28 декември е денят на невинните деца на Витлеем, който

28 декември – Ден на невинните деца на Витлеем

28 декември е денят на почтените деца на Витлеем, който се отбелязва в християнския календар в памет на убийството на младенците в. На 28-ми декември Католическата черква възпоменава младенците – хиляди почтени деца, избити във Витлеем по заповед на цар Ирод.

Убийството на почтени деца във Витлеем

Според библейския роман в Евангелието от Матей, цар Ирод, застрашен от пророчеството, че новороденият „ Цар на юдеите “ ще го смъкна от престола, заповядва да бъдат убити всички дребни деца в Витлеем и покрайнината, които не са навършили две години.

Тази покруса, известна като „ Убийството на младенците “, се възприема като знак на страданието на почтените, само че също по този начин и като образец за жестокостта на властта и устрема към опазване на статуквото.

В католическата и православната традиция денят се празнува като ден на почтените мъченици, а на някои места се организират богослужения и молебени.

За първи път те били почетени като мъченици при свети Ириней Лионски. В календар от Верона от края на V век, а през 505 година в календар от Картаген, днешно предградие на Тунис, празникът е маркиран като възпоменание след Рождество Христово. Реликви са се появили в Галия още през V век. Много домове за сираци постоянно били поставяни под закрилата на почтените младенци от Витлеем.

История на убитите деца във Витлеем

На 29 декември Православната черква уважава св. 14 хиляди младенци-мъченици, които били убити от Ирод във Витлеем. Ядосан, че мъдреците, които се поклонили на Младенеца Христос, не се върнали при него, а отпътували по различен път за своите земи, Ирод се разгневил неимоверно.

Той се страхувал, че новороденият Цар Юдейски може да му отнеме властта, и заповядал да бъдат убити всички младенци във Витлеем и покрайнините, родени през последните две години. Така, в името на своето ненаситно славолюбие, Ирод принесъл в жертва хиляди почтени деца, без да знае, че Исус Христос е роден да откри не земно царство, а царство на безконечното избавление.

Тези почтени деца, починали по заповед на Ирод, са първите мъченици за Христос. Мащабът на това чудовищно разбойничество, осъществено незабавно след раждането на Младенеца, ни демонстрира какъв брой безнравствен е човешкият свят и какъв брой нужен е бил Спасителят. Съществува мнение, че цифрата 14 хиляди, което църквата употребява, с цел да опише жертвите във Витлеем, може да не е исторически тъкмо. Историците считат, че в дребния Витлеем преди към 2000 години не е било допустимо да има толкоз доста деца на възраст до две години.

Някои сирийски източници загатват, че в този драматичен случай са починали 64 хиляди деца, а в западни източници се показва цифрата 144 хиляди. Ирод бил осъден с тежки заболявания, които поставили завършек на живота му. Божият съд, съгласно църковните писатели, го застигнал точно поради жестокото ликвидиране на почтените деца.

Трагедията във Витлеем надалеч не е последното кърваво събитие в вековната битка сред гордия, блажен и деспотичен човек, обхванат от пристрастеностите си, и смирения, дълготърпелив и жертвен Бог, който идва в света, с цел да избави човечеството.

Обичаи

По остарял бит, празникът в Европа посрещали с игрите „ festum puerorum “, в които възпитаници от учебните заведения към манастири и църкви си избирали свещеник или свещеник, който провел огромен празник и церемониал.

На някои места в църквите се провеждала литургия, ръководена от определеното за свещеник дете, което било облечено във владишки одежди, с митра и скиптър.

Игрите били неразрешени още на събора в Константинопол (867-870), само че макар отричането им и на съборите в Базел и Тренто, на някои места те просъществували чак до ХVІІІ век. Под въздействие на Реформацията и по време Просвещението те последователно изчезнали.

В някои елементи на Австрия и до през днешния ден се е запазил обичаят деца да пожелават на възрастните здраве и благополучие през новата година, удряйки ги с пръчка, а „ благословените “ им се отблагодаряват с дарове.

След Втория Ватикански Събор били създадени нови литургични текстове за този ден, на който се дава специфичен благослов за децата. През последните години празникът добива ново значение като ден за отбрана на неродения живот и на смирение за многочислените аборти.

Защо се празнува този ден?

Денят на почтените деца на Витлеем се празнува на 28 декември, с цел да почетем паметта на хиляди бебета, избити по заповед на цар Ирод. Това събитие е разказано в Евангелието от Матей и съставлява една от най-тъжните страници в историята на човечеството.

Ето за какво този ден е толкоз важен:

Първите мъченици за Христос: Тези почтени деца, починали преди да доближат до съзнателна възраст, са първите мъченици за християнската религия. Тяхната гибел символизира жестокостта и безразличието, които могат да съществуват в света.

Пророчеството на Йеремия: Трагедията във Витлеем извършва пророчеството на Йеремия за рева на Рахил. Това демонстрира, че болката и скръбта на майките, изгубили децата си, е безгранична.

Противопоставяне на положителното и злото: Историята за почтените деца ясно опълчва положителното и злото, любовта и омразата. Тя ни припомня за значимостта на вярата, вярата и любовта, даже в най-тъмните моменти.

Какво символизира този ден?

Денят на почтените деца на Витлеем носи със себе си бездънен символизъм и ни припомня за значими полезности. Ето какво символизира този празник:

Невинността и чистотата: Децата, убити по заповед на цар Ирод, са въплъщение на невинността и чистотата, които са изгубени вследствие на човешката свирепост. Тяхната гибел ни припомня за крехкостта на живота и за значимостта да пазим и пазиме най-беззащитните.

Жертвата за вярата: Тези деца са първите мъченици за християнската религия. Тяхната гибел е знак на жертвата, която хората са подготвени да създадат за своите убеждения. Това ни учи на храброст, лоялност и на подготвеност да отстояваме това, в което имаме вяра.

Противопоставянето на положителното и злото: Историята за почтените деца ясно опълчва положителното и злото, любовта и омразата. Тя ни припомня за безконечната битка сред тези две сили и за нуждата да избираме страната на положителното.

Надеждата за възкресение: Въпреки трагичния завършек на живота на тези деца, тяхната памет ни носи вяра за възкресение и безконечен живот. Това ни дава мощ да преодолеем компликациите и да продължим напред, даже когато всичко наподобява безнадеждно.

В по-широк смисъл, празникът символизира:

Трагедията на невинността, изгубена вследствие на човешката свирепост.

Силата на вярата и готовността да се жертваш за нея.

Вечната битка сред положителното и злото.

Надеждата за по-добро бъдеще.

Чрез отбелязването на този ден на убитите деца във Витлеем, ние почитаме паметта на почтените деца и се замисляме над смисъла на живота, на вярата и на човешките полезности.

Как означаваме този ден?

Денят на почтените деца на Витлеем се отбелязва по разнообразни способи, като фокусът е върху почитането на паметта на тези почтени жертви и размисъл върху дълбоките духовни смисли на този празник. Ето някои от най-често срещаните способи за отбелязване на този ден:

Църковни служби: Централно място в отбелязването на празника заемат църковните служби. В православните храмове се организират специфични богослужения, отдадени на паметта на почтените деца. В молитвите се показва тъга за загубата на почтените животи и се насочат молби за безконечен покой на душите им.

Посещение на храма: Вярващите посещават храмовете, с цел да се помолят за душичките на почтените деца и да вземат участие в общите молебствия. Това е опция да се почувстват свързани с по-голямата общественост на вярващите и да изразят своята съпричастност към страданието на почтените.

Размисъл и медитация: Денят е отдаден на размисъл върху смисъла на живота, на вярата и на човешките полезности. Вярващите отделят време за персонална молитва и медитация, с цел да се свържат с Бога и да потърсят разтуха и сили в сложни моменти.

Четене на свещени текстове: Често се четат фрагменти от Евангелието, които описват за трагичната орис на почтените деца. Това оказва помощ да се осъзнае мащабът на нещастието и да се ускори вярата в положителното.

Провеждане на благотворителни акции: В някои общности се провеждат благотворителни акции в помощ на деца, лишени от наставнически грижи или изправени пред компликации. Това е метод да се отдаде респект на паметта на почтените деца, като се помогне на живите.

Семейни обичаи: Някои фамилии имат свои лични обичаи за отбелязване на този ден. Това може да включва запалване на свещи, четене на притчи за деца или просто превозване на време дружно в молитва и размисъл.

Важно е да се означи, че методът, по който се отбелязва този ден, може да варира според от културните и религиозните обичаи на другите общности. Основното е да се резервира паметта за почтените деца и да се извлекат духовни уроци от тази трагична история.

В България този ден не е необятно публикуван или публично приет празник, само че в някои християнски общности и църкви може да бъде маркиран със специфични богослужения и молебствия за мир и отбрана на децата. В други страни, изключително в Латинска Америка, този ден е прочут като „ Ден на почтените деца “ (Día de los Santos Inocentes) и се свързва с разнообразни обичаи и традиции.

Днес е значимо да почетем паметта на всички убити деца във Витлеем.