Защо ядрото на Земята е …. разцентровано
Ядрото на Земята прибавя повече нов материал от едната си страна, в сравнение с от другата. Ядрото остава центрирано от гравитацията, само че за какво се случва това? Според учените загубата на топлота под Индонезия евентуално изяснява неравномерния напредък.
Имаме доста скорошни доказателства, които допускат, че Земята е странна – в действителност странна. Нашата планета, да вземем за пример, загадъчно пулсира на всеки 26 секунди, има прикрит пласт, бързо се охлажда (но единствено от едната страна).
Сега учените се пробват да схванат следващия неуточнен феномен на Земята: Защо ядрото на планетата пораства по-бързо в едната посока, в сравнение с в другата?
Нека стартираме с дефиниране на нашите ненапълно случайни термини. Ядрото на Земята е главно без посока, защото се намира в центъра на планетата, само че за това проучване сеизмолозите от Калифорнийския университет в Бъркли назовават западната страна под Бразилия, а източната – под Индонезия. Именно тази източна страна пораства по-бързо от тази на запад, добавяйки доста повече стоманени кристали и доста по-голям размер материал.
Тъй като ядрото на Земята непрестанно се оформя в математически вярна сфера от непрекъснатото въртене и силите на гравитацията, всяка спомагателна материя, опакована от страната на Индонезия, се завърта и образува с останалата част от ядрото. Но, несъмнено, към момента остава въпросът за какво това се случва въобще.
Учени от Бъркли се пробват да обяснят тъкмо това в новото си проучване, което се появява в новия брой на Nature Geoscience. Те се концентрират върху една част от наблюдаемите данни за ядрото на Земята: По някаква причина сеизмичните талази се движат доста по-бързо „ от север “ на „ юг “ през ядрото, в сравнение с от едната страна на другата. По някакъв метод те допускат, че това би трябвало да е обвързвано с това по какъв начин масата се натрупва и в ядрото.
Учените споделят, че разсейването на топлината евентуално изяснява за какво източната част на Индонезия прибавя повече стоманени кристали доста по-бързо от западната. Тези кристали се образуват и бързо се реалокират в и към останалата част на ядрото, създавайки хоризонтално натъпкани структури, които изясняват по-бавните сеизмични талази от изток на запад спрямо по-бързите сеизмични талази от север на юг. Опаковани кристали чакат в линиите на опашка изток-запад, които оставят малко място за прекосяване на сеизмична интензивност.
Разсейващата се топлота евентуално се дължи на това, че Индонезия е покрита от голяма композиция от острови и обстойно морско дъно, което е основно място, където разтопените материали отделят топлота от вътрешността на Земята. В западния край Бразилия е част от гигантската земна маса на Южна Америка, оставяйки малко място за бързия охлаждащ резултат на морското дъно.
Тези открития основават няколко последици, които ще се харесат на бъдещите откриватели. Първо, учените от Бъркли датират асиметричното ядро от самото му начало – считат те преди сред 0,5 и 1,5 милиарда години. Това значи, че раздвоеността на разсейването на топлината е толкоз остаряло, че даже може да е част от повода за раждането на вътрешното ядро на Земята.
И второ, магнитното поле на Земята, което се генерира от вътрешното ядро на въртящото се желязо, може да има характерности, които отразяват по-силно усещаната сеизмична интензивност север-юг да вземем за пример или неравномерно разпръснатата кристална конструкция във вътрешното ядро. Това може да значи пояснения за съществуващите аномалии или просто по-добро схващане за това по какъв начин и за какво нашето магнитно поле работи по този начин, както работи.
Засега знаем единствено, че ядрото на Земята постоянно е било малко … разцентровано.
