Петър Дънов за смъртта
Вярата в прераждането е главно в учението на Петър Дънов. Човешката душа е безсмъртна. Човешкият дух е безконечен, като непрестанно се демонстрира, изразявайки стремежите към живот, независимост и познание. Човекът обаче не е самостоятелен и съществуването на гибелта ни го потвърждава.
Дънов приказва за свързаността на душата с тялото, съгласно него би трябвало да можем с лекост да излизаме и да се връщаме в тялото си. Смъртта е ограничаване, тя е чувството, че не можеш да направиш нищо. Учи ни, че единствено посредством истината (той не толерира лъжата под никаква форма) можем да преминем рестриктивните мерки на краткотрайния живот и гибелта, с цел да реализираме безконечната независимост. Учи ни, че Бог е този, който избавя хората.
Петър Дънов приказва за гибелта като метод за пресяване – от другата страна е животът на безсмъртието. Който не може да мине там, остава в живота на рестриктивните мерки. Смята, че и след гибелта си грешникът остава подобен, в случай че не мине от другата страна. Това значи, да стартира да мисли. Умът може да промени природата на индивида. Той е безсмъртното начало.
Учителят споделя, че след гибелта човек не еволюира. За да се случи това, би трябвало да се роди още веднъж. Той приказва за свръхсъзнание, което щом се пробуди у индивида, той няма да се плаши от гибелта. Говори за това, че отрицателните мисли внасят гибел. Казва също, че когато любовта напусне сърцето, човек е изложен на гибел.
Дънов счита, че откакто напуснеш тялото си, ще имаш друго, невидимо, транспарантно тяло – съзнание. Без хората да могат да те чуват. За съзнателния човек гибел няма. Учителят има вяра, че когато почине, човек влиза в други хора и продължава оттова, където е прекъснал. Според него е неприятно, когато гибелта е преждевременна, тъй като не можеш да се освободиш, преди да изживееш контракта, който имаш със Земята.
Петър Дънов отхвърля убийството и счита естественото, без болест, умиране за обикновено. Той обаче не приказва за карма. За него също по този начин Духът снизхожда, което значи, че може да си мъртъв приживе. Нямаш ли Дух, си мъртъв и той е оповестил за фактически мъртви недуховните. Така при него гибелта значи неявяване на нематериалност. Докато дословната гибел в учението на Дънов е избавление от страданията.
