Юлиян Попов е министър на околната средата и водите в

Юлиян Попов е министър на околната средата и водите в кабинета " Денков ", като е заемал същия пост и в служебното държавно управление на Марин Райков. Сътрудник е към Европейската климатична фондация и приет специалист в региона на енергийния преход. Той също по този начин е измежду основателите на частния Нов български университет и негов пръв изпълнителен шеф. Ще създадем по-строга съгласуваност на Регионална инспекция за опазване на околната среда и басейновите дирекции Планът за възобновяване би трябвало да е подготвен през септември, редом работим и по териториалните проекти за обективен преход на Стара Загора, Перник и Кюстендил Към момента няма риск от загуба на средства по стратегия " Околна среда " Юлиян Попов е министър на околната средата и водите в кабинета " Денков ", като е заемал същия пост и в служебното държавно управление на Марин Райков. Сътрудник е към Европейската климатична фондация и приет специалист в региона на енергийния преход. Той също по този начин е измежду основателите на частния Нов български университет и негов пръв изпълнителен шеф. Ще създадем по-строга съгласуваност на Регионална инспекция за опазване на околната среда и басейновите дирекции Планът за възобновяване би трябвало да е подготвен през септември, редом работим и по териториалните проекти за обективен преход на Стара Загора, Перник и Кюстендил Към момента няма риск от загуба на средства по стратегия " Околна среда " Вече два месеца сте министър на околната среда и водите. В какво положение е институцията и кои са неотложните проблеми, с които се сблъскахте?
Институцията я открих в доста положително положение. Това е експертно министерство, само че също по този начин доста сложно - има районно инспекции по околна среда, басейнови дирекции, самата Изпълнителна организация по околна среда, която е огромна колкото министерството. Това са независими юридически лица. От предходната година към министерството е Националният институт по метрология и хидрология, който е голяма институция и сега е в развой на интеграция. Също по този начин управляваме оперативната стратегия " Околна среда ".
Реклама
Колкото до неотложните задания - довършваме промени и законови промени по проекта за възобновяване. Има и няколко казуса, които са публично горещи. Например пасторализма - това е правото на животновъди да отглеждат овце и крави в националните паркове. Също по този начин по линия на замърсяването с миризми. Чисто механически това е доста мъчно да бъде записано, а има и спор дали е екологичен или здравен проблем. На европейско ниво няма решение по този въпрос и се надявам, че ние може да имаме деен принос за решаването му.

Мисля, че към този момент сме в обстановка, в която обществото е станало доста по-чувствително към качеството на живот. Само преди 10 години неща като миризми, звук, панорама към ландшафта, замърсяване и така нататък не вълнуваха доста хората. Сега обаче те излизат на първи проект.
И климатичните промени като цяло започнаха да вълнуват повече обществото. През последните седмици страната беше обхваната от гореща вълна и се видя, че градовете ни не са готови за сходни рискови събития. Какво може да се направи в тази посока?
Конкретно за градските топлинни острови - би трябвало да стартираме да приспособяваме градската среда към климатичните промени. Градовете имат потребност от водни притоци и площи, от естествена сянка, от засветляване на цветовете на постройките и инфраструктурата, зелени покриви и така нататък Това е въпрос на регулации, локалната и националната политика. Без да преувеличаваме, градовете могат да станат смъртоносни при повишение на общите температури, в случай че не се вземат ограничения.

Както охлаждането, по този начин и отоплението обаче са свързани с енергийната успеваемост на постройките, което е основно освен за адаптиране, само че и за предварителна защита на климатичните промени.
Реклама

Като споменавате енергийната успеваемост, тя е основен детайл от Националния проекта за енергетиката и климата. Той обаче би трябвало да бъде обновен тази есен. Докъде е този развой сега?
Още не е подготвен обновеният вид на проекта. До огромна степен той ще зависи от резултатите от енергийните модели, които се вършат по Плана за възобновяване и резистентност. При всички случаи ще би трябвало да бъде наведен към новите цели на Европейски Съюз.

Но в случай че се върнем на енергийната успеваемост - обновяването на постройките и изисква десетки милиарди евро, които няма по какъв начин да бъдат обезпечени посредством обществени средства. В рамките на 10 години могат да се обезпечат 8-10 милиарда най-много. Затова е доста значимо да има финансови принадлежности, които да притеглят частно съфинансиране. И то освен да се изисква 20% самоучастие, а тези принадлежности да се нагаждат към финансовото положение и упоритости на семействата и обособените здания. Това към момента не се прави в България, а го има във всички други страни. Затова и в бъдеще ще продължим да изоставаме по линия на енергийната успеваемост.
Енергийната успеваемост обаче е единствено едната страната на монетата. Другата е по какъв начин се отопляват домовете - с дърва, въглища, ток, газ или топлофикация. Тук също би трябвало да се ползват ограничения.
Да, има планувани ограничения за декарбонизация на енергийните източници, само че знаете ли, това, което е записано в даден проект или документ, постоянно не е това, което е се случва. Някои неща - да вземем за пример развиването на соларите - се движи доста по-бързо от всички прогнози и проекти. В същото време развиването на вятър, което е доста значимо за общото балансиране на системата - се бави. От в този момент не знаем какъв брой бързо и по какъв начин ще навлезе водородът, огромните далекопроводи, които могат да придвижват сила от Африка към Европа.