Вярата е ирационална. Иначе нямаше да бъде вяра
Вяра е да вървиш с лице напред и с цялостна скорост към тъмнината. Ако в действителност знаехме всички отговори авансово — да вземем за пример за смисъла на живота, за природата на Бог, за ориста на душите ни, — нашето разбиране нямаше да е скок на вярата и нямаше да е самоуверен човешки акт; щеше да е само… благоразумна застрахователна лавица.
Търсенето на Бог е катурване на естествения и елементарен всемирски порядък. В търсенето на Бог обръщаш тил на това, което те притегля, и плуваш към компликациите. Изоставяш своите уютни, нормални навици с вярата (с чистата вяра!), че ще ти бъде препоръчано нещо по-велико в подмяна на това, което си дал…
Вярващите на този свят извършват своите ритуали без гаранция, че в миналото от това ще излезе нещо положително. Разбира се, има доста свещени текстове и доста проповедници, които дават всевъзможни обещания за резултата от положителните ти каузи (или пък заплашват какви санкции те чакат, в случай че прегрешиш), само че даже да приемаш всичко това, отново е демонстрация на религия, тъй като на никой от нас не е показана заключителната игра. Предаността е старание без застраховка. Вярата е метод да кажеш: „ Да, авансово одобрявам изискванията на вселената и се причислявам към това, което в този момент не съм в положение да схвана. “ Има причина да се позоваваме на „ скоковете във вярата “ — тъй като решението да се съгласим с която и да е визия за божественото е мощен скок от рационалното към непознаваемото, без значение какъв брой старателно учени от всевъзможни религии ще ви затрупват с купища книги и ще се пробват да ви накарат да седнете, с цел да ви потвърждават посредством текстове, че вярата им в действителност е рационална. Не е. Ако вярата беше рационална, по формулировка нямаше да бъде религия. Вярата е разбиране в това, което не можеш да видиш, да докажеш или да докоснеш. Вяра е да вървиш с лице напред и с цялостна скорост към тъмнината. Ако в действителност знаехме всички отговори авансово — да вземем за пример за смисъла на живота, за природата на Бог, за ориста на душите ни, — нашето разбиране нямаше да е скок на вярата и нямаше да е самоуверен човешки акт; щеше да е само… благоразумна застрахователна лавица.
Не ме интересува застрахователната индустрия. Уморих се да бъда песимист, нервира ме душевното здравомислие, омръзвам се и загарям от емпирични разногласия. Не желая да ги слушам към този момент. Пет пари не давам за обстоятелства, доказателства и уверения. Искам единствено Бог. Искам Бог вътре в себе си. Искам Бог да играе в кръвообращението ми, както слънчевата светлина се радостни в потока.
Яж, моли се и бит – Елизабет Гилбърт, elizabethgilbert.com
Издателство: Прозорец, prozoretz.com
Инфо: https://mostzaknigi.com
