Камата пред Франс футбол: Заплюх си Златната топка още през 1978 г.
Този път Христо не плака. Просто погледна като дете към “Златната топка ”. Секунда като безкрайност. После я взе в ръцете си и я прегърна. В този миг бе самичък на света. Сам в своя свят. Накрая се усмихна. Сълзите от 1992 година са забравени и Христо българинът, Христо голмайсторът на “Барселона ” приказва. Гмурнал се без О2 в царството на своите фантазии, той е без маска.
(Сядаме на маса в огромен хотел в Барселона. Стоичков желае да преместим “Златната топка ”.)
“Не желая да я изпускам от очи. Нали разбираш, че съм най-щастливият човек на света. ”
- И това се вижда...
- Как да ти кажа... Бях захласнат от тази топка. Това е премията за 14 години работа. Но и преди мислех за нея.
- Преди?
- Дори преди да реша, че футболът ще бъде моя специалност.
- Кога?
- Първият ми спомен е от успеха на Кийгън през 1978 година Бях единствено на 12 години и си споделих, че “Златната топка ” е основана за мен. Аз - едно дете от Пловдив.
- Защо?
- Може би тъй като още тогава разбрах, не няма по-голямо самопризнание. “Златната топка ” е като самостоятелна купа от международно състезание. Може ли някой състезател да мечтае за по-голяма компенсация?
- Но футболът въпреки всичко е групов спорт.
- Разбира се. Знам какво дължа на моите съотборници. На тези в ЦСКА, на тези в националния тим на България и на тези в “Барса ”. Всички са ми помогнали. Без тях нямаше да има какво да потвърждавам и щях да съм нищо. Но когато съм еднакъв, най-малко като премия, с Ди Стефано или Платини, е чувство, което е невероятно да споделя.
- Дори и когато си спечелил 9 следващи трофеи (5 с ЦСКА и 4 с “Барселона ”) и КЕШ...
- Човече! Това е “Златната топка ”! Преди да дойде в “Барселона ”, си бях сложил 3 цели - да печеля купата в шампионата, купата на европейските първенци и да държа “Златната топка ” в ръцете си.
- Значи кръгът се затвори.
- Ако твърдите сходно нещо, значи едва ме познавате. Имам други цели и ще имам постоянно.
- Какви?
- Нова купа, десетата ми подред. Да се класирам с България на европейското през 1996 година, тъй като в никакъв случай не съм играл във финали, и...
- И...
- Да печеля втора “Златна топка ”, несъмнено.
- Значи в никакъв случай няма да се задоволите с постигнатото?
- Никога. Аз съм войник и обичам успехите толкоз, колкото и през вчерашния ден. Победата дава смисъл на моите действия и на работата ми всеки ден. Извън парите и известността това е единствената същинска компенсация за нас, спортистите.
- Това ли е мотивацията ви?
- Това постоянно ми е разрешавало да не преставам напред. Такъв съм от млад. Футболът се трансформира в моя специалност, само че остава и моя пристрастеност. Може би това е повода да споделят, че имам темперамент.
- Предимно приказват, че имате неприятен темперамент...
- Всеки приказва каквото си желае. Вярно е, че се бунтувам, приказвам, само че в никакъв случай не съм бил недодялан и в никакъв случай не съм направил преднамерено неприятно на някого. Това не е ли най-важното?
- Все отново би трябвало да признаете, че държанието ви от време на време нервира. И тъкмо неприятната ви страна бе повода да не вземете “Златната топка ” преди 2 години и тя да отиде при постоянно безупречния и добър Ван Бастен.
- Преди две години бях по-млад, по-неопитен, не толкоз зрял. Това е минало.
- Да разбираме ли, че сте анализирали грешките си и сте работили, с цел да измененията имиджа си?
- Не съм се трансформирал. По-скоро другите гледат на мен по друг метод. Въпреки че бях захласнат от желанието да печеля тази премия, в никакъв случай не съм се опитвал да го реализира, без да бъда подобен, какъвто съм.
- Тази цел не наложи ли промени в играта ви?
- На терена постоянно съм се поставял в услуга на колектива. Никога не съм се опитвал да светя за сметка на моите съотборници. Но всички сходни истории за моята персона единствено ме карат да се дръзвам.
- Защо?
- Ами, смятате ли, че Ди Стефано, Кройф, Платини или Марадона са хора без темперамент? Понякога с неприятен темперамент. Не познавам нито един огромен футболист, на който липсва темперамент. Нито един!
- Преди две години обявихте Дядо Коледа за отпадък и плакахте...
- Днес не рева. Това е ситуацията.
- Няма даже и сълзи на наслада?
- Преди две години почувствах загубата си като голяма неправда. Разликата в точките бе толкоз дребна. Тогава Ван Бастен не заслужаваше да завоюва. Не бе справедливо да му връчат моята топка само тъй като някои хора не ме харесваха. Загубата ми не бе на терена и Марко не завоюва на игрището. Щях да приема, в случай че някой различен ме бе победил, тъй като умея да признавам качествата на останалите, само че не и този Ван Бастен от 1992 година Но най-сетне...
- Да...
- Справедливостта победи. Преди 2 години плаках, тъй като мразя несправедливостта във всичките ѝ форми. И през днешния ден не рева тъкмо тъй като съществува правдивост, макар че съм вманиачен от благополучие. Няма нищо по-нормално от справедливостта.
- След загубата от “Милан ” на финала за КЕШ не се ли страхувахте, че обектът на вашите фантазии отново ще отлети?
- Не! По-скоро бях спокоен. Финалът в Атина бе през май. Знаех, че предстоят международно състезание и още доста мачове. И знаех, че гласуването е през декември. През 1992 година успеха на “Барселона ” за КЕШ не повлия на избора. Защо тогава нашата загуба да натежи?
- Защото Малдини завоюва купата, а след това игра и край на международното.
- За да завоюва бранител, би трябвало в действителност да е над всички останали. Погледнете спечелилите - единствено Бекенбауер и никой различен. Дори и като бранител той способства нещо за развиването на футбола. Но това е необичайност. По принцип нападателите или атакуващите полузащитници раздвижват играта, обезпечават спектакъла и карат хората да мечтаят. И е разумно това висшо самопризнание да е за тях.
- Както и не е разумно вашият съотборник Роналд Куман да не получи нито един глас.
- Това е неясно, тъй като Роналд постоянно взе участие в офанзива за “Барселона ”. Освен това е страховит голмайстор. И да не ми приказват, че вкарва единствено от свободни удари или дузпи, тъй като да отбележиш гол от каквато и да е обстановка, не е елементарно.
- За да успее, един бранител ще би трябвало да “угаси ” Стоичков...
- Да, но това е невъзможно. Освен в случай че не стартира да прави нарушавания, само че това надали ще остане неусетно от съответните хора. (Откровено се подиграва.) Искате ли доказателство?
- Не се засягайте.
- Спомняте ли си Франция - България? Да, спомняте си. Никога не съм бил толкоз добре защитаван като онази вечер. Опитах всичко, само че Десаи бе на всички места и ме надиграваше, без да прави нарушавания. Той четеше играта по-добре и по-бързо и постоянно ме изпреварваше.
- Нямате навика да вършиме сходни похвали.
- Казвам единствено истината. След втория гол на Костадинов взех топката в ръцете си, с цел да видя от какво е направена. За благополучие, спечелихме, а вие добре го знаете.
- Сред носителите на трофея от играчи на “Барселона ” наследявате не кого да е, а Йохан Кройф. Нарочно ли не го споменахте дружно с Ди Стефано и Платини?
- Не, несъмнено. Но нямам мемоари за Кройф като състезател с изключение на от международното в Германия. Преди това съм бил прекомерно дребен.
- А по какъв начин стоят нещата с Ди Стефано?
- Исках да загатна някои от предходните огромни, това е. Можех да приказвам и за Паоло Роси.
- А Платини...
- Той е индивидът, за който най-вече съм си мислил. Младите си намират идоли. А той можеше всичко - да вкарва, да дава решителни пасове. Всичко.
- Като Кройф?
- Не очаквай да кажа, че единият е бил по-добър от другия.
Подобни съпоставения са смешни, тъй като не регистрират развиването на играта. Как да сравниш Ди Стефано с Кройф или Пеле с Платини? Невъзможно е. Всеки е бил най-хубав за своето време. Като Марадона от края на 80-те до през днешния ден... Зад Марадона, който хората познават, се крие извънреден човек. Приятел. Истински другар. Когато оповестиха за казуса с него на международното, прекарах най-тежките 24 часа на шампионата. Непрекъснато се пробвах да го намеря по телефона, само че не съумях. Исках просто да му покажа, че ми е другар, да го поддържа. Чувствах се зле - най-много поради него. За благополучие, съумях да се свържа с Клаудия, брачната половинка му.
- Вие сте правилен другар.
- Напълно. Нямам потребност да играя роля в живота. Винаги съм подобен, какъвто съм.
- Да се върнем на Кройф. Само от почитание към треньора ви ли сте толкоз въздържан по негов адрес?
- За Кройф ще кажа две неща - почитам го като огромен някогашен състезател и като треньор на “Барселона ”. Но отвън терена мисля, че мога да го нарека другар. Да, другар.
- И най-съществен човек в кариерата ви.
- Всичките ми треньори са значими. От първия, с който упражнявах атлетика, до Кройф.
- Атлетика?
- Ами да. Въпреки че вкъщи играехме футбол и татко ми бе вратар в Пловдив, започнах с атлетика.
- Защо?
- Просто тъй като в учебното заведение ме насочиха. Но след 3 години избрах футбола.
- Ей по този начин, внезапно?
- Не, имаше си причина. Тогава атлетиката изискваше повече работа и старания, само че без огромна изгода. Тренираш самичък, а публиката в България не се интересува от този спорт. А на футболни мачове стадионите бяха цялостни.
Привличаше ме топлината на публиката и усещах, че нуждая се от нея.
- Ако всичките ви треньори са значими...
- (Прекъсва.) Кройф е по-голям от другите, това е правилно. Без него и волята му да ме докара в “Барселона ” в никакъв случай нямаше да реализира тези триумфи и да бъда толкоз прочут.
- Трудно ли е да го признаете?
- Не, само че всички знаят какво му дължа.
- Защо Кройф е повече от другите?
- Трансферът в “Барселона ” ми отвори вратата към славата. А Кройф бе индивидът, който настояваше за този трансфер. Той ми даде късмет да се потвърдя измежду най-хубавите. Останалото за него не е толкоз автентично - просто усеща футбола по-добре от всички.
- Наистина ли?
- Футболът с него е просто нещо. Когато дойдох, желаех да играя централен нападател. А в случай че бях дебютирал като стопер... По мнението на всички бях характерен централен нападател. Но не и за Кройф. Той първи разбра, че естествената ми позиция е малко по-назад отляво. От този миг напряко изригнах.
- А футболът на Кройф е зависещ на офанзивата...
- Това е късмет за целия тим. Смятам, че щеше да ми е по-трудно да се наложа в Италия Там играта е доста по-затворена, постоянно спектакълът отсъства. Това е друг футбол.
- Но футбол, който печели. Спомнете си за Атина.
- В Атина бе нещо особено. Предишната събота ние бяхме спечелили четвъртата си купа и това оказа въздействие. Просто бяхме изпуснали напрежението. Ако не бяхме спечелили Ла Лига, нямаше да загубим от “Милан ”.
- Италианците биха ви дали отговор, че това са единствено думи. В Атина те говореха, че в “Барселона ” сте по-добри в приказките, в сравнение с терена.
- Аз постоянно споделям това, което мисля.
- И доста постоянно търсите провокацията. Така ли е?
- Това не е провокация. Казвам нещата по този начин, както ги усещам.
- Дори и от време на време да преминавате границата и след това да съжалявате.
- Никога не скърбя за това, което съм можел да направя или да кажа. Аз съм си подобен. Или ме обичат, или не ме обичат. Но не диря аргументи да се окайвам.
- На подготовка и от време на време на мач Кройф е по-критичен към вас, в сравнение с към другите.
- Той е бил състезател и познава футбола. Но също по този начин познава хората и знае по какъв начин да ги стимулира. Той знае по какъв начин най-добре да ме стимулира, тъй като ме познава най-добре. Понякога няколко думи са задоволителни.
- Защото познава другия Стоичков ли?
- Има единствено един.
- Очевидно обаче децата, които ви обичат, познават различен човек.
- Обичам децата и те ми дават отговор със същото. Вероятно усещат, че съм благополучен с тях и гледат на мен друго от възрастните. За децата аз не съм Христо Ужасния.
- За тях сте кадърен на всичко.
- Но не обичам да приказвам за това.
- Давате пари за детска болница в България и в никакъв случай не се колебаете да помогнете на човек в неволя...
- Но не го върша, с цел да се приказва какъв добър човек съм. Правя го, тъй като считам, че помагаш, да облекчиш тъгата или да намалиш болката на някого. Имам две девойки и се надявам да имам и момче. Като татко не мога да заставам безразличен към нещастието на други деца. Но в това няма нищо извънредно. Но това са неща от персоналния ми живот и ще е демонстрация на неприятен усет да си върша реклама по този метод.
- Фактът, че сте най-популярният състезател на “Барселона ”, не е ли мотив за ревнивост измежду вашите съотборници?
- Изобщо. За мен няма подобен проблем и не виждам за какво някой би трябвало да е ревностен, след като никога не работя само за личните си ползи, а преди всичко за общите. Искам да давам най-хубавото от себе си на клуба и надлежно на играчите. Ако известността е потребна за мен, това важи и за всички мои съотборници и за клуба.
- За вас въпрос на чест ли е в никакъв случай да не говорите срещу почитателите?
- Те са душата на клуба, повода да съществуваме. Играем за тях.
- Между вас и “Барселона ” очевидно има същинска любовна история.
- Нещата минават границите на клуба. Обожавам града, региона и хората тук. Аз съм българин, само че и каталунец. Играл съм и с фланелката на Каталуня и бях горделив, когато ме дефинираха за капитан. Дори вкарах гол в оня мач. Напълно се вписах в живота на региона и на клуба.
- Значи бъдещето ви е обвързвано с “Барселона ”.
- Имам контракт до 1997 година, а от клуба желаят да го продължат за още един сезон. Смятам да приключа кариерата си през 1998 година тъкмо в “Барселона ” и на никое място другаде.
- Няма да се върнете да играете в България?
- Напротив...
- Къде?
- Не знам още. Но единствено за един мач - за моя сетен.
- През 1998 година ще сте единствено на 32...
- На 32? Ще зависи от моята физическа и психическа форма. Ако съм още на най-високо ниво, може бе ще остана още един сезон. Ако чувствам, че повече нямам предпочитание да играя, че нямам сили, ще спра.
- Учудващо е, че не смятате да прекратите кариерата си във вашата страна.
- И да бъда един изтощен и изтъркан състезател. Каква ще е изгодата от това? Предпочитам да запазят за мен спомена от сега - на състезател, който изцяло разполага с уменията си.
- Защо желаете да завършите кариерата си в “Барселона ”?
- Защото тук същински се родих за футбола. И тук желая да си отида, с цел да остана в историята като състезател на “Барселона ”.
- Дори и да се наложи да отхвърлите други предложения?
- Веднъж Мендоса, президентът на “Реал ” (Мадрид), сподели, че би желал да съм в неговия тим. Отговорих, че няма никакъв проблем. И че по-скоро има голям - в случай че в действителност ме желае, му би трябвало единствено да свърши нужното, с цел да стане президент на “Барселона ”. Тук съм вкъщи и ще остана до края.
СТЕФАН СЕН-РЕЙМОН, " Франс Футбол ", 12.12.1994 г.
(Сядаме на маса в огромен хотел в Барселона. Стоичков желае да преместим “Златната топка ”.)
“Не желая да я изпускам от очи. Нали разбираш, че съм най-щастливият човек на света. ”
- И това се вижда...
- Как да ти кажа... Бях захласнат от тази топка. Това е премията за 14 години работа. Но и преди мислех за нея.
- Преди?
- Дори преди да реша, че футболът ще бъде моя специалност.
- Кога?
- Първият ми спомен е от успеха на Кийгън през 1978 година Бях единствено на 12 години и си споделих, че “Златната топка ” е основана за мен. Аз - едно дете от Пловдив.
- Защо?
- Може би тъй като още тогава разбрах, не няма по-голямо самопризнание. “Златната топка ” е като самостоятелна купа от международно състезание. Може ли някой състезател да мечтае за по-голяма компенсация?
- Но футболът въпреки всичко е групов спорт.
- Разбира се. Знам какво дължа на моите съотборници. На тези в ЦСКА, на тези в националния тим на България и на тези в “Барса ”. Всички са ми помогнали. Без тях нямаше да има какво да потвърждавам и щях да съм нищо. Но когато съм еднакъв, най-малко като премия, с Ди Стефано или Платини, е чувство, което е невероятно да споделя.
- Дори и когато си спечелил 9 следващи трофеи (5 с ЦСКА и 4 с “Барселона ”) и КЕШ...
- Човече! Това е “Златната топка ”! Преди да дойде в “Барселона ”, си бях сложил 3 цели - да печеля купата в шампионата, купата на европейските първенци и да държа “Златната топка ” в ръцете си.
- Значи кръгът се затвори.
- Ако твърдите сходно нещо, значи едва ме познавате. Имам други цели и ще имам постоянно.
- Какви?
- Нова купа, десетата ми подред. Да се класирам с България на европейското през 1996 година, тъй като в никакъв случай не съм играл във финали, и...
- И...
- Да печеля втора “Златна топка ”, несъмнено.
- Значи в никакъв случай няма да се задоволите с постигнатото?
- Никога. Аз съм войник и обичам успехите толкоз, колкото и през вчерашния ден. Победата дава смисъл на моите действия и на работата ми всеки ден. Извън парите и известността това е единствената същинска компенсация за нас, спортистите.
- Това ли е мотивацията ви?
- Това постоянно ми е разрешавало да не преставам напред. Такъв съм от млад. Футболът се трансформира в моя специалност, само че остава и моя пристрастеност. Може би това е повода да споделят, че имам темперамент.
- Предимно приказват, че имате неприятен темперамент...
- Всеки приказва каквото си желае. Вярно е, че се бунтувам, приказвам, само че в никакъв случай не съм бил недодялан и в никакъв случай не съм направил преднамерено неприятно на някого. Това не е ли най-важното?
- Все отново би трябвало да признаете, че държанието ви от време на време нервира. И тъкмо неприятната ви страна бе повода да не вземете “Златната топка ” преди 2 години и тя да отиде при постоянно безупречния и добър Ван Бастен.
- Преди две години бях по-млад, по-неопитен, не толкоз зрял. Това е минало.
- Да разбираме ли, че сте анализирали грешките си и сте работили, с цел да измененията имиджа си?
- Не съм се трансформирал. По-скоро другите гледат на мен по друг метод. Въпреки че бях захласнат от желанието да печеля тази премия, в никакъв случай не съм се опитвал да го реализира, без да бъда подобен, какъвто съм.
- Тази цел не наложи ли промени в играта ви?
- На терена постоянно съм се поставял в услуга на колектива. Никога не съм се опитвал да светя за сметка на моите съотборници. Но всички сходни истории за моята персона единствено ме карат да се дръзвам.
- Защо?
- Ами, смятате ли, че Ди Стефано, Кройф, Платини или Марадона са хора без темперамент? Понякога с неприятен темперамент. Не познавам нито един огромен футболист, на който липсва темперамент. Нито един!
- Преди две години обявихте Дядо Коледа за отпадък и плакахте...
- Днес не рева. Това е ситуацията.
- Няма даже и сълзи на наслада?
- Преди две години почувствах загубата си като голяма неправда. Разликата в точките бе толкоз дребна. Тогава Ван Бастен не заслужаваше да завоюва. Не бе справедливо да му връчат моята топка само тъй като някои хора не ме харесваха. Загубата ми не бе на терена и Марко не завоюва на игрището. Щях да приема, в случай че някой различен ме бе победил, тъй като умея да признавам качествата на останалите, само че не и този Ван Бастен от 1992 година Но най-сетне...
- Да...
- Справедливостта победи. Преди 2 години плаках, тъй като мразя несправедливостта във всичките ѝ форми. И през днешния ден не рева тъкмо тъй като съществува правдивост, макар че съм вманиачен от благополучие. Няма нищо по-нормално от справедливостта.
- След загубата от “Милан ” на финала за КЕШ не се ли страхувахте, че обектът на вашите фантазии отново ще отлети?
- Не! По-скоро бях спокоен. Финалът в Атина бе през май. Знаех, че предстоят международно състезание и още доста мачове. И знаех, че гласуването е през декември. През 1992 година успеха на “Барселона ” за КЕШ не повлия на избора. Защо тогава нашата загуба да натежи?
- Защото Малдини завоюва купата, а след това игра и край на международното.
- За да завоюва бранител, би трябвало в действителност да е над всички останали. Погледнете спечелилите - единствено Бекенбауер и никой различен. Дори и като бранител той способства нещо за развиването на футбола. Но това е необичайност. По принцип нападателите или атакуващите полузащитници раздвижват играта, обезпечават спектакъла и карат хората да мечтаят. И е разумно това висшо самопризнание да е за тях.
- Както и не е разумно вашият съотборник Роналд Куман да не получи нито един глас.
- Това е неясно, тъй като Роналд постоянно взе участие в офанзива за “Барселона ”. Освен това е страховит голмайстор. И да не ми приказват, че вкарва единствено от свободни удари или дузпи, тъй като да отбележиш гол от каквато и да е обстановка, не е елементарно.
- За да успее, един бранител ще би трябвало да “угаси ” Стоичков...
- Да, но това е невъзможно. Освен в случай че не стартира да прави нарушавания, само че това надали ще остане неусетно от съответните хора. (Откровено се подиграва.) Искате ли доказателство?
- Не се засягайте.
- Спомняте ли си Франция - България? Да, спомняте си. Никога не съм бил толкоз добре защитаван като онази вечер. Опитах всичко, само че Десаи бе на всички места и ме надиграваше, без да прави нарушавания. Той четеше играта по-добре и по-бързо и постоянно ме изпреварваше.
- Нямате навика да вършиме сходни похвали.
- Казвам единствено истината. След втория гол на Костадинов взех топката в ръцете си, с цел да видя от какво е направена. За благополучие, спечелихме, а вие добре го знаете.
- Сред носителите на трофея от играчи на “Барселона ” наследявате не кого да е, а Йохан Кройф. Нарочно ли не го споменахте дружно с Ди Стефано и Платини?
- Не, несъмнено. Но нямам мемоари за Кройф като състезател с изключение на от международното в Германия. Преди това съм бил прекомерно дребен.
- А по какъв начин стоят нещата с Ди Стефано?
- Исках да загатна някои от предходните огромни, това е. Можех да приказвам и за Паоло Роси.
- А Платини...
- Той е индивидът, за който най-вече съм си мислил. Младите си намират идоли. А той можеше всичко - да вкарва, да дава решителни пасове. Всичко.
- Като Кройф?
- Не очаквай да кажа, че единият е бил по-добър от другия.
Подобни съпоставения са смешни, тъй като не регистрират развиването на играта. Как да сравниш Ди Стефано с Кройф или Пеле с Платини? Невъзможно е. Всеки е бил най-хубав за своето време. Като Марадона от края на 80-те до през днешния ден... Зад Марадона, който хората познават, се крие извънреден човек. Приятел. Истински другар. Когато оповестиха за казуса с него на международното, прекарах най-тежките 24 часа на шампионата. Непрекъснато се пробвах да го намеря по телефона, само че не съумях. Исках просто да му покажа, че ми е другар, да го поддържа. Чувствах се зле - най-много поради него. За благополучие, съумях да се свържа с Клаудия, брачната половинка му.
- Вие сте правилен другар.
- Напълно. Нямам потребност да играя роля в живота. Винаги съм подобен, какъвто съм.
- Да се върнем на Кройф. Само от почитание към треньора ви ли сте толкоз въздържан по негов адрес?
- За Кройф ще кажа две неща - почитам го като огромен някогашен състезател и като треньор на “Барселона ”. Но отвън терена мисля, че мога да го нарека другар. Да, другар.
- И най-съществен човек в кариерата ви.
- Всичките ми треньори са значими. От първия, с който упражнявах атлетика, до Кройф.
- Атлетика?
- Ами да. Въпреки че вкъщи играехме футбол и татко ми бе вратар в Пловдив, започнах с атлетика.
- Защо?
- Просто тъй като в учебното заведение ме насочиха. Но след 3 години избрах футбола.
- Ей по този начин, внезапно?
- Не, имаше си причина. Тогава атлетиката изискваше повече работа и старания, само че без огромна изгода. Тренираш самичък, а публиката в България не се интересува от този спорт. А на футболни мачове стадионите бяха цялостни.
Привличаше ме топлината на публиката и усещах, че нуждая се от нея.
- Ако всичките ви треньори са значими...
- (Прекъсва.) Кройф е по-голям от другите, това е правилно. Без него и волята му да ме докара в “Барселона ” в никакъв случай нямаше да реализира тези триумфи и да бъда толкоз прочут.
- Трудно ли е да го признаете?
- Не, само че всички знаят какво му дължа.
- Защо Кройф е повече от другите?
- Трансферът в “Барселона ” ми отвори вратата към славата. А Кройф бе индивидът, който настояваше за този трансфер. Той ми даде късмет да се потвърдя измежду най-хубавите. Останалото за него не е толкоз автентично - просто усеща футбола по-добре от всички.
- Наистина ли?
- Футболът с него е просто нещо. Когато дойдох, желаех да играя централен нападател. А в случай че бях дебютирал като стопер... По мнението на всички бях характерен централен нападател. Но не и за Кройф. Той първи разбра, че естествената ми позиция е малко по-назад отляво. От този миг напряко изригнах.
- А футболът на Кройф е зависещ на офанзивата...
- Това е късмет за целия тим. Смятам, че щеше да ми е по-трудно да се наложа в Италия Там играта е доста по-затворена, постоянно спектакълът отсъства. Това е друг футбол.
- Но футбол, който печели. Спомнете си за Атина.
- В Атина бе нещо особено. Предишната събота ние бяхме спечелили четвъртата си купа и това оказа въздействие. Просто бяхме изпуснали напрежението. Ако не бяхме спечелили Ла Лига, нямаше да загубим от “Милан ”.
- Италианците биха ви дали отговор, че това са единствено думи. В Атина те говореха, че в “Барселона ” сте по-добри в приказките, в сравнение с терена.
- Аз постоянно споделям това, което мисля.
- И доста постоянно търсите провокацията. Така ли е?
- Това не е провокация. Казвам нещата по този начин, както ги усещам.
- Дори и от време на време да преминавате границата и след това да съжалявате.
- Никога не скърбя за това, което съм можел да направя или да кажа. Аз съм си подобен. Или ме обичат, или не ме обичат. Но не диря аргументи да се окайвам.
- На подготовка и от време на време на мач Кройф е по-критичен към вас, в сравнение с към другите.
- Той е бил състезател и познава футбола. Но също по този начин познава хората и знае по какъв начин да ги стимулира. Той знае по какъв начин най-добре да ме стимулира, тъй като ме познава най-добре. Понякога няколко думи са задоволителни.
- Защото познава другия Стоичков ли?
- Има единствено един.
- Очевидно обаче децата, които ви обичат, познават различен човек.
- Обичам децата и те ми дават отговор със същото. Вероятно усещат, че съм благополучен с тях и гледат на мен друго от възрастните. За децата аз не съм Христо Ужасния.
- За тях сте кадърен на всичко.
- Но не обичам да приказвам за това.
- Давате пари за детска болница в България и в никакъв случай не се колебаете да помогнете на човек в неволя...
- Но не го върша, с цел да се приказва какъв добър човек съм. Правя го, тъй като считам, че помагаш, да облекчиш тъгата или да намалиш болката на някого. Имам две девойки и се надявам да имам и момче. Като татко не мога да заставам безразличен към нещастието на други деца. Но в това няма нищо извънредно. Но това са неща от персоналния ми живот и ще е демонстрация на неприятен усет да си върша реклама по този метод.
- Фактът, че сте най-популярният състезател на “Барселона ”, не е ли мотив за ревнивост измежду вашите съотборници?
- Изобщо. За мен няма подобен проблем и не виждам за какво някой би трябвало да е ревностен, след като никога не работя само за личните си ползи, а преди всичко за общите. Искам да давам най-хубавото от себе си на клуба и надлежно на играчите. Ако известността е потребна за мен, това важи и за всички мои съотборници и за клуба.
- За вас въпрос на чест ли е в никакъв случай да не говорите срещу почитателите?
- Те са душата на клуба, повода да съществуваме. Играем за тях.
- Между вас и “Барселона ” очевидно има същинска любовна история.
- Нещата минават границите на клуба. Обожавам града, региона и хората тук. Аз съм българин, само че и каталунец. Играл съм и с фланелката на Каталуня и бях горделив, когато ме дефинираха за капитан. Дори вкарах гол в оня мач. Напълно се вписах в живота на региона и на клуба.
- Значи бъдещето ви е обвързвано с “Барселона ”.
- Имам контракт до 1997 година, а от клуба желаят да го продължат за още един сезон. Смятам да приключа кариерата си през 1998 година тъкмо в “Барселона ” и на никое място другаде.
- Няма да се върнете да играете в България?
- Напротив...
- Къде?
- Не знам още. Но единствено за един мач - за моя сетен.
- През 1998 година ще сте единствено на 32...
- На 32? Ще зависи от моята физическа и психическа форма. Ако съм още на най-високо ниво, може бе ще остана още един сезон. Ако чувствам, че повече нямам предпочитание да играя, че нямам сили, ще спра.
- Учудващо е, че не смятате да прекратите кариерата си във вашата страна.
- И да бъда един изтощен и изтъркан състезател. Каква ще е изгодата от това? Предпочитам да запазят за мен спомена от сега - на състезател, който изцяло разполага с уменията си.
- Защо желаете да завършите кариерата си в “Барселона ”?
- Защото тук същински се родих за футбола. И тук желая да си отида, с цел да остана в историята като състезател на “Барселона ”.
- Дори и да се наложи да отхвърлите други предложения?
- Веднъж Мендоса, президентът на “Реал ” (Мадрид), сподели, че би желал да съм в неговия тим. Отговорих, че няма никакъв проблем. И че по-скоро има голям - в случай че в действителност ме желае, му би трябвало единствено да свърши нужното, с цел да стане президент на “Барселона ”. Тук съм вкъщи и ще остана до края.
СТЕФАН СЕН-РЕЙМОН, " Франс Футбол ", 12.12.1994 г.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ