагичната му гибел бе предстоящ край. Смъртта му обаче се трансформира в знак на минималната смяна в Русия и Навални продължава да въплъщава тази смяна с облика си. Направих портрета му в деня, в който той си отиде.
При Джулиан Асандж нещата, за благополучие, се развиха удобно и той бе освободен. Аз се борих за неговата независимост, тъй като бях впечатлен от новия вид публицистика, която той сътвори - да имаме достъп до информация, без тази информация да бъде филтрирана. За мен беше неприемливо, че Асандж е арестуван във Англия единствено поради разобличаващите си изявления.
Реших да направя негов портрет, като оставих една празна част. Надявах се той да бъде освободен скоро и да пристигна в ателието ми и самичък да приключи портрета си, като напише датата, на която е освободен. Така и стана – Асандж персонално вписа датата - 24 юни 2024. Той беше безпределно благополучен, че е свободен и доста се вълнуваше, когато пишеше датата на освобождението си.
Асандж персонално дорисува портрета си като вписва датата на своето избавление от пандиза - 24 юни 2024 година Снимка: Марина Чертова
- Докато Асандж лежеше в английски затвор обаче вие направихте и друга арт провокация - взехте за заложници творби на изкуството, в това число произведения на Рембранд, Пикасо, Уорхол на стойност 45 милиона $ и заплашихте да ги унищожите, в случай че Асандж почине в пандиза, пресъздавайки това в творбата „ Превключвател на мъртвеца “. Защо го направихте?
- Защото, в случай че хора умират в пандиза поради свободата на словото, то има ли въобще смисъл от изкуството. Асандж беше задържан, тъй като си вършеше работата и разобличаваше корупцията. На него му беше отнета свободата на словото. Виждате ли - даже и на Запад демокрацията и сериозното мислене са застрашени. Съществуването на политически пандизчии е сериозен знак за здравето на демократичните институции в целия свят и отношението им към правата на индивида.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ