Кои психологически ефекти манипулират решенията ни?
Взимането на решения е самостоятелен развой при всеки човек. Някои хора мигновено вземат решение по какъв начин да постъпят в дадена обстановка, други дълго се двоумят за всяко нещо.
Все отново, когато става въпрос за значими стъпки, които въздействат на развиването на живота ни, постоянно има миг на съмнение.
Психолозите обаче считат, че всяко решение се предопределя по някакъв метод и съмнението, което изпитваме, в действителност е потребността от удостоверение. Как взимаме решенията си?
Ефектът, основан от неуспехите
Специалистите го изясняват с образци от практиката. Когато човек се провали, близките стартират да се държат деликатно с него. Тази реакция оборва схващането, че компликациите отсяват приятелите. Всъщност е по-трудно да бъдеш до някого в триумфа му, в сравнение с в неуспеха.
Този извод е тестван с опит, при който на участниците са показани хора, които вземат участие в съревнование с въпроси. Някои от състезателите изпускали чашите си с кафе и участниците в опита показали като най-симпатични точно тези състезатели, които са изгубили кафето си. Изводът е, че губещите са по-симпатични на аудиторията от постоянно успяващите и оптимистите.
Ефект на пигмалионите
Според този резултат, когато дълго и откровено вярваш в нещо, то ще ти се случи в действителността.
Тази констатация също е проучена с опит. На преподаватели, работещи със студенти, са показвани резултати от проби за просветеност. Те обаче не били действителните, а на инцидентно взети имена. На същинските изпити тъкмо тези студенти посочили най-хубави резултати.
Обяснението е, че по този метод се основава нова действителност, където работят нови правила - на насърчението и упованието на триумф и напредък, който се осъществя на процедура. Това демонстрира ясно, че слабите възпитаници няма по какъв начин да подобрят триумфа си, в случай че бъдат подложени на критика непрестанно. Насърчаването и поддръжката фактически играят огромна позитивна роля.
Парадокси на изборите
Този резултат може да се изясни с елементарен образец. Ако попаднем в магазин и желаеме да си купим някаква стока, нормално ни оферират няколко и изборът най-после опира сред две от тях. След дълго съмнение избираме едната стока. Най-често изборът не ни удовлетворява, тъй като непрестанно си мислим, че може би пренебрегнатата е била по-добра.
Това съставлява парадоксът на избора. Колкото по-голям избор имаме, толкоз опцията да сме неудовлетворени е по-голяма.
Ефект на очевидеца
Ефектът още веднъж е проучен с опит. На случайни хора е казано, че са единствен очевидец на случай, когато различен човек има потребност от помощ. Отзовали се 85 % от тези хора.
След това на участниците е казано, че с изключение на тях има още един очевидец и процентът на тези, които изявили предпочитание да оказват помощ, станал 65.
Когато на участниците в опита било казано, че очевидците са общо четирима, т.е. още трима, с изключение на участника, на който се оповестява, по-малко от една трета изявили подготвеност да вземат участие.
Изводите са, че хората постоянно разчитат в напрегнати обстановки на останалите. Друг да повика помощ, различен да се нагърби с някаква неприятна задача. Когато обаче човек знае, че е единственият, който може да помогне, той се активизира и е подготвен да го направи.
Ефектите на прожектора
Всеки е изпадал в обстановка да сбърка в нещо и е изпитвал неприятното възприятие, че всички в този миг гледат в него. Усещането на вперените очи на всички тъкмо в миг, когато не би трябвало, е познато натрапчиво възприятие за всеки. Всъщност истината е, че никой нищо не е забелязал, тъй като човек гледа себе си и никой не е център за света на другите. Това е по този начин нареченият резултат на прожектора.
Той е тестван още веднъж с опит. На доброволци са раздадени странни блузки, които е трябвало да носят през целия ден, а след това да кажат какъв % от хората са ги забелязали. Участниците дали двойно по-висок % на хората, които са обърнали внимание, в сравнение с са били в реалност. Това може да подейства успокоително на всеки. Истината е, че множеството хора не ни виждат.
